Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2011 09:53 - Мазното говорене
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 1606 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 26.10.2011 09:56


Гласът на гръбнака
 Забелязал съм, че в нощта след изборите критичният момент настъпва  все около два часа. Този път това се случи в два без пет. Точно тогава  старото телевизионно куче Иван Такев намери нейде из джобовете си нужния  въпрос - коварен и забавен в същото време. Кунева дори не можа да  схване колко елегантно я вкара в капана, понеже се беше вдетинила в  поредната си лекция - като учителка пред прогимназиален литературен  кръжок.

 

Нейната пресконференция бе апотеоз на мазното говорене - с  красиви фрази, обилно намазани с лосион. Словесно ръкоделие, което  впечатлява крайно доверчивите, но не убеждава останалите, понеже в него  логиката е нещо нежелано. 
Ако съдим по резултатите обаче, този тип  говорене взе връх поне над изблиците на словесните вандали, стана ясно,  че - за жалост - обтекаемото говорене се харесва на немалко хора. 
Имаше  и други парадокси - Алексей П. с всичките му фойерверки не можа да  събере и половината от гласовете на Витков. Шегичките на Хиподила се  оказаха по-продуктивни от кьорфишеците на Трактора.

 Мятането на кал се оказа по-неефикасно
 от красивото празнословие. Макар дори посред нощ да не е прилично  да казваш, че за теб са гласували "хора, които са гръбнакът на  нацията". И един милиграм смисъл не може да се намери в подобно  твърдение - то е абсолютно недоказуемо и поради това е и дълбоко  непочтено. Даже един яростен призив срещу циганите изглежда по-естествен  в сравнение с това преувеличение. 
Ако тази нелепа фраза получи  достатъчно акустика, това би било краят на онзи, който я е изрекъл.  Защото тя издава дълбока враждебност към другите - към онези, които не  са те разбрали, антипатията се е скрила зад приятните думи. Не съм чувал  досега - за всичките 20 години на политическо бесуване - някой да се  отнесе така към привържениците на своите опоненти. Добре, че българинът  непрекъснато е в дрямка, та не забелязва подобни изхвърляния. А освен  това, ако за теб е гласувал гръбнакът, то как би оприличила електората  на ГЕРБ примерно, коя непривлекателна част от човешкото тяло ще му  отделиш - задника или нещо друго?
Мазното говорене може и да е външно  красиво, но това не означава, че не е дълбоко случайно, измислено,  неестествено. То лесно рухва след само една подобна фраза, неговата  кухост става очевидна и пр.
Получихме и обещанието, че ще  продължаваме да се наслаждаваме на това говорене - макар Кунева така и  да не отговори на въпроса как занапред ще участва в изборите, в битката  за гласа на гръбнака. Вместо това продължи с ръкоделието: искала да се  освободи пространството на свободата в нас. Подобни фрази напомнят за  банални цитати от набързо прочетени книги. Ако тази конкретно беше  артикулирана в предизборната кампания, със сигурност щеше да бъде  разчоплена с поне сто въпроса - но вероятно и досега нямаше да получи  смислено обяснение. Какво обяснение да дадеш за
 
един красив балон, който се рее в небето
 Все едно че чувахме любимата ученичка на царя от запаса - като  оставим настрана флиртуването с репортерите, обръщането към тях с  малките им имена - нещо, което царят би сметнал за шокиращо...
Кунева  сякаш си беше въобразила, че чете от някакво тефтерче като това на  Левски ("Аз не искам да ми служат, аз искам да им служа"). И тогава  Такев хвърли в българското политическо блато възрожденското й говорене.
"За кого ще гласувате на балотажа - за Калфин или за Плевнелиев?" - попита той.
И  получи много забавния отговор, че дамата е срещу статуквото, че няма да  прави съюз с нито един от двамата, но все пак ще гласува за единия от  тях. 
А ние останахме с усещането, че следващата неделя дамата ще си обуе първо лявата обувка.
Като  оставим настрани мазното нищоговорене, чрез "Проекта Кунева" успяха да  елиминират други продукти на политическото шарлатанство - "Проекта РЗС",  също и този на Трактора, макар че дълго време преднамерено даваха  акустика на атаките му срещу Бойко. "Атака" пък бе поразена с почти  пълно медийно затъмнение. Новият проект, най-вероятно на група скучаещи  социолози, върна двуполюсния модел. Не е ясно само как ще успеят да  продадат новото си творение на балотажа - по-скоро това ще бъде  невъзможно.
Този проект получи могъщ старт в шоуто на Слави - въпреки  очакванията, че подобно безпрецедентно медийно опекунство ще му повлияе  зле. Но опекунството бе съчетано с яростни атаки срещу останалите  по-влиятелни фигури, главно срещу Бойко и в крайна сметка Кунева изигра  своята роля.
Сега обаче е очевидно, че
 
телевизионната политическа сатира спешно се нуждае от ясен регламент
  в момента такъв няма и това има коварни последици.
На  няколко пъти Кунева повтори, че е събрала около 300 хиляди лева от  дарения - обаче много е любопитно дали в тях са включени онези 150  хиляди лева (поне), които би трябвало да плати за рекламното си участие в  шоуто на Слави?
    ***    
Някаква вялост тегнеше над всичко.  Дори водещите бяха разсеяни. Една водеща патетично съобщи, че Бойко  излиза от НДК, а той всъщност тъкмо влизаше. А пък неизвестно защо Бойко  крачеше към НДК сякаш на забавен каданс - на миналите избори дори със  счупен крак вървеше доста по-бързо.
Някои водещи бяха използвани като  коментатори, а това винаги има комичен ефект. Рейтингът на повечето от  тях е нищожен, а ако се направи проучване за доверието, с което се  ползват сред зрителите, резултатите ще бъдат още по-унищожителни. В  телевизията едно от най-нелепите неща е водещи да отговарят на въпросите  на себеподобните им. 
И Юлиян Вергов го бяха натоварили с непосилна  тежест - питаха го например дали ГЕРБ е новият СДС! А това е въпрос за  социолог, оял се с преувеличения, не за актьор. Вече напълно липсват  истинските, класическите коментатори.
И както винаги, някои водещи не  схващаха важността на току-що чутото не си и правеха труда да вникват в  него. Дори някой като Прошков да кажеше, че не са го разбрали по време  на кампанията, никой не го подканваше да каже истината си поне в  момента. 

Има и водещи, които вече не си дават сметка и дори не се  интересуват как изглеждат - една водеща си въртеше неособено възпитано  краката под масата, друга си разнасяше без притеснение телесата из  студиото. Ако това не ги интересува, как ще ги интересуват нечии  отговори. Уважавайте публиката поне колкото уважавате телесата си.  Чекнене с крака - и чекнене с думи...
    ***
И Плевнелиев трябва  много да внимава какво говори. Тъкмо обясняваше, че ще е надпартиен  президент - и Бойко се съгласи с него, като каза, че Фандъкова още щяла  да бъде директорка на училище, ако не е бил той самият и партията  ГЕРБ...

    
   
***
Както казах, изненадата бе Светльо Витков.  Освен че победи Ал. Петров (1,7 срещу 0,7%) - Шегаджията срещу  Мислителя от ДАНС - той събра подкрепа почти колкото СДС. И ако по  скалата на алкохолния дрегер състоянието на Витков винаги е около 1,7,  то могъщата някога дясна партия не може вече да бъде отчетена от никакъв  политически дрегер. В инфантилната си наивност Румен Христов се  самоуспокояваше, че СДС е бил и по-зле, но ще се оправи - трудно  постижима задача, като се има предвид, че
 

 присъствахме на аутопсията му
И е време за опело, а не за поредната квази операция. Жалко беше  да се слушат оправданията на Христов, че бил изминал със собствената си  кола 80 хиляди километра - сам обаче, без нито една-едничка  въодушевяваща хората теза.

В нощта на изборите най-често повтаряната  дума беше страх. Но не видяхме нито един уплашен човек, не се сетиха да  докарат поне един. 
В замяна на това се насладихме на безстрашието на една коза, на която някой бе изписал номер 22.
Това  бе шедьовърът на вечерта - дали не трябваше да се сетим, че това е  финалът на врякането в българската политика, което най-накрая ще бъде  изхвърлено? 
Но няма да сме особено щастливи, ако то бъде заменено с мазното нищоговорене.
"Парлама  и джумбуш" - каза един човечец по адрес на въпросната коза. И това бе  спонтанното изражение на българското чувство за хумор - трудно уловимо,  прикрито, но неизкоренимо.
Много пъти съм писал, че политиката се  шаржира напълно неуместно и съвършено безпрепятствено. Но сега си давам  сметка, че това предоставя доста удобства за конструкторите на проекти  като този на Кунева.
Чу се и гласът на Живков - това се случи, когато  Бойко се закани, че ще "приземи" министрите си. Това бе една от  любимите думи на бившия узурпатор.

    ***
А Ценко Чоков - шерифът  на село Галиче, когото Бойко арестува и мачка, докато беше главен  секретар на МВР, вече трайно е от ГЕРБ, стана дори и кмет. 
Той ги арестува, а те си го обичат.    
    ***   
Доган  лаконично, както винаги, си свърши работата. Ще пада голямо пресмятане  до неделя. Има вероятност мнозина изненадващо да стъпят в балотажа с  левия крак напред.
    ***
Под похлупака на вялостта можеха да се  открият и куриози - например в подписката в подкрепа на Калфин. Там се  мъдри и името на неотдавна починал човек - дали и това неприличие вече  няма значение?
  Стандарт, КЕВОРК КЕВОРКЯН: Приказки за телевизията

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg





Гласувай:
4


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 3626617
Постинги: 1550
Коментари: 4966
Гласове: 4819
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031