Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2011 21:57 - Премълчаното за лагерите в Ловеч и Скравена - IV част
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 1398 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 30.10.2011 21:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Диктаторът: За Ловеч ползвахме съветския опит

Христо Христов

30 години след като истината за лагерите е заровена, на 22. VI. 1990 сянката им изплува отново пред бившият генерален секретар на ЦК на БКП. Този път 79-годишният диктатор не се разпорежда с човешките съдби от високо, а дава показания пред военния прокурор полк. Лилко Йоцов.

ВЪПРОС: На кой от ръководството на БКП през 1958-1959 е инициативата за създаването на лагера край Ловеч, след закриването на Белене?

ТОДОР ЖИВКОВ: Не мога да отговоря на кого е инициативата за създаването. Вероятно това е станало по инициатива на вътрешния министър през този период и член на Политбюро на ЦК Георги Цанков.

ВЪПРОС: Каква е била обществено-политическата обстановка в страната, през 1958-1959 и какво е наложило ликвидирането на Белене и създаването на нов лагер край Ловеч?

Т. Ж.: Обстановката в страната беше сложна. Имаше бунтове в селата. Хулиганството се засилваше. Ликвидирахме лагера в Белене, защото той беше за политически лица и се наложи да се създаде нов лагер за хулигани. Така се смяташе тогава. Подробности от процедурата и как е протекло заседанието на Политбюро не си спомням. Защо за лагер е избран Ловеч след като кариери има във всяка една част от страната, не мога да кажа.

ВЪПРОС: Предложил ли сте режим на живот и работа на лагерниците като докладчик по взетото решение с протокол "А" №33 на Политбюро на ЦК от 21. V. 1958 за създаване на лагера Ловеч?

Т. Ж.: Режим в лагера и той да бъде "изключително тежък" аз не съм предлагал. Подробности не си спомням.

ВЪПРОС: След решението до фактическото създаване на лагера през септември 1959 докладвано ли ви е и проконтролирал ли сте изпълнението на взетото решение?

Т. Ж.: Не си спомням някой да ми е докладвал и да съм конторолирал изпълнението на взетото решение на Политбюро. Не си спомням министър Георги Цанков да ми е докладвал. Трябва да се прегледат архивите на ЦК. Пак повтарям, аз не си спомням. Това беше преходен етап с всички политически, социални и икономически трудности за страната. Това беше старото ръководство на Политбюро. Трябва да се има предвид времето, когато е станало това събитие - това беше непосредствено след Априлския пренум 1956, когато ръководството на страната не беше овладяно нито партийно, нито държавно. Решаващите постове в страната се вземаха от хора, които бяха на отговорни постове и по времето на Червенков. Тогава съществуваха погрешни доктрини за врага в страната, за отношението ни към западния свят. Това беше обстановката, която наложи да се вземе решение да се създаде лагер за задържане на лица без присъди. Ползвахме и съветския опит. Имаше съветски съветници в МНО, в МВР, при нас и навсякъде. Лагери имаше навсякъде в социалистическите страни.

За определянето на понятието "лагер" по това време в периода след Априлския пленум имаше едно съдържание, сега има друго. Сега решително бих възразил за създаване на лагери. Срещу силите, които направиха извращенията по лагерите аз лично съм водил борба. Мнистър Георги Цанков го наказахаме и го извадихме от Политбюро на ЦК, изключихме го от партията през декември 1962 на VIII конгрес на БКП.

ВЪПРОС: В какви отношения сте бил с Мирчо Спасов?

Т. Ж.: С него съм в служебни отношения. Не го познавах до 9. IХ. 1944. С него се запознах след 9-ти септември. Никога не ми е бил приятел. Не е вярно това, че аз съм заявавал, че Мирчо ми е приятел. Само веднъж Ангел Цанев и Мирчо Спасов са ме водили на ресторант. С Мирчо Спасов имам още едно извънслужебно виждане, когато ме води на вилата си в месността "Мечката", но по какъв повод е станало не си спомням. Дори ми предлагаше и аз да взема място и да строя там. Не мога да кажа защо Мирчо Спасов е злоупотребявал и е създавал убеждението, че в другите, че е мой близък приятел.

Непосредствено след 9-ти септември аз бях назначен за инспектор в милицията и поех фактически длъжността на униформената полиция, която направихме милиция. В качеството си на такъв аз се занимавах само с оформянето, укрепването и развитието на униформената милиция. Това беше кратък период от моята дейност, след което преминах на партийна работа. През същия период от 2-3 месеца след 9-ти Мирчо Спасов възглавяваше една група по издирването и обезвреждането на фашистки елементи и убийци. Контактите ми с него, след като станах инспектор приключиха. Доколкото си спомням Мирчо Спасов прекали в тази си дейност и аз ходих при Трайчо Костов да го уверя, че взимаме мерки да укрепим новите структури. Работата се преустанови и задържаните лица бяха дадени на Народния съд. Тогава времената бяха други и точно какво е правил Мирчо Спасов в тази ръководена от него група, той само трябва да каже. Зная, че искаха да го наказват и аз ходих при Трайчо Костов, който заместваше Георги Димитров, за да го уверя, че ние създаваме и укрепваме новите структури и ще вземем мерки, за да се ликвидират старите рецидиви. Аз тогава не бях начело на партията, а бях инспектор временно в милицията.

ВЪПРОС: Докладвал ли ви е Мирчо Спасов за условията и режима в лагера и давал ли сте му Вие указания и какви?

Т. Ж.: Не е вярно това! Мирчо Спасов не ми е докладвал действителното положение в лагера и аз не съм му давал никакви указания как да действа и как да работи. Защо точно на Мирчо Спасов е било възложено да се занимава като зам.-министър на вътрешните работи с лагера не ми е известно. Този въпрос следва да обясни тогавашния министър Георги Цанков.

ВЪПРОС: Давал ли сте изрични указания и подсказвал ли сте по някакъв начин в лагера да се изтезават и убиват хора?

Т. Ж.: Не съм давал на никой и по-специално на Мирчо Спасов никога такива указания. Когато разбрах за нещата около лагера аз взех мерки.

ВЪПРОС: Давал ли сте указания на Мирчо спасов в лагера да се задържат и лица по политически причини и задържаните да бъдат поставени на тежък физически труд до изтощавана, и който оживее и излезе от лагера от 100 метра да сваля шапка на работника?

Т. Ж.: Указание да се задържат лица по политически причини на Мирчо Спасов аз не съм давал. Политбюро също не е давало такива указания. Убеден съм, че нито един член на Политбюро не е давал на Мирчо Спасов такива указания. Допускам само, че е възможно някои въпроси да е съгласувал с Цанков. Ако са задържани лица по политически причини за това следва да отговарят Спасов и Цанков. Указание задържаните да бъдат поставени на тежък физически труд до изтощаване не съм давал. Аз съм политическа фигура и вземам политически решения и нямаше да се задържа 30 години ако давах указания за вандалщина.

ВЪПРОС: Разбрал ли сте и от кого, че в лагера се извършват убийства и изтезания?

Т. Ж.: Подобна информация при мен дойде месец или месец и половина преди закриването на лагера, когато назначих специална комисия да провери този лагер. Възложих проверката на Борис Велчев. Откъде дойде тази информация аз сега не мога да си спомня. Сега може да има много версии, но коя е вярната аз не мога да си спомня, в смисъл, дали Желязко Колев ми сигнализира или Българанов чрез информация, взета от него от следственото управление на Държавна сигурност. По това време Българанов отговаряше за МВР и като се опитвам да отговаря най-точно и вярно, допускам, че информацията е дошла от него. Възможно е и Желязко Колев да ми е докладвал, с него сме партизани от бригада "Чавдар".

ВЪПРОС: Разбрал ли сте и от кога, че труповете на починалите лагерници не се връщат на близките и кой е разпоредил това?

Т. Ж.: Не съм знаел по това време, че труповете не се връщат на близките им. Нечовешко е да не се връщат и кой и на какво ниво в разрез със законите в страната е взел това решение аз не зная. Преценявам го като неправилно и в нарушение на решението на Политбюро на ЦК. Допускам, че близките на починалите са писали молби до мен, но не си спомням такива молби да са ми докладвани и аз да съм взимал решения по тях.

ВЪПРОС: По повод внесената в ЦК на БКП от 23. III. 1962 информация за резултатите от проверката на режима в лагера край Ловеч е взето решение с протокол "А" №101 на заседание на Политбюро на ЦК от 5. IV. 1962, с което "е осъден като порочен, несъвместим със социалистическата законност и морал режима, установен в "Трудовата група" и "лагера да се разформирова". В констативната част на информацията на Борис Велчев е посочено, че "някои от въдворените лагерници са умирали от нанесения им побой" и че " отговорност за това и за установения тежък режим в лагера следва да носи персонално Мирчо Спасов". При тези констатации какви мерки за въздействие сте предложил да се предприемат спрямо Мирчо Спасов? Наложеното на същия наказание "порицание", а по същество същата 1962 и издигане в служебната йерархия на Мирчо Спасов оправдано ли е било от гледна точка на законите в страната?

Т. Ж.: Наказахме го така малко, защото такава беше обстановката, такива бяха съотношенията на силите в ЦК. Как е станало, че Мирчо Спасов продължавахме да го издигаме, включително и член на ЦК и завеждащ отдел "Задгранични кадри", не мога да кажа."

През юли 1991 Мартин Гунев, сменил Евтим Стоименов на поста главен прокурор, възобновява следствието за лагерите като постановява да се проучат всички международни конвенции и актове, свързани с давността и третирането на престъпленията против човечеството. По скането му за тълкуване на казуса с давността Седмото Велико народно събрание и Върховния съд не се произнасят. През пролетта на 1992 новият главен прокурор Иван Татарчев нарежда да бъдат арестувани Газдов и Ръжгева, която (до тогава е само свидетелка, б. а.) да бъде привлечена под съдебна отговорност. Татаречев се разпорежда обвиняем да стане и Тодор Живков. През есента на 1992 обаче лично Татарчев прекратява обвинението срещу диктатора с мотива - липса на доказателства. Той отказва да образува следствие срещу едиствения жив бригадир Благой Гайтански-Благо Магарето от Пловдив. На съд през юни 1993 отиват Мирчо Спасов и Петър Гогов (обвинени в длъжностно престъпение, б. а.), Николай Газдов за 12 убийства, Цвятко Горанов за шест и Юлияна Ръжгева за 2 убийства. На 16. ХII. 1992 Цвятко Горанов получава мозъчен удар и почива. На 8. VI. 1993 състав на военната колегия на Върховния съд с председател Николай Чирипов дава ход на делото. На яростната адвокатска атака по въпроса за давността съдът отговаря, че ще се произнесе в края на процеса. Това дава шанс да се изясни цялата обстановка и вината на всеки един от оцелелите убийци. Месец след началото на делото на 14. VII. 1993 обаче 82-годишният разжалван генерал Мирчо Спасов издъхва след притиснения от процеса. През септември 1993 съдът намира процесуална пречка (дотогава генералското звание на Спасов дава основание на Върховния съд да води процеса) и прекратява делото като го праща по компетентност на Плевенския военен съд. Това е и краят на процеса. През следващата година въпреки опитите той не е подновен в София. Може би като възмездие от съдбата Газдов и Ръжгева престояват в следствения арест без съд и присъда чак до лятото на 1995 - три години, толкова колкото е съществувал и адът край Ловеч. Ужасяващата страница от историята ни, която и до днес българското правосъдие не може да намери сили да затвори.

Бележка на автора: 
С решение от 11. VІІ. 2002 Върховния касационен съд прекрати делото за лагерите като в мотивите си посочи стария проблем - изтеклата давност.

Мнозинствата на СДС в парламента през 1991-1992 и 1997-2001 не използваха опита на други страни като Германия, където параментът прие, че за престъпленията, извършени на територията на бившата ГДР по време на режима, не може да тече давностен срок.

В България нито едно парламентарно мнозинство досега не е погледнало радикално на проблема с давността, предвидена за най-тежкото престъпление - убийство и не е предложило тя да отпадне като остатък от съветската наказателна доктрина, внесена в българските закони след установяване на комунистическата диктатура.
http://www.decommunization.org/Articles/Hristov18.htm




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2007785
Постинги: 1541
Коментари: 4919
Гласове: 4694
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031