Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.06.2014 19:21 - Напред и отново - една истинска история
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 1547 Коментари: 4 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Има някои публикации, които ми е трудно да напиша. Тази е една от тях. Отлагам я от много дълго време, защото просто не знам с кои думи да започна, какво да кажа в нея, как да завърша… Но ето – както понякога става, тя сама се написва, когато й е дошло времето. Дали по най-добрият начин, не зная, ще кажете вие :) това е един доста емоционален за мен пост.

Накратко: вече не живеем в България. Не ползвам сложни думи като „емигрирахме“, „напуснахме“ и прочее, въпреки че технически са верни. Истината е, че винаги ми е било лесно да замина на ново място, да устроя живот там, да се адаптирам. Нещата в днешно време са много по-лесни от колкото преди 20-25 години,или дори отпреди 16, когато последно живях за по-дълго извън България. Вече няма нужда решението да отидеш да живееш в друга страна, да е завинаги, или пък да е само в нея. Лесният транспорт, безкрайните възможности на комуникациите, интернет общуването правят живота другаде много по-лесен. С много от моите приятели продължаваме да общуваме точно толкова често, колкото и преди, ако не и по-често, защото така или иначе и в България, и тук, сме общували от разстояние.

2013-та беше много трудна за нас година, с големи и много тежки загуби в личен план. Нещата за нас не са същите и ново начало през 2014, за което и преди сме мислили, се получи някак очаквано, макар не лесно.

Като добавим към това и всички неща, които имат отчайваща нужда от промяна, срещу които лично аз се борих над десет години и след десетилетие виждам толкова минимална разлика, че ми се свива сърцето, като добавим нелепостите, които ни заобикалят на всяка крачка и ни спъват всячески, като добавим най-накрая, че за нас там стана място, в което не искаме да ни израснат децата, защото не се чувстваме достатъчно силни като родители да противостоим на всички нередности, мерзости и откровени идиотщини, е… решението полека дойде само. Не е лесно решение и със сигурност не е решение, което ще подхожда на всеки. Надяваме се за нас да е правилното.

Ще ви спестя хвалебствени оди за „тук“ (засега поне) и със сигурност няма да се впусна в плюене по „там“ :) Последното никога не ме е влечало и го намирам за грозно. При все лесната ми адаптация и желание да взема всичко най-добро, до което имам достъп като култура, традиции и начин на живот, смятам, че е от особена важност човек да си помни корените и да държи на тях, както и да учи децата си на същото.
Да, те вероятно никога няма да чувстват Родината по начина, по който я чувстваме ние, възрастните. Но всичко в тяхното детство е различно, така или иначе, и голяма част от скъпите спомени, които имаме ние за детството си, са свързани именно с него – нашето, а не тяхното детство. Глобализацията и унифицирането на света днес засяга децата в не по-малка степен, отколкото големите.

И така, ето ни по нов път, с надежда и желание да устроим добър живот за децата си и за себе си – знаете, че винаги съм смятала, че и родителите са важни хора, които заслужават нормалност и щастие в не по-малка степен от децата си :) Дотук мога да кажа, че реалността оправдава очакванията ни. Не е лесно и със сигурност няма нищо наготово (да, наистина – ама къде са онези митични дървета, в чиито шушулки растат навити банкноти? трябват ми няколко за разсад!)

В някои отношения обаче очакванията ми са надминати. Искам да споделя с вас едно изключително мило писмо, което голямата ми дъщеря получи в училище. Посещава тукашно училище от десетина дена (не я записахме веднага). Чувства се много щастлива и много добре приета, въпреки че знае малко език и не разбира всичко, което й говорят. В първия й ден там из училище я разведоха деца, защото според директорката, те по-добре ще знаят кое е интересно за едно дете. За да не се смути от първия час, съобразиха къде да влезе да учи, преди да се присъедини към редовния си клас.

И ето какво получи вчера от една от новите си приятелки в класа. Айра е англичанка. За да накара моето дете да се чувства по-добре и да не се смущава, че не говори добре английски, Айра е ползвала Гугъл преводач, с който е превела мислите си и буква по буква ги е прерисувала, буквално, на непознат за нея език и азбука, на български така, че да я разбере дъщеря ми.

image

Мога много да пиша по темата за различието, за това, как приемаме в обществото си нови хора от други държави, с други традиции и култури. Мога да кажа за ‘хладните’ и ‘лицемерни’ хора на запад и сърдечните южняци. Но няма. Вие и сами знаете, че нещата не стоят точно така, както ни се иска да се похвалим понякога и че в последните години сърдечността, състраданието на българите поизчезнаха значително. Вместо това, искам да кажа само:

Благодаря ти, Айра. Благодаря и на родителите й, които са възпитали едно чудесно дете. Надявам се и занапред да намираме такива хубави и искрени приятелства.
missby.wordpress.com/2014/06/11/napred-otnovo/




Гласувай:
20
0



1. getmans1 - Никъде няма дървета с шушулки от пари а хора има на всякъде, стига да искаш да ги видиш.
12.06.2014 20:08
Не мога да разбера т.н. Евроскептици, нима наистина очакват от ЕС .... шушулки от пари и други блага, ей така?
Че кои сме ние, та някои да са ни задължени?
Толкова ли ни е акъла, колкото да продадем дедовите земи и да купим Пасат?!
Защо не виждаме възможностите които ЕС предлага?

Вторачили се сега пък на Североизток и Путин като че ли там „размитат“ за нас и само чакат нашето „ДА“ и да ни залеят с благини.
Да кажеш че е наивност е малко, проявата на такава незрялост на обществото е направо обидна!

Казват че само сиренцето в капана било без пари, глупости, точно то е най-скъпото и живота е неговата цена!

цитирай
2. vmir - Западът е с поне 100 години напред в развитието си спрямо изтока.
12.06.2014 20:54
И то не само в икономически показатели, а също така в показатели на човешкото развитие и норми на взаимоотношения, които се развиват много по-бавно от икономиката, и предопределят способността за продължителен обществен просперитет.

Казано с други думи, богати простаци може да има във всяка държава, но прост народ и богата държава може да има единствено в речника на политическите словоблудци и оглупелите партийни агитатори.
цитирай
3. vencivaleri1951 - Искрено ти желая успех!
13.06.2014 13:39
Личното ми мнение е, че човек/ако го влече/ е необходимо да знае поне още един език, да опознае поне една чужда култура и ако има възможност да поживее поне в една чужда държава.
Още един път ти пожелавам много здраве на семейството ти и поне необходимата доза късмет! Снай добри чувства : Венци
цитирай
4. vmir - Не само може, но и трябва да се сравни с "великата руска култура",
13.06.2014 16:06
която сериозно приема интереса и зачитането на другите като глупост или поне слабост, която трябва да се впрегне и експлоатира до дупка. Спомнете си как при комунизма руснаците си живееха у нас цял живот с привилегии (например за тях нямаше жителство, а ние бяхме закрепостени) и въпреки това не можеше да се срещне руснак или рускиня, който да прави и бегъл опит да говори български език. Мои колежки рускини изкараха целия си трудов стаж в България и се пенсионираха без да са проговорили на български!

За да не те броят в групата на черногледците, неблагонадеждните, подозрителните, аутсайдерите и балъците за прецакване, всеки трябваше да бъде виждан да разговаря с тях, а това ставаше единствено и само на руски. Затова сега най-големите натегачи, подлизурки и доносници толкова много рипат срещу Запада. Добре, че дойде демокрацията, че и руснаците да понаучат български.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2256485
Постинги: 1541
Коментари: 4933
Гласове: 4742
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930