Из Трънския Балкан 2017 Хей, българи, събудете се! Знаете ли откъде идва името „Парамаунт пикчърс”? А ходили ли сте в музея на киселото мляко, в родното място на създателя му - с.Студен извор? Може би не знаете и за музея на керамиката в с. Бусненци или за магията с която с. Режанци привлече мен и е накарала един известен български режисьор да си купи къща там и да твори? Малцина са тези, които са посетили Храм кладенеца край село Гърло от 12 в. преди Христа от протосардинската култура Нураги.... Но, всичко това се изживява с хубава компания. Да ти е весело на душата. Приключението започна от Брезник. Бяхме почти като в любимия ми детски роман на Ено Рауд - „Приключенията на Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада”. Полуобувката го играех аз, защото бях от 22 дена с счупен глезен, в гипс, и само пръстите на левия ми крак усмихнато се показваха от умело направения твърд и стабилен гипс....Качвах се по дупе по каменни стъпала, подскачах на един крак към музеите или под красивите цъфнали череши из Трънския балкан. Маншон, да речем, е снаха ми Павка, а Кирчо-Мъхеста Брада. Коки-пътешественикът, също бе с нас, за да заформим една щастлива слънчева четворка, поела из Завалските възвишения. Слънцето като по поръчка изгря и напече, стопли премръзналата от вчерашния сняг земя и се усмихна закачливо на групата пътешественици, яхнали Деу Есперо с цвят бордо. Зелениград очарова с китните си къщи, сгушени в светла зеленина...Уж Зелениград, а село-да, зелено, но кафене не намерихме. Нямаше жива душа, а изглеждаше толкова приветливо. Оттам започвала еко пътека към планината, каза Кирчо, но оставихме за друг път, като мога и аз да вървя, нали всички бяха солидарни с моето краче...:) На отиване минахме покрай върха до с. Парамун (запазено старо византийско наименование-„парамоне”, със значение „стража”. Това е най-високият връх от планината Стража). Легенда (все още непопуляризирана) твърди, че Парамаунт Пикчърс са кръстени на връх в с.Парамун, Трънския Балкан. Снимахме отдалеч, сякаш виждахме под него ореола от звезди, така познат ни от големия екран. Е, друго си е да знаеш,че живееш сред такива известни и паметни места....В търсене на кафене, продължихме към с. Бусненци. Уж на шега, а започна да се оформя една много професионална екскурзия. Тук се намира известният музей на керамиката. Местни прочути грънчари са предали занаята си на ученици, но за съжаление, не толкова многобройни. А самобитните творения от глина привличаха със своята магия и духа на създателите си. Цецка, местната уредничка, увлекателно ни разказа за обичаите и историята, като се започне от най-старите съдове и уреди от глина, та се стигне до наши дни- уникални скулптури, вази, украшения.....Някога даже цедките на канализациите, пречистващи водата, са се правили от глина. Стомните са с тясно гърло, лете да не влизат насекоми и влечуги, киселото мляко по-добре втасвало в негличосани съдове, пропивайки се в стените на глината....Рукатки, тарамбуки, цреп, мангали, бутучета за декориране, кюлета за кисело мляко, връчвета за туршии, тавчета за гювеч, гърнета за боб, калени капаци за казани, съдове за мая за синит, кушани за сърми, керамични тръби за водопроводи, красиви супници. На снимката над тях бе Богдан Кирилов, последният майстор-грънчар, предал занаята си на единствения обучен ученик, останал в селото. Какви интересни времена....Жалко, че мините заплашваха току що възраждащата се идея за възвръщането на занаятите и превръщането им в привлекателна сила за културния селски туризъм в България... Напълнили очите с красота и душата с богатство, с толкова интересна информация и заредени с оптимизъм, под галещите лъчи на априлското слънце, под белоснежните цветове на цъфнали череши, продължихме към следващата атракция от почти професионално изготвения в последния момент екскурзиантски план. В движение в интернет четох за музея на киселото мляко, след това питахме Цецка как да стигнем до с. Студен Извор и-ето ни там, пред една красива двуетажна възрожденска къща, с каменни стъпала и китна цветна леха отпред...Родното място на откривателя на бактерията бациликум булгарикус- др Стамен Григоров. Завършил във Франция, оценен от световни светила, той се завръща тук, по родните места и работи в болницата в гр. Трън, а по-късно и продължава да прославя страната ни с неповторимите качества на киселото мляко, което само тук става такова, благодарение на уникалните климатични условия. Има защо да се гордеем, че сме българи....Даниела, местната уредничка, ни разказа сладкодумно за този бележит българин и неговите открития, които са известни по цял свят, но ние тук малко ги познаваме. Продължихме, още по-заредени, обнадеждени и оптимистично настроени, най-сетне да пием кафе-в гр. Трън. Купихме си истинско овче кисело мляко, и по път се сетихме, че можем да отидем на гости на режисьора Иван Танев, купил си къща в с.Режанци. Знаех за него от бургазлия, актьор, негов колега, който ми даде телефона му и така ни подари един незабравим час с този талантлив българин. Срещнахме се в центъра на селото и, като никога , кафенето не работеше, та имахме удоволствието да погостуваме за кратко в дома на режисьора. Разказа ни за сценария на филма, който е подготвил за с. Парамун, за режисурата върху операта за Левски, върху която работел в момента и за интересната история на произхода (етимологията) на селата Режанци, Конска, Гърло, Кривонос. Творчество и задълбочена работа с исторически книги и архиви....От което излиза шедьовър, или най-малкото заинтригуваща история за някогашните събития по тези места, които са слабо известни на съвременните жители....Да, нужни са ни такива хора....Какво го привлякло в Режанци? Същото, което ме накара, като идвахме от Трън да кажа на спътниците ми, загледана в далечния зелен пейзаж - „Какво очарование....Дали, защото е зелено, или по друга причина, но тук е наистина вълшебно”... И така приключи този щастлив 22 април, успяхме да сварим и магазина за обувки, за да може моят герой Полуобувка да се снабди с нова маратонка, за нови бойни подвизи.... 22.4.2017 Брезник

Здравей, Татяна. Районът около гр. Трън ми е познат. Ходил съм два пъти до ждрелото на река Ерма, което е много красиво и един път до вр. Руй и границата, дори нагазих в снега малко в сръбско. Красиво е, но отдалечено.
Поздрави!