Прочетен: 1725 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.05.2014 17:00
Кого ще изпратим в Европата на 25-ти май? Компанията е впечатляваща, но преди да си я представим да си спомним за деня за размисъл. „Върви народе възродени” ще звучи тогава, в пълно несъответствие с това, което предстои на следващия ден. Празникът ще си бъде празник, освен ако няма втора серия костинбродски бюлетини, които да помрачат най-светлия от всички дни в годината. Ще има шествие, слова, а учителите ще получат своите букети. Повечето от тях са с дългогодишен стаж и 24-ти май е повод за малко радост и признателност, освен ежегодната празничност, която трябва да изразят в организирането и построяването в две редици на учениците. Образованието е тема, за която всички са загрижени, но малцина имат предложения. Това е територия на постоянни ескперименти, довели до безсмислена радост на абитуриентските балове и желанието на повечето завършили да следват извън България. „Сья нидьей вървья кат царья на Студьенски град!” - пее Ицо Хазарта. Продължаващите висшето си образование в България попадат в най-възроденото място на просветата – Студенски град. Европейските избори няма да решат проблемите в образованието, но то стои на едно от последните места на всяка кампания, освен ако някоя партия не иска да си създаде особена социална тежест, говорейки за него. Образованието и здравеопазването са взаимнозаменяеми в предизборното говорене, но никой от проблемите в сектора в последствие не се решава за по-добро. На 24-ти май букети ще получат и трите процента млади учители, които остават да работят в системата. Останалите се измъкват кой както може и си намират по-добре платена работа, защото и след учителската стачка преди седем години поуката е, че трябва да се спасяват поединично. Има и малцина ентусиасти, нещо като културтрегерите. Те пък присъстват в политическите грижи единствено като лица на клипове и концерти. Ухажвани са предизборно и забравяни следизборно. През останалото време са оставени да се справят, както им подскаже творческото въображение. Какво могат да поискат, след като пари няма за лекарите? Пари няма. Предизборни кампании обаче има. „Трьябва най-добрия начин да са продадьетье тье, бье!”
Партиите продават, а ние купуваме. На път сме да напазаруваме неочаквано добра комбинация и да я пратим в Брюксел. Ден, след като послушаме и попеем „Върви народе възродени”, ще се върнем към друг основен стих от парчето на Ицо Хазарта. „Трябвало да почвам да спирам да са осирам, пък аз туй не го разбирам!” Ще качим към Европата Бареков, Пеевски, Волен Сидеров и още други избрани. Брюксел да му мисли! И аеролинията, която ще превозва Сидеров. Може би при така оформената група не е лоша новината, че те ще напуснат България. Лошата новина е , че това е репетиция за парламентарните избори. В следващата кампания отново културата и образованието рядко ще се споменават, освен в краен случай. И не само, когато става дума за създаващите култура и образование, а и за възможностите на тези, които имат достъп до култура и образование. Добре е на 24-ти май да се направи курбан, че културата и образованието все пак са оцелели. И че славянската писменост е създадена в по-предни години.
reduta.bg/v2/article/%E2%80%9E%D1%85%D0%B8%D0%BF-%D1%85%D0%BE%D0%BF%D0%B0-%D1%82%D1%87%D0%B8%E2%80%9D
Лакейството на рублогонците
Коментари - Врътките на дупетатите
Москва Москвич Мощно про Пукина СМОТРЕТЬ...
ПИСМО - ВЛАДИМИР БАШЕВ