Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2011 15:49 - Държавна сигурност срещу българския народ - непознатата истина
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 1673 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Държавна сигурност

Христо Христов

 

1. Щит и меч на партията

в. "Дневник", 4 юни 2006

 

Вълко Червенков поставя началото на сляпото подчинение на ДС, превръщайки органите й в "наш инструмент, наши очи, уши и маши"

Държавна сигурност е основният силов инструмент, с който БКП крепи своето управление през всичките 45 години власт. Тя е машината, чрез която партията смачква всяка проява на несъгласие в обществено-политическия живот на страната, различаващо се официалната комунистическата идеология. ДС е наследена като структура, съществувала преди 9.ІХ.1944 г., но след преврата една от основните задачи на Българската работническа партия (комунисти) е да вземе контрола върху МВР. Вътрешен министър става членът на Политбюро Антон Югов.

Въпросът под чие ръководство да бъде МВР в наложеното след съветската окупация над България ОФ-правителство е толкова ключов, че той е едно от условията, поставени от външните министри на САЩ и Великобритания при срещата им в Москва със съветското ръководство през декември 1945 г. Те настояват партийната опека върху МВР да бъде заменена с неутрално ръководство, но Сталин проваля договореното решение.

Контролът върху МВР включва и контрол върху кадрите в системата. Още на 10.ІХ.1944 г. с постановление №1 на Министерския съвет е създадена щатна народна милиция. В нея са допускани единствено верни на компартията лица. Критериите за назначаване са вярност към партията, заслуги за установяването на „народната власт" и характеристика, изготвена от комитетите на ОФ. Разпуснати са всички областни дирекции и околийски управление на МВР, а чистката застига всички полицейски началници и 30 000 служители на министерството.

ДС - уши, очи и маша на БКП

След като се разправя с опозиционните сили и врага с партиен билет, партийното ръководство на БКП начело с Вълко Червенков започва да засилва прекия контрол върху МВР, чиято дейност не е законово регламентирана, а направлявана от поредица от партийни решения. През 1950 г. Политбюро разглежда дейността на следствените органи в ДС и приема: "Те проведоха сериозна работа по разгрома на най-злите врагове на НР България - трайчокостовската банда, която се опита да откъсне България от СССР, да разруши единството в нашата партия, да притъпи бдителността на отделни другари и по подобие на Титова Югославия отново да върне страната ни по пътя на капитализма, превързвайки я към колесницата на американския империализъм." Политбюро "укрепва" следствието, като в него са назначавани "беззаветно предани, честни и верни на БКП, на нейния ЦК и на КПСС кадри, силно ненавиждащи класовия враг... способни да разобличат и най-опитните и добре замаскирани врагове".

Доколко МВР е било зависимо от партийните решения говорят думите на Червенков, произнесени на съвещание с ръководителите на МВР през декември 1951 г.: "Вашият ръководител е ЦК и Политбюро. Вие сте органи на Политбюро, наш инструмент, наши очи, уши и маши. Вие не може да мислите иначе освен това, което мисли Политбюро, не може да действате иначе, освен както ви заповяда Политбюро."

Постановката на пълно подчинение и безпрекословност при изпълнение на партийните заповеди заляга и в последвалите секретни решения на Политбюро, с които то ръководи дейността на органите на вътрешното министерство. С тях висшето партийно ръководство има право пряко да се намесва в работата на МВР, а работата на неговият състав е строго подчинена не на професионални принципи, а на чисто идеологически директиви.

Със секретно решение през 1953 г. Политбюро приема, че "под ръководството на ЦК на БКП органите на МВР успешно се укрепват и развиват като верен отряд на Българската комунистическа партия, предани на народно-демократичната власт". Висшето партийно ръководство решава:

"Призванието на органите на Държавна сигурност е да бъдат безпределно верни на партията и правителството, да нямат за себе си други интереси и други заповеди освен интересите и заповедите на ЦК на БКП и народното правителство". Тази директива е най-показателният пример за тоталната подмяна на националните интереси с тясно партийните разбирания.

Структурното развитие и дейността на ДС достига до нови мащаби при Тодор Живков, При неговото управление ДС получава изключителни правомощия и власт, за да се превърне в най-ефективния механизъм за контрол и управление на страната. Редица архивни документи показват, че значителна част от секретните решения на Политбюро по негово време са свързани именно с функционирането на репресивната машина на МВР, олицетворяващи постоянния стремеж за надзор върху партията и обществото. В тези основни постановки, определящи целите и задачите на МВР, отсъства понятието национална сигурност.

Пълна подчиненост на Тодор Живков

Цялата система е подчинена пряко на Политбюро и на първия партиен ръководител. През 1962 г. със секретно решение висшето партийно ръководство утвърждава "Основни положения за работата, правата и задълженията на МВР и неговите органи по места", документ, по който вътрешното министерство се ръководи през следващите 12 години. В него е развито срастването на партийната и държавната власт: "Органите на МВР, които са политически държавни органи, имат предназначение да подпомагат партията за изпълнение на нейната главна задача политическа и икономическа - да се завърши построяването на социалистическо общество и да се започне постепенното преминаване към комунистическо общество, да защитават НРБ и нейния социалистически обществен строй..."

Костадин Чакъров, бивш сътрудник на Живков, посочва в спомените си: "Тридесет и пет години Тодор Живков работеше еднолично и на никой не позволяваше да надникне в работата на армията и на органите на сигурността." Бившият началник на Генералния щаб на армията ген. Атанас Семерджиев е още по-категоричен за "слабостта" на Живков към двете ведомства: "Едноличният му контрол над МНО и над органите на МВР беше много по-силен, отколкото над които и да било други институции в държавата."

Показателни са и думите на председателят на Комитета за Държавна сигурност и вътрешен министър ген. Ангел Солаков: "Бях пряко подчинен само на първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Бях член на Министерския съвет, но пред него не се отчитах. Не се отчитах и пред председателя на Министерския съвет. Аз докладвах само на първия секретар на ЦК на БКП."

В края на 1969 г. структурата на ДС е реформирана и се запазва такава до началото на 1990 г. Между 1965 и 1969 г. дейността на ДС за кратко е изведена от МВР и обособена в Комитет на Държавна сигурност към Министерския съвет, но в края на 1969 г. отново е слята с МВР.

През април 1974 г. ръководството на МВР начело с Димитър Стоянов предлага на Политбюро изцяло нов нормативен документ за работа на ДС, озаглавен

"Основни положения за указ за Държавна сигурност"

Той се превръща в основата, по която ДС се ръководи чак до закриването й през 1990 г. В него за първи път в партийните документи записано, че освен на Политбюро репресивният апарат е подчинен пряко и на Живков:

"ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на ЦК на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП. Министърът на вътрешните работи ръководи непосредствено дейността на ДС и я отчита пред ЦК, респективно пред ПБ и първия секретар на ЦК."

Партийните постановки за ролята на ДС също еволюират към поставяне на органите в още по-тясна зависимост от решенията на комунистическата върхушка, като спазването на закона е поставено след партийните заповеди:

"ДС провежда своята дейност в изпълнение решенията на ЦК на БКП, законите и другите нормативни актове. Дейността на ДС се основава на партийност, социалистическа законност, революционна бдителност, секретност, единоначалие и поддържане на близки връзки с трудещите се... В ДС се приемат български граждани - комунисти и комсомолци, които са безпределно предани и верни на българския народ, на БКП и на дружбата със СССР."

С документа е узаконена огромната власт на Държавна сигурност. Указът й дава правото да "проверява по секретен и негласен начин сигнали и данни за противодържавна дейност, като при необходимост използва технически и други оперативни средства, пособия, методи, влизане в жилищни домове и помещения на граждани, учреждения, предприятия и организации и да извършва огледи, освидетелствания, претърсвания и изземвания". Като се има предвид, че дори разказването на политически вицове по това време е считано като сериозна "противодържавна" дейност, лесно може да си направи изводът до какви мащаби се разпростират правомощията, съсредоточени в ръцете на ДС. Чрез нея Живков си осигурява механизма за тотален контрол в държавата, партията и обществото.

----------------

Днес, когато отново се говори за досиетата на бившата Държавна сигурност, един от аргументите, които се изтъкват като причина това да не бъде направено, е, че така ще пострада националната сигурност на България. Документите, с които е ръководено МВР в периода 1944-1989 г., обаче показват, че дейността му не е била подчинена на законова основа, а единствено на партийни решения. В тях трудно може да бъде открита "националната сигурност" дори като формално определение. Тя е заменена от чисто партийни и идеологически постулати.
СЛЕДВА

http://www.decommunization.org/Articles/Hristov92.htm




Гласувай:
7
0



1. lostov - ....
27.05.2012 00:43
А колко потомци на тези гнусни престъпници сега правят каквото си искат...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2214571
Постинги: 1541
Коментари: 4930
Гласове: 4735
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031