Гол до кръста, Путин язди кон в сибирската автономна република Тува. СНИМКА: РОЙТЕРС

България не е никак добре подготвена за членство в Евразийския съюз. Но това, както знаем, не е сериозна причина, която би спряла държавата ни да се присъедини към което и да е мащабно образувание. Когато през 2007 г. бяхме приети в ЕС, пак не бяхме достатъчно добре подготвени. Между Европейския и Евразийския съюз, разбира се, има известни дребни разлики. На едното място сами пожелахме да се запишем като сред равни, на другото - нас ни канят да приемем с послушание порядките. Когато преди време кандидатствахме за място около масата в Брюксел, имахме най-вече политическа готовност, но не и икономическа. В случая с Евразия е точно обратното. Икономически погледнато, сме си по-скоро за там. Защото идеята на Владимир Путин е такава – към голямото общо пространство на Русия, Казахстан, Беларус, Таджикистан и Киргизия, да се присъединят и страни, които са “лоялни към руските икономически интереси”.

На тази формулировка отговарят държави като Молдова, Украйна, Армения... и България. Като се има предвид икономическото дередже на страната ни, ние сме не само лоялни, но и тотално зависими от “братушките”. И в нашия случай вече отдавна не става дума за зависимост единствено в енергийния сектор. Уви.

Но пък в политическо отношение България не само е тотално изостанала от евразийските си кумири, а е, бих казал, позорно провалила се държава.

Ние нямаме читав държавник с повече от един мандат на власт. Някои даже не изкараха и един цял.

Говорим за министър-председателите на страната, в чиито ръце е концентрирана властта, защото президентската институция е достатъчно осакатена откъм правомощия. Да раздаваш ордени и да ходиш на лов за вълци, далеч не е достатъчно, за да си на евразийското управленско ниво.

С какви очи и с какво самочувствие български ръководител ще иде на килимчето в Астана пред вождове с по 4-5 последователни мандата, а някои и доживотно избрани?

Дори само от тази гледна точка България няма място сред сраните-членки на Евразийския съюз. Иначе един Туркменистан би се вписал страхотно и остава непонятно защо нищо не се говори за евентуално членство на Ашхабад в тази мащабна организация.

Все пак огромното материално и духовно наследство на Сапармурат Ниязов, именуван любвеобилно от народа си Туркменбаши, е все още живо дори след физическата му смърт (в която мнозина още не са твърдо убедени). Ниязов, който приживе промени и имената на месеците в годишния календар, би се радвал на достойно място в евразийския кръжок.

Помня, че в края на 90-те години на миналия век пушенето в центъра на Ашхабад бе забранено, защото димът от цигарите се разнасял във въздуха, мърсял го и вредял на здравето на президента. Изискване, което не знам дали е валидно и сега при успешния му наследник Гурбангули Бердимохамедов, но което ясно показва, че в Туркменистан има ред и порядък. И то за най-дребните неща. И всичко стриктно се следи и спазва!
Разхайтеността на българите, които са готови да пушат навсякъде, въпреки законовите запрещения, не би се вписала на въпросния евразийски модел. В Европейския съюз също има достатъчно ограничения, но ако не ги спазваш, просто те санкционират,
без да те бият до синьо в някой карцер, какъвто в най-общи линии е подходът в евразийското пространство.

В Европейския съюз безчинствата на държавата, властта и нейните органи спрямо отделния човек могат да бъдат осъдени и добре компенсирани. Има даже хора, които преживяват нелошо само от жалби в Хага и Страсбург. В Евразийския съюз подобни своеволия не само че не са възможни, но дори и мисълта за тях се смята за обида към държавността и националния флаг.

Робер Шуман, Конрад Аденауер, Алтиеро Спинели, Йозев Бех, Валтер Халщайн и другите бащи на Европейския съюз създават и изграждат тази организация с една първа и основна цел - да няма противопоставяне. Общите ценности и общите граници са само подточки на тази изначална и фундаментална идея.

Амбицията на Владимир Путин, Александър Лукашенко, Нурсултан Назарбаев, Емомали Рахмон и останалите кръстници на Евразийския съюз е също една-единствена, изначална и фундаментална - противопоставяне. Общите зависимости/лоялности и общите митнически облекчения са пак само подточки към нея.

Когато на 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман прочита историческата декларация за създаването на това, което днес наричаме Европейски съюз, той говори за “съзидателни усилия”, за “цивилизационен принос”. Използва думи като мир, постижения и солидарност.

Когато в наши дни подпредседателят на Държавната дума на Русия Борис Гризлов говори за Евразийския съюз, той заявява: “Налице са инструменти и аргументи, за да бъде осъществен големият проект”. И веднага цитира Путин: “Който не съжалява за СССР, няма сърце, който мечтае да върне СССР, няма глава.” И добавя от свое име: “Който се съмнява, че ние ще създадем нов съюз – той е просто глупак.” Не е нужен специален контентанализ, за да проличи, че определено има разлика в подхода. В инструментите и аргументите - също. Навремето Шуман предлага противоречията между Германия и Франция да бъдат изгладени в името на бъдеща обща Европа, като френско-германското производство на въглища и стомана бъде поставено под контрола на общ висш орган в рамките на организация, отворена за участие на други европейски страни.
В Евразия тия работи стават по друг начин.

Ако има противоречия, Русия не предлага на Украйна общо производство, а просто спира крана на тръбата и готово - Киев приема аргументите на Москва. А когато не става с газ, проблемите се решават с диоксин или с плутоний. Това последното в кръга на майтапа. Не, мерси! В ЕС засега ни е добре. До Брюксел се стига по-лесно, отколкото до бившия Целиноград. Вярно е, че съюзът, в който България се намира, не е перфектен, но със сигурност по-добър в момента не съществува. Евразийското образувание може да е нещо чудесно за таджиките, казахите, киргизите, татарите и т.н., но не и за нас. Навремето не станахме 16-а република на СССР, няма защо да мислим за подобни щуротии и сега.

Путин дава сигурност вместо свобода

Суверенна демокрация под мъдрото ръководство на Владимир Путин.
Това е пътят, поет от Русия още през 2000 г., когато президент малко неочаквано стана бившият агент и резидент в чужбина на КГБ.

Той въведе понятието “суверенна демокрация”. Което напомня вица, че разликата между демокрация и демократизация е като между Канада и канализация.

При Путин Русия възстанови влиянието си от времето на СССР.

Този път обаче това стана не с танкове, а с икономически лостове. Най-силният от тях е газът. България и други страни много добре усетиха за какво става дума.

Разбира се, в “близката чужбина”, както в Москва наричат бившите съветски републики, при нужда се използват и танкове. Така през 2008 г. след руска военна интервенция от Грузия бяха откъснати Абхазия и Южна Осетия.

Но не може да не се признае, че при Путин бе значително вдигнат жизненият стандарт на руснаците, сринал се при предшественика му Борис Елцин. И много хора казват, че предпочитат днешната сигурност пред вчерашната свобода.

Дали обаче цената на тази сигурност не е твърде висока?

Извън големите градове животът продължава да е доста тежък.
В стотици села хората все още живеят в примитивни условия. В същото време Москва е един от най-скъпите градове в света, пълна със суперлуксозни бутици и заведения.
Политическите свободи в Русия са сведени почти до нула. Всичко започна с отмяната на преките избори за губернатор. И продължи с отстраняване на неудобните кандидати за каквито и да било постове - най-често след намеса на съда.

Путин си има и личен политзатворник - олигарха Михаил Ходорковски. Вече 10 години той е зад решетките.

 Да, Ходорковски наистина може да е откраднал пари. Но как да си обясним факта, че други олигарси - като например Роман Абрамович, се ползват с благоразположението на Кремъл? И стават собственици на ключови металургични газови и какви ли не още компании. Абрамович дори си купи английския футболен клуб “Челси”, а “колегата” му олигарх Дмитрий Риболовлев - френския “Монако”.

Режимът на Путин е обвиняван, че убива свои противници.

През 2006 г. пред дома си в Москва бе застреляна яростно критикуващата го журналистка Анна Политковская. Същата година в Лондон, отровен с полоний, в страшни мъки издъхна агентът беглец Александър Литвиненко. Обвиненията не са доказани, тъй като следите на убийците са заметени.

С живота си платиха и други журналисти - както от централни, така и от регионални медии. Не е доказана причастност на властта към гибелта им.

Ненапразно по отношение на свободата на словото Путинова Русия слиза все по-надолу в световните класации. Критикуващи Кремъл медии сменят внезапно собственика си, ако са частни, или директора, ако са държавни.

Путин си създаде и прокремълски младежки движения, които обичат да влизат в ролята на “възмутени граждани” и да бият опозиционери. Тормозят дори западни посланици, позволили си да критикуват “бащицата”. Такова е движението “Наши”, чиито активисти опозицията нарича “нашисти”.

Путин успя да привлече на своя страна редица западни лидери. Така днес в руския газов енергиен гигант “Газпром” работи бившият германски канцлер Герхард Шрьодер. Руският президент е пръв приятел с дългогодишния италиански премиер Силвио Берлускони - заклет антикомунист.

Така изглежда пазарът в древния киргизки град Узген. СНИМКА: РОЙТЕРС

 

Под руски натиск НАТО отложи приемането на Грузия. А Украйна, след идването на власт на “правилния” за Путин човек Виктор Янукович, прие закон, който  забранява членство във всякакви военни организации. Сега Украйна е раздирана от протести заради отказа си да ратифицира споразумението за асоцииране с ЕС. А Янукович реши в преговорите за евентуално подписване с Брюксел да участва и Москва. Едва ли това е случайно.

Путин обича да се показва като човек от народа и той да въздиша по уменията му. Състезател по карате и таекуондо още от младежките си години, той постоянно получава нови данове. Ту лично ще подкара хеликоптер, ту ще се гмурне надълбоко, ту ще улови някоя огромна риба или ще сложи чип на сибирски тигър (разбира се, предварително приспан).

Преди време Путин дори участва в научен експеримент. Той летя на делтапланер като водач на ято отгледани в плен жерави, които бяха пуснати след това на воля.
След като изкара двата разрешени от конституцията поредни мандата, Путин се оттегли за 4 години, за да цаеме поста премиер. Но след като изтече необходимата от закона пауза, той отново стана президент.

След като специално заради него мандатите на държавния глава бяха удължени от 4 на 6 г., Русия със сигурност още дълго време ще бъде управлявана от Путин.

В Евразийския съюз не са на "ти" с демокрацията

Що е то Митнически съюз, за чието съществуване доскоро много малко хора у нас се сещаха?

Той излезе на дневен ред след избухването на протестите в Украйна заради отказа  да подпише споразумение за асоцииране с ЕС. Тогава стана ясно, че под натиска на Русия страната вероятно ще влезе в същия този Митнически съюз, или за кратко МС.

Официалното му название е Митнически съюз в рамките на Евразийската икономическа общност.

Състезанията с коне са на почит в Таджикистан. СНИМКА: РОЙТЕРС

 

Той е създаден през 2010 г. и негови членки са три бивши съветски републики - Русия, Беларус и Казахстан. Кандидати за членство са Киргизстан, Таджикистан, Армения, Сирия, Абхазия, Южна Осетия и Приднестровската молдавска република. Украйна засега е със статут на наблюдател.

Както се вижда, за МС кандидатства дори раздираната от кървав конфликт Сирия. Молбата за членството е подадена през пролетта от режима на Башар Асад. Към съюза се стремят признатите само от Русия и няколко латиноамерикански страни Абхазия и Южна Осетия, откъснати от Грузия след руска инвазия през 2008 г., както и непризнатото от никого, дори от Москва, Приднестровие на територията на Молдова.
Митническият съюз е част от Евразийската икономическа общност, известна още като Евразийски съюз или с абревиатурата ЕврАзИО. Създадена е от Русия. Целта  е формиране на Митнически съюз и Единно икономическо пространство, свързани със задълбочаване на интеграцията в икономическата и хуманната сфери.

В момента членки на ЕврАзИО са Русия, Беларус, Казахстан, Таджикистан и Киргизстан. Украйна, Армения и Молдова са наблюдатели. Молдова вероятно ще загуби статута си, след като миналата седмица подписа споразумение за асоцииране с ЕС.

Идеята за възникване на ЕврАзИО датира още от 1995 г. Тогава Борис Елцин предложи създаването на митнически съюз между страните от ОНД - бившите републики от СССР с изключение на Литва, Латвия, Естония и Грузия. Тази организация обаче така и не е създадена. Въпросът за ЕврАзИО е повдигнат отново през 2000 г. от току-що встъпилия в първия си мандат руски президент Владимир Путин.Договорът за учредяване на Евразийската икономическа общност е подписан на 10 октомври 2000 г. в казахстанската столица Астана от държавните глави на Русия, Беларус, Казахстан, Таджикистан и Киргизстан. Документът влиза в сила на 31 май 2001 г. Узбекистан се присъединява през 2006 г., но излиза след 2 години заради съмнения в ефективността на такъв вид междудържавно формирование.

Идеите на ЕврАзИО и на Митническия съюз в много отношения напомнят тези на ЕС - поне на книга. Става дума за свободна търговия, безпрепятствено движение на стоки и хора през границите, обща валута, общи правила и т.н.

Така ли е обаче в действителност? В нито една точка от договора за учредяване не са споменати думи като свобода, демокрация, ценности.

Президентите на държавите от ЕврАзИО (без Киргизстан) нямат навика да се оттеглят след познатите в Европа два мандата. По политически свободи тези страни заемат задните места в световните класации. В Русия, Беларус и Казахстан икономическото положение е стабилно, поне засега. Но историята е доказала, че без свобода и демокрация няма вечен просперитет.

Казахстан мести столицата заради приумица на Назарбаев

“Аз не искам да управлявам толкова дълго, ама какво да направя, щом народът иска?”
Това е една от любимите фрази на Нурсултан Назарбаев, президента на Казахстан. Той е първият и единствен в историята държавен глава на страната от 1991 г., когато СССР се разпада и тя получава независимост.

От 2010 г. Назарбаев получи званието Лидер на нацията. Той бе удостоен с него, макар да отказа в началото да подпише документа, приет от парламента. Но не му наложи и вето. А в Казахстан закон, който не носи подписа на президента, но не е и върнат на депутатите, автоматично влиза в сила 30 дни след приемането.

В Казахстан процъфтява култът към личността на Назарбаев. На много места са му издигнати паметници. Преди 2 години в Астана бе открита голяма композиция, централно място в която заема скулптурата на “бащицата”. Старата столица Алма Ата, която е в планината и има чудесен климат, бе преместена в Астана, бивш Целиноград, сред степта, заради приумица на Лидера.

Кланът Назарбаеви е обвиняван в нарушаване на човешките права и всеобхватна корупция. Редица западни страни разследваха първото семейство на Казахстан. Дори САЩ се захванаха с Нурсултан Назарбаев. През 2010 г. обаче пръвосъдното министерство във Вашингтон закри делото срещу него. Макар да държи цялата власт и да е затънал до гуша в корупция, той балансира добре между Русия и Запада.
Важен фактор е излазът на Казахстан на Каспийско море и съответно до големите му петролни залежи. В териториалните води на страната е Кашаганското нефтено находище, което още се проучва. То може да се окаже най-голямото в Каспийско море. По тази причина икономиката в бившата съветска република е в доста стабилно състояние. 
От бившия СССР Казахстан е привлякъл досега най-много инвестиции след Русия. За миналата година те са близо 10 млрд. долара.

В Беларус и до днес разстрелват

Беларус е бившата съветска република, която най-малко се е променила в сравнение с модела, по който се развиваше СССР.

Нещо повече - там и до днес смъртната присъда не само съществува, но дори се изпълнява. През март 2012 г. бяха разстреляни двама младежи, обвинени за атентат в метрото в Минск, взел 15 жертви.

Все пак жителите на страната поне имат правото да пътуват свободно в чужбина.

Но всички медии - печатни и ефирни, са под жестокия контрол на държавата. “Еретични” мисли е възможно да проникват само чрез интернет.

От 1994 г. начело на Беларус е нейният пръв и единствен досега президент Александър Лукашенко. ЕС го обяви за последния диктатор на Европа и той няма право да стъпва на територията на нито една държава от съюза. От него е вдигнал ръце дори Владимир Путин, който иначе дава мило и драго “близката чужбина” на Русия да не поеме по пътя на евроинтеграцията.

Александър Григориевич обича да демонстрира пред народа спортните си умения. Той редовно участва в мачове по хокей и в състезания по ски. А хиляди негови почитетиле идват да го гледат със семействата си.

Беларус единствена в Източна Европа не проведе истински икономически реформи, нито разви пазарна икономика. Там властва пазарният социализъм.

Частната собственост е разрешена, но държавата може да контролира икономиката и да управлява директно цените на стоките. Въпреки това заради силната обвързаност с Русия и получаването на газ и други суровини на преференциални цени страната засега запазва икономическата си стабилност.

Но анализаторите смятат, че този балон много скоро ще се спука. През 2011 г. заради кризата Лукашенко бе принуден да поиска заем от Международния валутен фонд. А за да го вземе, той трябваше да девалвира беларуската рубла с цели 30 на сто.

Според официални данни безработицата в Беларус е едва... половин процент. Но причината е единствено в това, че по закон абсолютно всеки трудоспособен жител на републиката е задължен да работи. Независимо дали работата, на която е назначен, му харесва или не.

Колхозите от съветско време са масово разпространени и до днес. Говори се, че Лукашенко пратил за назидание в едно такова стопанство съпругата си Галина, с която от доста години насам е разделен.

Голяма част от населението е заета именно в селското стопанство. Беларус и до днес развива машиностроенето от съветско време.

И сега там се произвеждат добре познатите у нас трактори “Беларус”. От 5 години насам пък половин България сънува кошмари, а другата благославя завода за автотракторно електрооборудване в град Борисов, съкратено БАТЕ. Създаденият там футболен отбор си извоюва име в Европа през 2008 г. след победа над българския “Левски”, която го прати в Шампионската лига.

“БАТЕ Борисов” комай е единственото нещо от Беларус, ползващо се в момента с реноме на Стария континент.

В Таджикистан вода газят, жадни ходят

60 на сто безработица. Това като че ли е напълно достатъчно, за да добием представа какво представлява днешен Таджикистан. Въпреки големите си природни богатства, това е една от най-бедните страни в света и едва ли членството в Евразийския съюз ще промени скоро положението към по-добро.

Самото създаване на независим Таджикистан след разпадането на СССР бе белязано с много кръв. Още в последните години на Съветския съюз там възниква ислямска опозиция. Ръководството в Москва не е в състояние да я спре.

Ислямистите печелят първите свободни избори през 1992 г. Само месец по-късно обаче привържениците на светската държава извършват преврат. Така започва петгодишната гражданска война, взела десетки хиляди жертви. Близо 500 000 души, предимно етнически руснаци, емигрират заради конфликта и повече никога не се завръщат.

След подписването на примирието през 1997 г. на власт неизменно и до днес е бившият колхозен функционер Емомали Рахмонов, преименувал се на Имомали Рахмон. Според американското разузнаване цялата икономика на бившата съветска република работи за добруването на клана Рахмон. Първото семейство на Таджикистан контролира главните предприятия в страната, включително най-голямата банка. Международната общност постоянно критикува управлението на Рахмон за незачитане на правата на човека и свободата на печата, както и за липсата на нормално съперничество при печелените само от него президентски избори. На което вождът на централноазиатската държава неизменно отговаря: “Таджикистан е страна, където повече от 99% от населението е мюсюлманско. Ние имаме различна култура и това трябва да бъде взето предвид.”
Таджикистан едва крета, въпреки че би могъл да има огромни печалби от износа на вода. Там вода газят, жадни ходят. Страната е втора в бившия СССР по наличие на водни ресурси. По тази причина енергетиката остава и до днес един от малкото отрасли, които не са съсипани.

И въпреки че е корумпиран, таджикският “башица” Рахмон е еднакво ухажван и от Русия, и от САЩ. Руски войски в страната има постоянно от примирието през 1997 г. Американци също дойдоха в Таджикистан и изградиха свои бази след атентатите в САЩ през 2001 г. Какво да се прави - макар да не изповядва западните демократични ценности, Таджикистан граничи с Афганистан.

Киргизстан прежива две революции

Киргизстан е единствената централноазиатска република от бившия СССР, където в известна степен може да се говори за демокрация, близка до нашите разбирания.
Цената обаче бе твърде висока - непрестанна икономическа криза и етнически сблъсъци с десетки жертви.

Страната единствена от бившия СССР преживя цели две революции. Първо през 2005 г. избухна Революцията на лалетата и бе свален президентът Аскар Акаев. Пет години по-късно се стигна до кървави сблъсъци с живеещите в републиката узбеки. Конфликтът бе не само на етническа основа, а също така заради тежкото икономическо положение и ниския стандарт на живот. Киргизстан бе пропит от корупция. Насилието обхвана цялата страна. Свален бе корумпираният президент Курманбек Бакиев.

През лятото на 2010 г. бе проведен референдум и Киргизстан от президентска стана парламентарна република. Държавният глава вече има право само на един 6-годишен мандат.

И до днес обаче традиционното киргизко общество е структурирано в три крила от кланове. Те са ляво (онг), дясно (сол) и неутрално (ичкилик).

Икономиката, която и по времето на СССР не бе сред водещите, така и не се е възстановила. Сравнително добре е само в енергийния сектор. Киргизстан изнася вода към съседните Казахстан и Узбекистан.

Иначе страната е на нож със съседен Узбекистан, който дори е минирал границата помежду им след етническите размирици преди три години.

Заради стратегическото си положение Киргизстан е апетитна хапка и за Русия, и за САЩ. След атентатите на 11 септември 2001 г. американците използваха военновъздушната база “Манас” в страната за прехвърляне на части в Афганистан. През 2011 г. под натиска на Русия правителството в Бишкек трансформира базата в център за транзитни превози.
www.24chasa.bg/Article.asp

Брей, тия нямат настигане!

в Русия тъгуват за СССР. Или поне така ми се струва.