Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2011 22:15 - Премълчаното за лагерите в Ловеч и Скравена - V част
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 1090 Коментари: 0 Гласове:
3




Бягство от кариерата довело закриването на концлагера

Христо Христов

Бягство на двама лагерници през зимата на 1961-1962 предизвиква верижна реакция в МВР и пратията, която довежда до разкриване на жестокостите и убийствата край Ловеч и последвалото закриване на лагерите. До тогава е имало три неуспешни бягства като охраната на лагера е успявала сама да залави бегълците. Този път обаче избягалите, чиито имена никъде не се споменават, са задържани едва в столицата от ДНМ, която образува следствие. От потресаващите им разкази става ясно за жестокия режим в трудовата група. По това време началник на криминалната милиция (следствието, б. а.) е ген. Димитър Капитанов. Заедно със заместника си Гатю Гатев те решават да действат зад гърба на Мирчо Спасов, който отговаря за следствието по ДС. Двамата нареждат проверка на началника на отделение "Въдворяване и изселване" ДС при МВР ген. Иван Чуков. Той им докладва, че нещата стоят още по-зле.

Гатю Гатев, който след 10. ХI. 1989 пише за това до парламентарната комисия за деформациите, оглавявана от Луканов, казва същото след това и пред прокуратурата през 1990: "Установи се, че в лагера се избиват хора без съд и присъда, по средновековен начин. С Капитанов решихме да предадем материалите в ЦК на БКП. Лично ги занесох и предадох. В ЦК първо отидох при Никола Ангелов, зам.-завеждащ отдел "Административен", после при Дико Диков - завеждащ отдел "Военен" и накрая при Боян Българанов (член на политбюро, отговарящ ресорно за МВР, б. а.). Последният дори изрази съмнение и попита дали сме направили проверка. Аз не му казах, че сме проверили чрез Чуков всичко, за да не попадне последният под ударите на Мирчо Спасов. Българанов отиде при Тодор Живков и след като се върна ми каза: "Вземете мерки двамата лагерници да не ги убият".

Когото обаче нещата достигат до Мирчо Спасов той незабавно влиза във връзка с ръководството на лагера Гогов и Горанов и се уточняват какво да говорят пред комисията на ЦК. Последното Гатев научава по-късно от ген. Чуков. Разказът на Гатев разкрива и реакцията на самия Спасов: "Като се разчу Мирчо Спасов ни извика с Капитанов и ни псува най-вулгарно. Той и зам.-вътрешният министър Григор Шопов се нахвърлиха върху нас. Искаха да скалъпят обвинение, че сме заобиколили ръководството, че сме нарушили дисциплината, предупреждаваха ни и ни заплашваха. Демонстративно напуснахме кабинета. След това отношенията ни с него се влошиха. На следващия ден ген. Капитанов го изпратиха по служба в Москва, а мен към 22 ч. ме извика Мирчо Спасов и ми каза: "Вие с Капитанов сте решили да ме свалите, но това няма да стане, защото аз съм си уредил нещата с най-големия човек в страната. Рано или късно аз ще си разчистя сметките с вас!" Казах му, че най-много може да ме уволни. След това отидох в ЦК и си подадох оставката. Боян Българанов категорично я отхвърли като заяви, че с Капитанов сме постъпили правилно, а Мирчо Спасов е извършил тежки престъпления и ще бъде съден. Комисията с Борис Велчев (член на политбюро, б. а.) констатира, че всичко е вярно. Било установено, че Тодор Живков е наредил и Мирчо Спасов е организирал извършването на тези убийства. Григор Шопов бе включен в тази мръсна кампания за заличаване следите на престъпленията, тъй като бе лично верен и предан на Живков и така се погрижи да го спаси. Беше ни забранено да се занимаваме повече със случая. По нареждане на Мирчо Спасов и Григор Шопов главните свидетели бяха върнати в Ловеч и не знам дали са останали живи. От о. з. ген Чуков после разбрах, че Спасов останал в МВР, защото Тодор Живков го запитал защо са ставали тези работи и кой му е наредил, а той отговорил: "Вие другарю Живков ми наредихте и спомняте ли си, че когато ви докладвах какви лица се изпращат в лагерите ми казахте: "Да се чистят, да се чистят тия хулигани!"

Със закриването на лагера Георги Цанков е освободен като вътрешен министър и на негово място е назначен Дико Диков. До края на 1962 под давлението на Живков Политбюро подменя цялото ръководство на МВР без прекият отговорник за лагерите Мирчо Спасов и Григор Шопов. Капитанов остава в МВР само няколко месеца и после е прехвърен в прокуратурата, където става зам.-главен прокурор. Гатев е назначен на неговото мястото до 1965, когато го освобождават.

Тодор Живков е предупреден за скандала около лагера от няколко души. Първо научава чрез началника на "ВИ" ДС ген. Иван Чуков, който току що се е бил разминал с уволнеието, подготвено от министър Георги Цанков, след като се намесил самия Живков. Чуков се е обърнал към близкия му Желязко Колев, зам. завеждащ отдел "Административен" в ЦК, който от своя страна е информирал лично Живков. В едно писмо до бившия първи, приложено в делото за лагерите, Чуков задава емоционално въпроса, който всички са спестявали: "При проверката на ЦК говореха други, които преди мълчаха. Знаеха окръжните началници и целия ръководен състав на МВР, защото те изпращаха хората в лагера, знаеше отдел "Административен" на ЦК, защото 6 месеца преди това другарят Дочо Шипков (първи секретар на БКП в Ловеч, б. а.) е търсил помощ от отдела, знаеше главният прокурор, знаеха членовете на ЦК. Те мълчаха. Защо? Те мълчаха, защото са считали, че онова, което се е вършило в лагера е правилно и защото са били убедени, че това е ставало със съгласието и одобрението на политбюро."

Другият, който информира Живков за лагера, е Апостол Колчев, политически помощник на Георги Димитров, а през 1962 зам.-министър на МВР. Тогава той се е подготвял да премине на работа като секретар на президиума на НС. По този повод му е предстояла среща с Тодор Живков. Малко преди нея научава от Димитър Капитанов истината за лагера. Пред прокуратурата Колчев пояснява: "На срещата с голяма тревога поставих въпроса за извращенията в лагера и предложих веднага да се изпрати комисия за внимателна проверка. Направи ми впечатление, че Живков вече беше много добре информиран и разтревожен за съдбата на Мирчо Спасов. Известно бе, че отношенията им бяха близки. Много скоро след това бях включен в състава на комисията за проверка в лагера. Тя излезе с доклад за допуснатите най-груби извращения, побоища и смъртни случаи. Инициативата за създаването на този лагер бе на Тодор Живков. Спомням си през 1957 бяха зачестили хулиганските прояви и Живков се закани, че е необходимо непоправимите хулигани и предстъпници да се съберат в един лагер. Установи се, че Мирчо Спасов е знаел за тежкия режим и не е взел мерки за премахването му. Комисията не се съгласи с обясненията му и предложи същия да бъде изваден от системата на МВР и партийно наказан. Имах и среща с тогавашния главен прокурор Минчо Минчев и му предложих да образува следствие, но той ми отговори, че по-правилно щяло да бъде да се изчака решението на ПБ. Политбюро трябваше не само да обърне внимание на прокуратурата, а да й възложи да проведе разследване и съгласно закона да накаже виновните. Предполагам, че близката връзка на Спасов с Живков е попречила за търсене на наказателна отговорност на отговорните. Не се съмнявам, че на заседанието на ПБ влияние да не се вземе такова решение са изиграли тези близки отношения между двамата".

Оглавяващият комисията на ЦК Борис Велчев не дава по-различна оценка за връзката между Спасов и Живков пред прокуратурата през 1990, макар, че 30 години по-рано не е посмял да каже пред ПБ същото: "Имам впечатлението, че Мирчо Спасов се ползваше с доверие от страна на Тодор Живков. Не случайно след нашия доклад Спасов да бъде освободен от МВР и да бъде изпратен на друга работа, Живков вместо да го измести го привлече на работа като завеждащ отдел в ЦК".

Дочо Шипков, първи секретар на БКП по това време в Ловеч, е един от хората, които лично се явяват при уплашения за положението си Живков. Пред следствието Шипков заявява: "Никой не ни пита за създаването на лагера. Мирчо Спасов лично ме уведоми да не се занимаваме с него. По-късно избяга един затворник. Тогава с прокурора Васил Ганев, който имаше данни от избягалия за режима, решихме да се напише изложение до Главна прокуратура, той направи такова, но отговор не получи. После след като проверихме, че режима е същия подготвихме второ писмо, но докато го пратим от политбюро дойде проверката. Тодор Живков ме извика в София и ми зададе само един въпрос: "Дочо, защо не ни информирахте?" Отговорих му, че никой не ни е възлагал упражняването на партиен контрол."

Един малък, но достоен за финал щрих в усърдно критата години наред тайна за истината на престъпленията на комунизма край Ловеч внасят показанията на Георги Христов, някогашен зам.-началник в ОУ МВР-Ловеч по политическата част, който описва творението на Живков и сие като концлагер от филмите за фашизма с единствената разлика, че е нямало крематориум: "Две седмици след комисията на политбюро влязох при Кирил Алексанров (шеф на ОУ на МВР-Ловеч, б. а.), той говореше по телефона. Забелязах, че началникът е във весело настроение. Попитах го за повода, а той ми отговори, че току що е разговарял с другаря Мирчо Спасов във връзка с разследването и закриването на лагера и другарят Спасов му казал: "Александров, и този път ни се размина, все още оставаме на власт".

През април 1962 започва освобождаването на лагерниците. До тогава на две големи групи са пуснати повечето мъже, след като се разчува за терора и убийствата в ЦК. На 24. IV. 1962 в продължение на три дни са освободени и остналите 209 мъже, като петима от тях са предадени на съд. Ден преди това 30 жени, които от есента на 1961 са преместени в един обор край с. Скравена, Ботевградско, са освободени наведнъж. Един оцелял като по чудо доклад до вътрешния министър Дико Диков описва момента така: "При пръгване на рейсаовата кола освободените жени скандираха "БКП, БКП! Да живее ЦК на БКП!" Този път им е обяснено, че са освободени с решение на ЦК на БКП. По ирония на съдбата те не знаят, а някои от тях до края на живота няма да разберат, че за мъките им в лагерите, е виновно точно това ръководството на партията, чието име са кандирали тогава. България също твърде късно научава това. 




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2039874
Постинги: 1541
Коментари: 4921
Гласове: 4703
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031