Отново ще се върна на картата на Балканите от 1853 г. на Хайнрихт Киперт. Публикувал съм отрязък на Траян друм от Ихтиман до Татар Базарджик (Пазарджик). "Път като път!" -, ще каже някой, но не е точно така. В топонимите на селищата на тази отсечка на пътя има нещо много смущаващо, но само за тези, които знаят за какво става на въпрос. Ще проследя селищата от Ихтиман до Пазарджик, като се спирам на всяко едно от тях. Първото селище е Карабаглар, което се е намирало точно под височините на Планината, няколко километра преди тунела от западната му страна. Сега това селище не съществува. Второто наименование е Капуджик, или Траянова врата, както сега я знаем. Намирала се е западно от крепостта със същото име. Това е точно над входа на тунела, но от източната му страна, където има един път магистралата на платното за София. Вижда се една спусната бариера и след няколкостотин метра е крепостта. Край Портата и крепостта е имало и селище, което днес също не съществува. В началото на 19 век е имало все още развалини от Портата, но днес тях вече ги няма. Третото селище е на височината между прохода и село Ветрен, То е с името Хисарджик, а е познато и под името Паланка. То е било турско селище, което се е изселило след Освобождението. Четвъртото селище е Ново село, или Ветрен, както го знаем днес. Днес вече е град, а преди беше най-голямото селище в Пазарджишки окръг. То е дало много изселници и останалите села с това име в България са били основани от негови изселници. Петото селище на Траян Друм на картата е Серанджин. Него също го няма, защото е изчезнало. Да не се бърка със Саран бей (Септември), което се намира от другата страна на река Марица.  Шестото село е Демирджилер, което според историците е село Ковачево (Пазарджишко). Но Ковачево отново е от другия бряг на Марица и това означава, че авторът на картата е объркал имената. Точно там, където е отбелязано селището има останки, но името не е известно.  Шестото селище е Касимлар на картата, още и Касъмлъ според Захари Стоянов ("Географско историческо статистическо описание на Татар Пазарджишката кааза" издадена през 1870 г.). Ето какво пише Стефан Захариев за него: Касъмлъ, село в полето на десния бряг на Марица, там дето се излива в нея и Тополница, с 10 къщи, три чифлика, 3/4 часа на изток от Асънханлъ, и 1/4 час на запад от града с 25 жители. Българи - земеделци." На първата карта на България селото е отбелязано с (развалини). На нея селото е дадено на западния бряг на река Тополница, на устието и при Марица. Сега там няма никакви развалини, защото по онова време Тополница е имала друго корито и не се е вливала там, дето е днес. Старото корито е било на около два километра на запад. То се е отклонявало от днешното корито между селата Памидово и Юнаците, дето е моста над реката. Там реката е тръгвала на юг, минавала е западно от Плоската могила и се е вливала в Марица източно от Траянов град до Гъстите могили. Там, на изток от Траянов град е бил и моста над Тополница на Траян друм. Какво е интересното на тази карта? Днес Траян друм минава на около 200 - 300 метра, до 1 км. южно от шосето Пазарджик - Ветрен. По трасето на новият път има само едно село и то е Бошуля, което не е отбелязано на картата. Това означава, че картата е за старото трасе на Траян друм, а не за новото, което минава през Бошуля. На всички следващи карти пътят вече минава по днешния маршрут. А на тази карта са дадени цели три селища, разположени на почти еднакви разстояния едно до друго на пътя. Разстоянието от Пазарджик до Ветрен е около 26 км. Разделено на 4 това прави по 6,5 км. между селищата. Наистина по старото трасе съществуват останки от селища точно на тези разстояния, като на картата, но... Всички те са римски селища, с остатъци на римска керамика и римски монети. Турски монети на тях не се намират. Това го знам от търсачите, които вече 30 години обикалят тези райони с металотърсачи. Какви изводи можем да си направим? Римската империя е била на територията на България до края на 18 и началото на 19 век.

"Шестото село е Демирджилер, което според историците е село Ковачево (Пазарджишко). Но Ковачево отново е от другия бряг на Марица и това означава, че авторът на картата е объркал имената. Точно там, където е отбелязано селището има останки, но името не е известно. "

Другият вариант е просто селяните да са се преместили на отсрещния бряг поради епидемия или друга причина. Такива изселвания са известни примерно в Кавказ, а също и в Старозагорско в книгата "Принос към историята на Стара Загора" пише, че по време на чума българите бягали в планината, а турците оставали в селата и измирали.
В Старозагорско има село Плоска могила, възможно е да има изселници от Троянско след Освобождението.
Същото важи и за трите римски села, може просто хората да са се изселили.
Например в един чеченски филм се показваха останки от селище от 20 век изоставено заради депортацията на чеченците през 1943-1944 г. След 13 години чеченците се връщат, но това село стои необитавано, защото не всички се връщат от Казахстан, а други направо имигрират в Турция. А за монетите защо няма не зная, но не е задължително навсякъде дето е имало население да се намират монети, пък и селата са на пътя, може да са биле обрани още в ранни времена

Като факт ще посоча, че турците заселват и създават татарски селища по пътя от пловдив за белград Например Ихтиман е татарско селище Мисля че изброените тука съдейки по имента им до едно са такива татарски селища и тук е даден тои турски османски път № 2 и № 3 са дадени като крепости със звезда това трябва да са началото и края на проход

тези дни се сетих за един твой пост и ти като по поръчка пропиа и искам да те питам да ме наочиш директно към него да не ровч Беше дал поробна карта на софийско в един твой пост некой от библесйките де ама кой точно беше ако се сещаш

може би да бяха в "страсти христови" но ега не се отварят: http://horos.blog.bg/history/2011/12/28/strasti-hristovi.873425