Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2011 19:47 - Германска нова медицина® - ВТОРИ БИОЛОГИЧЕН ЗАКОН
Автор: josarian Категория: Новини   
Прочетен: 2768 Коментари: 4 Гласове:
5

Последна промяна: 20.11.2011 19:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ЗАКОНЪТ ЗА ДВЕТЕ ФАЗИ ПРИ ВСИЧКИ БОЛЕСТИ


Всяка СБС програма протича в две фази, при условие, че има решение на конфликта.


НОРМОТОНИЯ се отнася за състоянието на нашия нормален денонощен ритъм. Както е показано на диаграмата горе „симпатикотония” се редува с „ваготония”. Тези състояния са свързани с нашата автономна нервна система, която управлява вегетативните функции като сърдечния ритъм или храносмилането например. През деня организмът се намира в нормално симпатикотонично състояние на стрес („бой или отбой”), по време на съня – в нормално ваготонично състояние на почивка („почини и храносмели”).


АКТИВНА ФАЗА НА КОНФЛИКТА



Веднага щом конфликтният шок (ДХС) се случи, нормалният денонощен ритъм незабавно се прекъсва и целият организъм навлиза в активната фаза на конфликта. По същото време се активира СБС програма, отговаряща точно за този конфликт, като позволява на организма да отмени ежедневните си функции с цел – подпомагане по време на кризата.

На ниво психика активността на конфликта се изразява в постоянно задържане на мисълта и вниманието върху конфликта.

Вегетативен статус: автономната нервна система се намира в състояние на продължителна симпатикотония. Типичните симптоми са безсъние, липса на апетит, ускорен сърдечен ритъм, високо кръвно налягане, ниска кръвна захар и гадене. Активната фаза се нарича също и студена фаза, защото по време на стреса кръвоносните съдове се свиват, което предизвиква студени крайници, студена кожа, втрисане, треперене или студена пот. От биологична гледна точка обаче, състоянието на стрес и в частност повечето будни часове и пълната заетост с конфликта, дават възможност на индивида да намери решение.


На ниво мозък


– мястото в мозъка, където „удря” конфликта се определя от неговото естество. Размерът на ОХ винаги е пропорционален на продължителността и интензивността (конфликтната маса). По време на активната фаза ОХ се появява на мозъчния скенер като ясни концентрични кръгове. 

Снимката от скенер показва ОХ в дясната хемисфера на моторния кортекс, което означава, че съответният моторен конфликт („не съм способен да избягам”), изразяващ се в парализа на левия крак, е все още активен. При човек левичар моторният конфликт ще бъде асоцииран със свързана с майка или дете конфликтна ситуация.

Биологичното значение на парализата е рефлекс на „фалшива смърт”, тъй като в природата хищникът често напада жертвата само, когато тя се опитва да избяга. Затова вътрешният отговор е: „Тъй като не мога да избягам, ще симулирам смърт”, което причинява парализа, докато опасността отмине. Ние, хората, имаме същия този отговор, както и останалите видове.


На ниво орган

Ако е нужно повече тъкан да участва в решаването на конфликта, то съответният орган или тъкан отговарят с клетъчна пролиферация. Например: в случай на „конфликт смъртна опасност” най-често предизвикан от шока от диагноза или прогноза, се повлиява областта в мозъка, която управлява клетките на белодробните алвеоли, отговорни за обработката на кислорода. Тъй като на биологичен език смъртната паника се равнява на неспособност за дишане, белодробните клетки незабавно започват да се размножават. Биологичната цел на белодробните възли (рака) е да се увеличи капацитета на дробовете, така че индивидът да е добре подготвен за посрещане на смъртната заплаха.

Ако е нужно по-малко тъкан да подпомага разрешаването на конфликта, органът или тъканта отговарят на съответния конфликт с клетъчно стопяване. Например: ако в природата една женска има сексуален конфликт, породен от невъзможността да се чифтосва, тъканният слой на вътрешната страна на шийката на матката (пътят към матката) се разязва, улцерира. Биологичното значение на тъканната загуба е да се разшири шийката на матката, така че когато се осъществи чифтосването повече сперма да достигне до матката, което ще увеличи шансовете за зачеване. За човешките жени този конфликт може да се преживее като сексуално отхвърляне, сексуална фрустрация, сексуална злоупотреба и т.н.

Дали органът или тъканта ще отговорят на конфликта с клетъчна пролиферация или с тъканна загуба, зависи от еволюционното развитие на човешкия мозък.

Всички органи и тъкани, управлявани от стария мозък (мозъчен ствол и малък мозък), като например дебелото черво, белите дробове, черния дроб, бъбреците или млечните жлези, винаги показват клетъчна пролиферация (растеж, образуване на тумор) по време на активната фаза.

Всички органи и тъкани, управлявани от главния мозък (церебрална медула и кортекс), като например кости, лимфни възли, маточна шийка, яйчници, тестиси или епидермиса на кожата, винаги показват тъканна загуба.

Докато активната фаза напредва, напредват и симптомите на съответния орган. Същото правило е в сила и когато конфликтната активност се забавя.

ВИСЯЩ КОНФЛИКТ

Висящият конфликт се отнася за ситуация, в която лицето остава в активната фаза, тъй като конфликтът не може да се разреши или все още не е разрешен.

Ако не сме в състояние да разрешим конфликта или ако възможното решение не може да се постигне, т.е. не можем да напуснем работата си или една нещастна връзка, имаме шанса съзнателно да минимизираме конфликта или интелектуално, или психологично, или душевно. Чрез минимизиране на конфликта ние намаляваме интензитета му и следователно и симптомите – на мозъчно и на органно ниво. 

Човек може да живее с малък конфликт и съответно с тумор до дълбока старост, при условие, че туморът не причинява механична обструкция (например в дебелото черво).

Ако даден човек е в силна конфликтна активност за дълъг период от време, състоянието може да е фатално. Но, човек, който се намира в активна фаза не може да умре от рак, защото туморите, които растат по време на първата фаза на СБС (белодробни тумори, чернодробни или на млечната жлеза) всъщност подобряват функцията на органа по време на този период.

Пациентите, които не преживяват активната стрес фаза, често умират в резултат на загуба на енергия, лишаване от сън и най-вече поради страх. С една негативна прогноза и токсично лечение, като химиотерапия например, в допълнение на емоционалното, душевно и физическо изтощение, много пациенти нямат шанс.

Трябва да имаме предвид, че трансформирането на конфликта във висящ може да бъде само една втора възможност, защото излекуване може да има само, когато конфликтът е напълно разрешен. 

КОНФЛИКТОЛИЗА – решението на конфликта

Разрешаването на конфликта е повратната точка, която въвежда втората фаза от СБС програмата. Както и активната фаза, лечебната също протича паралелно и на трите нива.

ЛЕЧЕБНА ФАЗА

На ниво психика: разрешаването на конфликта идва с усещането за огромно облекчение. Автономната нервна система моментално превключва на продължителна ваготония, придружена с умора, но с добър апетит. Почивката и здравословната диета осигуряват подкрепа на организма по време на лечението и възстановителния процес. Лечебната фаза се нарича още и топла фаза, защото по време на ваготонията кръвоносните съдове се разширяват и крайниците и кожата се затоплят, като е възможна и висока температура.

На мозъчно ниво: паралелно с лечението на психиката и на органа, мозъчните клетки, които са получили влиянието от ДХС, също започват лечение.

Лечебната фаза е разделена на три части: постконфликтолиза А, епи-криза и постконфликтолиза Б.

Първа част от лечебната фаза (пкл-фаза A) на мозъчно ниво.

С разрешаването на конфликта, водата и серозната течност се насочват към съответната мозъчна област, образувайки мозъчен оток, който пази мозъчната тъкан по време на възстановителния процес. Подуването на мозъчния оток причинява типичните мозъчни лечебни симптоми като главоболие, световъртеж или двойно виждане.
По време на първата част от лечебната фаза ОХ се вижда на скенера като тъмни кръгове (показващи отока в мозъка).

Например: снимката от скенера показва ОХ в пкл-фаза A от лечението на белодробен тумор, т.е. “конфликтът смъртна заплаха” е бил разрешен. Повечето такива конфликти и следователно белодробни тумори, се причиняват от диагнозен или прогнозен шок.

ЕПИЛЕПТИЧНА ИЛИ ЕПИЛЕПТОИДНА КРИЗА (ЕПИ – КРИЗА) се случва по средата на лечебната фаза едновременно и на трите нива. С началото на епи-кризата пациентът за кратко се връща към състоянието на конфликтна активност. На психологично и вегетативно ниво това реактивира типичните симпатикотонични симптоми като нервност, студена пот, треперене и гадене. 

Каква е биологичната цел на това конфликтно повторение? В пика на лечебната фаза (който е в най-дълбоката точка на ваготонията), едематозното подуване в органа и това в мозъчната област (мозъчният оток), достигат максималния си размер. Точно в този момент мозъкът подава симпатикотоничен стресов натиск с цел да се освободи налягането. Тази жизненоважна биологична регресия е последвана от уринарна фаза, по време на която тялото се освобождава от всички излишни течности, които са били задържани по време на първата част от лечебната фаза.

Всеки тип конфликт и всяка болест имат специфичен тип епилептоидна криза. Инфаркт, инсулт, астматичен пристъп, пристъп на мигрена или епилептичен припадък, са само някои примери за такава лечебна криза. След епилептоидната криза пациентът постепенно възстановява силите си и е на път да се нормализира.

Втора част на лечебната фаза (пкл-фаза Б) на мозъчно ниво.

След като мозъчният оток е изстискан, започва струпване на мозъчна съединителна тъкан – невроглия на същото място, за да се завърши възстановителният процес на мозъчно ниво. Натрупаното количеството глия зависи от размера на преминалия оток.


Точно това естествено струпване на невроглия (буквално „глиобластом”) погрешно се интерпретира като „мозъчен тумор”.

По време на втората част от лечебната фаза ОХ се вижда на скенера като бяла кръгова конфигурация.

Снимката от скенера показва ОХ в контролния център на коронарните артерии, което е индикация за решен „конфликт загуба на територия”.

По време на епи-кризата пациентът успешно преживява очаквания инфаркт (с ангина пекторис по време на активната фаза). Ако активната фаза е продължила повече от 9 месеца, инфарктът може да е фатален. 

Ако сме запознати навреме с ГНМ една такава сериозна ситуация може да бъде предотвратена!

На ниво орган: след като конфликтът бъде разрешен, управляваните от стария мозък тумори, които се образуват по време на активната фаза и вече не са необходими (като например, белодробните тумори, туморите на дебелото черво, на простатата) се разграждат с помощта на гъбички или туберкулозни бактерии. Ако тези микроби липсват, туморът си остава на мястото и се капсулова без повече да се развива.

Обратното, контролираното от главния мозък тъканно стопяване, което се случва по време на активната фаза, се замества и запълва с нови клетки. Този възстановителен процес се осъществява по време на първата част от лечебната фаза. Такива са ракът на маточната шийка, ракът на яйчниците, на тестисите, интрадукталният карцином на гърдата, бронхиалният карцином и лимфома. 

По време на втората част от лечебната фаза туморите бавно се разграждат. Традиционната медицина погрешно интерпретира тези лечебни тумори като злокачествено туморно образувание.

Симптомите от лечебната фаза, като подуване (оток), възпаление, гной, отделяне на различни секрети (евентуално примесени с кръв), „инфекции”, висока температура и болка, са индикация за осъществяване на ЕСТЕСТВЕН ЛЕЧЕБЕН ПРОЦЕС.

Продължителността и тежестта на лечебните симптоми се определят от интензивността и времетраенето на активната фаза и от сериозността на епи-кризата. Конфликтни рецидиви, които постоянно прекъсват лечебната фаза удължават лечебния процес.

Химиотерапията или лъчетерапията брутално прекъсват естественото лечение на рака. Тъй като нашият организъм е програмиран да се самолекува, тялото ще се опита да довърши възстановителния процес след като третирането приключи. „Повторната поява на тумор” обикновено се третира още по-агресивно!

КОНФЛИКТНИ РЕЦИДИВИ ИЛИ „СЛЕДИ”

Когато преживяваме конфликтен шок (ДХС) нашето съзнание е в състояние на остра възприемчивост. Особено внимателно е подсъзнанието ни, което запечатва всички компоненти, свързани с определения конфликт, като например местоположение, състоянието на времето, заобикалящите ни хора, звуци, миризми и т.н. В ГНМ, отпечатъците, които остават в резултат на ДХС, се наричат СЛЕДИ.

Ако се намираме в лечебна фаза и попаднем на една следа, независимо дали чрез директен контакт или чрез асоциация, конфликтът се възобновява и ние незабавно се връщаме към активната фаза. Това рецидивиране на конфликта обикновено се нарича алергия или алергична реакция. Появяват се и свързаните с конфликта и органа симптоми, например кожен обрив след повторен „конфликт раздяла”, симптоми на обикновена настинка след „конфликт помирисване”, затруднено дишане или дори астматичен пристъп във връзка със „страх в обкръжението” или диария при повторен „несмилаем залъка конфликт”. 

Алергичната реакция може да бъде отключена от всичко или от всеки, който е бил свързан по някакъв начин с ДХС – храна, полен, животинска козина, парфюм, бивш съпруг/а, колега, каквото и който е бил замесен, когато се е случил шока. В традиционната медицина (алопатична и натуропатична) се вярва, че главната причина за алергиите е „слаба” имунна система.

Обикновено това връщане е кратко. Това, което наричаме алергия като сополив нос, астма или обрив, са всъщност лечебни симптоми.

Пример: алергията към животинска козина може да се прояви като екзема, ако човекът е държал животно, когато е преживял неочаквана раздяла. Козината ще служи като следа, причинявайки екзема след екзема, докато конфликтът не бъде разрешен. Когато контактът с животинска козина причинява кашлица или други бронхиални проблеми, то тогава можем да заключим, че животното е било замесено (вероятно като прибежище), когато е имало конфликт - страх за територията, например, когато дете се страхува от загубата на родител, защото родителите се развеждат.

Биологичната цел на следите е да служат като предупредителен сигнал, за да се избягва преживяване на същата „опасност” (ДХС) за втори път. В природата тези алармени сигнали са жизненоважни за оцеляването.

Следите винаги трябва да се имат предвид, когато става дума за повтарящи се състояния, като повторни настинки, астматични пристъпи, мигрена, кожни обриви, епилептични припадъци, хемороиди, инфекции на пикочния мехур и т.н. Разбира се, всеки повторен тумор също трябва да се разглежда и от тази перспектива. Следите играят роля и при „хроничните” състояния, като например артериосклероза, артрит, болест на Паркинсон или множествена склероза.

В ГНМ терапията възстановяването на събитието от ДХС заедно с всички придружаващи го следи е от съществено значение за завършване на лечебния процес.


ВИСЯЩО ЛЕЧЕНИЕ

Терминът „висящо лечение” се отнася за ситуация, при която лечебната фаза не може да бъде завършена, поради повтарящи се конфликтни рецидиви. Затова в Германската нова медицина, реконструирането на събитието, от ДХС заедно с всичките съпровождащи го следи, е съществена терапевтична мярка.

Със завършването на лечебната фаза, нормотонията и обичайният денонощен ритъм се възстановяват и на трите нива. След възстановителната фаза, тъканите и органите, които са били засегнати, стават по-здрави и силни от преди. Това е и всъщност биологичната цел. Тъй като отделният конфликт сега е уязвима точка, по-здравата тъкан поставя индивида в много по-добра позиция при евентуален нов ДХС от същото естество. На мозъчната томограма белезите от излекуваната мозъчна лезия се появяват като малък кръг, който с времето изчезва.

Тъй като официалната медицина не успява да разпознае двуфазовия модел при всяка „болест”, лекарите или виждат стресирани пациенти с нарастващ тумор (активна фаза), пропускайки факта, че следва лечебна фаза, или виждат пациент с „инфекция”, треска, възпаление, разстройство, главоболие или друга болка (лечебна фаза), неосъзнавайки че това са всъщност лечебните симптоми на предходната активна фаза.

Като се пренебрегва една от двете фази, симптомите се разглеждат като болест, например остеопорозата, която се появява в активната фаза на „конфликт на самообезценяване” или артрит, който е симптом на лечебната фаза на същия тип конфликт. Това неосъзнаване е направо трагично, особено ако пациентът е диагностициран със „злокачествен” рак или дори с „метастази”, въпреки че ракът вече е в процес на самолекуване.



 Ако лекарите забележат биологичната връзка психика – мозък – орган, те биха разпознали, че двете фази всъщност са две части на една СБС програма, удостоверена от мозъчния скенер, на който ОХ може да се види и в двете фази на едно и също място. Появата на ОХ показва дали пациентът е все още в активна фаза (ОХ с ясни концентрични кръгове) или е вече в процес на лечение и дори дали се намира в първата част на лечебната фаза (ОХ с едематозни кръгове) или е във втората част (ОХ с бяло струпване), което показва, че критичната точка на eпи-кризата вече е преминала.


https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina/zakoni/vtori-biologicen-zakon


Преведено от - http://learninggnm.com/documents/secondlaw.html 



Гласувай:
5
0



1. compassion - Съгласна съм
21.11.2011 12:42
Самолечението на организма често е възпрепятствано от неправилната намеса на традиционната медицина.
цитирай
2. kafalov - O,sancta simplicitas!
21.11.2011 14:39
Zanimavajte se s tova,koeto znaete ili ste u4il,a ne s ogledalni prevodi na nikomu neizvesni liza ,bili te nemzi ili drugi, v pisaniqta na kojto ima i 4at-pat istini
Naj-golqmoto svetilo v oblasatta na stresa e kanadskiqt u4en Hans Selie-1960godina suzdava gospodstva6tata i do dnes teoriq za stresa-pro4etete i sled tova plagiatstvajte.
pone 6te piete voda ot izvora
цитирай
3. josarian - Научи се първо да пишеш на български,
21.11.2011 16:12
след това се научи и да четеш - това не е писано а постнато от мен - с необходимите линкове. Всеки може да вярва в каквото си пожелае, нали така?
цитирай
4. audan - Към kafalov
07.06.2012 23:56
Господине,, имате правото да се самозалъгвате както Ви е угодно, но да лъжете другите и то за нещо, свързано с живота и здравето им - не!
Престъпно е!

Разгледайте статистиката и вижте какъв е процентът на "излекувани онкоболни" от д-р Хамер. В ПЪТИ повече от всички останали поддръжници на химио"терапия"-та.
Важни са резултатите! А те са в полза на ГНМ, а не на официалната поддръжница на хроничноболни пациенти!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2123945
Постинги: 1541
Коментари: 4924
Гласове: 4721
Календар
«  Юли, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31