Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2012 11:06 - Китайската стратегия
Автор: kiselinchev Категория: Политика   
Прочетен: 2849 Коментари: 1 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Китай има три възлови стратегически интереса, между които най-голямо политическо значение има подържането на вътрешна сигурност. Исторически, когато Китай се въвлича в глобалната търговия в ХІХ и началото на ХХ век, бреговите райони просперират, докато вътрешността на Китай изостава. Грубо казано, две трети от всички китайски граждани днес имат доход по-нисък от средния в Боливия. По-голямата част от бедното население на Китай са във вътрешността на страната. Това различие в богатството отново и отново дава ход на напреженията между населението в бреговата ивица и тези от вътрешността. През 1927 година Мао Цзедун използва тези напрежения и създава армия от селяни, които предприемат Великия поход, и в крайна сметка завладяват крайбрежието. Мао прекъсна китайското участие в международната търговия, като с това постигна по-обединена и егалитарна страна, но съвсем бедна.

Сегашното ръководство на Китай показва по-голямо желание да измъкне страната от бедността, получавайки народната лоялност чрез масова трудова заетост. Плановете за индустриална експанзия се извършват с малко внимание върху пазара и максимално внимание върху масовата заетост.

Вторият стратегически интерес на Китай произтича от първия. Китайската индустриална база произвежда повече, отколкото вътрешната икономика може да погълне, така че Китай трябва да изнася стоки и да внася суровини. Това включва голям брой дейности – от инвестиране в икономиките на страните консуматори, до установяването на свободен достъп до глобалните морски пътища.

Третият стратически интерес е в поддържането на контрол над буферните държави. Населението на исторически Ханската нация е струпано в източната част на страната, която съществено се отличава от вътрешността. Следователно китайското физическо оцеляване зависи от контрола на четирите не-хански буферни държави: Манджурия, вътрешна Монголия, Ксинян и Тибет. Контролът над тези райони означава, че Китай може да се изолира от Русия на Север и Индия от Югоизточна Азия.

Днес Китай е изправен пред предизвикателства свързани с тези стратегически интреси. Икономическият спад в Европа и САЩ, които са основните пазари на Китай, изложи китайския експорт на засилено съревнование и на намален апетит за китайския експорт.

Това изложи Китай на нови вътрешни предизвикателства. По-богатият крайбрежен район зависи от търговията, която сега е в спад, и все по-обедняващата вътрешна част на Китай, все повече не може да получи необходимите капитали, когато икомиката забавя темповете си на растеж.
В допълнение, два от китайските буферни района търпят промени. Тибет и Ксинян се опълчват срещу китайската окупация. Китай разбира, че загубата на тези райони може да постави сериозни заплахи за китайската сигурност, включително от страна на Индия и на радикалната ислямска държава Ксинян. Ситуацията в Тибет потенциално е най-тревожна. За Индия опасността ще възникне, ако китайците влязат в Пакистан със значителни сили. За Китай опасността ще се появи, ако големи войскови сили на Индия влязат в Тибет.

Ключът за решаване на стретегическите интереси на Китай е поддържане на вътрешна стабилност. Ако тази част от Хански Китай се дестабилизира, контролът на буферните зони става невъзможен. Поддържането на вътрешна стабилност изисква прехвърлянето на ресурси, което от своя страна зависи от икономическия растеж. Ако китайският износ се свие, това ще се отрази на политически експлозивните райони.
Поддържането на притока от експорта е изправено пред значително предизвикателство за самия китайски модел на залагане на трудовата заетост и пазарния дял за сметка на печалбата, нарушава нормалната регулативна връзка между търсене и предлагане. За китайците това е стратегическо предизвикателство, което може да бъде посрещнато само чрез увеличаване на икономическата рентабилност.
Извън икономическия модел, Китай се сблъсква и с предимно военен проблем. Китай зависи от свободния достъп до световния океан. Конфигурацията на Южно Китайско море и на Източно Китайско море правят Китай уязвим за военоморска блокада. Това, че Китай няма военоморски флот, способен да се противопостави на американския, го прави уязвим и усложнява съществуващите му проблеми. Най-голямата загриженост на Пекин е, че САЩ могат да им наложат морска блокада.

Пекин разбира този проблем и избира друг подход срещу евентуалната американска блокада: противокорабни ракети, способни да проникнат през американските защитни системи, съпроводено със значителна мощ на китайските подводници.

Китайската способност да води продължителна война с американските военоморски сили е ограничена. Докато Китай има значителен контингент от базирани на суша ракети, те са уязвими за удари от крилати ракети и въоръжения арсенал на американските самолетоносачи.

Китай допълнително увеличава своята стратегическа сила, като придобива пристанища в Индийския океан и извън Южно Китайско море. Пекин има планове да построи пристанища в Мианмар и Пакистан. Но по-важното е, че Пекин се нуждае от политически отношения, които биха му предоставили тази възможност. Пакистан и Мианмар страдат от известна доза нестабилност и Пекин не може да бъде сигурен, че усложливи правителства в тези страни винаги ще бъдат насреща.
За да се осигури достъп до присанища в Идийския океан, Пекин се нуждае от възможността да контролира политическата ситуация в тези страни.

Китайската освободителна армия преди всичко има за цел да поддържа вътрешната сигурност – необходимост която произтича от историческите, икономически  и географски напрежения в Китай. Бидейки замислена като сила поддържаща вътрешната стабилност, Китайската освободителна армия не е пригодна за нападателни операции.

Китай е изправен пред стратегическа обреченост. Той трябва да основава своята стратегия за национална сигурност на това, което САЩ са способни да направят, а не на това, което Пекин цели. Китай не може да се противопостави на САЩ в океанските простори и неговата стратегия да изгражда бази в Индийския океан страда от факта, че цената на тези съоръжения и политически зависимости са крайно несигурни.
Докато САЩ продължават да бъдат световна доминираща морска сила, китайската стратегия трябва да цели неутрализирането на Америка. Но същевремнно Пекин трябва да е сигурен, че Вашингтон няма да се почувства притиснат, за да използва военоморската си мощ за морска блокада. Затова Китай трябва да се представя като жизнено важна част от американския икономически живот. Но САЩ не е задължително да възприемат Китай като пълноценен партньор, при положение, че за тях съществуват други, по-удобни алтернативи.

Съществува възприятието, че Китай е въздигаща се регионална и даже глобална сила. Той може да бъде растяща сила, но е далеч от решението на фундаменталните си стратегически проблеми.



Тагове:   китай,   Пекин,   сащ,   стратегия,   Индия,


Гласувай:
5



1. alexanderherzdorf - Много добър анализ и аз ще се позволя да направя няколко коментара
15.04.2012 20:54
1 - В Китай икономическата свобода е доста по-голяма отколкото на Запад, с оглед да се разширява. Последната реформа, която се предприемат е либерализация на банковата система, с цел да бъде разбит монополът на държавните банки. Ще следват още редица реформи, които имат за цел допълнително да освободят икономиката и да стимулират регионалното развитие.

2 - Това обаче води до увеличаване на икономическата свобода, която върви ръка за ръка с политическата. Ще дойде време, когато растящата средна класа на Китай ще се опълчи срещу "партията-майка" и това ще доведе до политически реформи, а дори и до нестабилност, която би позволила издигането на различни режими. Военни хунти например. Именно затова рано или късно китайското правителство ще осъзнае, че за да осигури дълготрайно развитие на Китай, трябва да стимулира бавния преход, без да се достига до ексцесии.

3 - Американо-китайските отношения са интересни. Липсата на социална система в Китай позволява на правителството да трупа валутни резерви и да става кредитор. Това обаче е както добро така и лошо. Китай дава кредити на САЩ, които издържат своето правителство и консумация, докато в същото резервите на страната са основно в долари - валута, която е подложена на доста голяма инфлация през последните години. Не е изключено и в САЩ да има хиперинфлация и доларът да се срине, което сериозно ще накърни китайските валутни резерви. Но е факт, че двете държави са взаимно свързани. Факт е също така, че Америка я окачват още проблеми в бъдеще, освен ако не промени радикално своето отношение към икономиката и към ролята на правителството.

4 - Засега Китай остава регионална политическа сила, която обаче продължава да надава все по-силен глас. Но възможността тя да изпадне в конфликти със свои съседи като Китай, Пакистан, Тайван дори и Русия никак не е малка.

Изводът - Китай е изправен пред много рискове и само правилните решения и плавните и добре обмислени действия могат да му позволят да бъде една нова сила.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kiselinchev
Категория: Политика
Прочетен: 1160671
Постинги: 521
Коментари: 500
Гласове: 798
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031