Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2017 00:25 - Спомени и преживявания в "Софийски Солисти" по времето на диригента Емил Табаков
Автор: veselingeorgiev Категория: Музика   
Прочетен: 1095 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 10.04.2017 00:57


Спомени и преживявания в "Софийски Солисти" по времето на диригента Емил Табаков

 

От месец Януари 1979 г. за диригент на Камерен ансамбъл "Софийски Солисти" беше назначен Емил Табаков. Този момент оркестърът го очакваше от 14 месеца, в който период концертна дирекция в София не ни организираше концерти. Причината беше, че предишния ни диригент Васил Казанджиев ни беше напуснал. Приехме Табаков възторжено  - най после имахме постоянен диригент, който безспорно притежаваше талант и диригентски способности. Посрещнахме го по стара българска традиция с хляб, сол и баница. Вдигнахме наздавица със специална Тревненска ракия като си пожелахме успехи и здраве. Диригентът остана приятно изненадан от топлото посрещане. Дойде като новатор, който искаше да надгради и увеличи постигнатото до момента. Увеличи състава на 20 души, като назначи шестима много добри инструменталисти с които беше работил в Камерния оркестър на Консерваторията, свикнали с неговия жест и начина му на работа. С увеличението целеше състава да може да изпълнява повече творби от романтиката и съвремеността. Още си спомняме неговия сърдечен жест по случай новото начало. Покани целия оркестър заедно с жените в дома си, беше невероятно топло и сърдечно посрещане.

Започнахме работа, на репетициите Табаков идваше изключително подготвен, беше взискателен, работеше много и държеше дори и трудните неща да стават в кратки срокове. Работеше интензивно, на което темпо оркестъра не беше свикнал. Държеше той да определя колко да се работи, какво точно да се работи, какви творби да изпълнява оркестъра. Табаков обнови репертоара с интересни и стойностни пиеси : Бритън - "Вариации", Шостакович - "Камерна Симфония", Моцарт - "Сонати за орган и щрайх", Менделсон - "12 Симфонии за щрайх", Равел - "Квартет" (оркестриран от Табаков) и негов "Концерт за Струнни инструменти". В състава приехме и разучавахме новия репертоар с вдъхновение и с удоволствие изпълнявахме творбите. Всички те бяха записани на грамофонни плочи в "Балкантон" и многократно бяха успешно изпълнявани в чужбина. Петима от новодошлите колеги в състава много скоро напуснаха и отидоха със семействата си на работа в различни оркестри в Европа. Отново останахме 14 изпълнители, което не попречи на състава да изпълнява творби предназначени за по-големи състави, при това изпълнявайки ги с успех в най-големите световни зали.  Табаков дирижираше много емоционално и темпераментно. Тази емоция се предаваше и на нас оркестрантите, това се отразяваше на звучността и целия оркестър звучеше емоционално. Първия концерт мина при изключителен успех, със запомнящото се изпълнение на Шостакович - "Камерна Симфония". Публиката дълго време говореше за концерта.

На участието ни в "Софийски седмици" аплоазите не стихваха и свирихме няколко биса. На концерта пръсъстваше импресариото, който до момента организираше концертите на състава за Япония. След концерта ни поздрави, беше възхитен и ни предложи да направи нови концерти във вече любимата ни Япония.

Табаков организира успешни и продължителни концертни турнета - в САЩ (46 концерта), Южна Америка (Бразилия, Колумбия, Еквадор, Панама), Куба, Австралия, Япония, Филипините, Синагапур, Индия, Индонезия, Северна и Южна Корея и естествено в Европа. Бяха изключително добре организирани и преминаваха на високо изпълнителско ниво. Имаше превъзходни отзиви в пресата. Критикът Дейвид Дж. Лофтъс пише - "Табаков приличаше на хирург без когото музиката би престанала да диша". Бърнард Холанд от "Ню Йорк Таймс" писа - "Той дава да се почувстват дори и най-финните промени в темпото, динамиката и звученето на изпълняваните творби". Дейл Харис от "Ню Йорк Пост" - "Онова което отличава този оркестър от всеки друг подобен съвременен ансамбъл е хипнотичната му наситеност с енергия и широката му колористична гама".

Бяхме доволни от съдбата, че ни беше отредила много пътувания и концерти в чужбина, главна заслуга за организацията на които имаще диригента Табаков.

С Табаков имахме десетки вълнуващи и успешни турнета. Като се замисля, може би най-емоционалното, турнето с най-хубави и незабравими спомени си остава турнето в Австралия.

През 1982 г. пътувахме за Австралия с компанията "Квантас". Още с влизането в самолета започнаха приятни изненади. На самолетните ни седалки имаше бяла чанта "Квантас" подарък за всеки. Във всяка от чантите имаше по бутилка уиски с няколко пакетчета ядки. След малко колегата Марчо се притесни и каза, че той има два подаръка. И нали бяхме "бедни и честни музиканти" Марчо извика стюардесата и каза, че вероятно е допусната грешка. Тя го успокои като му показа етикет на чантата, че е за "Мосю Контрабас". Както се досещате не рискувахме контрабасът да е в багажното, а пътуваше с нас като "пътник". Чак такава изненада не очаквахме и не ни се беше случвало.

Табаков винаги изглеждаше изключително елегантен и стилен. Негова беше нестандартната идея за турнето в Австралия състава да се „обнови” с нови бели смокинги. По време на концерт състава изглеждаше перфекто и това веднага бе забелязано в пресата. В Австралийската преса се писа: „Странно е, че канона (строго черни смокинги) бе нарушен от оркестър идващ от не-особенно демократична България”.

В Сидни свирихме в комплекса на операта. Изключително красива сграда във формата на черупки от миди. Сбъдна се мечтата ни не само да видим на живо, но и да изпълним концерт в легендарната опера в Сидни. Такъв шанс, такъв късмет малцина оркестри в света имат. Самото ни участие там беше израз на признателност за високото музикално ниво на ансамъла. Концертът премина при изключителен успех. Бисовете следваха един след друг, публиката беше в еуфория и не искаше концерта да приключва. След концерта кметът на града даде коктейл в чест на състава. Кмета с чаша шампанско "се чукна" с всеки от изпълнителите поотделно. Това бе голямо признание и жест на уважение за изпълнителите. Едва ли са много българските оркестранти, а и държавници които са имали честта лично кмета на Сидни да ги почерпи с чаша шампанско. В словото си похвали оркестъра и диригента за прекрасния концерт. Този ден завинаги остана в спомените ни, останахме с топли и незабравими чувства към кмета на Сидни. По-късно ни изведоха на голяма тераса, където следваше нова изненада - топовни салюти (честваха някакъв празник) и изключително красиви фоерверки, каквито не бяхме виждали до този момент в България. Предстоеше почивен ден - Неделя, в който ни заведоха на зоопарк. До него се стигаше с малко корабче за 20-тина минути. Зоопарка беше разположен на малък остров. Казаха ни че това е най-впечатляващия в света и май се оказаха прави. Стояхме целия ден и ни беше изключително интересно. Животните живееха в естествена среда, а не затворени в малки клетки. Много растителност, многобройни животни от всякакъв вид и много красота. Като се замислим и до днес, 35 години по-късно по-красив зоопарк не сме виждали.

В Мелбърн имахме концерт и в следващите два дни в сградата на телевизията направиха филм за "Софийски Солисти". Не очаквахме такъв интерес към нас в далечна Австралия, бяхме приятно изненадани. Явно австралийците бяха жадни за Европейска класическа музика. Табаков даде интервю в най-гледаното телевизионно време - вечерта след 20 часа. Също така имахме незабравими концерти в Перт в рамките на известен фестивал и в Аделаида. Турнето в Австралия беше като хубав сън за който си спомняхме и преживявахме много време в България. Беше едно от най-приятните изживявания на оркестъра. Тогава си мислех, че ако понякога Бог слиза на земята да си почива, сигурно отсяда на Хавайските острови или Австралия. Благородно завиждах на тези хора които са успели да устроят държавата си така, че всички изглеждаха доволни, щастливи, добронамерени и усмихнати.

Така достигнахме до 1988 г., когато пред Табаков се откри възможност да ръководи голям Симфоничен оркестър - Софиийската Филхармония. В състава желаехме Табаков да продължи да бъде наш диригент, беше ни тъжно, но го разбирахме и не му се сърдехме – почти всеки диригент има желание да ръководи по-многоброен състав. Табаков завинаги остана в спомените ни с неговото музикално майсторство и интелигентност, с многобройните успешни концерти, с множеството приятни  емоции приемайки аплаузи и поздравления след прекрасно изпълнен концерт. С него концертирахме в страни за които дори и на сън не сме мечтали да видим.

 

 Веселин Георгиев,
цигулар в "Софийски Солисти"




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: veselingeorgiev
Категория: Музика
Прочетен: 29800
Постинги: 9
Коментари: 2
Гласове: 6
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031