Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2013 08:10 - Корупционната България. Открито писмо до главния прокурор на Република България Сотир Цацаров
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 858 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Открито писмо до главния прокурор на Република България Сотир Цацаров

Копия:
До г-н Росен Плевнелиев, Президент на РБ
До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на РБ
До посланиците на страните от ЕС
До Комисията за борба срещу корупцията към ЕС
До лидерите на партиите от ПЕС
До медиите


Уважаеми г-н Главен прокурор,

Обръщам се към Вас в качеството си на български гражданин и Ваш работодател. Ваше – и на оглавяваната от Вас институция – е задължението да защитава интересите на държавата и нейните граждани в случаите, в които се нарушава законът и националните интереси биват накърнени. В същото време нравствен дълг на самите граждани е да сезират Вашата институция, когато се натъкнат на престъпни, корупционни и влизащи в разрез със законите на РБ прецеденти.

Именно в това си качество си позволявам да се обърна към Вас – с настоятелното искане да започнете наказателно преследване срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, министър-председател на България в периода 2005 – 2009 г. Предявявам това искане въз основа на негови действия и бездействия, накърнили националните интереси и ощетили българските данъкоплатци с огромни суми, измерващи се с милиарди лева.

Бих искал да подчертая също, че не става дума за изключения и случайни прецеденти. Става дума и за корупционни практики, в които прозират интересите на членове и приближени до неговата партия лица, за външнополитически интереси на трети страни, които не съвпадат с българските такива, а също и за корупционни практики, свързани с интерес на негови близки. Става дума и за устойчиви корупционни действия, извършвани планомерно и систематично от правителството на Тройната коалиция и свързани с него икономически кръгове. Без всякакво преувеличение мога да посоча, че това е най-корупционното правителство в контекста на българския преход към демокрация, нанесло трайни щети на националната икономика, националното достойнство и престижа на Република България като правова и демократична страна, чиито последствия са пределно осезаеми до днес – а ще бъдат осезаеми още много години. Тези години формираха и в съзнанието на българските граждани, и в съзнанието на цивилизования свят една друга представа за страната ни – корупционната България, в която всичко е възможно, всичко е позволено...

По време на управлението на Тройната коалиция разследването на тези злоупотреби беше на практика невъзможно. След парламентарните избори през 2009 г. новото правителство направи заявка за такива разследвания, но не прояви нужната последователност в това свое намерение. В същото време е повече от очевидно, че тези действия срещат силна съпротива от страна на съда и ръководената от Вас прокуратура. Това е причината повечето разследвания да завършат без резултат, дори когато престъпната дейност е безусловно доказана.

Не бих могъл да сумирам всички корупционни практики на тройната коалиция в това обръщение към Вас – това изисква томове, а не просто едно открито писмо. Ето защо ще се задоволя само с някои от най-основните, а именно следните:

Заменките на гори и земи.
Става дума за систематична корупционна практика, която в своята съвкупност представлява най-мащабния корупционен прецедент в цялата история на България. Според експертни оценки загубите за държавния бюджет се изчисляват на над 6,2 милиарда лева, като общият обем на заменените държавни гори и земи е около 440 хиляди декара. Заменят се гори и земи в атрактивни от икономическа гледна точка райони на страната – Черноморското крайбрежие, планински курорти, ловни стопанства и др. – срещу неизползваеми земи в изостанали и труднодостъпни райони на страната. Част от тези замени обхващат хиляди декари площ, като има прецеденти, при които само от една заменка загубите за държавния бюджет се изчисляват на десетки милиони евро. В редица случаи заменките са извършвани чрез подставени фирми, които непосредствено след осъществяването им препродават земята с огромна разлика в цената.

Всички по-мащабни заменки по времето на тройната коалиция са утвърждавани с решения на Министерския съвет, подписани персонално от Сергей Станишев в качеството му на премиер, или от Ивайло Калфин – в качеството му на вицепремиер. Същите носят пряко отговорност за тази фрапираща злоупотреба с държавни земи, чиито мащаби са абсолютен прецедент в българската история.

Заменките се извършват преди всичко в полза на олигарси, приближени до БСП, респективно до ДПС. Общо около 350 юридически и физически лица са се облагодателствали от тази корупционна практика. Връзката с политическата власт на тройната коалиция е очевидна: изключителна наситеност от такива корупционни сделки можем да открием в общините, в които е имало кметове от БСП – примерно в Царево, Поморие, Несебър, Бяла и Шабла, респективно – кметове от ДПС – в района на Родопите, в планинските курорти, в ловните стопанства, в Ябланица и другаде. Министър Найденов с основание предполага, че тази именно практика, начената при правителството на Симеон Сакскобургготски, но развита изключително интензивно при управлението на Тройната коалиция, е превърната в основен източник за партийно финансиране.

Както Ви е добре известно, именно заради тази корупционна практика в момента срещу България е започната наказателна процедура от страна на ЕС, чиито санкции могат да достигнат милиарди евро. Визирани са 47 заменки, като договорите за тях са подписани ударно за 5 дни - от 22 до 26 януари 2009 г. от бившия шеф на агенцията по горите Стефан Юруков. Средната оценка е 8,09 лв. на кв. м. – при условие, че става дума за земи, чиято реална оценка в редица случаи е десетки пъти по-висока. От тях са се възползвали най-вече близки до БСП крупни бизнесмени – като Красимир Гергов, Христо Ковачки, Тодор Батков, както и фирми, свързани с Васил Божков и Гриша Ганчев.

Само няколко примера са достатъчни, за да можете да оцените за какво безобразие става дума. Може би най-драстичният случай е този със заменката на земи, включени в защитена местност "Камчийски пясъци". През 2006 г. Нихат Кабил, тогава министър на земеделието и горите в правителството на Сергей Станишев, заменя в полза на инвеститора "Рийс Интернешънъл" 407 дка край брега, южно от устието на Камчия, в които влиза и част от защитената местност "Камчийски пясъци“, срещу 31 имота земеделски земи в общините Видин, Брегово и Макреш с обща площ от 650 дка. При тази сделка терените на първа линия на плажа в Шкорпиловци са оценени на 55 673 лв., а нивите във Видинско – на 415 340 лв. Сметката показва, че според държавата през 2006 г. един декар земя на морето струва близо 137 лв. или по-малко от 14 стотинки за квадратен метър. По-късно част от тези земи са продадени по 200 евро/кв.м, т.е. за 2600 пъти по-висока цена.

След придобиването на земите дружеството собственик “Рийс Интернешънъл” оспорва пред Върховния административен съд (ВАС) заповедта за обявяване на защитена местност “Камчийски пясъци“, тъй като природозащитният режим пречел на неговите строителни намерения. На 27 юни 2006 г. тричленен състав на ВАС, воден от съдия Андрей Икономов, взима решение в полза на "Рийс интернешънъл" АД, потвърдено на 2 ноември 2006 г. и от петчленен състав на ВАС, председателстван от Константин Пенчев, което е обосновано с мотива, че е налице “недостатъчното индивидуализиране на територията на местността "Камчийски пясъци”. С което защитената местност е заличена, а пътят към застрояването й – открит.

На 28 януари 2008 г. "Мет Риъл Истейт", едноличен собственик и пълномощник на "Рийс Интернешънъл" получава от Българска агенция за инвестиции сертификат за инвеститор първи клас за проекта си "Спортно-рекреационен комплекс "Камчия Парк Ризорт". Консултант на инвеститора е не друг, а адвокат Тодор Батков, застъпник на интересите на Майкъл Чорни в България, с чието име се свързани и други заменки.

И накрая като финал – на 8 септември 2008 г. с Решение на Министерски съвет № 587 от 8.09.2008 г. се променя предназначението на земите и изключването им от горския фонд – за да бъде реализиран инвестиционен проект „Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности „Камчия парк”. С решението си Министерски съвет потвърждава че земите на „Бета Форест” се изключват от горския фонд и са вече част от подробните устройствени планове (ПУП) на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци, одобрени със заповеди 643 и 644 от 25 март 2008. Подписът под това решение принадлежи на Сергей Станишев.

Това далеч не са единствените сделки в този район. В последните дни от управлението на тройната коалиция “Експат бета” АДСИЦ, компания на бившия министър Николай Василев, е закупила 140 декара до курорта Камчия срещу 4,55 млн. лева от “Кирови инвест” и “Кава консулт”, които пък са ги закупили на цена 7,8 лв. на квадрат от Държавна агенция по горите. Сделката при цена 4.55 млн. лева означава 32 лева на квадратен метър. Средната цена на сходни терени според справка в сайта imot.bg е 40 евро на квадратен метър.

Десетпроцентно участие в “Експат бета” АДСИЦ има Моника Йосифова, тогава съветничка на премиера Сергей Станишев – лично и чрез нейната PR агенция “Актив груп”. В същото време министър-председателят на България, подкрепен и от основния акционер в “Експат бета” АДСИЦ – неговия министър Николай Василев – гласува решение на МС да бъдат отпуснати средства от бюджета за изграждането на “общинска техническа инфраструктура - магистрален водопровод” в курортен комплекс Камчия, което очевидно е от полза за евентуалните инвеститори в този район. Освен със средства от бюджета обаче, проектът за канализацията в к. к. Камчия на стойност 1.48 млн. лв. се финансира и от европейски фондове – по оперативна програма “Околна среда”.

Със 138,5 дка край Каварна се е сдобил в последния момент преди мораториума Тодор Гергов, брат на Красимир Гергов, собственик на БТВ и монополист в областта на рекламния бизнес. Сделката е осъществена чрез фирма “Про консулт 2004”. Горите край морето са оценени за 7,87 лв./кв. м. В отговор на медийния шум около скандалните сделки Красимир Гергов обяви, че може да върне заменените земи, граничещи с неговия голф комплекс “Блексийрама”, ако получи гаранции, че върху тях няма да се строи – но, разбира се, това и до днес не е направено. С 207.3 дка край Бургас се е сдобил Тодор Батков, като държавата е получила в замяна 927.6 дка. Върху тях се проектира строеж на жилищен комплекс за 20 000 души в бургаския квартал "Крайморие". В случая държавата е получила гори, които вървят в диапазона от 60 до 500 евро за декар, а Батков е получил масиви, които струват от 4 000 до 40 000 евро/дка.

Един от най-драстичните корупционни примери е този със сделката за 707 дка в района на Старо Оряхово. Заменката е за гори във вътрешността на страната от близо 1 900 дка. Консултант по сделката е братът на Сергей Станишев - арх. Георги Станишев.

Облагодетелстваната компания е Мадара Бяла Норд, собственост на Момчил Караджов и Димитър Борисов (последният е собственик на небезизвестната фирма «Титан», за която тепърва ще става дума в писмото). Освен като консултант, Георги Станишев е и проектант на курортния комплекс, чието построяване се предвижда върху заменената територия. Проектът на Георги Станишев е реализиран и скъпо заплатен, но строежът още не е започнат. Не е трудно човек да се досети каква е реалната функция на този тип сътрудничество.

Със 167 дка до брега на Русалка срещу скромната сума от 8 лв. на кв. м. се е сдобил близкият приятел на Сергей Станишев Николай Банев. Друг близък негов приятел, Борислав Гигов, е получил пет парцела на морето – в Несебър, Свети Влас и Царево – на най-ниската възможна цена – 6 лв. на кв. м. Подобни са случаите със заменките на 1000 дка ведно с комплекса „Тузлата”, на 1048 дка от „Сребристия бряг” край Каварна – и много други.

Не по-малко драстични са и заменките, свързани с планинските курорти. Например тези на енергийния олигарх Христо Ковачки. През 2007 г. неговата фирма „Агролес“ е заменила около 4000 дка гори край град Мездра с 1200 дка земя около рилския връх Мальовица. Целта му е да придобие туристическата хижа и да я превърне в луксозен хотел. Във връзка с тази заменка се водят дела от страна на Българския туристически съюз, който си иска хижата. Фирмата „Агролес“ обаче се оказва фантом – и липсва валиден адрес, на който да получи съдебна призовка.

Само за периода 2007-2008 г. Ковачки е придобил чрез заменки общо 3000 дка в Рила. Сделките са свързани с проекта за ски зона „Искровете – Говедарци – Мальовица“. В замяна държавата получава 10 198 дка гори в Своге, изкупени на безценица по 150-200 лв. за декар. Според поверената Ви институция тези сделки са ощетили държавата с общо 116 млн. лева.

Общият извод на експертите, наблюдаващи тези корупционни практики е, че бизнесът със заменки на гори и земи е по-печеливш от търговията с наркотици и оръжие. Цинизмът, с който се оправдават основните виновници за това продължаващо престъпление, е наистина впечатляващ. Би трябвало да напомня, че БСП пое управлението на Държавната агенция по горите с презумпцията, че иска да ограничи именно тази корупционна практика. Вместо това в рамките на мандата нейният председател Стефан Юруков осъществи около седем пъти повече заменки, отколкото бяха реализирани от агенцията през същия период, когато тя бе в кръга на интересите на ДПС. При това същият този Юруков не се посвени да изтъкне, че разписаните от него сделки са “от полза за държавата”.

Проектът АЕЦ “Белене” и корупционните афери в енергийния сектор

Ако заменките са най-мащабната корупционна практика на правителството, оглавявано от Сергей Станишев, то проектът АЕЦ “Белене” съвсем пряко застрашава националната сигурност на България. Самият проект е част от договореностите, постигнати между руския президент Владимир Путин и българския му колега Георги Първанов през януари 2008 г. – и обхващащи освен Белене още и нефтопровода Бургас-Александропулис, както и газопровода Южен поток. Реализацията на тези три проекта, обявени от тогавашния български президент за “голям шлем”, би довела до пълна енергийна зависимост на България от Русия с всички произтичащи от това политически последствия – и би компрометирала окончателно страната ни в очите на нейните евро-атлантически партньори.

От тези проекти днес на дневен ред е единствено “Южен поток”, от което обаче не следва, че другите два са се разминали без корупционни практики и огромни загуби за държавата. Това важи с пълна сила за проекта АЕЦ “Белене”, прекратен с решение на българското правителство, но струващ вече близо два милиарда лева на българските данъкоплатци – плюс заема от 250 милиона евро от “Париба банк”, по който страната ни засега плаща само лихвите (възлизащи вече на повече от 55 милиона евро), плюс факта, че НЕК, която е ключов елемент от националната ни сигурност, е доведена до тежък финансов дефицит от над два милиарда лева и на практика е изправена пред фалит – именно заради ангажиментите си към този проект. (Това между впрочем е и реалната причина за скока на цените на електроенергията през лятото на 2012 г., които днес доведоха до драматично обществено напрежение с непредвидим изход – и до оставката на кабинета на Бойко Борисов.)

Един кратък поглед върху структурата на разходите по проекта, фактурирани от НЕК към 31.12.2011 г., дава ясна представа за корупционния размах, с който са разграбвани средствата, отпускани за АЕЦ “Белене”. Към тази дата фактурираните разходи са в размер 837 810 224 евро, като от тях са платени 678 089 125 евро. Срещу тези пари на терена има един голям гьол, който с много въображение може да бъде мислен като площадка за ядрена централа. Капитализираните дълготрайни активи са на стойност 45 069 597 евро. Разликата между двете цифри ясно показва, че АЕЦ “Белене” е изцяло корупционен проект, чиято основна функция е да служи като скачен съд за източване на финансовите ресурси на държавата.

Един от механизмите за това източване са тъй наречените “консултантски услуги”. Над една пета от всички разходи за проекта са дадени именно за тях. На инженеринговия консултант “Уорли Парсън”, към който като подизпълнител участва и “Риск инженеринг” на Богомил Манчев, са фактурирани 203 807 140 евро – при това за една не само незавършена, но и направо незапочната централа.

Изборът на Манчев като подизпълнител на “Уорли Парсън” съвсем не е случаен. Той е де факто създателятна проекта АЕЦ “Белене”. Той е човекът, който практически ръководи българската енергетика по време на царското управление – и под чието давление неговият близък приятел министър Милко Ковачев (който днес е на работа в Париба банк, с която бе сключен крайно неизгоден за българската страна заем от 250 млн. евро за финансиране на АЕЦ “Белене”) реанимира спрения през 1991 г. проект въз основа само на две страници обосновка.

Пак той – редом с Ковачки и Красимир Георгиев, фигурира в поверителните грами на посолството на САЩ в София като ключова фигура в българския енергиен бизнес. Неговата връзка с австралийско – американската компания “Worley Parsons” се осъществява чрез техния регионален директор за Европа – Джурица Танкошич. Отношенията им са повече от близки, а адресът на съвместната им фирма “Parsons E & C Bulgaria” е същият, като на основната компания на Манчев “Риск инженеринг”.

Общи са и интересите, които се свързват с пагубния за България проект АЕЦ “Белене”. Става дума за износ на ток – който се купува на безценица от АЕЦ “Козлодуй” – централата, в която от Манчев зависи практически всичко, и се продава с огромна печалба зад граница – в Сърбия, Гърция, Албания и Македония. Изнасят се огромни количества – пикът е 7,5 милиарда киловат часа през 2005 г. – а НЕК губи около 50 милиона годишно от допускането на корупционни схеми при износа на ток.

Основният износител е сръбската компания EFT, която чрез дъщерната си компания „EFT България“ осъществява 70% от износа. “EFT България” пък е собственост на фирмата на Манчев, „Energy Finances Group“. И така кръгът се затваря.

Ако над двеста милиона са потънали в консултантските джобове, то е резонен въпросът за съдбата на останалите харчове, направени от НЕК по този проект. Огромна част от тях съставляват фактурираните задължения към изпълнителя Атомстройекспорт (АСЕ) по анекси 3, 4 и 5 към тъй наречения договор за реализация на АЕЦ “Белене”. Те възлизат съответно на 101 575 721, 180 065 092 и 217 810 747 евро, по-голямата част от които са вече изплатени. Големият въпрос е обаче на какво основание са направени поръчките към АСЕ, след като окончателен договор за инженеринг, доставка и строителство на централата де факто няма.

В това отношение докладите на Агенцията за държавна финансова инспекция, визиращи редица констатирани нарушения във връзка с осъществяването на проекта, са абсолютно категорични. В тях се посочва, че още при самата процедура за избор на изпълнител, проведена през 2005 г., не са договорени основни параметри на договора за инженеринг, доставка и строителство, които са предмет на проведената процедура за обществена поръчка. Неизяснените въпроси са свързани основно с плащането на ключови събития, с графиците за плащане и определянето на формулата за ескалация. Същите параметри остават недоговорени и при подписването на Споразумението на 29 ноември 2006 г. Видно от него, към момента на подписването преговорите между страните продължават – като в него е вписан и 12-месечен срок за тяхното финализиране.

Въпреки липсата на споменатите основни договорености, съветът на директорите на НЕК взема решение с протокол № 42 от 30 октомври 2006 г., с което упълномощава главния изпълнителен директор да подпише договор с класирания на първо място Атомстройекспорт за сумата 3 милиарда 997 милиона и 260 хиляди евро. В доклада на агенцията се установява, че по смисъла на Закона за обществените поръчки и взетото решение няма подписан договор за инженеринг, доставка и строителство на АЕЦ “Белене”, а на 29 ноември 2006 г. се подписва споразумение, по силата на което страните се задължават да продължат преговорите по някои недоговорени до този момент условия, сред които е формулата за ескалация на цената, която е трябвало да се договори до 31 май 2007 г. – но дори и след изтичане на посочените срокове, няма договорена формула за ескалация и цената остава неопределяема. За сметка на това със споразумението се възлагат предварително част от дейностите по проекта на стойност 193 189 000 евро, което е грубо нарушение на Закона за обществените поръчки.

Това обаче не е единственото нарушение. Всъщност и самата процедура при избора на изпълнител е предпоставена и опорочена, тъй като е поставено условието за изпълнението на проекта да се ползва площадката и доставеното преди повече от двадесет години оборудване – при първоначалния старт на строежа на АЕЦ “Белене”.
Това изискване естествено стеснява кръга на възможните изпълнители само до Росатом и неговите дъщерни копмании. Иначе казано – обществената поръчка е формулирана така, че да се гарантира спечелването й от руска страна. В същото време основанията за така поставените условия се оказват фалшиви: площадката е разрушена, а доставеното оборудване – продадено на изпълнителя и изнесено.

Дори само това обстоятелство – тенденциозното опорочаване на избора на изпълнител – вече свидетелства за корупция от особено голям мащаб, както и за прокарване на чужди геополитически интереси. Корупционните практики обаче продължават – и са свързани именно с продажбата на старото оборудване на АСЕ. През юни 2008 г. е подписан анекс 3 към споразумението от 2006 г., с който НЕК възлага на изпълнителя да извърши дейности по разрушаване на съществуващите сгради и конструкции, намиращи се на ядрената площадка. Въпреки че става дума за плащане от над 100 милиона евро, конкурс за изпълнението на тези дейности не е проведен – вместо това е сключен директен договор с АСЕ – отново в нарушение на Закона за обществените поръчки.

Същевременно в споразумението от 29 ноември 2006 г. се посочва, че оборудването, което няма да бъде интегрирано в проекта АЕЦ “Белене”, ще бъде изкупено от АСЕ, като това изкупуване ще бъде предмет на отделни преговори. При подобни преговори съгласно Правилника на реда за упражняване правата на собственост в капитала на търговските дружества, се изисква началната цена на преговорите да бъде определена в оценка на лицензиран оценител. Такава липсва – налична е оценката само на архитект-инженера Уорли Парсънс, възлизаща на 295 милиона евро. Но и тази оценка не е спазена – като на практика без всякакви преговори НЕК се съгласява да бъде посочена цена от 205 млн. евро – или с 90 млн. по-ниска.

С това обаче не приключва сагата с голямото разчистване на старите ядрени реактори и машинарии, платени от България преди повече от 20 години. Плюс това намаление съветът на директорите на НЕК се съгласява да намали продажната цена с още цели 77 милиона евро – като с тази сума се заплащат руските разходи по ремонт, транспорт, товарене и разтоварване на оборудването. Тези разходи обаче не са документирани и доказани, а вероятно са и раздути – като се има предвид факта, че за митническото освобождаване на оборудването са платени 14 945 786 евро, за товарене и разтоварване – 11 767 468 евро, а за ремонтно-възстановителни работи (на техника, която изобщо не е работила) – 50 129 521 евро. Равносметката е печална – ядреното оборудване е на практика подарено на руската страна, като приходите от продажбата са 87 612 525 евро, а прихванатите разходи възлизат на 77 172 475 евро.

Пак от доклада на същата комисия е видно, че е налице нецелево разходване на част от целево предоставените от държавния бюджет 300 милиона лева за покриване на вноската в уставния капитал и предстоящите увеличения в капитала на съвместното дружество между НЕК и РВЕ Пауър – избран за стратегически инвеститор. На практика такава нова и юридически самостоятелна съвместна компания изобщо не е създадена.

Казусът с тези 300 млн. лева, предоставени с решение на МС, представлява много сериозно законово нарушение, за което пряка отговорност носи тогавашният премиер Сергей Станишев. Парите са отпуснати с постановление на МС по предложение на министър Петър Димитров – като държавата закупува акции на стойност 300 млн. лв. за увеличаване капитала на Български енергиен холдинг, при което последващо трябва да бъде увеличен капиталът на НЕК, с цел изпълнение на проекта за изграждане на АЕЦ “Белене”. Решението предполага също министър Орешарски да извърши корекции в бюджета, както и в бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката. Фрапиращ е обаче фактът, че тази сума не е предвидена в бюджета за 2008 г. и е отпусната без дебати и решение на НС – което е грубо нарушение на закона. Още повече, че парите са използвани не по предназначение – и че с тях са извършени преки плащания на също тъй незаконосъобразно поръчаното оборудване, а според някои данни – и плащания на комисионни на лобисти в полза на проекта.

Това бюджетно финансиране противоречи на многократно лансираната от Сергей Станишев теза, че за проекта АЕЦ “Белене” не е платен нито един лев от държавния бюджет. Напротив – основните плащания по проекта са направени именно с бюджетни пари – при това отпуснати незаконосъобразно. Като връх на цялото това безобразие е видно, че обсъждащите този незаконен акт министри са били съвсем наясно какво правят – ако се съди по предложението на Петър Димитров, според когото “при 49% частно участие, няма никакви основания да се предполага, че Европейската комисия ще ни упрекне, че това е държавна помощ за един финансово неефективен проект”.

Що се отнася до финансовата неефективност на този проект, то правителството е било наясно още тогава, че реалната му стойност ще надхвърли в пъти примерната цена от 3,9 милиарда евро, фиксирана от руския изпълнител в първоначалното споразумение (в него така посочената цена не задължава АСЕ с абсолютно нищо, тъй като се предвижда ескалация на цената, но не са договорени нейните параметри – и следователно всякакво нарастване е възможно!). Това става ясно от две писма на “РВЕ Пауър” – единственият престижен инвеститор, проявил интерес към този проект. Принципните възражения на РВЕ са свързани с факта, че без наличието на окончателен договор и без да е взето предвид тяхното мнение и съгласие, се правят поръчки за оборудване на стойност стотици милиони евро, в плащането на които немският консорциум категорично отказва да участва.

В писмо от 25 март 2009 г. от РВЕ до НЕК с вх. № 99-00-225/25.03.2009 г. са изразени резервите от страна на стратегическия инвеститор от нерешаването на редица ключови въпроси, включително и свързаните с финансовото структуриране на проекта. РВЕ подчертава, че финансовите задължения на НЕК ще бъдат около 5 милиарда евро, като настоява в най-кратки срокове НЕК да покаже готовност да осигури своя дял от финансирането. В следващо писмо с вх. № в НЕК 99-00-458/15.07.2009 г. немският концерн информира, че подходът за съвместно финансиране, предвиден в споразумението с НЕК, не може да бъде изпълнен при текущата финансова ситуация, ограниченото банково финансиране, възможността за привличане на не повече от 5 милиарда евро външно финансиране на проекта, което зависи от външни кредити от Франция и Германия, които пък зависят от потвърждание на споразуменията за подизпълнение с Атомстройекспорт, както и от предоставяне на гаранции за сумите по кредитите – и гаранции за завършване на проекта. И в това писмо се подчертава, че общият обем на разходите по проекта ще бъде над 10 милиарда евро, а делът на НЕК за 51% дял от общата компания трябва да бъде около 5,4 милиарда евро. Поради което РВЕ официално предоставя на НЕК гратисен период за изпълнение на задължението за финансово приключване на проекта до 30 септеври 2009 г. – и предупреждава, че при непостигане на посочените условия ще упражни правото си на предизвестие за излизане от проекта АЕЦ “Белене”. Във връзка с това се поставят и изисквания към НЕК да представи доказателства за възможността да финансира дела си – и график за осигуряване на необходимите средства.

Разбира се, НЕК не изпълнява тези изисквания. Няма и как да ги изпълни, тъй като компанията е източена – и към момента е най-големият длъжник на държавата – с дългове в размер от над два милиарда лева. Поради което се стига до закономерния отказ на РВЕ от проекта АЕЦ “Белене”, реализиран на 27 октомври с връчено чрез нотариус писмо, с което се прекратява договора за съвместно сътрудничество от 19 декември 2008 г. Като основание са посочени неизпълнението на съществено условие №2 – постигане на споразумение за съвместен подход за финансиране на проекта, и съществено условия № 6 – неподписване на договор за инженеринг, доставка и строителство с АСЕ (такъв договор не е подписан и до ден днешен). Това писмо на практика бележи и края на проекта: всички опити да се намери стратегически инвеститор пропадат, а България няма възможност да поеме харчове от подобен мащаб, без те да доведат държавата до фалит. Единствената възможна опция си остава предложението на руската страна да финансира проекта, като покрие разходите си (неясно какви) с продажба на ток от централата в неясно колко дълъг експлоатационен период. Това на практика означава да се построи руска ядрена централа на българска територия – с което настоящото правителство не се съгласява – но което може би е било и целта на всички свързани с този проект усилия, хвърлени от президента Георги Първанов, министър-председателя Сергей Станишев и управляващата БСП.

От цитираните писма на РВЕ става ясно, че още в началото на 2009 г. правителството на Сергей Станишев е знаело, че реалната цена на проекта ще надхвърли 10 милиарда евро – и че подобни харчове са немислими за една малка страна като България в условията на тежка икономическа криза. Упорството да бъде наложен въпреки това този проект и щедрите лъжи за това как той ще струва 3,9 милиарда, ще се изплати за 10-12 години и ще донесе приходи от 200 милиарда евро, могат да имат само две обяснения – или става дума за корупционни апетити, или пък за обслужване на чужди геополитически интереси. И двете са от Вашите компетенции, г-н Главен прокурор.

Моето скромно мнение е, че двете хипотези не си противоречат и са в еднаква степен верни. Записите от СРС по следствено дело № 245 от 2006 г., разсекретени наскоро от парламентарната комисия за борба с корупцията, хвърлят известна светлина върху това как и с какви мотиви са се вземали правителствените решения, свързани с проекта АЕЦ “Белене”, а и с други крупни инвестиционни проекти. В тези СРС са следени разговорите на енергийния олигарх Красимир Георгиев, президент на консултантската компания “Фронтиер”.

Същият – без да заема какъвто и да е официален пост – се оказва посредник по много сделки и договори, свързани с АЕЦ “Белене”, доставките на ядрено гориво за България, строежа на автомагистрала “Тракия”, преговорите за продажба на “Булгартабак” и много други. Постоянни партньори, включително при договорености с откровена корупционна насоченост, са министрите Румен Овчаров и Асен Гагаузов, зам.-министър Корнелия Нинова, висши администратори в енергийния сектор, Росен Карадимов, съветник на Сергей Станишев, Любомир Велков, изпълнителен директор на НЕК и изключително близък до министър Овчаров, руски официални ръководители и бизнесмени в областта на енергетиката, други енергийни олигарси – като небезизвестния Богомил Манчев. Въпреки липсата на каквито и да било официално дадени правомощия, Красимир Георгиев е преговарял съвсем директно с руската страна по проблеми от изключително важно значение за националната сигурност на страната – като договореностите за АЕЦ “Белене” и доставките на ядрено гориво – и е лобирал отново в полза на руската страна пред български министри и лица от висшата държавна администрация – включително договаряйки комисионни.

Например при разговор с руската страна за уточняване на датата, на която да бъде обявено, че “Атомстройекспорт” печели поръчката за строежа на АЕЦ “Белене”, той изисква и “обещаните 30% да бъдат получени напред”. Още на 26 октомври 2006 г. той съобщава на руските си партньори, че са победители в търга – което би трябвало да съставлява държавна тайна – и посочва, че на 31 октомври премиерът на България ще обяви тяхната победа. Датата е стратегически избрана – тъй като вторият тур на президентските избори е на 29 октомври – и целта е победата на Георги Първанов да бъде обявена паралелно с победителя в търга за строителството на АЕЦ “Белене”.

Един специфичен момент, характеризиращ особените правомощия на Красимир Георгиев в сферата на енергетиката, дадени му от тройната коалиция, е свързан с преговорите му за доставка на ядрено гориво – както за АЕЦ “Козлодуй”, така и за бъдещата ядрена централа. През октомври и ноември 2006 г. той води разговори с различни руски представители, като целта е договорите за руски доставки на ядрено гориво да бъдат подписани преди януари 2007 г., когато се очаква влизането на България в ЕС – и съответно влизането в сила на европейското законодателство, според което се позволава само 20% доставки от Русия. Целта е да се изпревари тази дата, като руската компания, която се появява на много места в разговорите като евентуален доставчик, е ТВЕЛ – същата, която беше уличена от ядрения дисидент Георги Котев като доставчик на нелицензирано преработено горива за АЕЦ “Козлодуй”.

За това какъв огромен корупционен потенциал се крие в неговата фигура на посредник, може да се съди по разговори 772 и 779 от описа на следствената служба, проведени на 14.11.2006 г., в които се обсъжда офертата на Уестингхаус, която била по-ниска от тези на Атомстройекспорт, Арева и Фромаком – “малко над 200 млн. долара на енергоблок”. В следващи разговори – 796 и 797 – стават видни усилията на Красимир Георгиев да парира тази оферта. Особено впечатляващ е също разговор 805, в който съвсем очевидно се обсъждат комисионни за доставени турбоблокове, сумите и начините за превеждане на парите. Сродни проблеми се обсъждат и в разговор 835 с неизвестен мъж, който договаря плащания през кипърските компании “Блус” и “Блус Рок Кепитъл”. В тези разговори можем да срещнем следните думи, изречени от Красимир Георгиев: “Тия дет сме договорили да ни ги напише, ние сме ги договорили. Нали, разликата да ми я напише отделно, на такова, на отделни листчета. За Белене еди-какво си.” В други разговори се обсъждат банкови сметки, през които да се осъществяват плащания, откриване на фирми в Гърция и Македония – за “да затворят целия цикъл навсякъде” (разговор 840) и прочее необходими подробности за очевадно корупционни сделки.

Естествено, в случая не става дума само за лични интереси. Красимир Георгиев менажира преговорния процес по АЕЦ “Белене” и редица други сделки – но на практика той играе единствено ролята на посредник, на проводник на корупционните интереси на официалните държавни ръководители. Кои са те, много ясно личи от контекста на проведените разтовори и договаряните “схеми”. Именно във връзка с АЕЦ “Белене” в разговор 413 Красимир Георгиев споделя, че “По принцип двама души ще решават – премиерът и Овчаров”. И наистина драматично пропадналият опит за реализация на този пагубен за България проект се дължи до голяма степен на техния избор и тяхната воля.

Изкуственият фалит на “Кремиковци”
На 12 март 2008 г. Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев, изпраща на главния прокурор Борис Велчев писмо 11-00-70/12.03.2008 г., в което твърди, че “управляващите и представляващите “Кремиковци” АД, предвид лошото финансово състояние на дружеството, не са изпълнявали задължението си, регламентирано в Търговския закон, и не са сезирали компетентния търговски съд с искане за обявяване на несъстоятелност, с което се допуска продължаване на разпоредителни сделки с активите, което още повече увеличава задълженията на дружеството и уврежда бъдещата маса на несъстоятелността.” В писмото се посочват предполагаеми престъпни деяния от страна на ръководителите на Кремиковци по чл. 219, 220 и 227 Б от НК, и се иска извършването на проверка по същите – за периода май 2006 – март 2008 г.

С други думи – министърът на икономиката твърди, че предприятието е било във фалит в посочения период, но това негово състояние е укривано от управляващите го. Тези твърдения обаче много сериозно се разминават с истината – и на практика осъществяват състава на набедяването, което, както е известно, е тежко престъпление. Всъщност министърът откровено лъже в писмото си до главния прокурор – и категорично доказателство за неговата лъжа е решението на Апелативния съд от ноември 2008 г., в което изрично се посочва, че “дружеството не е било декапитализирано за периода към 31.12.2005 г., нито към 31.12.2006, и към 31.12.2007 г.”, че в този период е налице “тенденция към увеличаване, т.е. подобряване коефициента на рентабилност на собствения капитал”, както и че “за периода от 31.12.2005 г. до 06.06.2008 г. “Кремиковци” АД е извършило плащания в общ размер на 4 207 552 565 лева”. В резултат на което с решение на съда се отменя решението по делото за несъстоятелност на Софийски градски съд и се определя 06.06.2008 г. за начална дата на неплатежоспособността на “Кремиковци” АД. Сродно е решението и на Върховния лондонски арбитражен съд, който определя същата дата.

Редно е прочее да се запитаме – какво по-точно се е случило между 31.12.2007 г. и 06.06.2008 г., за да се стигне до фалита на едно от най-големите български промишлени предприятия? Отговорът е тежък, но трябва да бъде казан ясно: “Кремиковци” АД е жертва на изкуствено организиран фалит, в чиито схеми участват министър-председателят Сергей Станишев, министър Петър Димитров и други официални и неофициални лица (сред които и такива, съдени в момента за организирана престъпна дейност).

Истината е, че не хората, ръководили комбината в периода 2005-2007 г. са укривали неговото състояние на неплатежоспособност, а че същото е предизвикано с пряката намеса на държавата и съдебните органи, включително поверената Ви прокуратура. Доказателствата за това, че на практика е предизвикан изкуствен фалит, са ясни и измерими – достатъчно е само да сравним икономическите разултати от дейността на “Кремиковци” за края на 2007 и август 2008 г. В края на 2007 г. просрочените дългове на “Кремиковци” възлизат на не повече от 380 млн. лева, при активи на стойност 2,4 милиарда лева – според оценка на одиторска компания. За 2008 г. просрочените задължения са вече 2,2 милиарда лева, а към 2010 г. нарастват до 2,4 милиарда, като активите на комбината се измерват с 316 млн. лв – това е сумата, за която комбинатът е продаден на фирмата “Надин”, която в момента го реже за скрап. Иначе казано – 1,8 милиарда от дълга е формиран през 2008 г. Цената на акциите на борсата също е показател за това кой и кога е съсипал “Кремиковци”. От март 2007 до март 2008 г. цената на акциите расте – за да достигне до 40,8 лв. за акция (при номинал от 1 лев) през ноември 2007 г. След намесата на държавата в дружеството цената много рязко пада – за да достигне почти нулева стойност през 2009-2010 г. През 2007 г. комбинатът произвежда продукция на стойност 1,6 милиарда лева – равни на около 3% от брутния вътрешен продукт на страната. През 2006 и 2007 г. комбинатът внася в националния бюджет близо 500 милиона лева – и задълженията му към НАП са нулеви. Бизнес планът за 2008 г. предвижда в държавната хазна да бъдат внесени още 240 милн. лева. Вместо това е реализирана загуба от 300 млн. лева.

Каква е причината за този печален резултат – и респективно за пропуснатите от държавата ползи в размер от един милиард лева от 2008 г. до днес? Отговорът е парадоксален: причината е в усилията на правителството да фалира предприятието. По трудният въпрос е – защо.

В периода, за който се твърди, че “Кремиковци” АД е в прикриван от неговите собственици фалит, комбинатът е частно предприятие – само 26% от акциите му са държавни. Докаран до фалит при правителството на Жан Виденов, той е купен за един долар от Валентин Захариев (но с близо един милиард лева задължения) и препродаден за 110 милиона долара на индиеца Прамод Митал – на 15 август 2005 г.

Тезата, че оттогава до 2008 г. предприятието е било в скрит фалит, просто не издържа критика. Скоро след сделката “Кремиковци” АД има нулеви задължения към бюджета, произвежда около 3% от брутния вътрешен продукт на България, а неговата продукция оформя 10% от износа за ЕС.

На този фон идеята да бъде фалиран “Кремиковци” и да бъдат прогонени чуждите инвеститори изглежда дива и варварска – но не и необяснима с оглед манталитета на управляващите. Смисълът на цялата операция е миналото през фалит предприятие да бъде придобито от държавата, като същата се конституира като негов най-голям инвеститор, и след това продадено – вече изчистено от дълговете си – на когото трябва. Като модел е визирана сделката със „Стомана” – Перник, без да се отчита, че става дума за технологически различни предприятия – и че „Кремиковци” не може просто да бъде спряно, а сетне пуснато отново, без това да доведе до огромни загуби. Политическата сметка пък е свързана с идващите парламентарни избори – като се е разчитало при евентуална смяна на собствеността както на комбината, така и на футболния клуб ЦСКА, закупен от Прамод Митал и тяхното влияние да бъде използвано в предизборната борба. И най-сетне е ставало дума и за конкретни интереси – тези на небезизвестните братя Пламен и Йордан Стоянови, по-известни като братя Дамбовци, и тяхната компания “Екометалинженеринг”. Очаквало се е именно Дамбовците да бъдат и реалните купувачи на комбината – или поне да го доизточат ефективно покрай изкуствения фалит; авторите на този сценарий обаче не са предвидили, че покрай икономическата криза и особено покрай очевадните опити на държавата да смачка “Кремиковци”, няма да се намери банка, която да отпусне пари за оборотен капитал – а размера на тези суми се измерва с десетки милиони евро. Така – покрай икономическите интереси на Дамбовците и политическите интереси на БСП, “Кремиковци” е унищожен и в момента се реже на скраб, а стотици фирми и десетки хиляди работещи, свързани с него, са изхвърлени на улицата.

Атаката срещу „Кремиковци” е предшествана от няколко прецедента, които безспорно заслужават внимание. Комбинатът е бил охраняван от охранителна фирма на Филко Славов – бивш шеф на баретите, срещу скромната сума от половин милион месечно. Въпреки това обаче кражбите и злоупотребите от най-различен тип са ежедневие – като се почне от изчезването на цели пудони стомана с общо тегло 300 тона и стойност един милион евро – и се стигне до набези на цигански банди, които крадат метали и ги продават на братята Дамбовци, които след това го продават отново на “Кремиковци”. Братята практически са овладели позиции на входа и изхода на предприятието, заемани преди тях от „Мултигруп” – и са основни действащи лица при активното мероприятие, разиграно от Сергей Станишев и неговия министър Петър Димитров.

В крайна сметка назначеният през 2007 г. изпълнителен директор Александър Томов, който заема този пост само четири месеца, прекратява договора на Филко Славов и наема като охрана Груп „4” на пет пъти по-ниска цена. Новите охранители ограничават кражбите и набезите, което очевидно не се харесва на Дамбовците; паралелно с това Прамод Митал нарежда да бъде отнет кабинетът на тъй наречения „директор по сигурността”, който не е друг, а небезизвестният Алексей Петров.

Последствията не закъсняват. Александър Томов е грубо заплашен лично от Алексей Петров и призован “да внимава в картинката”. В края на ноември в завода за стомана избухва голям взрив, който отнася покрива – само по чудо няма жертви. Вътрешните разследвания показват, че става дума за саботаж. Дни по-късно избухва пожар в кабелния отсек на производството за валцуване – като финансовите загуби са повече от чувствителни. Когато във връзка с тези събития Александър Томов иска среща с вътрешния министър Румен Петков, получава неочакван съвет: „знаеш ли, свържи се с Алексей Петров. Той е много влиятелен на територията на Пето районно.”

След тези опити за сплашване следва бруталната намеса на българското правителство. На 28.01.2008 г. министър Петър Димитров назначава проверка в счетоводството на „Кремиковци” АД, чиито резултати дори и няма да дочака, преди да сезира прокуратурата. В началото на 2008 г. започва масирана медийна кампания, която цели да внуши, че в „Кремиковци” АД се извършват крупни кражби. През февруари същата година НЕК, Булгаргаз и БДЖ отказват доставки на стоки и суровини за комбината с искане да се обслужат незабавно старите задължения отпреди приватизацията – което е в пълен разрез с постигнатото споразумение, постигнато между тях и „Кремиковци” от 2006 г. Следва вече визираното писмо на Петър Димитров до главния прокурор – то изтича в медиите и Прамод Митал незабавно напуска поста си и страната, отвратен от лицемерието на българските власти. В същото време това писмо разколебава и банкерите, които отпускат оборотен капитал за „Кремиковци, и инвеститорите, които в този момент са в преговори за купуване на комбината.

Спирането на доставките от държавните монополисти пък разколебава и другите доставчици на оборудване и суровини, поради което братята Дамбовци стават монополисти, застанали на входа и изхода на предприятието. В началото на февруари Александър Томов се оттегля от директорския пост – като на негов място е предложен Велин Филипов, съветник на министър Петър Димитров – и по изрично искане от страна на държавата се приемат регламенти, според които никакви решения, свързани с финансови заплащания, не могат да се вземат без съгласуване с нейния представител. Старата охрана начело с Филко Славов е върната, а корумпираните директори, освободени от предишното ръководство, са възстановени на работа.

Най-тежкият удар върху „Кремиковци” обаче е свързан с умишленото неплащане на лихви към държателите на облигации по облигационния заем, взет от Прамод Митал през 2006 г. – чрез който между другото са изплатени 123 милиона лева и 63 милиона евро задължения на „Кремиковци” към българската държава. Лихвите са успешно заплатени през 2007 г., но през 2008 никой и не е помислял да ги плаща – което автоматично прави целия заем изискуем. Така към средата на май към дълговете на „Кремиковци” се добавят близо 700 милиона лева.

Последният пирон в ковчега е забит отново от министър Петър Димитров, който предявява иск за още 700 милиона лева стари задължения за периода 1993-1998 г., които са отдавна отписани. Този иск е обжалван пред съда и е отменен от него – но върши чудесна работа за това да се пледира, че предприятието е във фактически фалит, а държавата е най-големият му кредитор. Допълнително в списъка на най-големите кредитори, съставен през август 2008 г. от синдика Ана Миленкова и използван като доказателство при откриване на процедура за несъстоятелност, фигурират редица задължения, които са надписани – като задължението към „Стейттрейдинг корпорейшън” например, или представляват задължения към фирми, които са собственост на самия комбинат.

Дори и бегъл анализ на тази ситуация доказа безспорното: разликите в икономическото състояние на „Кремиковци” между 2007 и 2008 г. са драматични, а огромната част от дълга е натрупан вследствие определени действия или бездействия на правителството. Иначе казано: фалитът на „Кремиковци” АД е умишлено предизвикан.

Едно от най-сериозните доказателства за личната съпричастност на Сергей Станишев към това престъпление е прогонването на двамата крупни инвеститора, които се опитват да купят предприятието след оттеглянето на Прамод Митал.

Става дума за двама милиардери – и това е всъщност единственият случай, в който инвеститори от подобен ранг проявяват интерес към българско предприятие. В края на септември 2007 г. украинският милиардер Константин Жеваго официално обявява намерението си да купи „Кремиковци”. През март 2008 г. е проявен интерес и от „Аселор Митал”, най-голямата в Европа стоманодобивна компания, собственост на Лакшми Митал – брат на Прамод Митал – и една от най-богатите и влиятелни фигури в световния бизнес.

Офертата на „Аселор Митал” заявява инвестиционна програма от 500 милиона евро и работен капитал от 80 до 100 милиона евро месечно. Офертата на Жеваго заявява инвестиционна програма от 100 милиона евро и оборотен капитал от 80 милиона евро –неговото предимство е, че компанията му разполага със суровинни източници за производство на стомана, разположени относително близо до България. И двамата заявяват средства за ЦСКА, предвиждат средства за екология – Жеваго дори предлага да подари на правителството 20 милиона евро за спешни екологични нужди. Той посещава няколко пъти България и се среща и с премиера, и с министъра на икономиката. Персонална среща със Сергей Станишев е поискана и от страна на Лакшми Митал, но българският премиер се оказал твърде зает да го приеме , което е, меко казано, малоумно. (Ако Лакшми Митал бе поискал среща с Дейвид Камерън, би бил приет на “Даунинг Стрийт” 10 в рамките на броени дни.)

В крайна сметка към края на юли 2008 г. „Аселор Митал” губи вяра в проекта „Кремиковци” и същия месец всички останали след оттеглянето на Прамод Митал индийци, начело с главния изпълнителен директор Джаганатан, заминават в отпуск, за да не се върнат никога. След като държавата в буквалния смисъл на думата „конфискува” продукция „Ферекспо” на стойност 25 милиона евро, произведена на ишлеме, се оттеглят и представителите на Жеваго. По този повод Александър Томов е отбелязал в своята книга „Октопод. Политическата корупция в България. Заговорът срещу „Кремиковци” и ЦСКА” следното:

„Днес „Аселор Митал” и „Ферекспо” са проспериращи световни компании. Техните фирми (и футболни отбори) в Румъния, Полша, Македония, Дания, Франция и още десетки страни дават работа на десетки хиляди хора.

В България, някаква офшорна фирма, ръководена формално от 26-годишен младеж, реже „Кремиковци” за скрап. Десетки хиляди българи останаха без работа. Стотици хиляди бедстват и може би чакат милионите от бюджета, които „Кремиковци” създаваше до 2007 г. Политическата корупция винаги произвежда бедност и разрушение.

А Сергей Станишев и Петър Димитров си пият кафето в парламента… и ни махат от „Бузлуджа”… Каква ирония на съдбата…”

Отделна, но тясно преплетена с аферата „Кремиковци”, е кражбата на ЦСКА. Акцията срещу футболния клуб в този случай е подета от председателя на Апелативната лицензионна комисия на БФС Николай Георгиев, който без предизвестие отнема неговия лиценз, и то в момент, в който ЦСКА е шампион. В същото време обаче Николай Георгиев, бивш офицер от ДС, е и шеф на Инспектората на Министерския съвет, и близък съветник на Станишев. Хватката, използвана в случая, е следната: лицензионната комисия изисква от ЦСКА да докаже, че е работещо предприятие, сиреч, че има положителни финансови резултати. В същото време квалифицира обаче кредит в размер на 5 милиона евро, отпуснат на клуба от Прамод Митал като загуба от неговата дейност. Това става повод да бъде отнет лицензът на ЦСКА на конспиративно заседание Апелативната лицензионна комисия, проведено на 30 май 2008 г.

Аргументът на Николай Георгиев е, че ЦСКА е финансово несъстоятелен и дължи данъци. Въпреки че това изобщо не е вярно, същият отказва да ревизира своето решение. Всички опити на Александър Томов, който по това време е президент на ЦСКА, да реши този проблем – включително и чрез застъпничеството на българския президент, търпят провал.

На 6 юни Сергей Станишев кани на среща свързани с ЦСКА фигури като треньора Димитър Пенев, шефа на фен клуба на отбора Димитър Ангелов – Дучето и журналиста Георги Атанасов. Буквално след срещата Дучето поема агресивна кампания с обвинението, че Александър Томов е престъпник и че той е откраднал парите на ЦСКА. Кампанията се масовизира – главно чрез вестниците на Тодор Батков, който като президент на „Левски” е основният заинтересован: неговият клуб заема мястото на ЦСКА в шампионската лига, което му носи няколко милиона евро печалба.

Тези действия обаче, както и изкуственият фалит на „Кремиковци”, предизвикват и недоволства: фенове на червените протестират пред БФС, работниците в комбината готвят стачка. Трябва спешно да бъде намерен виновник, върху чиято глава да бъдат прехвърлени негативите. И Станишев предприема решителната стъпка: на 5 юли 2008 г. възлага публично на ДАНС да извърши „пълна проверка на собствеността на ПФК ЦСКА, а НАП да извърши пълна данъчна ревизия на клуба за периода 2002 – 2007 г.” Тази заповед, оповестена от пресслужбата на МС, е в пълно противоречие със Закона за ДАНС, който не предполага подобни поръчки.

В крайна сметка се намесва и прокуратурата, което е и основната цел на това активно мероприятие. Две седмици след отнемане на лиценза прокурорите Роман Василев, Николай Кокинов и Божидар Джамбазов обявяват на пресконференция, че започват досъдебно производство за присвояване на 3,5 милиона евро, източени от ЦСКА от Александър Томов и Александър Гарибов. Обявяват също, че ДАНС им е предоставила 11 тома материали, доказващи престъплението. Всъщност ДАНС не е открила нищо, а споменатите 11 тома са документацията на футболния клуб, предоставена на ДАНС доброволно. В крайна сметка на 17 юли 2007 г. Петко Сертов обявява резултатите от проверката чрез наказателно постановление № ДФР/НП-8, в което е установено само едно единствено нарушение, извършено през 2006 г., когато собственик на клуба е бил Васил Божков.

В крайна сметка, за да приключи целия този цирк, фирмата „Глобал стийл” потвърждава ангажимента си и изплаща целия кредит към ЦСКА. Прокурорите и съдиите по делото обаче изобщо не обръщат внимание на този ясно документиран факт. Лъжата, че Томов и Гарибов са присвоили 3,5 милиона евро от футболен клуб, който има стотици хиляди привърженици, има обаче огромен публичен ефект. Само от юли до септември 2008 г. на тази тема са посветени 736 публикации и телевизионни материали. С налагането на тази лъжа в публичното пространство ставна по-лесно да поддържана и другата – че „Кремиковци” е източен и фалиран, като този фалит е бил прикриван от нейните собственици и управители.

Свръх всичко чрез тази лъжа се стига и до следващото действие на сагата – продажбата на футболния клуб, която е договорена със собствениците на „Титан интернешънъл холдинг” Димитър Борисов и Иво Иванов, но съдебните дела стопират плащанията – и договорената цена не е платена от тях и до ден днешен – като клубът е в буквалния смисъл на думата откраднат.

Договорът на “Сименс” ЕООД – България за отпечатването на български паспорти с биометрични данни

На 14.04.2010 г. в. “Труд” отпечатва интервю с Тошо Недялков, бивш зам. директор на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), в което се съдържат твърде интересни данни за друга една афера, пряко свързана с бившия министър-председател на България Сергей Станишев – опорочаването на търга за отпечатване на нови задгранични паспорти с биометрични данни, свързано с конкретно изискване на ЕС.

Вероятно мнозина си спомнят за аферата с тези паспорти: денонощните опашки пред МВР-тата, хилядните номера на чакащите новите си паспорти с биометрични данни в тях, изнервените хора, които заради гафа с тези паспорти губеха време и пари – и то понякога твърде сериозни пари, свързани с договори нейде по света, за които не можеха да заминат. Проблемите бяха свързани с факта, че системата, разработена от “Сименс”, която спечели търга за отпечатването на тези паспорти, просто не работеше според параметрите на сключения договор, и блокираше ту по една, ту по друга причина. Тогава министър Цветанов съветваше хора, които няма да пътуват, да не си вадят паспорти, а премиерът Бойко Борисов се заканваше да поиска от “Сименс” няколко милиона неустойка.

Тази сума звучи доста благодушно на фона на парите, договорени срещу услугата на германския концерн. Става дума за 116 милиона евро – като се има предвид, че оценката на експертите от МВР за стойността на тази услуга през 2006 г. е била всичко на всичко 15 милиона. Разликата е повече от чувствителна. И става дума за нещо друго, по-съществено. Става дума за опорочен търг – и за политическа корупция на най-висше равнище.

Търгът е сканадален, защото в него наистина участват най-големите и представителни концерни, разработващи този бранш. Като държавните печатници на Германия и Унгария, и френската фирма "Сажем", които – както посочват и българските медии тогава – са подменили над 70% от личните документи по света. Въпреки това те са отстранени по скандален начин и въз основа на напълно измислени аргументи – което по-сетне се доказва и в съда. Вместо тях е предпочетена Сименс – но забележете – не германския концерн, а Сименс ЕООД, регистрирано в България дружество с ограничена отговорност, което не е издало и един паспорт.

Изборът на дъщерна фирма съвсем не е случаен. При евентуален провал на договора собствениците на фирмения капитал не носят отговорност – такава може да бъде търсена само и единствено от фирмата, с която е сключен договорът – и тъй като това е ЕООД, само в размера на нейния уставен капитал – който в случая е 793 000 лева. Това не е предположение, а факт – който се потвърждава и от реакцията на Сименс-Австрия, когато договорът наистина върви към провал. Тогава говорителят на “Сименс-Австрия” Хералд Щокбауер заявява пред “168 часа” по телефона от Виена: “Знаем за случая в България. Извинявам се, но не мога да коментирам, тъй като целият проект за паспортите беше координиран от Сименс-България. Те отговарят за цялата комуникация по въпроса с издаването на новите документи за самоличност.”

Изборът е особено скандален и по една друга причина. Към момента на договора “Сименс” се ползва с изключително лоша репутация в деловия свят – заради заведените срещу концерна следствени дела за корупция в особено големи размери. В Германия компанията е разследвана за огромни по обем, но съмнителни финансови преводи, съд в Мюнхен присъжда 200 милиона евро глоба за корупционни сделки, като редица настоящи и бивши шефове с “Сименс” са арестувани във връзка с това дело; избухва скандал и в Гърция, където биват разкрити около 12 млн. евро подкупи за основните гръцки партии, изплатени през 1998-2005 г.; следват – валидни и до днес – нови подобни скандали в Латинска Америка. При това положение изборът на “Сименс” – при това дори не оригиналният, а в някакво българско свое превъплъщение, пред най-могъщите компании в този бранш – като германската печатница “Bundesdruckerei” и френската “Sagem” е – много меко казано – съмнителен.

И все пак е факт. Първият конкурс, проведен през април 2008 г., е провален с мотива, че нито една от кандидатстващите шест фирми не е имала изрядна документация. Междувременно се прави класическата корупционна хватка на предрешените конкурси – променят се условията на търга. И на 13 април 2009 г. - "Сименс" ЕООД е обявен за победител във втория конкурс и МВР подписва договор с фирмата за 116 млн. евро. Останалите четири участващи фирми са отстранени с мотив, че не отговарят на изискванията. Другите компании заявяват, че са предложили по-ниски оферти – те обжалват пред съда – и се оказва, че версиите за тяхното отстраняване са изцяло несъстоятелни. Но е късно – договорът със “Сименс” вече е факт.

Можем само да гадаем на какво се дължи провалът на първия тур и странният резултат от втория. Не е зле обаче да си припомним, че поръчител е МВР. По това време именно – на 24 април 2008 г., Румен Петков подава оставка. В екипа на министър Миков се появява нов зам.-министър – и недовършеният търг попада в неговите компетенции. Това е Калин Славов, който до този момент е съветник на премиера Сергей Станишев. (Според някои мнения той е назначен за зам.-министър от премиера се една едниствена цел – за да реши въпроса с този търг.) Именно тогава се променят драматично изискванията към участващите в търга компании – като се въвежда изискването за децентрализирано изваждане на документи за самоличност – а към паспортите се прибавят и други документи като шофьорски книжки например, за които изобщо няма изискване за биометрични данни – и които спокойно могат да се обновят по досегашния класически начин.

Подготвя се работна група, която разработва променените параметри – а след това дори криминално ги подменя, за да отстрани нежеланата конкуренция. Водещ тази група е не друг, а най-близката до министър-председателя фигура по това време – неговият съветник Росен Карадимов. В резултат цената на услугата набъбва – но се предполага, че в крайна сметка не би могла да надхвърли 100 милиона лева. Крайната сума в договора със “Сименс” ЕООД – България обаче е повече от два пъти по-висока.

Причините за това в два пасажа от споменатото интервю – където е можем да открием и евентуалната връзка на тази корупционна сделка с Партията на европейските социалисти. Тук Тошо Недялков съвсем директно посочва следното:

“Ако потърсите в интернет, можете да видите, че на 10 март 2010 г. “Сименс” са кандидатствали за финансиране от Европейската инвестиционна банка на проекта, като са посочили обща стойност от порядъка на 45 милиона евро. И какво се случва с разликата до 116 милиона евро?”

Отговорът е очевиден: потъва в нечий джоб. Можем само да гадаем в чий. Друг един отговор в интервюто обаче ни дава възможност да предположим, че тази корупционна сделка има не само икономическ



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2250569
Постинги: 1541
Коментари: 4933
Гласове: 4742
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930