Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.11.2011 15:14 - Германска нова медицина® - ЧЕТВЪРТИ БИОЛОГИЧЕН ЗАКОН
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 1009 Коментари: 0 Гласове:
4



ОНТОГЕНЕТИЧНА СИСТЕМА НА МИКРОБИТЕ

Четвъртият биологичен закон на Германската нова медицина разглежда ролята на микробите в контекста на еволюцията и във връзка с трите зародишни листа (ендодерма, мезодерма , ектодерма), от които произлизат нашите органи.

Диаграмата илюстрира класификацията на микробите (гъби, бактерии, вируси) във връзка с тяхната онтогенетична възраст и специфичност спрямо зародишните листа.

През първите 2,5 милиарда години от живота на земята, микробите са били единствените живи организми. Накрая, постепенно са се заселили в развиващия се човешки организъм. Биологичната роля на микробите била да поддържат здравословния статус на органите и тъканите. С течение на вековете микробите, като бактерии и гъбички, са станали крайно необходими за нашето оцеляване.

Микробите са активни само по време на лечебната фаза!

При „нормотония” (преди да започне СБС), както и по време на активната фаза на конфликта, микробите са латентни (спящи). Но в момента, в който конфликтът бъде разрешен, микробите пребиваващи в съответния орган, получават импулс от мозъка, за да участват в лечебния процес, който е задвижен.
Изключение: 

Контактът с „екзотични” микроби, които не са в симбиоза с нашия организъм, може да бъде опасен.

Микробите не преминават от една тъкан в друга!

Микобактериите и гъбичките работят само в тъканите, които произлизат от ендодермата и от старата мозъчна мезодерма, докато бактериите, които не са микобактерии, участват само в лечението на тъкани, произлизащи от новата мозъчна мезодерма. Тази биологична система е присъща на всички видове.

Начинът, по който микробите подпомагат лечебния процес е в пълно съответствие с еволюционната логика.


ГЪБИЧКИТЕ и МИКОБАКТЕРИИТЕ (туберкулозни бактерии) са най-старите микроби. Те работят само в органи и тъкани, които се управляват от стария мозък (мозъчен ствол и малък мозък), които са от ендодермален или от мезодермален произход (старата мозъчна мезодерма).

По време на лечебната фаза гъбичките, като Candida albicans или микобактерии, като ТБ-бактериите, разграждат клетките, които са имали определена биологична цел по време на активната фаза на конфликта.

Като природни „микрохирурзи” гъбичките и микобактериите премахват например, тумори на дебелото черво, на белите дробове, на бъбреците, на черния дроб, тумори на млечната жлеза или меланоми, които вече не са необходими.

Това, което прави микобактериите толкова забележителни е фактът, че те започват да се размножават незабавно от момента на ДХС. Те се размножават със скорост, пропорционална на нарастващия тумор, така че в момента, когато конфликтът бъде разрешен, нужното количество ТБ-бактерии ще бъде на разположение, за да се разгради и да се премахне туморът.

Симптоми: по време на процеса на разграждане остатъците от лечебния процес се елиминират чрез изпражненията (СБС дебело черво), чрез урината (СБС бъбреци, СБС простата) или чрез белите дробове (СБС бял дроб). Обикновено това е съпроводено с нощни изпотявания, изхвърляне на различни секрети (евентуално примесени с кръв), подуване, възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес погрешно е наречен „инфекция”.

Ако необходимите бактерии са били ликвидирани, например чрез свръх употреба на антибиотици, ваксинация или химиотерапия, туморът се капсулова и остава на мястото си без повече да нараства.


БАКТЕРИИТЕ (които не са микобактерии), работят само по органи и тъкани, управлявани от церебралната медула, т.е. произхождат от новата мозъчна мезодерма.

По време на лечебната фаза този вид бактерии помагат да се запълни и възстанови тъканната загуба, която се е получила по време на активната фаза. 

Стафилококовите или стрептококовите бактерии например, подпомагат реконструкцията на костната тъкан и помагат да се изгради клетъчната загуба (некроза) при яйчниците или тестисите. Те също така взимат участие и при образуването на тъканен белег, тъй като съединителната тъкан се управлява от церебралната медула. Ако тези бактерии липсват, лечение пак се осъществява, но не и в биологичния му оптимум.

Симптоми: микробният процес на възстановяване обикновено е съпроводен с подуване, възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес е погрешно наречен „инфекция”.


ЗАБЕЛЕЖКА: Забележка: Работата на ТБ-бактериите е само да отстраняват тъкан (управлявани от стария мозък), докато всички други бактерии подпомагат възстановяването на тъканта (управлявани от главния мозък).


Що се отнася до ролята на „ВИРУСИТЕ”, в ГНМ предпочитаме да говорим за „хипотетични вируси”, тъй като напоследък съществуването им бе поставено под съмнение. Липсата на научни доказателства, подкрепящи твърдението, че определени вируси причиняват определени „инфекции” е в съответствие с по-ранните открития на д-р Хамер и по-специално, че процесът на възстановяване на управляваните от ектодермалния церебрален кортекс тъкани, като например епидермисът на кожата, шийката на матката, жлъчните каналите на черния дроб, лигавицата на стомаха, бронхиалната лигавица или носната мембрана, все пак се осъществява, дори и без наличието на вируси. Това означава, че кожата оздравява и без херпес „вирус”, черният дроб – без хепатитен „вирус”, носната мембрана – без „грипен вирус” и т.н.

Симптоми: процесът на възстановяване обикновено е съпроводен от подуване (отоци), възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес погрешно е наречен „инфекция”.

Ако въпреки всичко вирусите съществуват, те – по еволюционна логика – биха подпомагали възстановяването на ектодермалните тъкани! Позовавайки се на ползотворната роля на микробите, вирусите не биха били причина за „болести”, а биха играли жизненоважна роля в лечебния процес на управляваните от церебралния кортекс тъкани!

От гледна точка на Четвъртия биологичен закон не би трябвало вече микробите да се разглеждат като причина за „инфекциозни заболявания”. Със разбирането, че микробите не причиняват болести, а вместо това играят полезна роля по време на лечебната фаза, концепцията за имунната система, разглеждана като система за отбрана против „патогенните микроби”, става безсмислена.

Преведено от - http://learninggnm.com/documents/fourthlaw.htmlОНТОГЕНЕТИЧНА СИСТЕМА НА МИКРОБИТЕ

Четвъртият биологичен закон на Германската нова медицина разглежда ролята на микробите в контекста на еволюцията и във връзка с трите зародишни листа (ендодерма, мезодерма , ектодерма), от които произлизат нашите органи.

Диаграмата илюстрира класификацията на микробите (гъби, бактерии, вируси) във връзка с тяхната онтогенетична възраст и специфичност спрямо зародишните листа.


През първите 2,5 милиарда години от живота на земята, микробите са били единствените живи организми. Накрая, постепенно са се заселили в развиващия се човешки организъм. Биологичната роля на микробите била да поддържат здравословния статус на органите и тъканите. С течение на вековете микробите, като бактерии и гъбички, са станали крайно необходими за нашето оцеляване.

Микробите са активни само по време на лечебната фаза!

При „нормотония” (преди да започне СБС), както и по време на активната фаза на конфликта, микробите са латентни (спящи). Но в момента, в който конфликтът бъде разрешен, микробите пребиваващи в съответния орган, получават импулс от мозъка, за да участват в лечебния процес, който е задвижен.
Изключение: 

Контактът с „екзотични” микроби, които не са в симбиоза с нашия организъм, може да бъде опасен.

Микробите не преминават от една тъкан в друга!

Микобактериите и гъбичките работят само в тъканите, които произлизат от ендодермата и от старата мозъчна мезодерма, докато бактериите, които не са микобактерии, участват само в лечението на тъкани, произлизащи от новата мозъчна мезодерма. Тази биологична система е присъща на всички видове.

Начинът, по който микробите подпомагат лечебния процес е в пълно съответствие с еволюционната логика.



ГЪБИЧКИТЕ и МИКОБАКТЕРИИТЕ (туберкулозни бактерии) са най-старите микроби. Те работят само в органи и тъкани, които се управляват от стария мозък (мозъчен ствол и малък мозък), които са от ендодермален или от мезодермален произход (старата мозъчна мезодерма).

По време на лечебната фаза гъбичките, като Candida albicans или микобактерии, като ТБ-бактериите, разграждат клетките, които са имали определена биологична цел по време на активната фаза на конфликта.



Като природни „микрохирурзи” гъбичките и микобактериите премахват например, тумори на дебелото черво, на белите дробове, на бъбреците, на черния дроб, тумори на млечната жлеза или меланоми, които вече не са необходими.

Това, което прави микобактериите толкова забележителни е фактът, че те започват да се размножават незабавно от момента на ДХС. Те се размножават със скорост, пропорционална на нарастващия тумор, така че в момента, когато конфликтът бъде разрешен, нужното количество ТБ-бактерии ще бъде на разположение, за да се разгради и да се премахне туморът.

Симптоми: по време на процеса на разграждане остатъците от лечебния процес се елиминират чрез изпражненията (СБС дебело черво), чрез урината (СБС бъбреци, СБС простата) или чрез белите дробове (СБС бял дроб). Обикновено това е съпроводено с нощни изпотявания, изхвърляне на различни секрети (евентуално примесени с кръв), подуване, възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес погрешно е наречен „инфекция”.


Ако необходимите бактерии са били ликвидирани, например чрез свръх употреба на антибиотици, ваксинация или химиотерапия, туморът се капсулова и остава на мястото си без повече да нараства.

БАКТЕРИИТЕ (които не са микобактерии), работят само по органи и тъкани, управлявани от церебралната медула, т.е. произхождат от новата мозъчна мезодерма.

По време на лечебната фаза този вид бактерии помагат да се запълни и възстанови тъканната загуба, която се е получила по време на активната фаза. 

Стафилококовите или стрептококовите бактерии например, подпомагат реконструкцията на костната тъкан и помагат да се изгради клетъчната загуба (некроза) при яйчниците или тестисите. Те също така взимат участие и при образуването на тъканен белег, тъй като съединителната тъкан се управлява от церебралната медула. Ако тези бактерии липсват, лечение пак се осъществява, но не и в биологичния му оптимум.

Симптоми: микробният процес на възстановяване обикновено е съпроводен с подуване, възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес е погрешно наречен „инфекция”.

ЗАБЕЛЕЖКА: Забележка: Работата на ТБ-бактериите е само да отстраняват тъкан (управлявани от стария мозък), докато всички други бактерии подпомагат възстановяването на тъканта (управлявани от главния мозък).

Що се отнася до ролята на „ВИРУСИТЕ”, в ГНМ предпочитаме да говорим за „хипотетични вируси”, тъй като напоследък съществуването им бе поставено под съмнение. Липсата на научни доказателства, подкрепящи твърдението, че определени вируси причиняват определени „инфекции” е в съответствие с по-ранните открития на д-р Хамер и по-специално, че процесът на възстановяване на управляваните от ектодермалния церебрален кортекс тъкани, като например епидермисът на кожата, шийката на матката, жлъчните каналите на черния дроб, лигавицата на стомаха, бронхиалната лигавица или носната мембрана, все пак се осъществява, дори и без наличието на вируси. Това означава, че кожата оздравява и без херпес „вирус”, черният дроб – без хепатитен „вирус”, носната мембрана – без „грипен вирус” и т.н.

Симптоми: процесът на възстановяване обикновено е съпроводен от подуване (отоци), възпаление, висока температура и болка. Този естествен микробен процес погрешно е наречен „инфекция”.

Ако въпреки всичко вирусите съществуват, те – по еволюционна логика – биха подпомагали възстановяването на ектодермалните тъкани! Позовавайки се на ползотворната роля на микробите, вирусите не биха били причина за „болести”, а биха играли жизненоважна роля в лечебния процес на управляваните от церебралния кортекс тъкани!

От гледна точка на Четвъртия биологичен закон не би трябвало вече микробите да се разглеждат като причина за „инфекциозни заболявания”. Със разбирането, че микробите не причиняват болести, а вместо това играят полезна роля по време на лечебната фаза, концепцията за имунната система, разглеждана като система за отбрана против „патогенните микроби”, става безсмислена.


https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina/zakoni/cetvarti-biologicen-zakon


Преведено от - http://learninggnm.com/documents/fourthlaw.html 



Гласувай:
4
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2250224
Постинги: 1541
Коментари: 4933
Гласове: 4742
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930