Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.07.2011 00:37 - Бивш социалист създаде фашизма
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 2395 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 13.08.2011 07:15


 

"Всеки комунист е с фашистка бръчка между веждите и всеки фашист има комунистическа усмивка." В този афоризъм на шотландската писателка Мюриъл Спарк е не само своебразно изобличение за общия корен на тоталитарните режими въобще. В нея е събрана и цялата лична история на основателя на фашизма Бенито Мусолини. Как се случва така, че синът на един ковач от Форли, областта Романя, успя да поведе след себе си значителна част от свободолюбивите и възпитани в духа на ренесансовия хуманизъм италианци? И да държи в по-голямо или по-малко подчинение несъгласните с него? Очевидно става въпрос за съвпадения между обществени настроения и личната харизма на Дуче ("Вожда"
Снимка Един от безбройните войнствени портрети на диктатора
Фотоархив "Стандарт"
 
Бенито започва кариерата си като пламен социалист, водач на ратаите в Романя, журналист и накрая главен редактор на социалистическия орган "Аванти". Изведнъж през 1914 г. той зарязва и социалистическия пацифизъм, и самата партия. И става най-ревностен пропагандатор на участието на Италия в Първата световна война.
Италия излиза от войната победителка. Но е гладна и разорена. Парламентарният режим е затънал в корупция. Институциите се разпадат. Никой не обича Савойската династия. Държавата е на нож с църквата от 1870 г. И всяка неделя хиляди свещеници критикуват властите от амвоните. А като капак на всичко обществото се чувства ощетено от Версайския мир. Още повече, че над 700 000 души са загинали за победата на Антантата. Така чувството за национално унижение и страхът от анархията карат
италианците да тръгнат след Мусолини
Отначало те не са чак толкова много. На 23 март 1919 г. в Милано Мусолини основа своя "Съюзът за борба" (на италиански Fasci di Cobatimento), откъдето идва и самата дума фашизъм, с не повече от 50-60 души. Пред тях той дава обет да прави история, а не да я понася. И обещава да "ускори" Италия.
Мусолини знае как да въздейства на сънародниците си. Обикновеният национализъм не е достатъчен. Той вика на помощ и мистиката на миналото, винаги силна на Апенините - мита за Гарибалди и Мацини, заветите на Макиавели и най-вече древния Рим и неговите легиони, които отново ще възкръснат и ще завладеят света. Нужен е само врагът, срещу който да бъдат поведените облечените в черни ризи фашисти.
Но кой е врагът? Такъв в началото направо липсва на новия Цезар. Осигуряват му го неговите бивши съпартийци, обявили се вече за комунисти, и техният млад лидер Антонио Грамши. През 1920-1921 г. в резултат на тяхната пропаганда работниците завземат фабриките, а безимотните селяни - чифликчийските земи. Това е достатъчен предлог за ответен удар и щурм към властта. Водената от Итало Балбо фашистка милиция преминава през 1921 г. като вихър през Средна Италия, белязвайки пътя си с димящи развалини на комунистически и профсъюзни централи и купища трупове.
Отрядите на "черноризците" се формират предимно от запасни офицери, студенти и напуснали гимназиите тийнейджъри. Но има и хиляди обикновени работници. Постепенно към Мусолини се присъединяват и представители на елита. Те са уплашени от това в Италия да не се повтори руската революция - нещо, с което между впрочем Мусолини също усърдно спекулира. Той постепенно влиза в контакти с двореца, с Ватикана, с големия бизнес, полицията и армията. И на 16 октомври 1922 г. предпиема знаменития си поход към Рим. Всъщност става въпрос за 40 000 зле въоръжени, зле облечени и зле хранени души, които зъзнат под студения есенен дъжд. А в Рим има 28 000 гарнизон, чийто командир е лоялен към краля и правителството. И е готов да стреля. Но страхливият и зле информиран крал Виторио-Емануеле III в крайна сметка издава указ, с който назначава Мусолини за премиер. Последствията от това са известни. Италия става опитно поле за социалния експеримент на Мусолини. Страната е превърната в корпоративна държава и в парламента са представени не партии, а съсловия. Защото има само една партия - фашистката. И всички италианци от 6-годишна възраст до пенсионирането си са
включени в нейните масови организации
В продължение на две десетилетия Италия се превръща в казарма, а накрая преживява всички ужаси на Втората световна война - отначало като съюзник на Хитлер, а после като окупирана от него страна. Затова италианците си разчистват сметките с Мусолини, като го разстрелват, а сетне окачат с краката надолу на площада в Милано. Така историята на "класическия" фашизъм завърши там, откъдето започва.

Константин СЪБЧЕВ, Стандарт



Гласувай:
3
0


Вълнообразно


1. zaw12929 - Нищо ново, у нас комунисти създа...
18.07.2011 14:44
Нищо ново, у нас комунисти създадоха всякакви партийки и анархичния капитализъм
цитирай
2. josarian - Създадоха по-скоро
19.07.2011 14:45
освен стоиците партийки и античовешки червен капитализъм.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2060459
Постинги: 1541
Коментари: 4924
Гласове: 4707
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031