Всеки път когато някогашният кореспондент на кубинската агенция Пренса Латина в София, на име Леонсио Фернандес, беше изненадан от нещо, той винаги изразяваше учудването си с една кубинска поговорка: “Mira lo queinventaron los blancos!”, което на български означаваше «Виж ти, какво измислили белите!»

Леонсио беше бял и ми отне известно време да разбера, че това идва от черното население на Куба, влязло по-късно като част от фолклора. Довлечени от джунглите на примитивна Африка, в началото на колониалния период негрите са наблюдавали невиждани чудеса в живота на бялото испанско население. Испанците за тях са били нещо като марсиански пришълци.

А сега за смисъла на поговорката.

Когато в 1983 година тогавашният президент на САЩ Роналд Рейгън нарече Съветския съюз «evil empire», той едва ли си е представял колко скоро след това тази империя на злото ще се разпадне. Ригън просто беше първия, на който му беше писнало от руския бабаитлък и напъните му да простира пипалата си навсякъде по света.

Ригън просто зареза почтения тон на студената война и зае агресивна и твърда политика към вече миришещия на смъртник СССР. Той просто обяви връщането на безкомпромисна стратегия към тази страна,  изразена в две речи, известни като “Zero option” и “Star Wars”.

 За пътник към оня свят като СССР, фактът, че САЩ решиха да ги изоставят, беше последната сламка, която счупи гърба на камилата: СССР не беше готов нито за увеличение на въоръженията, нито за научен и технически прогрес.

Невероятно е колко малко беше нужно на САЩ, за да изрита една досадно нахална партократична империя и да я прати в небитието: САЩ просто прекъснаха редовните полети на Аерофлот  и осъществиха революция в микроелектрониката. Рейгън отвори космоса за съвършено нова стратегия за защита на Западния свят; сателитните телевизионни антени от двуметрови станаха на 50-сантиметрови, достъпни за масовия купувач; телефоните от неудобни и тежки кутии станаха колкото малко тефтерче и безжични; фотографията стана дигитална; телевизията стана плазмена; лазерният лъч влезе масово в промишлеността, роботите поеха тежката и вредна работа от работниците; генетиката заработи  за непрекъснато увеличаващото се население на света, въздушната и морска навигация стана неимоверно лесна; космическата совалка и авиацията прехвърлиха кацането си изцяло на микровълни...

Казано още по-кратко, компютърният чип погреба комунизма. Свободата на словото прехвърли всички граници и стана глобална. Сбогом на регистрираните в КГБ пишещи машини – в СССР липсваха пасти за зъби, камо ли пишещи машини!

И през всичкото това време в Русия, от която при първа възможност всички съюзни републики изхвърчаха по допирателната, комунистите гледаха с увиснали ченета като кубинските негри и повтаряха: «Виж ти какво измислили белите!»

В РУСИЯ И САМОЛЕТИТЕ ПАДАТ ДРУГОЯЧЕ

За една шпионски вманиачена по сталински нация отворено гражданско общество беше нещо, предизвикващо ужас. В сферата на авиацията Русия не е САЩ – сравнението е смехотворно. Във всеки един момент на денонощието във въздушното пространство на САЩ летят около 6,000 самолета. Ако САЩ бяха параноични за военните си обекти така, както Русия, въздушния трафик щеше да бъде невъзможен.

Такава параноя Съветска Русия показа в 1983 със свалянето на южно-корейския пътнически самолет КАЛ 007 над Японско море от съветски изтребител. 269 пътници бяха взривени от страх, че самолетът е изпълнявал шпионска мисия. Масово убийство в истинския смисъл на думата, и то отначало отречено от съветските власти!

Инцидентът предизвика много негативна реакция в САЩ, но в същото време накара президента Рейгън и неговата администрация да разсекрети тогавашната GNSS система, известна днес като GPS и тя стана достъпна за целия свят.

Лекотата, с която Русия гледа на човешкия живот, е известна на всички отдавна. Такова масово избиване беше още по-безсмислено, тъй като за наблюдение над Русия  САЩ отдавна бяха прехвърлили ролята на спътници, чиято оптическа апаратура още тогава можеше да чете вестници на земята от космоса. Така отпадна ролята на уникалния самолет-ракета «Блак Бърд».

Свалянето на самолет с ракета в СССР не е новост. Някои българи може би си спомнят, че в 2001 на път от Израел за Новосибирск  беше свален самолетът от гражданската авиация Ту 154. Американското Централно Разузнавателно Управление веднага обясни, че по време на украински военни учения «ракета се е отклонила от посоката си». 78 пътници бяха взривени  във въздуха.

Владимир Путин, както и украинските военни, отхвърлиха веднага обвиненията като «незаслужаващи внимание». По-късно обаче украинските власти признаха, че «наистина самолетът е бил свален с военна ракета».

Лъжата просто си беше редовното средство за безнаказаност.

Но докато горните случаи са чиста проява на държавен тероризъм, катастрофата на самолета на Аерофлот Аirbus-310 в 1994 година със 75 пътници е пример за това как руснаците разбират професионализма в гражданската авиация. Самолетът е бил в отлично техническо съъстояние, но записите показват, че в кокпита, тоест в кабината за управление, са били оставени сами 12-годишната дъщеря и 16 годишния син на пилота, които без да знаят са изключили автопилотния контрол. Самолетът започва да пада почти вертикално, от където пилотите не са могли да го изправят.

Но докато за такъв случай извиненията са лесни, те оставят горчив вкус и чувство на ужас от неясните граници на индивидуална отговорност у руснака и неговата склонност към приятелско или семейно лигавене – всички в дълбок разрез с изискванията на професионализма.

Погледнете още веднъж случая с малайзийския самолет и се опитайте да откриете някакъв признак на загриженост по кого се стреля. По стара съветска традиция ще видите, че началната реакция и на украинците,  и на руснаците е да отхвърлят вината от себе си и да казват истината само ако са принудени от фактите. Такова е държането на Путин, днешния едноличен господар на Русия, който, както личи, иска да постави Украйна на колене чрез непрекъснато кръвопускане. Това е човекът, чиито амбиции са да въдвори нов ред  в света. Отново нов ред и отново Русия. В неговите амбиции влиза и България.  www.svobodata.com/page.php