Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2011 23:00 - Премълчаното за лагерите в Ловеч и Скравена - VIII част
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 2918 Коментари: 4 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

image

Петър Гогов: Изпълнявахме само устни заповеди на Мирчо Спасов

Христо Христов

Първите лагерници са настанени в няколко бараки останали от младежката бригада, строила ж. п. линията Ловеч-Троян. Лагерът се намира вдясно по посока Троян при разклона за с. Хлевене. Първият шеф на Трудовата група-Ловеч (ТГ), но за кратко е е полк. Иван Тричков, началник на Белене. Преди лагера да започне да функционира той нарежда на Петър Гогов, тогава зам.-началник на Белене да преведе в кариерата в Ловеч оставените в закритото ТВО затворници. Първата група от 20 души е изпратена с Цвятко Горанов да подготви помещенията. След 20 дни и Гогов заминава за Ловеч с останалите.


Бившият лагерник Тодор Минков от София, задържан през 1957 по време на една от "хулиганските" акция и изпратен в Белене без съд и присъда, е сред първите, които са изпратени в Ловеч. Като дата на заминаването за новия лагер в показанията си той посочва 10. IХ. 1959: "Вкараха ни в дъгла барака с нарове на два етажа. Още първата вечер ни биха милиционери. На другия ден ни закараха на мястото на бъдещата кариера да къртим камъни и с бягане да ги носим на 150-160 м., където ги струпвахме на камари. При бягането минавахме по коридор от милиционери, които от двете страни ни биеха с тояги. Побоят командваше капитан Горанов, той също биеше..."

Първата група от новопристигнали лагерници наброява около 40-50 души. От 166 в началото само след няколко месеца край Ловеч вече има около 1000 души. При идването на нови въдворени под командването на Горанов се е изпълнявал специален "ритуал", приет като традиционен за лагера - старите са строявани на плаца в шпалир и им е било заповядвано да бият с тояги новодошлите. Който не е изпълнявал също е получавал тояга.

Сутрин денят е започвал към 4-5 ч. без значение от сезона. "Нямаше лято, нямаше зима. Откарваха ни на кариерата, където работихме до късно през нощта, защото много хора не можеха да си изкарат нормите", спомня си лагерникът Тодор Минков. Почивка се е разрешавала само на обяд за един час. Товаренето на влаковата композиция е трябвало да се извърши за 5-10 мин. Дневната норма за мъжете е била между 8-20 куб. м. камъни. Всичко се е ивършвало на бегом. Храната обикновено се е била постна и предимно от зеленчуци - цвекло, зеле, спанак, бобена чорба, сутрин - студен чай с парченце мармелад. Дневната дажба от хляб е била около 700 гр. и се е давала наведнъж вечер като се е изяждала веднага. Къпането е ставало само в близката р. Осъм. Лагерниците са обличани в стари войнишки дрехи, били са въшлясали, а в бараките не е могло да се спи от дървеници и други паразити. Повече от година не е имало никакво лекарско обслужване. Бившият лагерник Нено Христов от с. Изворово, Старозагорско признава: "Никога през живота си не бях виждал гнойни рани по телата на хората, в които имаше червеи. Единственото нещо, което можеше да се направи бе да помолиш близките да уринират върху раните по гърбовете, за да заздравеят, други средства нямаше..."

Назначената през юли 1990 от военната прокуратура лекарска експертиза, в която са ангажирани светилата на здравеопазването ни като проф. д-р Стойчо Раданов, ръководител катедра по "Съдебна медицина" на МА, прави потресаващи изводи: "Лагерниците не са имали възможност да говорят помежду си, да поддържат контакт с външния свят, да предявяват претенции и оплаквания, да запазят личното си достойнство и самочувствие на човешки същества. Още при постъпването в лагера, както и по време на целия престой в него, повечето от тях са били жестоко и в повечето случаи безпричинно бити с тояги и гумени маркучи... Условията на живот са носили известен белег на неоправдан садизъм..."

Писменни разпореждания за режима в лагера не са давани. В показанията си всички от ръководството на ТГ сочат, че са действали единствено по усти указания на Мирчо Спасов.Началникът на лагера Петър Гогов признава при първия си разпит на 23. III. 1990: "Нормативни документи нямаше. Всичко се изпълняваше по устни заповеди на Мирчо Спасов. Здравен пунк се създаде през ноември 1961. Чакъров (Делчо Чакъров е началник на отделение "Въдворяване и изселване" при МВР, след него идва Семко Ковачев, б. а.)от София ми се обади да не правим свиждания. Разрешавахме колети с храна до 2 кг и до 100 лв. на месец. Къпането ставаше в неделя следобяд на реката - това бе заповед на Мирчо Спасов, устна по телефона. Той забрани болните да се изпращат в болница и разпореди труповете да не се връщат на близките.

Аз лично съм присъствал на побой нанасян от Газдов и Горанов. Горанов ги биеше с бастун навсякъде, не гледаше къде удря. Много пъти съм му правил забележка да не бие хора, дори едни път му взех бастуна и го направих на парчета. Той после започна да бие с дъска. Газдов и той биеше комуто му падне, но повечето нареждаше на затворници да бият други задържани. Не съм констатирал дали след такъв побой е настъпила смърт на някой задържан. Окръжният началинк на МВР-Плевен Георги Аргиров ми каза, че който умре умре. Който остане жив остане и като излезе и види работник, да му сваля шапка. От него разбрах, че това указание е дадено от Тодор Живков, той го предал на Мирчо Спасов, който го казал на Аргиров, а той на мен".

Цвятко Горанов Бановски, началник обект в лагера, заявява пред прокурора: "С откриването на ГТ-Ловеч Мирчо Спасов устно нареди да се работи от изгрев до залез слънце. Той не издаваше писменни заповеди. Мирчо Спасов каза, че тези хора трябва да работят при много тежък режим "да им се напукат ръцете от работа и когато излязат навън да свалят шапка на работника". На нас казваха, че всички, които идват са криминални престъпници и ние ги смятахме за такива. Аз лично никога не съм нанасял побоища, нито съм убивал. Те умираха от тежък физически труд, слаба храна. Често се избиваха помежду си. Десетина дни след като се прехвърлихме в лагера дойде Мирчо Спасов и ми каза: "Това са най-непоправимите криминални престъпници. Те трябва да работят при най-тежък режим от тъмно до тъмно, при най-високо напрежение! Почивка само на обяд! Да работят до умиране!".

Никакви дисциплинарни наказания не са налагани, защото нямаше правилник. Нямаше норми. Ние изпълнявахме само нарежданията от горе".

Самият Мирчо Спасов твърди, че "министър Цанков ми даде задача да отговарям за лагера след като той вече функционираше. Нареждал съм режима да бъде строг". "По това време като зам.-министър на МВР по ДС отговаря за две централни поделения и няколко служби между които отделение "Въдворяване и изселване" (ВИ) под. 0789-София, към което се водят лагерите и изселванията. Всъщност Мирчо Спасов се превръща в едноличен шеф на лагера и още при създаването му се разпорежда така, че никой друг освен него да има достъп до адското място. За това свидетелства и първият секретар на окръжния комитет на БКП в Ловеч по това време Дочо Шипков: "През 1960 лично при мен идва Мирчо Спасов и ме уведоми, че в лагера са настанени престъпници и хулигани и затова режимът е строг. Каза още, че лагерът би лна централно подчинение на МВР. Препоръча ние да не се интересуваме и да не се месим в работата на лагера".

"Това, че съществуваше лагера в Ловеч се знаеше много добре от ПБ на ЦК на БКП и от ръководните и партийни кадри в страната. Знам, че по същото време на партийни събрания имаше изказвания, че лагера в Ловеч е внесъл порядък в страната", заявява Мирчо Спасов на втория си разпит на 4. IV. 1990. На 28. IV. 1990 той е привлечен като обвиняем за убийствата. Притиснат до стената Мирчо Спасов отрича обвиненията и заявява: "От всички, включително и от Тодор Живков се знаеше, че режима в лагера е много строг, и бих казал суров. Указания за този режим се даваха от ръководството на МВР и от политбюро. Тези указания се даваха директно на мен от министър Цанков. Аз ги съобщавах на отделение "Въдворяване и изселване" в лицето на началника му Семко Ковачев, а оттам те достигаха до лагера. Директни указания за режима в лагера на ръководството му не съм давал". Някогашното страшилище за въдворените се опитва по всякакъв начин да омаловажи ролята си: "Такъв тежък режим бе създаден за превъзпитаване на настанените в лагера престъпници. По това време се смяташе, че един голям криминален престъпник е и политически престъпник, и че взиманите спрямо него мерки са законни. Това беше виждането на ЦК на БКП. Аз законите не ги правех, а бях само един изпълнител".




Гласувай:
6
0



1. dalida - Такива "лагери" до колкото ми е известно е имало до 1980 г.
31.10.2011 07:51
Знам, защото след тази дата излязоха мемоарите на Радой Ралин - той е лежал в такъв лагер в Белене,бит,тормозен и дрогиран насилствено;причината за е напъхан там е било едно от стихотворенията му,Т.Живков се "познал" в него. Доста българи са били в тези лагери с години в повечето случаи без сериозна причина, ей така просто заради една дума или заради някой израз който не е бил съобразен с диктатурата на "пролетариата".
цитирай
2. mitkaloto - А защо няма виновни?
31.10.2011 10:43
А защо няма виновни?
цитирай
3. germantiger - Продължение на mitkaloto
31.10.2011 13:31
А защо НИКОГА няма да има виновни В БГ И МАДЪ РАШШЪ?
цитирай
4. josarian - Споделям мнението ти, germantiger!
31.10.2011 15:59
В България май никога няма да се посочат виновните. А в същото време техните съпартийци и подръжници лайнометстват където завърнат. Предимно анонимно:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2145546
Постинги: 1541
Коментари: 4924
Гласове: 4725
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031