Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.05.2013 21:52 - Накъде да тръгнем и кой ще е водачът
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 764 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.05.2013 21:53


 БСП и ДПС заявиха, че ще спасяват България. Каквото и да се случи, те са решили да вземат нещата в свои ръце. Сергей Станишев се държи като спечелил изборите, а не е.
Левицата спечели повече гласове от друг път, но не достатъчно за победа. Поредна загуба е.

Станишев обаче е без алтернатива в управлението на социалистическата партия. В деня на изборите големият липсващ сред социалистите бе Георги Първанов. Той е в ъгъла, въпреки всички врачки, които му предричаха звезден възход и ренесанс. Дори Андрей Райчев и Кънчо Стойчев не го споменаха в студиата, които обикаляха орташки и семейно. Което си е знак – Първанов знае това. Румен Петков пък поиска Станишев да подаде оставка. Председателят на ПЕС и БСП обаче подмина аристократично подмятането на своя съпартиец. Петков обаче не се отказва лесно, още повече, че има какво да губи. Едва ли ще се задоволи със златните трохи от мотоциклетния спорт. Спорнсорите и те ще спрят да вдигат телефона след като вече не е в депутатските редици и не дърпа съответни конци на „Позитано” 20. Силните му позиции в Плевен не важат в София.

Все пак Станишев ще сгреши, ако подцени опасността. Първанов и Петков са опитни задкулисни играчи, които могат да извъртят интрига по всяко време...

Друга опасност за Станишев са бизнес кръговете и олигарсите, които гравитират или директно участват в ръководството на БСП по различни начини. Той знае какви и кои са те. Тези хора имат очаквания, имат и конкретни разчети за печалби при съответна формула на управление. Съобразяването с тях е по-трудно одри от договаряне с уличните протести. Казва се воденичен камък.

Обществото вече е силно чувствително към подобни игри и ще следи изкъсо действията на Станишев. Той може и да се отказа от премиерския пост, но всички знаят, че ще се управлява с неговата воля и дума, ако се стигне до такъв вариант. Единственият вариант на оцеляване за т.нар. програмно правителство, зад което са БСП и ДПС плюс още някакви фигуранти, ще е денонощен популизъм и трупане на външен дълг, за да се вдигат пенсии и заплати и да се запушва устата на Орлов мост и синдикати. Не е изключено да посегнат и на валутния борд. В този ход се крият много съблазни за определени кръгове, които отдавна нямат нищо общо с народа. Няма друг модел, по който двете партии от прехода да запазят властта, която искаха на всяка цена и с всички средства. Опасна игра.

 

ГЕРБ получиха гласовете на над 1 млн българи. Те са първа политическа сила. Затова изглеждат малко прибързани заявките на Станишев и Местан за правителството. Борисов владее техниката на изненадата. Може утре да осъмнем с проект или предложение, на което да не можем да откажем. А може и да не стане така. Някои казват, че гласовете за него са само една шеста. Така е, но една шеста, която е работеща, активна, развиваща бизнес, креативна и влиятелна в различни области. Който подцени подобна подкрепа – отива в киреча, образно казано. Подкрепилите Бойко Борисов и кандидатите на партията ще изтърпят тежки упреци, разкрития от всякакъв род, без значение, че някои от тях ще са кьорфишеци и чисто пропагандни трикове. Това ще ги мобилизира и втвърди. Освен това в партията ще имат автентична информация какво се върши в министерства и ведомства и ще могат да атакуват новите управляващи по всяко време, с аргументи и остро.

Самият Борисов едва ли е загубил духа си на победител. Позицията на опозиционер няма да му харесва дълго време и той ще открие своя политически Ред Бул. Слуховете за политическата смърт на Цветан Цветанов също се силно преувеличени. Прокуратурата направи каквото можа в тази посока, но ще са нужни много и истински доказателства, за да се сбъдне мечтата на душманите на Цветанов да го видят в съдебна зала.

ГЕРБ има и скрити оръжия, които тепърва ще влизат в действие. Те ще са неприятна изненада за опонентите им.

ГЕРБ разполага и с много силен политически ариергард: Румяна Бъчварова (доскорошен шеф на кабинета на премиера), Лиляна Павлова, ексминистър, Ивайло Московски, ексминистър, Дилян Добрев, ексминистър, Димитър Главчев и др., които биха правили чест на всяка водеща европейска партия. Този отбор ще се групира, ще определи приоритетите, ще разпредели задачите и ще тръгне напред като римски пехотинци.

Преди това обаче трябва да се направят задълбочени анализи и да се вземат важни решения. Ако слушат само собствените си гласове и мнения, ще сгрешат. Тактика и стратегия.  

 

ДПС са там, където всички очакваха. Местан няма да признае, но движението загуби гласове.  Затова той тръгна към промяна. Заяви, че ДПС вече не е етническа партия, а светска. Подчерта тази дума. Заяви също, че ще мисли и за онези българи, които нямат представителство в парламента. Не е ясно дали те обаче искат точно той да мисли за тях, но това е друг въпрос. Както и да е. Пред него няма друг път освен същият, който и пред БСП – популизъм, популизъм и удържане на властта чрез всякакви механизми, лостове, хитрини, задкулисни уговорки и пр. Трудна и често мръсна игра, въпреки заявените добри намерения.

 

АТАКА е големият победител. Въпреки всичко и всички, които предричаха черно бъдеще за Волен Сидеров. Той успя да стегне редиците, изработи своя програма, запази автентичността си и сложи в малкия си джоб всички, които го имитират или се опитват да късат парчета от национализма. ВМРО получи шамар, въпреки кресливата кампания, острите атаки срещу доскорошните управляващи и заиграването с някои олигарси от червения спектър. Само с пари и викане не става. Волен има потенциал, това е вън от всяко съмнение. И е последователен. Може и да не успее да изпълни красивите си обещания, но ще ги напомня на всеки, който управлява без него. Точно АТАКА ще се окаже така желаната карта в задаващия се политически покер. Тя обаче си има цена. И лидер с характер.

 

ПП „Национален фронт за спасение на България”. Това е една от отцепилите се групи от АТАКА, водена от Валери Симеонов, собственик на телевизия СКАТ. Постигнаха 3,7 % на изборите, което е очевиден успех. За мнозина това е доста неочаквано. Да, те се отцепиха от Волен, опитаха се да се пришият към някакъв проект на Алексей Петров (или той се опита да се пришие към тях...), бяха ухажвани от Слави Бинев, но в крайна сметка се еманципираха и спечелиха. Не без финансовото рамо на заможен благодетел, както се говори в Бургаско. Ако този благодетел, както и неговите благодетели в Москва, продължат да гледат с добро око на НФСБ – партията има бъдеще.

 

Меглена Кунева пък сигурно е разочарована точно толкова, колкото и Даниел Вълчев. Колкото и Прошко Прошков, Найден Зеленогорски и другите, които извършиха доста въртеливи движения, за да се представят като някаква алтернатива. Избирателят не ги припозна като такива.  Защото не бяха такива. Не са. Въпреки, че край Кунева се виждаха и доста интелигентни и смислени хора. Те могат повече, но очевидно не и в този формат. Въпрос на пари и воля е дали тази формация ще продължи да съществува още известно време.

 

Истински шут получиха най-кресливите кандидати – тези от „Горда България” на Слави Бинев. 0,4 % означава, че дори някои от роднините и близките приятели на активистите от тази формация не са ги уважили на вота. Свой принос за „успеха” има и Алексей Петров, главният обвиняем по делото „Октопод”, който преди седмица се хвалеше, че след изборите щял да се върне на работа в ДАНС. Не помогнаха семплите напъни и на „Свободен народ”, партията, пръкнала се пак от кръга на Трактора. Бинев и Петров очевидно не са печеливша комбинация. Не са и по отделно. Това избирателите го знаят. Те не го знаят. А може и да действат на принципа да се „потрошат” едни пари...   

Са сравнение: партията на Светльо Витков (Хиподилски) „Глас народен” получи 1,324 % от гласовете на българите. Ясно е какво означава това. Жалко, много жалко, че проф. Боян Дуранкев се хвана на това обречено хоро. И проф. Кръстьо Петков също... Това не е тяхна среда.  

 

Извън „борда” остана и РЗС на Яне Янев. Янев е стар изборджия и резултатът трябва да се приеме като неуспех за него. Анализ, решения, мерки. Това е спасението. При това спешно.

 

„Либерален алианс” на бизнесмена Веселин Марешки буквално „катастрофира” на изборите. Той би трябвало да знае защо.

 

Лицата от протестите, които решиха да влязат в политиката – не постигнаха очакваната подкрепа. Не знам дали са учудени, дали търсят вината другаде, но тя си е в тях. Нито един не се открои като автентичен водач. Нито един не изрази достатъчно впечатляващо своите идеи и виждания за бъдещето на страната. Не си показаха дипломите, не показаха знания и интелект, не показаха дори данъчните си декларации, нито кой стои зад тях. Това буди съмнения. Трябва да работят в тази посока или да отстъпят мястото на други. При всички случаи обществото се нуждае от свои представители в парламента. Чрез големите партии е класическият вариант. Чрез граждански организации е сравнително нов начин.

Обществото обаче има нужда и от ред и спокойствие. Много повече от кресливи „бунтари” по улиците, повечето от които не знаят точно какво искат, някои пък са „професионални” протестиращи като Йоло Денев, трети има проблем с алкохола и психичното здраве. Истинските граждански протести не бива да бъдат олицетворявани от подобни индивиди. Трябва да се отсее зърното от плявата. Плявата винаги е повече...

 

Медиите... Както обикновено те бяха на очакваното ниско ниво. Едни и същи хора в предизборните студиа и изборната нощ. Омръзнали и досадили хора, повтарящи едни и същи неща. Техните си неща, които обслужват техните интереси. Байгън. Май Методи Андреев каза на двама от тях, че много скоро ще ги питат за голф игрищата им. Те му се изсмяха. Само че това е началото на края. На техния край като обществени педагози и нравоучители. Още не им се вярва, но този вид „край” винаги идва неочаквано за такива като тях, които мислят, че владеят положението. Което пък е повод за известна радост за останалите.

 

Иван Костов подаде оставка като лидер на ДСБ. Ето това е истинска новина. Жалко. Един от най-доказаните и ерудирани политици на прехода. Без него парламентът няма да е същият. Дясното няма да е същото. Всъщност дясното май никакво го няма.

Костов е отделна тема, която заслужава специално внимание. Не е за всяка уста лъжица. Жалко.

 

Ей такива неща се случват по и след избори...

Преживяхме отвратителна предизборна кампания. Волно или не – в нея се включи и прокуратурата. Видяхме и чухме грозни неща. На моменти усетихме дъното.

Идва ред да се съставя управление. Трябва да сме бдителни.

Както и да сме наясно, че розовото бъдеще се отлага. Да се надяваме, че няма поне да е буреносно и земетръсно.

 

Огнян Стефанов
frognews.bg/news_54405/Nakade_da_tragnem_i_koi_shte_e_vodachat/




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2180255
Постинги: 1541
Коментари: 4926
Гласове: 4731
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930