... тишина ли ме прикъта в дива есенна гора? – 
или просто сбърках пътя? – не успях да разбера, 
седнах на светулков дънер върху блага туфа мъх, 
гледах как в земята тъне мравката с последен дъх, 
вятър с три метли ошета небесата на Възбог, 
сетне и орляк врабчета полетя от трън на глог,

върху ризката ми бяла – плетеници плел, не плел,
ме рисува до премала листопадът – с акварел, 
катеричка с някой орех – да почерпи, обеща! – 
и – доде със ней говорех, спусна се над мен нощта, 
късен пътник, запокитен из прииждащия мрак – 
аз бях никой в тишините – сбъркал пътя си пешак.

19 ноемврий 2017 г.
гр. София, 10, 45 ч.