Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.08.2013 14:04 - Строители на капитализма: Стефан Софиянски и златната (синя) кокошка
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 702 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 25.08.2013 14:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Безпогрешен усет за печеливша страна и малко побутване по рамото от силните на деня хора или от когото трябва – това са отличителните черти на кариерата, която изгради в периода 1995-2003 г. Стефан Софиянски.  Роденият през 1951 година Стефан израства в адвокатско семейство и първите му години преминават на една от култовите софийски улици – „Оборище”, привилегия, която не е за масата „строители на социализма”. Как един адвокат е успял да запази имота си точно на тази улица, на която се нанася и първия човек в НРБ Тодор Живков, както и много от величията на онази соцепоха, е мистерия. Едно е ясно - заради Живков и останалите висши номенклатурчици,  всички живеещи в района на Докторската градинка са били щателно проучвани до девето коляно, както се казва.

 

През 1974 г. Софиянски завършва „Статистика” във ВИИ „Карл Маркс” - ковачница на ръководни кадри за социалистическата икономика. Следват също така престижни работни места, блян за отличниците от провинцията без връзки в столицата като  Министерството на съобщенията и информацията и Центъра по електронизация на строителството и строителната индустрия. За по-неосведомените трябва да се каже, че по онова време, преди 1989 година действаше т.н. „разпределение”. При него комисия от съответния ВУЗ определя кой къде да работи през следващите три години, за да изплати държавните пари, вложени в обучението му от държавата. Около 90% от завършилите бяха отправяни в провинцията, където хронично не достигаха кадри с висше образование и си изкарваха трите години като служеха по малки градчета и села, ако имаше работно място по съответната специалност. Оставането на работа в София беше голяма и достъпна за малцина привилегия, от която се ползваха определени категории - роднини на висши партийни и държавни ръководители или препоръчани от най-високо място лица.

 

Има и още нещо, което трудно може да се докаже сега с документи, но за което съществуват данни от свидетели по онова време – че някъде там, по коридорите на министерството или в един от големите научно-изследователски институти младият статистик Стефан Софиянски се е срещнал и работил под опеката на Ана Гоцева, съпругата на ген. Любен Гоцев, един от основателите на кръга „Монтерей”.  

 

 

 

Но да оставим настрана минали истории, нека видим фактите  какво точно става след като БКП сдава властта. Завършилият икономическа специалност  Софиянски безспорно е ценен кадър за новосформираната опозиция, където подставените от службите лица никак не са малко.

 

 

 

След кратка медийна кариера в Агенция „Демокрация”, където отговаря по финансови въпроси, той прави първата си крачка в държавното управление – през 1991 година става шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения при преимерстването на Филип Димитров. Сините го обичат, не само онези, които викат по митингите, но и онези, които разпределят постовете. След като става зам.-председател на НИС на СДС, следва назначаването му в борда на директорите на Пощенска банка и председател на борда на директорите на х-л „Витоша” – все апетитни хапки от задаващата се на хоризонта приватизация. Явно се е справил добре, защото през 1994 Софиянски е избран за депутат СДС в 37-то Народно събрание. В НС той оглавява Комисията по бюджет и финанси до 1995 година.

 

 

 

Интересна е и неговата политическа кариера през 90-те години. Софиянски не е от хората, които се застоява дълго време в една политическа партия. Той притежава нюх кога да напусне потъващия кораб или кога да се качи на друг.

 

Според сини активисти Софиянски е бил заведен на „Раковски” 134 от своя приятел и бъдещ бизнес-партньор Любомир Павлов. Същият, който по-късно е замесван многократно в различни далавери.

 

Първите стъпки в политиката, бъдещия софийски кмет и служебен премиер прави в Демократическата партия. Там го посрещат Стефан Савов и Георги Марков – и двамата с досиета в ДС. Това е само началото. Истинската кариера той прави в друга структура на СДС – Обединен християн-демократичен център (ОХДЦ), станала известна като „партия на бизнеса”.  

 

Любовта със СДС продължава до 2001 г., когато бившият заместник председател на НИС и членувал в две от партиите на синята коалиция, създава собствена формация. Основната причина, обявена публично от самия него, е в нежеланието на синия лидер и премиер дотогава Иван Костов да си сътрудничи с новоизгряващата звезда на политическия ни хоризонт – Симеон Сакскобурготски.

 

Последният му политически валс е от 2005 година, когато в коалиция с хората на Анастасия Мозер и Красимир Каракачанов отново сяда на депутатската банка в 40-тото Народно събрание. Следват неуспешни опити да се върне на любимия си кметски стол в столицата, с което неговата кариера на политик изглежда почти изчерпана.

 

 

 

Звездният миг на Стефан Софиянски в цялата му кариера досега обаче  си остава именно неговото кметуване. Трите му победи в столицата, оглозгването на общинската собственост и въвеждането на практики, станаха известни като „моделът Софиянски”. И едно кратко, по показателно премиерстване начело на служебен кабинет през 1997 година, което бележи и върха на неговата политическа кариера.

 

 

 

През 1995 година Стефан Софиянски става кмет на столицата. Оттогава управлява града 9 години, 7 месеца и 17 дни.

 

 

 

При първата си поява на изборите печели на втори тур срещу Венцеслав Йосифов, тогава шеф на Първа частна банка, която фалира само след година. Резултатът е 58%:42%. Преди тези избори Александър Янчулев, избран също със синята бюлетина, е огромен управленски провал и очакванията на някои наблюдатели са СДС да загуби София. Но синята вълна още не е отминала, все още е силна и Софиянски успява да се възползва. На вторите избори за кмет, през 1999 година Стефан Софиянски взима най-добрият си резултат – печели на първи тур срещу Румен Овчаров със 69%:23%. Разгромяващ резултат, постигнат срещу лидера на БСП в столицата. Третият път в битката срещу него БСП пуска Стоян Александров, бивш финансов министър в кабинета на Беров. Резултатът от втория тур е най-лошия, регистриран от кметските надпревари на Софиянски до този момент – 54%:46%. Разбира се, трябва да се отбележи, че Александров по същество сам организира цялата си кампания, а БСП се държи като партия, която не желае да спечели. От друга страна една от популярните фигури в СДС - Надежда Михайлова, сега Нейнски тогава заявява, че гласувала за Софиянски с отвращение. Е да, но Софиянски спечели отново. Но магията вече е нямаше. С всеки изминат ден столичани все повече се разочароваха от своя широко усмихнат кмет.

 

Със сигурност е имало защо. Да погледнем фактите.

 

Първата „машина за ограбване” на Столичната община е фирмата "Софийски имоти". В нейният устав, приет от Общинския съвет, се дават такива права, каквито липсват в останалите общински дружества.

 

Ето част от делегираните права, които има управата на това дружество: чл. 29, ал.З, т.З. "Даване на парични заеми или гаранции в полза на трети лица". А чл.38 от същия устав гласи: "Изпълнителният директор може да сключи договори за продажба, замяна и отдаване под наем на дълготрайни активи само с разрешението на Съвета на директорите. Освен в случаите, когато съгласно този устав се изисква решение на Съвета на директорите или на Общото събрание".

 

Тоест директорът Тошко Добрев може да продава "само" с разрешението на Съвета на директорите. Освен в случаите, когато съгласно устава се "изисква решение на Съвета на директорите или Общото събрание". Само че във въпросния устав понятието общо събрание не e изяснено, тъй като не е описано кой участва в него. В чл.18 е описано какви са правомощията на това събрание, но не и участниците в него. Не е трудно човек да се досети по какъв нескопосан и "законен" начин общинските мамилюци ограбваха години наред столичната община, пише в коментар на действията на общината софийски седмичник. 

 

Ето и един пример. От протокол № 41 от 30 март 1998 г., решение №18, точка 17 от дневния ред става ясно, че докладна записка са внесли Асен Дюлгеров - секретар на Столичната община, и Тошко Добрев - общински съветник. Тя е за изменение на решения № 19 по протокол № 28/03 юни 1997 г. и № 29 по протокол № 35 от 10 ноември 1997 г. Предлага се на общинския съвет да промени капитала на "Софийски имоти". И съветът решава: "намалява капитала на "Софийски имоти ЕАД с балансовите стойности на следните недвижими имоти". Следват наименованията на няколко ателиета, магазини и терени. И "Увеличава капитала на "Софийски имоти" ЕАД с внасяне на непарична вноска, съставляваща общата балансова стойност на недвижимите имоти съгласно Приложение 1". В това приложение са описани супермаркети, магазини, терени, търговски помещения и други. Става дума за 49 имота оценени на 633 хиляди лева.

 

Това са търговски площи в центъра на София - на бул."Витоша", на ул. "Княз Борис", на "Солунска", на "Граф Игнатиев", "Патриарх Евтимий" и други. За съжаление Столичната община е "произвела" стотици такива решение от 1995 г. насам. Решения, които обраха столицата до шушка.

 

 

 

В телевизионно интервю през октомври 2007 година писателят на ъндърграунда Георги Стоев разказва за срещата си със Стефан Софиянски в годините, когато се натрупваше богатството на отделни българи и вървеше с пълна сила обедняването на останалото електорално множество. Две неща правят впечатление в думите на застреляния на следващата година  Стоев: първото, че избраният от името на СДС кмет на столицата още тогава е имал контакти и зависимости с една от прочутите родни трибуквени групировки. И втората – че като кмет е работил активно в техен интерес. Всеки може да си отговори на въпроса защо го е правил. Но ето и автентичните думи на писателя.

 

 

 

Георги Стоев: Знаете на Горубляне каква голяма борса има сега за коли. Преди години аз, заедно с един човек, сега покойник, отидохме при Стефан Софиянски, като използвахме познанството си с един негов пирятел, с който ритаха заедно футбол. Ние се бяхме сетили за това място в Горубляне, което тогава /говоря за 1996 година/  бе празно, че може да стане чудесна борса за автомобили, тъй като съществуващата борса на Солни пазар беше на много малка площ. Той ни прие много любезно, но още в началото ни попита с кои работим, защото, каза той, аз имам отношения с момчетата от ВИС. А ние тогава вече работехме със СИК и му го казахме. Добре, не пречи, засмя се Софиянски. На излизане след срещата, когато отваряше вратата за да ни изпрати, видя, че пред кабинета му имаше доста хора. Тогава каза на висок глас, така че всички да го чуят - вижте, аз ще разгледам вашата идея, но ще приема тази оферта, от която общината ще има най-голяма полза. Ние се спогледахме, защото други оферти за това място нямаше. Същата седмица Софиянски даде исканото от нас място на ВИС и до ден днешен там има автомобилна борса, а терените май по-късно бяха приватизирани по една сделка за 75 милиона лева /стари пари бел. Ред/.

 

Софиянски беше  близък приятел и със Слави Бинев. Всъщност Софиянски даде бизнеса на Бинев и след като Бойко Борисов стана кмет на общината, той му отне много печелившите бирфестове и затова Слави Бинев толкова е против Борисов.

 

 

 

Схемите, по които скъпа общинска недвижима собственост преминава в ръцете на частни лица, е отрабетена и действа особено активно през годините 1998 - 2000. Тогава премиер е Иван Костов, президент – Петър Стоянов, а кмет на София- Стефан Софиянски. Цялата власт е на сините и техните водачи не закъсняват да се възползват от това. Трудно е да се проследят всички сделки от този период, но дори една от тях е показателна, защото показва схемата, по която се действа. По късно, специално за софийската общинска собственост и нейното разграбване, медиите въведоха термина „моделът Софиянски”. Ето и един пример за този модел в действие:

 

 

 

Столичният съвет, под председателството на Антоан Николов, приема през 1998 година решение, с което разрешава учредяването на дружество между общинското предприятие „НАРМАГ” и частната компания „Хрисома”. Общинската компания притежава 4 магазина на топ места в столицата, а тъй като София е принципал на компанията, те са собственост на общината. Една година след като новото дружество е учредено, общината прави следващ ход – продава (приватизира) 75% от „НАРМАГ”, като в общинската фирма има още 12 магазина, пак общинска собственост. Следва документално преобразуване и хоп - общинската фирма изчезва, барабар с магазините си по централни софийски търговски улици. Не е зле да се каже, че зад купувача на мажоритарен дял в „НАРМАГ” стои ливанец, а зад „Хрисома” – семейство, определяни в медиите като близки на премиера Иван Костов – Мая и Георги Кирчеви.

 

 

 

Примери от този род със сигурност могат да се дават още, но едва ли е необходимо. Още повече, че след като имаше заведени пет дела срещу Стефан Софиянски, решението на съда напълно оневини кмета за извършени сделки с недвижими имоти и така стана ясно, че има отговорност, но тя е колективна, ерго, няма физическо лице, което да я понесе. С това бившият софийски кмет с гордост може да заяви, че е единственият политик у нас, юридически признат, че не е правил далавери по време на управлението си в общината. Остава обаче открит въпросът – защо тогава софиянци не му повярваха и през 2011 година и не гласуваха за него.

 

 

 

Една от причините е „моделът Софиянски” като начин да се управлява в съгласие с всички, дори и антагонистичните по дефиниция политически сили чрез разпределението на „баницата” така, че да има за всички. И в крайна сметка, да се дава на всички по малко, но за едни да има повече. Или както един от общинските съветници на БСП, който знае нещата отвътре - Георги Кадиев го определи – „Всички на софрата”.

 

 

 

Моделът „Софиянски“ е интерпретиран като умение да се правят коалиции, да се споделят ресурси в името на собствени планове и да се управлява чрез решения, от които печелят всички, пише в анализ през 2004 година икономически седмичник. Той е интерпретиран също и като инкорпориране на политическите партии в управлението на столицата чрез разпределяне на територии на влияние, като постигане на „баланс при разпределянето на властовия и икономическия ресурс между ключовите играчи в София“. 
Както се вижда, част от описанието на модела съдържа вът­решна управленска логика. В някаква степен изграждане на коалиции и постигане на баланс на интереси са задължителни елементи от управлението на град като София. (Това са елементи не само от управлението на дон Корлеоне, описано от Марио Пузо, но вероятно на всяко управление, включително на държавата.) Онова, което прави модела отблъскващ, е накърненият обществен интерес. Натрупващите се критични резултати комбинират изграждането на коалиции и баланса на интереси с източване на обществен ресурс, незаконно облагодетелстване, икономически вреди за общината, липса на публичност, изграждане на клиентелистки мрежи, подозрения за връзки с криминалния свят, некачествени и скъпи услуги и пр. Освен това този модел позволява „опаковане“ на икономически, политически и криминални интереси по начин, който може да бъде само осъждан - независимо дали е свързан с пряко нарушаване на закона. 

 

 

 

Концесиите са втората линия, по която стана ясно ,че един над 1.2 милионен град може да бъде изтъргуван, при това добре и в изгода на няколко души. Тази на „Софийска вода” е толкова скандална, че направо не е за вярване. Ето вижте решението на СОС по въпроса от 1997 г.

 

 

 

ПО ТОЧКА 3 ОТ ДНЕВНИЯ РЕД - ДОКЛАДНА ЗАПИСКА ОТ СТЕФАН СОФИЯНСКИ - КМЕТ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ОТНОСНО ПРИЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ОТ СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИЯ ЗА ВОДОСНАБДЯВАНЕТО И КАНАЛИЗАЦИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 71, АЛ. 1, Т. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ ВЪВ ВРЪЗКА С ЧЛ. 24, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ, ЧЛ. 9 ОТ НАРЕДБАТА НА СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИИ И ЧЛ, 21, АЛ, 1, Т. 8 ОТ ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ,
СТОЛИЧНИЯТ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ,
РЕШИ:
1. ИЗМЕНЯ ЧЛ, 12, АЛ. 1 НА НАРЕД6АТА НА СТОЛИЧНИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНЦЕСИИ, КАКТО СЛЕДВА:
"ЧЛ.12, АЛ. 1. КМЕТЪТ НА СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА НАЗНАЧАВА КОМИСИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСА ИЛИ ТЪРГА В СЪСТАВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ И ДО 10 ЧЛЕНА В 7-ДНЕВЕН СРОК ОТ ОБНАРОДВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК".
2. ПРЕДОСТАВЯ КОНЦЕСИЯ С ПРЕДМЕТ:
2.1. РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА ПО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА.
2.2. ОСОБЕНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА И КАНАЛИЗАЦИОННАТА СИСТЕМА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ВКЛЮЧИТЕЛНО ВОДОСНАБ-ДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ МРЕЖИ, ИЗГРАДЕНИ ОТ КОНЦЕСИОНЕРА В СРОКА НА КОНЦЕСИЯТА.
2.3. ОСОБЕНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ
 НА ЯЗОВИР "БЕЛИ ИСКЪР" -ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ.

 

 

 

Ясно и точно - Софиянски е определил комисията, следователно и спечелилия концесията. Сред тях са двама заместник-кметове, най-доверените му лица – Иван Гечев и Венцеслав Николов, както и още няколко души за пълнеж. Секретарят на СОС – Асен Дюлгеров е председател. Вижте сега какви права се дават на концесионера:

 

 

 

.ОСНОВНИ ПРАВА НА КОНЦЕСИОНЕРА:
9.1.1.ИЗКЛЮЧИТЕЛН0 ПРАВО ДА ОСЪЩЕСТВЯВА ДЕЙНОСТТА ПО ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА ЧРЕЗ ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА И КАНАЛИЗАЦИОННАТА СИСТЕМА В ГРАНИЦИТЕ НА ЕКСПЛОАТАЦИОННИЯ ПЕРИМЕТЪР И ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ НА ВОДИТЕ НА ЯЗОВИР "БЕЛИ ИСКЪР",
9,1.2.ДА ПОЛЗВА ЗА СРОКА НА КОНЦЕСИОННИЯ ДОГОВОР СЪЩЕСТВУВАЩАТА ДО МОМЕНТА НА ПОДПИСВАНЕ НА КОНЦЕСИОННИЯ ДОГОВОР ГЕОЛОЖКА, ТЕХНИЧЕСКА, ЕКОЛОГИЧНА И ВСЯКА ДРУГА, СВЪРЗАНА С ПРЕДМЕТА НА КОНЦЕСИЯТА, ДОКУМЕНТАЦИЯ.
9,1,3.ДА СЕЗИРА КОНЦЕДЕНТА КОГАТО ТРЕТИ ЛИЦА НАРУШАВАТ ПРАВАТА МУ, ПРЕДОСТАВЕНИ ЧРЕЗ ДОГОВОРА, ЗА НЕГОВА ПРЯКА НАМЕСА.
9.1,4.ПРАВОТО СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА КОНЦЕСИОННИЯ СРОК ПРИ РАВНИ ДРУГИ УСЛОВИЯ ДА БЪДЕ ПРЕДПОЧЕТЕН КАТО КОНЦЕСИОНЕР ЗА СЪЩИЯ ОБЕКТ. 

 

 

 

По време на избрания от комисията на Софиянски концесионер водата поскъпва десетки пъти, а исканията за нови и нови върхове на цената продължават. На фирмата са дадени огромни предимства - например право да поиска прекратяване на договора и неустойка ако ДКЕВР не уважи искането й за повишаване на цената на водата. Или поемането на охраната на обекти, дадени на концесия, от столична община и с парите на столичните данъкоплатци. Според последните промени в договора, ако той бъде прекратен от концесионера заради несъгласие със спуснатите му тарифи, кметството ще има ангажимента да погаси всичките му заеми. До момента компанията има два заема - всеки от тях за по около 54 млн. лв., от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и от компанията майка.
Всеки опит за развалянето на даденото „максимално като години  право” на концесионера да дере софиянци е блокирано от подписани неустойки, които са в сферата на милиарди левове. Всеки опит от следващи кметове концесията да бъде предоговорена няма да успее, защото „купуването” на благосклонността на кмета или неговите партийни другари е похват, отдавна приет на въоръжение от научилият се да печели колкото поиска концесионер. За ползвателите на услугите на „Софийска вода” остава единствено да виси във въздуха въпросът Защо и срещу какво бе подписана такава концесия. Засега отговорният за нея остава безмълвен, а другите не са наясно.


Днес Стефан Софиянски е консултант, сподели един от водещите експерти във финансовите операции у нас от години. При това – на кипърски фирми. Според експерта, много е странен фактът, че някой е наел и му плаща за нещо като консултациите по известни само на работодателя му въпроси и материи. Като знаем, че Кипър бе и все още е царство на офшорните фирми, няма много съмнения относно това за какво една такава фирма би могла да наеме бившия клет и политик и да дава пари за съветите му. Както се казва от много икономически експерти, изнесените навън пари често се връщат у нас под формата на най-разнообразни инвестиции-в недвижимости, в хора и в проекти. Важното е, че Стефан Софиянски продължава да си има частен шофьор, че ожени дъщеря си за един от считаните за най-богати хора у нас и да се появява по телевизии и електронни медии по повод и без повод. Може с неговата политическа кариера да е свършено, но в личен план синият лидер от близкото минало и партиен шеф от десетина години си е О кей. След като успя да осребри гласовете на подкрепилите го в трите му кампании сини столичани изключително добре, сега той може да си позволи да наблюдава отстрани и да критикува. Заслужил си го е.
Фрогнюз, 23 август, 2013

frognews.bg/news_58040/Stroiteli_na_kapitalizma_Stefan_Sofiianski_i_zlatnata_sinia_kokoshka/




Гласувай:
3
0



1. batogo - !!!:)))
28.08.2013 13:24
Много полезна информация за изясняване на реалностите... Поздрав за постинга!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2178419
Постинги: 1541
Коментари: 4926
Гласове: 4730
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930