Прочетен: 954 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.09.2015 10:42
Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски
strogosekretno.com/
Този път революцията на Франциск се предаваше "на живо"
08.2015
със съкращение ............................
С двс с С две свои действия папа Франциск, глава на Римокатолическата църква, взриви основите на западния свят, на либералния капитализъм и на "новия световен ред".
Първо беше най-новата енциклика на папата Lauda do Si, която призова открито към културна революция, чиято цел ще бъде екологията, наречена от папата "интегрална екология". Зад това определение всъщност се крие визията на Запада за нов световен ред, т.е. Франциск призова към антизападна социална и политическа революция.
Второто събитие беше визитата на Франциск в Боливия на 9 юли 2015 г., където той извърши няколко неща наведнъж:
- най-напред се извини на коренното население на Америка за престъпленията на католическата църква и получи като подарък от боливийски първи президент от индиански произход Ево Моралес стилизиран дървен кръст с формата на сърп и чук;
- на второ място последва неговата реч на Световната среща на народните движения в Санта Круз, организирана в сътрудничество с Папския съвет за справедливост и мир и с Папската академия за социални науки, на която присъстваха делегати от целия свят.
Обръщението на папата към пристигналите от цял свят делегати направо беше невероятно. Мирът, справедливостта, свободата и оцеляването на човечеството имат нов, силен и смел приятел. Може би именно заради това Франциск в края се обърна към присъстващите да се молят за него. Знаеше, че от този момент става мишена на силните на този свят, на онези, които са системни врагове на човечеството – световната плутокрация, ционизмът, аристокрацията...
Веднага последваха оценките: "Комунизмът на Франциск", "Правдата на папата", "Папата срещу капитализма".
Нещо такова не помня, въпреки че следя католицизма от десетилетия /ще припомня, че съм един от малцината живи журналисти, които в началото на 70-те години имаха възможност да се срещнат с кардинал Карол Войтила, /по-късно Йоан Павел ІІ/ в Краков и, че през всичките тези години, особено заради въвличането на България от ЦРУ в атентата срещу папата, съм анализирал ставащото във Ватикана критично. Но сега нещата там могат и да се променят наистина по революционен начин. Дали ще позволят на Франциск да направи това?
Лично никога не съм допускал, че римски папа особено йезуит, ще е способен на такава радикална еволюция. Може би заради това Франциск няколко пъти спомена, че неговият "мандат" може да е кратък, което беше странно, имайки предвид, че папата е и "доживотен пост". Но Франциск се връщаше няколко пъти към тази тема – че ще бъде папа може би четири-пет, а може би две-три години. Дали иска по този начин да въведе "президентство" в църквата, т.е. няколкогодишни мандати за папите, а не доживотно присъствие на немощни старци. Или пък това беше подготовката за разглежданите тук събития и евентуално предвиждане на "наказателна операция" срещу него от страна на онези, които така яростно критикува. Не знам.
От онова, което направи за две години, Франциск е много последователен, съсредоточен и целеустремен и въвеждаше постепенно нова динамика и съдържание на религията не само към католиците, но и към всички хора.
Думите на Франциск в Боливия бяха определени като "мюнхенска реч на папата". Всъщност беше боливийска. Резонансът и мащабът на засегнатите проблеми превъзхождаха сензационното изявление е на Путин в Мюнхен през 2007 г. Главното, което ги обединяваше /вероятно неслучайно преди пътуването си до Боливия Франциск се срещна и с Путин във Ватикана и свързва тези две речи е критиката на актуалния световен ред и на цялата капиталистическа система, решимостта за противопоставяне и постигане на промени, както и откритото предизвикателство към виновниците за това положение. Католическата църква /не говоря за българската църква, която е затънала до гуша в аморал и безпътица/ се връща не само в обществения, но и в политическия живот. Връща се на възможно най-високото равнище. Периодът на преклонението пред парите приключи. Махалото се задвижи в другата посока.Ватикана взе курс на конфронтация с Вашингтон преди известно време. И, разбира се, обратното. Латиноамериканското турне на Франциск даде нов тласък в развитието на тези процеси. Англосаксонският модел на политиката, в който две партии имитират някаква видимост на политическа борба, докато зад тях политиката се определя от бизнеса, банките и мафията остава в миналото. В политиката се връщат идеите-национални,религиозни и социални. Те все по-бързо изтласкват ерзац-идеологиите, като борбата за правата на сексуалните малцинства, която отдавна прерасна във фарс.
Нуждата от морал, справедливост и традиционни ценности обаче не беше унищожена. Потребителството и паразитизмът не изтласкаха истинските обществени идеали.
Дали това е някаква тактическа игра на папа йезуит. Едва ли. Защото става в момент, когато силата на такива думи и действия е направо унищожителна. Това е системна критика. Франциск започна тази атака доста отдавна и я доразви в споменатата енциклика Laudato Si, публикувана малко преди визитата му в Боливия.
Папата от Аржентина показа на цялото човечество, че безвъзвратно завършва ерата на евроатлантическия универсализъм, свеждащ се до фалшивото убеждение, че само Европа и САЩ могат да са източник на икономически, технологични и политически модели, които трябва да се приемат от всички. Това доведе човечеството до сегашната пропаст. За да бъде избегната е необходимо нещо, съдържащо се в думата "революция"
Този път революцията беше предавана на живо по телевизията от далечна Боливия. Дано сте схванали за какво става дума.
