Изчезналите 36 американски ракети са били свалени от руски изтребители

Москва, 11.04.2017, 12:46

Да се предполага, че сирийските ВВС наистина са използвали химическо оръжие в провинция Идлиб, е твърде сложно. Твърде самоубийствено би било това в политически смисъл и абсолютно безсмислено във военен аспект.

Много по-вероятна е официалната руско-сирийска версия (че бил унищожен склад с химическо оръжие на т.н. „умерена опозиция“) или е налице просто откровенна провокация.

Но новият американский президент лесно и бързо се е оставил да го измамят. Притежавайки ирационално-импулсивен характер и оправяйки се крайно слабо даже във вътрешната политика, да не говорим пък за външната, той в този случай е видял възможност да продемонстрира своята „острота“. А едновременно с това да показе на „urbi et orbi“, че точно той не е марионетка на Москва.

Политическите последствия от американския удар срещу Сирия в сегашния момент са изцяло непредсказуеми и това е една отделна голяма тема. Но в това, което вече се случи, има много  своеобразен военен аспект, който може по определен начин да повлияе и върху тези политически последствия.

По официални данни на Пентагона, срещу целите в Сирия от двата ескадрени миноносци тип „Arleigh Burke“ на ВМС на САЩ са били пуснати 59 крилати ракети с морско базиране (КРМБ) „Тактическa Томаховка" (36 – от есминеца „Ross“(1997) и 23 – от есминца „Porter“(1999)), от които до целта са долетели 58.

По официални данни пък на Министерството на отбраната на Русия само 23 ракети са достигнали целта си – авиобазата на ВВС на Сирия Шайрат. Унищожени са 6 ремонтирани самолети МиГ-23 и няколко летищни съоръжения, като след един ден базата е възобновила работата си. Материалните загуби на САЩ за този удар са около 30 пъти по-високи, отколкото вредата, която е нанесена на Сирийската армия. Последният акт между другото не трябва да учудва - западните армии отдавна не са воювали, а забиват гвоздеи с микроскоп. А ето например историята с броя на пуснатите и долетелите „томаховки“ е много удивителна. Нещо повече, 59 „томаховки“ за една не много голяма авиобаза – това е извънредно много.

На данните на Министерството на отбраната на Русия може и да не се вярва, но те изцяло се потвърждават от снимките, в т.ч. и от спътник, на базата Шайрат. Наистина са унищожени между 7 и 9 самолета (3 МиГ-23 и 4-6 Су-22, които са безнадеждно остарели от преди 20 години), разрушенията в базата приличат на причинени от не повече от 23 ракети, а по-скоро каквито биха нанесли около 15 ракети.

Нека да изхождаме от 23 все пак. Къде са се дянали останалите 36?

 Вариантът, че във ВМС на САЩ 60% от крилатите ракети с морско базиране (главното ударно средство на флота) са неизправни, може веднага да бъде отхвърлено като абсолютно нереално.

Една от версиите – че те не са били пуснати изобщо. Белият дом и Пентагонът съзнателно са измамили човечеството заради демонстрация на същата онази „острота“, а реална стрелба е извършил само разрушителят „Портер“. Слабостта на тази версия е в това, че в наше време лъжите работят зле, доколкото те много бързо биват разобличавани благодарение на тоталната информатизация.

Практически всички световни медии вече посочиха руските данни за това, че до целта са долетели само 23 ракети, като зададоха същия въпросе мировые СМИ уже привели российские данные о том, что до цели долетело всего 23 КРМБ, задав тот же вопрос: Къде са се дянали останалите? И тук не можем да минем без още една версия – свалили са ги.

Когато най-различни „кабинетни експерти“ пишат, че ударът по Шайрат е демонстрирал неспособността на руската Противовъздушна отбрана, това е или пълна некомпетентност, или пропаганда.

Руските ЗРС С-400 и С-300В, разположени в Сирия, прикриват базите Хмеймим и Тартус. Крилатите ракети, летели към Шайрат, са минали твърде далече от позициите на руската ПВО, с огромен курсов параметър и, главното, под радиохоризонта и очертанията на местността. Руските средства за ЗРС по никакъв начин не са можели да ги ударят, а такава задача не е можела да им бъде и поставена.

Затова пък това изцяло са могли да го извършат руските изтребители Су-35С и/или Су-30СМ. ЕПР (ефективната площ на разсейване) на „томаховката“ е много малка в предната полусфера, но не и в горната. Радиолокационните средства на изтребителите прекрасно виждат на фона на земята и водата. При това нощем допълнителен демаскиращ признак за крилатите ракети в инфрачервения и видимия диапазон става факелът на двигателя. Така че американците сами са ни предупредили за изстрелванията на ракетите и да се определят примерните им траектории беше достатъчно просто.

Още по-просто беше да се унищожи открита „томаховка“, защото тя не може да окаже никакво противодействие на изтребителя.

Крилатата ракета „Томаховка“ може да бъде унищожена от ракета „въздух-въздух“, от оръдието, а също така да бъде „заглушена“ чрез средствата на РЕБ – радиоелектронната борба (Electronic warfare (EW).

Много вероятно е, отначало американците да са предполагали да се ограничат само с 36-те крилати ракети, пуснати от разрушителя „Рос“ (очевидно такъв е бил пълният боен комплект от томаховки на този есминец). Точно те са били и унищожени от руските изтребители.

От есминците им това са го наблюдавали „в пряк ефир“ на екраните на собствените им РЛС, но някак си не са рискували да противодействат.

След като руските изтребители с чувство на изпълнен дълг и с изразходван боен комплект и гориво са се отправили към летището си, своя боекомплект изстрелва разрушителят „Портер“.

Поради недостиг на изтребители руснаците не са могли да направят веч нищо против новата доза ракети, доколкото не са успявали да се заредят и да поставят новите ракети, а допълнителни сили просто не са били на разположение.

Ако тази версия е вярна, може да се каже, че двете страни, САЩ и РФ, са демонстрирали един на друг своите възможности, при което и двете страни са в правото си да считат, че са направили това успешно, „охлаждайки“ опонента си.

При това Москва, разбира се, няма да съобщи за своя успех, ако даже точно руснаците са унищожили американските „томаховки“. Та нали в такъв случай в САЩ ще започнат да изискват от Тръмп да удари руските сили, което ще доведе до неконтролируема ескалация „докрай“.

Затова и в публичното пространство беше устроена само дипломатическа истерика! Пък и на американците им е по-изгодно да помълчат.

Необходимо е да се отбележи още едно обстоятелство:

Точно в момента на американския удар срещу Сирия с Тръмп в неговото имение във Флорида се срещаше китайският лидер Си Дзинпин.

Си Дзинпин с нито една дума не осъди действията на САЩ, а позицията на Китайската народна република се оказа неутрално-примирителна.

При това Си Дзинпин и Тръмп заявиха, че визитата е преминала успешно и китайско-американските отношения имат прекрасни перспективи. В резултат, на фона на поредното рязко изостряне на руско-американските отношения Пекин взема инициативата в отношенията с Вашингтон. За пореден път Пекин демонстрира пред Вашингтон своята „умеренност и акуратност“ на фонa на „агресивността“ на Москва.

В резултат - антикитайската позиция на Тръмп с лекота се преобразува в антирусийска. Ако, разбира се, американският президент не получи още някакъв минутен импулс.