Интервюто във вчерашния брой на „Труд” с Достена Лаверн щеше да буди смях, поради левичарска неграмотност, ако не показваше достатъчно ясноидеологическата основа на изключително негативни реставрационни и авторитарни тенденции, които наблюдаваме в политиката на сегашната тройна коалиция.

Книгата на г-жа Лаверн „Експертите на прехода” стана настолно четиво на неокомунисти, неофашисти, националсоциалисти и антибългарски националисти. Но тя гъмжи от неистини, преувеличения, манипулации и противоречия. Основната и теза е достойна за книгата на Гинес: криминалният посткомунистически преход се дължал не на криминалното наследство на комунизма, не на криминалните практики на властващата (пост)комунистическата партия, не на превръщането на бившата господстваща и експлоататорска класа на комунистическата номенклатура в олигархия и плутокрация, а на ... рецептите, давани от социалдемократически, либералнодемократически и християндемократически икономисти, социолози и политолози за излизане от блатото, в което комунизмът вкара българската икономика и криминализира целия социален живот в посткомунистическа България. 

 Изключително нагло, ако не неграмотно е да вярваш, че само лявото е демократично, а десните са „псеродактили” (по думите червено-кафявия журналист А. Симов). Изключително нагло е да твърдиш като Лаверн, че БСП,  предложила Пеевски за шеф на ДАНС, връщала демокрацията! При развихрилата се полицейщина на сегашното управление, след седем месеци протести срещу криминалните практики на новата тройна коалиция начело с БСП! Парламентарното мнозинство и правителство, което предприе кръстоносен поход срещу здравия смисъл с помощта на назначени вече няколко хиляди червени (те винаги са били такива!) калинки, поставени да управляват сфери, за които са неграмотни! Парламентарно мнозинство и правителство, което налага Наказателен кодекс, връщаш ни в годините на сталинисткото мракобесие, на Изборен кодекс, за който те откровено признават, че няма да позволи опозицията да може вече да им отнеме властта, взета с Костинбродския преврат от 11.05. 2013!

Наглостта на левите „интелектуалци”, защитаващи криминални политици няма граници!

Лъжите, че „БСП е именно партията, която връща демокрацията у нас”, че „БСП е партията в България, която си поставя леви цели в управлението и ги реализира” не могат и не трябва да бъдат подминавани с мълчание. БСП е на власт пряко или с подставени партии, мнозинства и лица общо 17 от 25 години преход (1989-1991, 1992-1997, 2001-2009 и от средата на 2013 до днес). БСП е посткомунистическа олигархична, а не лява партия – леви партии са социалдемократическите партии в Европа – това другарката Лаверн би следвало да го е чувала.
Относно неолиберализма д-р Лаверн бе следвало да не повтаря неграмотните глупости на журналисти от рода на Волгин, Андролова и други прислужници на червено-кафявата олигархия. Впрочем, че левичарството води до откровен фашизъм – в това всички чести социалдемократи в Европа отдавна са се убедили. Но не и другарката Лаверн.

Провокираните протести през февруари миналата година показаха пробуждането, но не на гражданска, а на поданическа енергия! Тези протести, умело направлявани от неокомунистически и чужди антибългарски сили и служби не отхвърлиха „олигархичния и полицейски модел на управление и монополите”,  а обратно – те го наложиха. Защото левите „протестъри” искаха национализация, а не демонополизация. Именно те наложиха олигархичния и полицейски модел, който се осъществява днес от тройната коалиция БСП-ДПС-„Атака”. Протестите не са „заплюта” лява територия, друг е въпросът, че преди година червено-кафяви левичари ги яхнаха и затова те върнаха на власт тройната коалиция в много по-зловещ вариант от първото и издание от 2005-2009 г.

Друг бисер в интервюто е твърдението, че протестите против безобразията на новата тройна коалиция от юни 2013 се дължали на ... неолибералната идеология на прословутите „експерти на прехода”!

Не другарко Лаверн, протестите се дължат не на идеологията на „експертите на прехода”, а на криминалната политика на ПРАКТИЦИТЕ НА ПРЕХОДА.

На левите практици на криминалния посткомунистически олигархичен преход. Защото преходът не е неолиберален, а олигархичен и именно левичарството на такива като вас му е идеологическа опора.

За световната финансово-икономическа криза Лаверн обвинява пак неолибералните експерти. Запомнете другарко Лаверн – не капитализмът, а потъпкването на правилата, които той създава от световната финансова олигархия доведе и до сегашната световна финансово-икономическа криза. Права сте в едно – не мързела и корумпираността създаде гръцката криза – но именно системата на левичарския олигархичен псевдокапиталистически модел на Гърция подхранва този мързел и тази корумпираност!

Системният проблем, довел до тази ситуация е този, а не че България била „лаборатория за онова, което се случи на Запад малко по-късно.” Не „световен заговор прови България”, не идеологията на експертите, а обективните процеси на задълбочаваща се глобализация водят до намаляване на ролята на националната държава за сметка на корпоративни и наднационални интереси. И това действително е системен проблем и то не поради някакъв примитивен национализъм, а поради естеството на промяната и необходимостта от усъвършенстване на механизмите и правилата за да не се допусне тяхното заобикаляне от световната финансова и корпоративна олигархия.

И накрая по въпроса за т.нар. „пазарен фундаментализъм”. Наистина ултралибералната утопия хипертрофира ролята на пазара – той подменя и държавата, и политиката и обществото като цяло. Всъщност той е нещо обратно на ултрасоциалистическия (комунистическия) фундаментализъм, който унищожава пазара за сметка на хипертрофираната роля на партията-държава. Видяхме докъде доведе всичко това само преди 25 години...

И затова ако сте леви, проблем за вас би следвало да бъде не как да върнете господството на държавата над пазара. Въпросът не се свежда до това кой да господства – държавата или пазара, а как да се преодолее господството, което в глобалната епоха няма как да не се превърне в глобално господство. Въпросът днес не е в това да се създаде глобален механизъм за господство - нито на държавата, нито на пазара. Въпросът е как да ограничим тоталното господство на пазара, без да върнем монополизма на държавата и безконтролността на властимащите.

Не е учудващо защо по-умната част от поскомунистическата номенклатура се ориентира именно към ултралибералната утопия – тя успешно можеше да прикрие посткомунистическите олигархични практики. Ултралиберализмът (включително и като иделогическо плашило) се оказа много по-реално работещ за антикапиталистическите цели на посткомунистическата олигархия, отколкото да кажем левите социалдемократически идеи. Целта на превръщащата се в олигархия част от посткомунистическата номенклатура бе те да се превърнат в „почтени капиталисти”, да живеят като капиталистите от Европа и Америка. Но по манталитет те са много по-близо до руските новобогаташи, най-малкото защото са натрупали богатството си като тях – по нечестен и незаконен начин.

И докато с всичките и несъвършенства все пак в страните с развита демокрация ултралибералната практика е потопена в модерността, ограничена от институционални рамки - формални и неформални, у нас държавата не е в ролята на помощен агент на господстващия пазар. Напротив, олигархичната структура се формира именно от единството и неразграничеността между политика и икономика, между държава и пазар. При липсата на активно гражданско общество, държавата и пазарът остават неразчленими. Отсъствието на правова държава, демократичният дефицит и въобще цялата домодерна визия за държава и гражданско общество, наложена от посткомунистите в началото на 90-те, отлично пасва на олигархичните стремежи на бившата номенклатура и настояща олигархия – да има слаба държава като регулатор, с разбита правоохранителна и правоприлагаща система (което изключва по дефиниция какъвто и да либерализъм!) и едновременно с това – да съществуват старите тоталитарни рефлекси и механизми, чрез които да се охранява олигархичното господство над гражданското общество, включително и най-вече  с помощта на свободно контролираните от олигархията медии.

Та това са проблемите, над които г-жа Лаверн би следвало да се замисли. А не над идеологемата за властта на някакви всесилни ултралиберални експерти.

Доц. д-р Момчил Дойчев

www.svobodata.com/page.php