Постинг
20.07.2017 13:29 -
УСПЕХЪТ НА ЛУЗЕРА
Автор: lazarlalev
Категория: Лични дневници
Прочетен: 720 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.07.2017 12:47
Прочетен: 720 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 21.07.2017 12:47
УСПЕХЪТ НА ЛУЗЕРА
Сигурно съдийската работа го бе приучила допълнително, но Вл. Василев и по природа си бе подреден . До педантизъм, до пунктуалност. – Неуважението към реда, известната българска "мърлящина", е неуважение и пренебрежение към труда, към трудовите усилия и знания, вложени в него. Както при хубавата мома – тук той загадъчно повдигаше мустак в подобие на усмивка – освен хубава, в народната песен се добавя и "гиздава", един вид гарнитура към хубостта. – Затова се и старая дори чисто графически – буквите да излизат и четливи, и красиви. Читателят да не хаби нерви и сили за прочита. Да мисли повече върху съдържанието.
И наистина, бюрото на Вл. Василев, беше изрядно подредено, като покъщнина на добра домакиня. На една страна – текущите ръкописи. Въпреки забраната, над която той се надсмиваше непременно с пръст на устните за "по тихо", той все нещо пишеше. И за наша обща изненада: властите си затваряха очите за такава "вражеска дейност"; а може би, както намекваше Солженицин в едно от многото послесловия към "Архипелаг Гулаг" - и сред тях е имал доброжелатели да запазят негови писания за следващите поколения.
– За мен писането е като цигарите –– ЛОШ НАВИК. Добро от него не съм видял, а лошо - колкото щеш! Освен това, прекрасно знам и като юрист: дойде ли се до съд, "написаното остава", както гласи латинската поговорка. Вече като материално доказателство. При все че Процесуалният кодекс забранява използването на лични ръкописи като "корпус деликти"/материално доказателство/, в практиката на съда по цял свят те влияят за формиране на присъда. Аз лично като съдия съм се старал това да не става. Но признавам: оказван ми е натиск отвън. Съдебната власт не е съвсем независима.
Най-наляво, една издигаща се почти до тавана и подпряна от вертикална подставка камара от сп. Златорог. Както можах да установя - от различни години, вероятно подборка.
– Това е, което съм могъл да направя за българската литература за няколко десетилетия. Тук, в поредицата пред очите ви, съм отделил първите изяви в списанието на Багряна, Фурнаджиев, Разцветников, Йордан Стубел и кой ли още не! Само да зърна някой младок, подаващ надежди, и хоп - в "Златорог", в рима, нали? – смее се от душа.
– Казват, някои били фашисти: Фани Попова,Стубел, Яна Язова, Дим. Шишманов... Вече за Йордан Бадев да не говорим.
– Какъв фашизам в България бе, момко млади.За фашизъм е нужно национално самочувствие. Къде го в този утрепан от пет века робство и неуспешни войни българин. За фашизъм е нужна вяра в бъдещото, усещане за перспектива, как без това ще се наложи НОВ РЕД НА ЗЕМЯТА! Българинът е потиснат, ударен с мокра кърпа, да мисли, да струва – ден напред, година вече е много! Фашизмът това са вождове, фюрер, дуче, каудилио, българинът и своите премиери не знае по име, а и от край време не им доверява и не го крие. Не знаеш ли Вазов, Елин–Пелин, Йовков... Най–сетне фашизмът е военщина, прусащина, боен стяг, както се пее в нашите бойни маршове; реваншизъм заради поражения от недалечно минало. Тук у нас младежите от наборна армия гледат да се отвържат, кой недъгав, кой сирак, кой болен, сляп, глух – само войник да не служи...
– Да, в масовия случай е така, фашизмът не пасва на националната ни психология.Но отделни политици, интелктуалци, просто празноглави бабаити на две чаши гроздова...
– Виж, за последната категория не гарантирам. Празноглави, плиткоумни, примамват ги с видения от ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, от връщане на български земи от Босилеградско и Добруджа. Но те са малко. Един полк няма да се набере от тях.
––Малко, но могат да запалят фитила – тъкмо тук беше мястото да се направя на умен.
– Нали този фитил трябва да запали горивен материал. А къде го при тази българска немотия. Войната е скъпо нещо. Ти мислиш само от хитрост цар Борис не изпрати войска в Русия. Просто нямаше достатъчно наборна армия. Нито по численост, нито по екипировка. Освен жандармерията,заедно с няколко стотин, и то пряко сила! наемника, но кой тук пък ще се справя с шумкарите. Както и да ги редиш: на приказки може, някои дрънкаха и пишеха фашистки материали, бранници, ратници, Отец Паиси. Прекаляваха, гонеха се евреи, вярно е, но като цялостна фашистка идеология и политика – то просто не можеше да стане.
– Но интелектуалци?Казват Йордан Бадев, споменават Николай Фол, не бил съвсем неподатлив и Ал. Балабанов. Вече за Ал. Цанков - готов гаулайтер на България.
– Е тук вече ме разсмяхте. Какъв фашист Бадев?! Та той е формиран с френски език и френска литература; съперник ми е, правил ми е пакости, и какво ми струва да го наклепам, но за какво? Да, погевезил се с "македонска кауза", може и да са го подвели с решение на македонския въпрос при победа на Германия, но в политиката той беше профан, пълен невежа, абсолютно неориентиран в обстановката. Не знам дали и знаеше нещо за фашизма. Освен да го е прочел във френски вестник по време на Петен. Ал. Балабанов?! Той е много способен, артистичен, но крайно несериозен човек.При това постоянно пиян. Да си е спомнил нещо от Гьоте и Шилер и да го е издекламирал: и двамата имат творби, които с известно изсилване могат да минат за националсоциалистически, но за повече?! Най-малкото трябва да го изтръгнат за разчорлената му глава от пиянска дрямка. Смешно. Николай Фол си търсеше препитание, може да е написал нещо по поръчка, "хлеба ради", но и той не беше повече от симулант на патриотарски чувства
– А Ал. Цанков. Казват, бил висял пред кабинета на царя, да му се даде мандат за правителство.
– Това не знам. Подобно на Мушанов и Гиргинов той се подвизаваше като "политик на разположение". Наистина беше АНТИКОМУНИСТ. Както и противник на ЛЕВИТЕ ЗЕМЛЕДЕЛЦИ : Никола Петков , Гемето и пр. Но той не беше ФАШИСТ! По научна линия, политическа икономия, той е по–скоро близък до ВАЛТЕР РАТЕНАУ, първата световно известна жертва на национал-социализма.
– Хората се променят. Особено политиците, склонни към безпринципност и опортюнизъм... – не се предавах аз.
– И какво? Той ще окаже услуга на Райха и българските му поддръжници само "за права бога". Давайки си сметка за евентуален обрат във военните действия, участието на Англия и Сащ, забавянето на темпа от блицкрига. Ти Цанков за дебил ли го имаш? Ха-ха.
– Ами остава, кой, ами самият вие...
– Абре, момче, ти днес си решил да ме разсмиваш. Че аз цял живот съм странял от политика, в никаква партия не съм се числил, слава богу и от царя не съм имал нужда за трудоустройство или кариера – та аз ли? Кой изобщо ще вложи в мен политическо доверие, кой изобщо ме знае от тези кръгове, за какво съм им?Да, литератор, издател - де е тази фашистка литература, която ще трябва да представям. Знам само две по–значими имена от такъв порядък: италианецът Габриеле Данунцио и норвежецът Кнут Хамсун. Но и техният фашизъм, не знам и там дали подхожда термина,ако го има, то в публицистика и есеистика. А нас ни интересува художествена белетристика! Да, веднъж отпечатахме един пескарски разказ на Данунцио: момиче, получило първото си сексуално кръщение върху морския пясък; ах да, още една импресия на Хамсун от Америка – но във всичко това няма и щрих, напомнящ за фишизъм. Не съм много сигурен дали и Данунцио и Хамсун изобщо са писали нещо разпознаваемо фашистко.
– Е, мен ме убедихте.Предстои ви по-трудното: да убедите Вълко Червенков и Тодор Павлов...
– Е, там нямам и минимални шансове.
Проф. Спиридон Казанджиев, с високо мнение за естетическия вкус и оценъчна способност на Вл. Василев, изразяваше съмнение за възможностите му да се ориентира в сложна политическа обстановка.Още по-малко да взема в нея самостоятелни решения. Обаче смяташе това за общ недостатък на високо квалифицираната интелектуална прослойка, професурата, уточняваше той. Тези единаци във всяко общество, които не са мислили как да се подредят в нова обществена уредба, а какви духовни ценности да внесат в нея. – Колкото подготвени в специфичните ни занимания и професионална дейност, толкова наивни и дори инфантилни бяхме в политиката. Ние се оглеждахме и ослушвахме: англичани и американци ли ще се настанят у нас да ни управляват, естествено със своя тукашна агентура, найвече сред демократите на Мушанов; или руснаците ще вземат връх в този вечен спор за Балканите; имаше си свой човек, Г.Димитров ––дори приблизително не можехме да отгатнем; по-лесно да гадаем на кафе или карти; тогава на това поле заработиха всевъзможни визионери: от обикновени мургави гадателки по черкви и градинки, до мастити политически анализатори сред политическия елит като Ал. Цанков, Г.М. Димитров, Коста Тодоров. Колкото и странно да е за нас скептиците по природа, всички те даваха едно и също предсказание: съветите и техните комунистически емисари ще вземат властта в България, и то за много трайно, за няколко поколения, ние ще си умрем, и децата ни няма да доживеят, може би внуците ще видят края на тяхната власт.
Вл. Василев по принцип беше съгласен, но не смяташе за вярно и главно - порядъчно решението на Ал. Цанков, Гемето и пр. да търсят спасение на запад.–– В такава позиция има здрав смисъл, но и много подлост, да не кажа предателство. Нашите професори-прависти не веднъж, не дваж са ни повтаряли латинската поговорка "ТУК Е РОДОС, ТУКА СКАЧАЙ". И то не само в смисъла решение на конкретен казус, а като жизнен принцип. Какъвто и да е спор, той се решава не от растояние, а НА МЯСТО.
–– Така говорите. Но сам признавате, не само сега,а и в царско време сте се усещали безпомощен. Това са ваши думи "...след военните преврати в България е настъпила такава диктатура, че птичка не можела да префръкне...
–– И въпреки това, при най-малката възможност, а такава във всеки строй и общество има, аз съм надавал глас в защита на индивидуалните права.
––Че те стават първата жертва на диктатурата...
––Да, но ако пуснем нещата сами на себе си, това прословуто "лесе фер", тя сама ще се изоглави.
–– И вие какво направихте да я спрете?
–– Не много; но каквото можах направих. Като юрист и общественик аз бях сред малцината, които възразиха срещу ЗЗД /закон за защита на държавата/ като нарушение на конституционната норма. Това не спря разправата с политическите противници на режима, но смея да вярвам, все пак ограничи.
–– Дано да е било така. - Отегчено и уморено приключих този разговор.
Но съдено му беше да продължи в далеч не толкова спокойна и мирна обстановка. Пак на Развигор 1. Пак пред следовател, пак пред широко разтворена папка.
–– А известно ли ви е, че този "ваш учител в критиката", Вл. Василев, е постановявал тежки присъди върху наши партийни другари. И те гнили в килии години наред...
–– Не ми е известно. Но затова пък прекрасно ми е известно, че сега аз гния в такава килия.
–– Вие има за какво. А нашите другари по ЗЗД, един напълно неконституционен закон!
––Ами сигурни ли сте, че в този период Вл. Василев е работил като съдия. Той е бил и директор на Народен театър, и на свободна практика с изданието на сп. " Златорог".
––Не само сигурен, но разполагам и с нежелан за вас свидетел.
––Че нашите разговори са протичали без свидетели.
––Не и когато са се изпълнявали решения на фашисткия съд.
––Там пък нямам никакво участие.
––Затова пък Вл. Василев и нежелания за вас свидетел ВАКЛУШ ТОЛЕВ са имали. Василев е писал присъдите, Толев като полицейски служител ги е изпълнявал. Какво ще кажете?
–– Какво можех да кажа. Със сигурност знаех, че и единият и другият НЕ СА БИЛИ СВЪРЗАНИ С ПОЛИЦИЯТА. А защо специално за обработка на арестант като мен бе скалъпен такъв нескопосен компромат и ДОСЕГА НЕ СЪМ МОГЪЛ ДА СИ ОТГОВОРЯ.
Сигурно съдийската работа го бе приучила допълнително, но Вл. Василев и по природа си бе подреден . До педантизъм, до пунктуалност. – Неуважението към реда, известната българска "мърлящина", е неуважение и пренебрежение към труда, към трудовите усилия и знания, вложени в него. Както при хубавата мома – тук той загадъчно повдигаше мустак в подобие на усмивка – освен хубава, в народната песен се добавя и "гиздава", един вид гарнитура към хубостта. – Затова се и старая дори чисто графически – буквите да излизат и четливи, и красиви. Читателят да не хаби нерви и сили за прочита. Да мисли повече върху съдържанието.
И наистина, бюрото на Вл. Василев, беше изрядно подредено, като покъщнина на добра домакиня. На една страна – текущите ръкописи. Въпреки забраната, над която той се надсмиваше непременно с пръст на устните за "по тихо", той все нещо пишеше. И за наша обща изненада: властите си затваряха очите за такава "вражеска дейност"; а може би, както намекваше Солженицин в едно от многото послесловия към "Архипелаг Гулаг" - и сред тях е имал доброжелатели да запазят негови писания за следващите поколения.
– За мен писането е като цигарите –– ЛОШ НАВИК. Добро от него не съм видял, а лошо - колкото щеш! Освен това, прекрасно знам и като юрист: дойде ли се до съд, "написаното остава", както гласи латинската поговорка. Вече като материално доказателство. При все че Процесуалният кодекс забранява използването на лични ръкописи като "корпус деликти"/материално доказателство/, в практиката на съда по цял свят те влияят за формиране на присъда. Аз лично като съдия съм се старал това да не става. Но признавам: оказван ми е натиск отвън. Съдебната власт не е съвсем независима.
Най-наляво, една издигаща се почти до тавана и подпряна от вертикална подставка камара от сп. Златорог. Както можах да установя - от различни години, вероятно подборка.
– Това е, което съм могъл да направя за българската литература за няколко десетилетия. Тук, в поредицата пред очите ви, съм отделил първите изяви в списанието на Багряна, Фурнаджиев, Разцветников, Йордан Стубел и кой ли още не! Само да зърна някой младок, подаващ надежди, и хоп - в "Златорог", в рима, нали? – смее се от душа.
– Казват, някои били фашисти: Фани Попова,Стубел, Яна Язова, Дим. Шишманов... Вече за Йордан Бадев да не говорим.
– Какъв фашизам в България бе, момко млади.За фашизъм е нужно национално самочувствие. Къде го в този утрепан от пет века робство и неуспешни войни българин. За фашизъм е нужна вяра в бъдещото, усещане за перспектива, как без това ще се наложи НОВ РЕД НА ЗЕМЯТА! Българинът е потиснат, ударен с мокра кърпа, да мисли, да струва – ден напред, година вече е много! Фашизмът това са вождове, фюрер, дуче, каудилио, българинът и своите премиери не знае по име, а и от край време не им доверява и не го крие. Не знаеш ли Вазов, Елин–Пелин, Йовков... Най–сетне фашизмът е военщина, прусащина, боен стяг, както се пее в нашите бойни маршове; реваншизъм заради поражения от недалечно минало. Тук у нас младежите от наборна армия гледат да се отвържат, кой недъгав, кой сирак, кой болен, сляп, глух – само войник да не служи...
– Да, в масовия случай е така, фашизмът не пасва на националната ни психология.Но отделни политици, интелктуалци, просто празноглави бабаити на две чаши гроздова...
– Виж, за последната категория не гарантирам. Празноглави, плиткоумни, примамват ги с видения от ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ, от връщане на български земи от Босилеградско и Добруджа. Но те са малко. Един полк няма да се набере от тях.
––Малко, но могат да запалят фитила – тъкмо тук беше мястото да се направя на умен.
– Нали този фитил трябва да запали горивен материал. А къде го при тази българска немотия. Войната е скъпо нещо. Ти мислиш само от хитрост цар Борис не изпрати войска в Русия. Просто нямаше достатъчно наборна армия. Нито по численост, нито по екипировка. Освен жандармерията,заедно с няколко стотин, и то пряко сила! наемника, но кой тук пък ще се справя с шумкарите. Както и да ги редиш: на приказки може, някои дрънкаха и пишеха фашистки материали, бранници, ратници, Отец Паиси. Прекаляваха, гонеха се евреи, вярно е, но като цялостна фашистка идеология и политика – то просто не можеше да стане.
– Но интелектуалци?Казват Йордан Бадев, споменават Николай Фол, не бил съвсем неподатлив и Ал. Балабанов. Вече за Ал. Цанков - готов гаулайтер на България.
– Е тук вече ме разсмяхте. Какъв фашист Бадев?! Та той е формиран с френски език и френска литература; съперник ми е, правил ми е пакости, и какво ми струва да го наклепам, но за какво? Да, погевезил се с "македонска кауза", може и да са го подвели с решение на македонския въпрос при победа на Германия, но в политиката той беше профан, пълен невежа, абсолютно неориентиран в обстановката. Не знам дали и знаеше нещо за фашизма. Освен да го е прочел във френски вестник по време на Петен. Ал. Балабанов?! Той е много способен, артистичен, но крайно несериозен човек.При това постоянно пиян. Да си е спомнил нещо от Гьоте и Шилер и да го е издекламирал: и двамата имат творби, които с известно изсилване могат да минат за националсоциалистически, но за повече?! Най-малкото трябва да го изтръгнат за разчорлената му глава от пиянска дрямка. Смешно. Николай Фол си търсеше препитание, може да е написал нещо по поръчка, "хлеба ради", но и той не беше повече от симулант на патриотарски чувства
– А Ал. Цанков. Казват, бил висял пред кабинета на царя, да му се даде мандат за правителство.
– Това не знам. Подобно на Мушанов и Гиргинов той се подвизаваше като "политик на разположение". Наистина беше АНТИКОМУНИСТ. Както и противник на ЛЕВИТЕ ЗЕМЛЕДЕЛЦИ : Никола Петков , Гемето и пр. Но той не беше ФАШИСТ! По научна линия, политическа икономия, той е по–скоро близък до ВАЛТЕР РАТЕНАУ, първата световно известна жертва на национал-социализма.
– Хората се променят. Особено политиците, склонни към безпринципност и опортюнизъм... – не се предавах аз.
– И какво? Той ще окаже услуга на Райха и българските му поддръжници само "за права бога". Давайки си сметка за евентуален обрат във военните действия, участието на Англия и Сащ, забавянето на темпа от блицкрига. Ти Цанков за дебил ли го имаш? Ха-ха.
– Ами остава, кой, ами самият вие...
– Абре, момче, ти днес си решил да ме разсмиваш. Че аз цял живот съм странял от политика, в никаква партия не съм се числил, слава богу и от царя не съм имал нужда за трудоустройство или кариера – та аз ли? Кой изобщо ще вложи в мен политическо доверие, кой изобщо ме знае от тези кръгове, за какво съм им?Да, литератор, издател - де е тази фашистка литература, която ще трябва да представям. Знам само две по–значими имена от такъв порядък: италианецът Габриеле Данунцио и норвежецът Кнут Хамсун. Но и техният фашизъм, не знам и там дали подхожда термина,ако го има, то в публицистика и есеистика. А нас ни интересува художествена белетристика! Да, веднъж отпечатахме един пескарски разказ на Данунцио: момиче, получило първото си сексуално кръщение върху морския пясък; ах да, още една импресия на Хамсун от Америка – но във всичко това няма и щрих, напомнящ за фишизъм. Не съм много сигурен дали и Данунцио и Хамсун изобщо са писали нещо разпознаваемо фашистко.
– Е, мен ме убедихте.Предстои ви по-трудното: да убедите Вълко Червенков и Тодор Павлов...
– Е, там нямам и минимални шансове.
Проф. Спиридон Казанджиев, с високо мнение за естетическия вкус и оценъчна способност на Вл. Василев, изразяваше съмнение за възможностите му да се ориентира в сложна политическа обстановка.Още по-малко да взема в нея самостоятелни решения. Обаче смяташе това за общ недостатък на високо квалифицираната интелектуална прослойка, професурата, уточняваше той. Тези единаци във всяко общество, които не са мислили как да се подредят в нова обществена уредба, а какви духовни ценности да внесат в нея. – Колкото подготвени в специфичните ни занимания и професионална дейност, толкова наивни и дори инфантилни бяхме в политиката. Ние се оглеждахме и ослушвахме: англичани и американци ли ще се настанят у нас да ни управляват, естествено със своя тукашна агентура, найвече сред демократите на Мушанов; или руснаците ще вземат връх в този вечен спор за Балканите; имаше си свой човек, Г.Димитров ––дори приблизително не можехме да отгатнем; по-лесно да гадаем на кафе или карти; тогава на това поле заработиха всевъзможни визионери: от обикновени мургави гадателки по черкви и градинки, до мастити политически анализатори сред политическия елит като Ал. Цанков, Г.М. Димитров, Коста Тодоров. Колкото и странно да е за нас скептиците по природа, всички те даваха едно и също предсказание: съветите и техните комунистически емисари ще вземат властта в България, и то за много трайно, за няколко поколения, ние ще си умрем, и децата ни няма да доживеят, може би внуците ще видят края на тяхната власт.
Вл. Василев по принцип беше съгласен, но не смяташе за вярно и главно - порядъчно решението на Ал. Цанков, Гемето и пр. да търсят спасение на запад.–– В такава позиция има здрав смисъл, но и много подлост, да не кажа предателство. Нашите професори-прависти не веднъж, не дваж са ни повтаряли латинската поговорка "ТУК Е РОДОС, ТУКА СКАЧАЙ". И то не само в смисъла решение на конкретен казус, а като жизнен принцип. Какъвто и да е спор, той се решава не от растояние, а НА МЯСТО.
–– Така говорите. Но сам признавате, не само сега,а и в царско време сте се усещали безпомощен. Това са ваши думи "...след военните преврати в България е настъпила такава диктатура, че птичка не можела да префръкне...
–– И въпреки това, при най-малката възможност, а такава във всеки строй и общество има, аз съм надавал глас в защита на индивидуалните права.
––Че те стават първата жертва на диктатурата...
––Да, но ако пуснем нещата сами на себе си, това прословуто "лесе фер", тя сама ще се изоглави.
–– И вие какво направихте да я спрете?
–– Не много; но каквото можах направих. Като юрист и общественик аз бях сред малцината, които възразиха срещу ЗЗД /закон за защита на държавата/ като нарушение на конституционната норма. Това не спря разправата с политическите противници на режима, но смея да вярвам, все пак ограничи.
–– Дано да е било така. - Отегчено и уморено приключих този разговор.
Но съдено му беше да продължи в далеч не толкова спокойна и мирна обстановка. Пак на Развигор 1. Пак пред следовател, пак пред широко разтворена папка.
–– А известно ли ви е, че този "ваш учител в критиката", Вл. Василев, е постановявал тежки присъди върху наши партийни другари. И те гнили в килии години наред...
–– Не ми е известно. Но затова пък прекрасно ми е известно, че сега аз гния в такава килия.
–– Вие има за какво. А нашите другари по ЗЗД, един напълно неконституционен закон!
––Ами сигурни ли сте, че в този период Вл. Василев е работил като съдия. Той е бил и директор на Народен театър, и на свободна практика с изданието на сп. " Златорог".
––Не само сигурен, но разполагам и с нежелан за вас свидетел.
––Че нашите разговори са протичали без свидетели.
––Не и когато са се изпълнявали решения на фашисткия съд.
––Там пък нямам никакво участие.
––Затова пък Вл. Василев и нежелания за вас свидетел ВАКЛУШ ТОЛЕВ са имали. Василев е писал присъдите, Толев като полицейски служител ги е изпълнявал. Какво ще кажете?
–– Какво можех да кажа. Със сигурност знаех, че и единият и другият НЕ СА БИЛИ СВЪРЗАНИ С ПОЛИЦИЯТА. А защо специално за обработка на арестант като мен бе скалъпен такъв нескопосен компромат и ДОСЕГА НЕ СЪМ МОГЪЛ ДА СИ ОТГОВОРЯ.
"Рязанский Сахар" - Путинизм к...
Масирана атака на украински БЛА срещу Ру...
КОГАТО НЕ ДОСТИГАХА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ АНТЕН...
Масирана атака на украински БЛА срещу Ру...
КОГАТО НЕ ДОСТИГАХА ТЕЛЕВИЗИОННИТЕ АНТЕН...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 86