Прочетен: 8658 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2012 18:37
Султанката Шаггар ад-Дур
неизвестен художник
В историята на човечеството жената на власт е рядко явление... Ако тя е успяла да се възкачи на трона, да стане могъща, това действително говори за необикновени качества. Особено когато става дума за Средните векове и при това за ислямския Изток. Мнозина са запознати с историята на Роксолана славянката, покорила сърцето на султан Сюлейман Великолепни и фактически завзела властта в Османската империя. Но през XIII век, три столетия преди да се роди Роксолана, в Египет царувала още една неволница от харема – султанката Шаггар ад-Дур.
От робиня - султанка
Версиите за това как Шаггар е станала наложница на египетския владетел се разминават. Според една, багдатският халиф я подарил на бъдещия султан, според друга – самият султан ас-Салих Айюб я забелязал на робския пазар в Леванте през 1230-те години. Както и да е било, младата красива куманка попаднала в харема. Тя приела исляма и новото име Шаггар ад-Дур, което означава «бисерно дърво». Трудно е да си представим какви качества е могла да прояви тя, за да достигне отначало положението на първа наложница, а след това и съпруга на султана. Известно е, че през 1249 година тя вече била жена на ас-Салих Айюб и майка на сина му Халил ал-Малик ал-Мансур, а придворните хроники я описват като красива, благочестива и много умна жена.
Разгромът на кръстоносците
Седмият кръстоносен поход
През лятото на 1249 година кръстоносната армия под предводителството на френския крал Людовик IX, възползвайки се от отсътствието на султан ас Салих Айюб (той заминал за Дамаск), слязла при градчето Дамиета в устието на река Нил. Това бил Седмият кръстоносен поход.
.
Войската на кръстоносците при Дамиета.
Султанката Шаггар управлявала страната в отсъствието на мъжа си. Без да се обърка, тя поела командването на армията и доста успешно организирала отбраната. Ас-Салих не успял нищо да предприеме за борба срещу кръстоносците – няколко дни след завръщането си той починал от треска.
Шаггар ад-Дур скрила неговата смърт, заявявайки, че султанът е болен и не може да напуска покоите си. С помощта на верни евнуси и първия емир Фахр ад-Дин тя пренесла тялото на остров Рода сред река Нил, където и го погребали. За конспирация в покоите на султана бил вкаран роб, комуто носели храна.
Възможно, такава е била волята на самия ас-Салих, защото преди да умре той подписал повече от хиляда празни свитъци, върху които по-късно Шаггар ад-Дур написала укази от името на султана. Страната се намирала в състояние на война, и Шаггар искала да прикрие смъртта на ас-Салих най-напред от врага. Освен това, тя запазила властта и избегнала възможните безредици в страната.
Но вдовицата не разчитала на задържането на трона за себе си. Нейният син и наследникът умрял. Съдбата на останалите деца е неизвестна. Но бил жив другият наследник Туран-шах – син на султана от първата му жена. След завръщането му от Багдад Шаггар доброволно предала управлението в неговите ръце, обявявайки смъртта на мъжа си. Султанката не била от жените, които търсят спокойствие. Тя запазила влияние върху мамелюците и заедно с Туран-шах ги повели към победа над франките. Именно по нейна инициатива бил организиран походът към Дамиета (превзетия от кръстоносците град в делтата на Нил), в който, според легендата, султанката сама взела участие. Този поход завършил блестящо. Врагът бил разбит, Людовик IX попаднал в плен, а страната освободена от «неверниците». Мамлюците дълго време поддържали султанката Туран-шах, получил образованието си в багдадското медресе, недооценил «дивите» мамелюци. След победата над кръстоносците той наградил своите фаворити, пренебрегвайки степните военачалниците. Това била съдбоносна грешка. Мамелюците се разбунтували, устроили заговор против Туран-шах и го убили.
Убийството на Туран шах 1250 година
На 2 май 1250 година армията възкачила на трона Шаггар ад-Дур. Мамелюците провъзгласили Шаггар не просто за султанка, но и за «царица на мюсюлманите». Султанката, получила абсолютната власт, разгърнала силите си. Тя раздавала награди и почести на мамелюците, започнала да сече свои монети и сключила мирен договор с франките, позволила на Людовик IX, разбира се срещу откуп, да се върне в родината си.
Людовик IX бил пуснат от плен след като платил откуп
Обаче египетският султанат се намирал под властта на Багдадския халифат. Признавайки заслугите на Шаггар ад-Дурр в борбата против кръстоносците, халифът не би могъл да позволи на жена да управлява страната. Само 80 дни след възкачването и на трона от Багдад пристигнал пратеник със заповед: «Жена не може да остане на трона. Ако няма кандидат – ще изпратим свой човек». Возможно е, ако Шаггар ад-Дур бе се възкачила на трона малко по-късно, тя не би делила властта си с мъж. Само след осем години Багдад ще бъде разграбен от монголите, халифът ще загине. Но през 1250 година все още се съобразявали с него.
Власт, любов и смърт
Обмисляйки ситуацията, султанката постъпила мъдро – тя се омъжила. Неин избранник станал туркменът Айбек, емир-мамелюк, който имал огромен авторитет в армията, но, за съжаление, бил женен и имал деца. Това не възпряло султанката. Заставила го да се разведе с жена си и го възкачила на трона, запазвайки реалната власт в страната за себе си.
Багдад се съгласил с едно такова решение. В продължение на седем години страната фактически била управлявана от Шаггар, а не от новият и съпруг Айбек. Тя продължавала да подписва укази, на монетите от този период са отсечени имената на двамата – султана и султанката, като тя нямала право да участва в заседанията на Дивана. Но това била една формалност, тъй като всички решения се приемали само с нейното одобрение.
Избрала Айбек изключително по политически причини, Шаггар се влюбила в него. През 1257 година султанът решил да си вземе втора жена – дъщерята на емира Бадр ад-Дин. Айбек оправдавал своя нов брак с необходимосттта да се укрепят политическите връзки. За вече немладата жена това било немислимо. Обезумяла от ревност, тя изпратила евнусите и те заклали Айбек. Шаггар ад-Дур се опитала да скрие престъплението. Но мамелюците зароптали. Армията се разделила на поддръжници на султанката и на нейни противници. Убийците евнуси били разпнати. Безредици и междоусобици се разпространявали из страната, а султанката се оказала притисната в ъгъла. Ситуацията била разрешена от изоставената и жадуваща отмъщение първа жена на Айбек.
В Кайро, на дясната страна на улица ал-Ашраф, покрай стените на цитаделата, край полуразрушената гробница с мозайка от византийско стъкло винаги се тълпят туристи. Местните екскурзоводи с удоволствие разказват за мелодраматичната страна от живота на Шаггар ад-Дур. Но малцина си спомнят, че султанката, убила своя мъж заради ревност, била виден държавник. Тя спряла Седмия кръстоносен поход, пленила френския крал, сложила началото на нова епоха – станала първата владетелка на империята, влязла в историята под името Мамелюкски султанат.
Източници: http://planeta.moy.su/blog/zabytaja_carica_musulman/2012-05-26-20967
http://www.guide2womenleaders.com/womeninpower/Womeninpower1200.htm