Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2011 18:30 - Държавна сигурност срещу българския народ - непознатата истина - III част
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 1767 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 31.10.2011 18:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПОСЛЕДНИЯТ ШЕФ НА зловещото ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ НА ДС ДИМИТЪР ИВАНОВ, първия вицепрезидент на МУЛТИГРУП, днес професор, доктор на историческите и икономически науки, изтъкнат нумизмат, собственик и издател на в-к "ЗЕМЯ"

 3. "Разведка" по съветски образец

в. "Дневник", 6 юни 2006

В развитието си разузнаване в епохата на комунизма неотлъчно е следвало съветския модел на организация и структура. Влиянието на Кремъл е толкова силно, че разузнаването неофициално е повече популярно като "разведка" (разузнаване от руски - бел. ред.) Преди 9.ІХ.1944 г. звеното, което събира разузнавателна информация зад граница, е отделение в системата на ДС. През 1947 г. е обособен т.нар. ІІІ отдел в ДС, извършващ разузнавателни функции.

Когато през 1950 г. опозицията е сломена, а Политбюро се е разправило с "враговете" в партията, Вълко Червенков предприема стъпки за заздравяване на разузнавателната структура в ДС. Нуждата от важна и изпреварваща секретна информация от политическо значение става особена належаща след 1951 г., когато Гърция и Турция (с най-многочислена армия след тази на САЩ) са приети за членове на НАТО. На тях се гледа като на пряка заплаха за НРБ и социалистическия лагер. Югославия също е приоритет след разрива между Сталин и Тито.

Бащата на разузнаването - съветски агент

В периода 1950-1952 г., когато започва същинското изграждане на "разведката", за негов началник е назначен Христо Боев, смятан за бащата на външнополитическото разузнаване. Той използва богатия си опит като агент на съветското военно разузнаване. През 1921 г. започва да работи под ръководството на Ян Карлович Берзин - зам.-началник на Регистрационното управление на Червената армия и началник на военното разузнаване. Берзин ръководи разузнавателната дейност на Рихард Зорге в Япония. Изградената от Боев нелегална резидентура в България е определена като най-ефикасната от всички съществуващи по това време на Балканите.

През 1952 г. външнополитическото разузнаване е издигнато в Първо управление на ДС, но обемът и качеството на информацията, постъпваща от него, продължава да бъде слаба. Това принуждава Политбюро да предприеме нови мерки. Със секретно решение от 21.ХІ.1953 г. то "задължава ръководството на МВР да вземе решителни мерки и преодолее слабостите по външнополитическото разузнаване". В Москва допълнително са изпратени 25 служители от ДС за едногодишно обучение по линия на разузнаването.

Освен своевременна информация за плановете на Вашингтон и Лондон за използването на Турция и Гърция при евентуален удар срещу НРБ пред разузнаването е формулирана нова задача. Тя е пряко свързана с дейността на българската емиграция:

"Проникване във вражеските емигрантски организации и центрове за разкриване и проваляне плановете на американското, английското, турското, гръцкото и други капиталистически разузнавания да използват емигрантите против нашата страна. Да се води активна работа за разлагане на емигрантските организации, за разобличаване и компрометиране на техните ръководители."

Живков - пряк ръководител на разузнаването

Голямата крачка в развитието на разузнаването е направена след идването на Живков на власт. Той контролира пряко дейността му. Потвърждение са думите на дългогодишния първия вътрешен зам.-министър ген. Григор Шопов: "Живков се интересуваше главно от разведката, за контраразузнаването отговарях аз." През 1963 г. Секретариатът на ЦК на БКП приема първия устройствен документ, по който разузнаването се ръководи - "Основни положения за работата на разузнавателното управление".

Партийната постановка за подчинеността гласи, че "в своята работа то се ръководи от решенията и указанията на ЦК на БКП, правителството на НРБ и заповедите, инструкциите, директивите и указанията на ръководството на МВР". Основните усилия са насочени против "главния враг на социалистическия лагер - САЩ, и техните съюзници и на първо място Турция и Гърция, които империалистите непосредствено използват като база против НРБ и Съветския съюз".

През 1973 г. Политбюро приема нов устройствен документ за разузнаването, което през 1969 г. е издигнато в Първо главно управление (ПГУ) на ДС.

Под опеката на съветското разузнаване

Новият документ, по който разузнаването работи до краха на българския експеримент с комунизма през 1990 г., е предварително съгласуван с КГБ. Задължителното допитване до КГБ по всички въпроси е част от интеграцията с големия "брат". В новите партийни постановки се указва разузнавателното управление да "работи в най-тясна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, като непрекъснато разширява и задълбочава интеграционните процеси между двете разузнавания в страната и в чужбина". Извършването на основната подготовка на оперативните работници изцяло преминава в школата на КГБ. Като приоритетни задачи са изведени разузнавателната дейност срещу САЩ, Китай, НАТО и главно срещу Югоизточното крило на Северноатлантическия пакт за своевременно разкриване намеренията, плановете и действията на противника за подготовка на военни действия срещу социалистическата общност.

Следващ пункт е проникване в правителствените, политическите, военните, икономическите и научно-техническите структури на Турция, Гърция, САЩ, Англия, ФРГ, Франция, Италия, НАТО и създаване на трайни агентурни позиции в тях. Разузнаването трябва да осигурява тази секретна информация за нуждите на "ЦК на БКП и висшите органи на държавната власт при решаване задачите на външната политика, сигурността на страната и при изграждането на развито социалистическо общество". Освен това то е натоварено с провеждането на активни мероприятия за политическо въздействие в чужбина, с които да се дискредитира "агресивната политика на САЩ и на техните главни съюзници от НАТО, задълбочаване противоречията между тях и отслабване на военнополитическите и икономическите им позиции на Балканите и в арабските страни". Фактът, че 16 години по-късно не капитализмът се разпада, а рухва Източният блок, а изграждането на развито социалистическо общество се оказва една химера, завещава на следващите няколко поколения българи 11 млрд. дългове, показва колко погрешна е била стратегията, по която разузнаването е работило.

Изискванията на Политбюро към кадрите в ПГУ са подчинени на твърда идеологическа основа: "Оперативният състав на разузнавателното управление се комплектува от български граждани - комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на българския народ, на БКП и на дружбата със СССР."

През 1973 г. за началник на ПГУ е назначен ген. Васил Коцев. Той остава човекът, ръководил най-продължително разузнаването - цели 13 години до 1986 г., докато загива при странна автомобилна катастрофа. През 2001 г. неговият по-малък син Бойко Коцев, дипломат от кариерата, стана вътрешен зам.-министър в правителството на Сакскобургготски, пост, на който остана и в кабинета на Станишев. По-големият син Емил Коцев през средата на 90-те години развива общ бизнес в "Аримекс" АД - фирма, в която съдружници са предимно бивши служители на разузнаването като последния началник на ПГУ ген. Владимир Тодоров, Марин Петков и Горан Симеонов, който е и председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса. След това Емил Коцев е управляващ в "Техноекспортстрой" ЕАД, а в момента е един от изпълнителните директори на консорциума "Магистрала Тракия".

Мокри поръчки и източени милиарди

През 1973 г. Политбюро узаконява възможността разузнаването да извършва мокри поръчки като в новото "Положение за работа на разузнавателно управление", приема, че то може да осъществява специални операции като убийства и отвличания зад граница. Те са скрити зад евфемизма остри мероприятия:

"Разузнавателното управление планира, подготвя и извършва на територията на капиталистическите и развиващите се страни остри агентурно-оперативни мероприятия срещу обекти на противника и лица, които се занимават с активна вражеска дейност или са извършили престъпления срещу НРБ." Използването на подобни методи не е новост за ДС. По обясними причини бившите служители на ДС предпочитат да премълчават този въпрос. Използването на мокри поръчки от българското разузнаване не е тайна на колегите им в Източния блок. Директорът на разузнавателната служба в "Щази" на бившата ГДР ген. Маркус Волф пише в мемоарната си книга "Супершпионин": "През 50-те години българските и полските секретни служби имаха репутацията на най-често прибягващи до убийство."

Мишени при острите мероприятия са враговете зад граница - отделни представители и водачи на българската емиграция. Една от постоянните задачи на Първо главно управление (ПГУ) на ДС е да води борба именно срещу българската емиграция, която в документите на Политбюро и МВР е определена като "вражеска. През 70-те тя наброява около 10 000 души, без в нея да влизат българските турци.

След операцията на Второ главно управление на ДС по опита за убийство и последвалото отвличане на българския емигрант Борис Арсов от Дания, операциите зад граница минават изцяло под на ПГУ със специална заповед на вътрешния министър Димитър Стоянов. С нея всички други управления на ДС са задължени при излизане на техен агент зад граница, той да бъде предаван и ръководен от ПГУ. След срещата на върха в Хелзинки през 1975 г. основната задача, която Политбюро поставя пред ДС, е "недопускане на дисидентски прояви и създаване на опозиция вътре и извън страната". През 1977 г. Политбюро приема секретно решение Б №17, с което променя радикално политиката срещу дисидентите в емиграцията. Документът третира всички ключови въпроси по "обезвредяване дейността на българската вражеска емиграция". Следващата година ПГУ извършва опита за убийство срещу изменилия в Париж служител на разузнаването Владимир Костов и покушението срещу писателя и дисидент №1 Георги Марков. И до днес архивът на ПГУ е строго охраняван за достъп до най-важните доказателства за тези мокри поръчки, установени от следствието по случая след 1990 г. Архивите на Живковото разузнаване остават затворени за изясняване ролята на ДС в атентата срещу папа Йоан Павел ІІ.

През 1983 Министерският съвет одобрява Наредба за създаване и дейност на задгранични дружества с българско участие, а до 1989 г. са създадени близо 350 задгранични. Само за тяхното създаване са отпуснати над 7000 кредита на обща стойност над 1.5 млрд. валутни лева в годините, когато НРБ влиза в икономическа криза. Голяма част от тези средства, минават през ПГУ, а то използва определени фирми за прикритие на своите операции. Истината за дейността на разузнаването и задграничните дружества не е казана и до днес.

 

4. По-малкият брат на КГБ

в. "Дневник", 7 юни 2006

Дейността на ДС се напътства от съветски съветници в продължение на 45 години

По време на комунистическия режим Държавна сигурност неофициално се смята за по-малкия брат на съветския КГБ (Комитет за държавна сигурност). Обяснението е в политическото минало на партийните вождове - Георги Димитров, Васил Коларов и Вълко Червенков, които властват в България в първите 10 години след 1944 г. Те действат като агенти на Коминтерна, съветски поданици или сътрудници, вербувани от тайните служби на НКВД по време на престоя в СССР. Съветизацията на България започва веднага след преврата на 9 септември, а еднопартийният режим на БКП е установен с активното съдействие на Москва. Павел Судоплатов, дясната ръка на Берия, който до 50-те години оглавявал отдела за специални операции в разузнаването на НКВД, в книгата си „Кремъл и Лубянка" разкрива подробности за влиянието на съветските специални служби в България:

"В критичните дни на изострената политическа криза през 1947 г. ние изпратихме в разпореждане на Димитров голяма група сътрудници от нашата служба. Задачата на нашите хора беше да оказват всякакво съдействие на българската служба за сигурност при неутрализирането и при необходимост отстраняването на политическите противници на Димитров."

Съветските съветници

Под надзора на съветските съветници се организират всички следствия на МВР, по които се скалъпват съдебните процеси в страната. В своите спомени Стефан Богданов, агент на съветското военно разузнаване и първи ръководител на контраразузнаването след 9. ІХ. 1944 г., пише: "Държавна сигурност беше изцяло подчинена на съветските съветници на Берия. Ръководители на най-големите извращения в ДС бяха прикрепените към всяко отделение съветски чекисти."

Бившият първи зам.-министър на вътрешните работи ген. Григор Шопов се спира на положението, което заемат съветниците: "В началото те имаха представители във всяко окръжно управление в страната с малки изключения. Имаха дипломатически имунитет като щатен състав на съветското посолство. Ползваха същите карти като нашите служители от ДС, някои от тях не подлежаха на проверка и имаха достъп навсякъде."

При Тодор Живков - сливане навеки

Незначителният до средата на 50-те години Тодор Живков дължи изкачването си до върха на партийната йерархия на политическа фигура, работила активно за съветските тайни служби - Червенков, чието протеже става в края на 40-те години. Самият Живков признава факта за агентурното минало на своя покровител в своите мемоари: "По-късно стана известно, че по време на емиграцията си в Москва той е бил сътрудник на НКВД. Имал е псевдоним Спартак. Живков е толкова верен на Кремъл, че през 1963 г. предлага на Никита Хрушчов България да се стане съветска република. На пазения в тайна от обществото пленум на ЦК първият секретар на БКП заявява:

"Когато условията за сливане бъдат всестранно подготвени, тогава животът ще подскаже формата на обединението. Дали това ще бъде обединение под формата на федерация или нещо по-друго, това няма защо сега да се предрешава. Ние няма да правим сливане от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни." Въпреки че Хрушчов отклонява предложението, това не спира Живков в началото на 70-те години да предприеме още по-настъпателна политика за интегрирането на НРБ със СССР. Убитият в Лондон през 1978 г. писател Георги Марков оставя за историята в своите „Задочни репортажи за България" може би най-точното определение за отношението на Живков към Москва: „Той беше най-силният, най-солидният, най-съобразителният и над всичко най-верният. Може да се каже, че той служеше на Съветския съюз по-ревностно, отколкото самите съветски ръководители."

При Живков сближаването на ДС и КГБ става съвсем официално. Отношенията са основани за договори за сътрудничество, които се сключват между МВР и КГБ. Първият от тях е през 1962 г., а на всеки 10 години следват нови споразумения. Наложена е практика обучението на кадрите на ДС и на МВР да се провежда в специализирани школи в СССР. КГБ има свой официален представител. В периода 1969 - 1980 г. е ген. Иван Савченко. Постът му позволява да следи всяка по-значима операция на ДС и да докладва за нея в Москва. Присъствието на КГБ в НРБ се засилва през 80-те години, когато официален представител е ген. Владилен Фьодоров. Тогава вече мащабите на работа налагат КГБ да отвори второ свое представителство във Варна след това в София. От 1979 г. МВР започва да обменя директно оперативна информация по Системата за оперативен отчет на данните на противника (СОУД), чиято централа се е намирала в Москва.

Без тайни от "Лубянка"

Днешните опити на някои политици и бивши служители на ДС да представят Държавна сигурност като национално отговорна система за опазване на националната сигурност са далеч от истината, при положение че държавната политика в НРБ изцяло е поставена в подчинение на съветските интереси. Архивите показват, че ДС не води политика, която да е продиктувана от държавния суверенитет, а просто е била придатък на съветските специални служби и проводник на интересите на Москва чрез Политбюро на БКП. Всички разработки, данни и информации, придобити по оперативен път, са предоставяни на КГБ. Председателят на КДС ген. Ангел Солаков и вътрешен министър в периода 1969 - 1971 г. посочва:

"Съветските тайни служби установиха голяма резидентура в България начело със заместника на Берия в България генерал Филатов. Но това просъществува до Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. След Априлския пленум отпадна необходимостта от такава резидентура. Защо? Защото фактически се установиха нови отношения между КГБ и Държавна сигурност на България. Българската Държавна сигурност предостави на КГБ секретите от своята работа. Защо й беше необходима агентура на КГБ в България, след като българската Държавна сигурност нямаше тайни и осигуряваше пълна информация за своята работа?"

Бившият служител на разузнаването и журналист Владимир Костов има пряк поглед върху влиянието на КГБ в България: "От нейното създаване ДС възприема структурата и функциите на КГБ. Решенията, инструкциите, директивите, също законите, отнасящи се до дейността на ДС, се оформят по съветски модел. Често пъти тези български документи са само обикновен превод от съветските... Съветски съветник следи непосредствено работата на всеки началник на управление в ДС. По този начин КГБ познава в детайли всички досиета на ДС... Чрез своите съветници КГБ може да предаде една информация или директива на което и да било управление на ДС, без да преминава непременно през ръководството на последната. Според същия принцип съветските съветници имат право да "контактуват" и използват който и да било служител на ДС, без да информират ръководството й."

Последният началник на Шесто управление ген. Антон Мусаков допълва: "Отношенията ни с КГБ бяха точно копие на всестранните отношения между двете страни. Дори имаше и постановка, че двете министерства трябва да действат като единна кръвоносна система. Смяташе се, че ако в други области може да има различия, породени от национални и други особености, в работата на органите на сигурността такива прегради не съществуват."

Когато през 1990 г. Тодор Живков е изправен пред прокуратурата на въоръжените сили да отговаря за убийствата в лагера на смъртта край Ловеч, той търси оправдание в съветските съветници: "Тогава съществуваха погрешни доктрини за врага в страната, за отношението ни към западния свят. Ползвахме и съветския опит. Имаше съветски съветници в МНО, в МВР, при нас и навсякъде."

Интеграцията през 70-те години

Споразумението за сътрудничество между МВР и КГБ, подписано на 8.ІV.1972 г. в София от председателя на КГБ Юрий Андропов и от министъра на вътрешните работи Ангел Цанев, дава нови насоки. Двете страни се задължават да осъществяват взаимна обмяна "на оперативна информация за противника, за формите и методите на работа на неговите разузнавателни и контраразузнавателни служби, на органите за идеологическа диверсия и провежданите от тях подривни акции; за дейността на реакционната емиграция", както и на опита в "борбата срещу враждебната дейност на разузнавателните и контраразузнавателните органи на противника срещу идеологическата диверсия". МВР и КГБ се договарят да си оказват взаимна помощ "при провеждане на разузнавателни мероприятия по агентурно проникване във важни обекти на противника, придобиване на разузнавателна информация и при осъществяване на активни мероприятия, насочени към разобличаване и проваляне агресивните замисли на противника".

На основата на сключения договор са въведени и годишни оперативни планове между различните управления на съветските служби и техните производни в НРБ. Така например Шесто управление за борба с идеологическата диверсия започва да работи пряко с Пето управление на КГБ, което отговаря за дисидентите в СССР. В отчетните доклади за работата на Шесто управление от 70-те години със задоволство се подчертава, че "особено ползотворна роля" в борбата по линия на идеологическата диверсия играе "разширяващото се всестранно сътрудничество с Пето управление на КГБ, по-пълното използване на техния богат опит и оказваната ни неоценима помощ". Политбюро указва да се развива същото взаимодействие и от Първо главно управление (ПГУ) на ДС. Още с "Основните положения за работата на разузнавателното управление" от 1963 г. е регламентирано провеждането на съвместни акции с разузнаването на СССР и обмяната на документи. Десет години по-късно Политбюро указва ПГУ "да работи в най-тяхна връзка и сътрудничество със съветското разузнаване, като непрекъснато разширява и задълбочава интеграционните процеси между двете разузнавания в страната и в чужбина".

Когато през 1991 г. бившият началник на контраразузнаването в Първо главно управление на КГБ ген. Олег Калугин прави разкритието, че Живков е поискал помощ от ръководителя на КГБ Юрий Андропов за физическото ликвидиране на писателя Георги Марков, заявява: "Отношенията ни с българската ДС бяха толкова близки, че фактически нито една сериозна акция на българските органи на вътрешните работи не е минавала покрай КГБ. Комитетът знаеше всичко, ставащо в България. Така че, ако боравим със старите категории, можете да разглеждате случая като "акт на интернационална солидарност". Ние винаги сме работили с българите при пълно взаимодействие като "свои", като сътрудници на собствената ни организация. От гледна точка на отношенията на сътрудничеството ние бяхме братя по оръжие."




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2099885
Постинги: 1541
Коментари: 4924
Гласове: 4713
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930