Толкова жадно и страстно...

В сляпа любов ти не виждаше

- Аз бях вълната ти ласкава.

Аз бях пясъка, а ти беше вълната,

Която всеки мой замък размиваше.

Ти беше пясъка, аз бях талазите

Които с любов те заливаха.

Ти бе му дала стъпалото само,

А то го облизваше жадно.

Щом го нагази с коляното,

Аз го оплисках със радост

После, когато до кръста потъна,

То без ръце те обвиваше.,

С тебе морето любовно се сливаше

Аз бях ревниво обливащ те

После, в морето ти цялата влезе.

То ти прегърна гърдите, гердана..

Сякаш те топло морето завиваше

Аз бях - превърнал се в пяна.

Щом потопи и косите и челото

То те погълна - най-скъпия залък.

Нежно преглътна на кожата бялото.

Аз бях тогава – Удавника..

Ала когато се върна на пясъка,

В жажда по слънцето тръпнеща,

Аз бях капката морска вода,