Министърът на отбраната Велизар Шаламанов, от когото се очакваше да мине в отбрана пред руската пета колона в България (защото посочи истината за руската заплаха за България), днес за първи път мина в контранастъпление. Ако беше съгласен, че е било неправилно да се публикува докладът „Визия 2020”, в който се говори за руска информационна война в България, той би трябвало или да си посипе главата с пепелта на редактираната визия или да не се появява да защитава тази позиция по Нова телевизия.

 

Шаламанов обаче прие боя. Без да демонстрира войнственост той сподели казаното вече от президента Плевнелиев, че в доклада на министерството е отразена позицията на НАТО за информационната война на Русия и за това, че руското анексиране на Крим е заплаха за националната сигурност за България.Иначе казано, Шаламанов пое лична отговорност.

 

С това за първи път персонално беше нарушена самотата на президента Плевнелиев като единствен представител на властта в нашата страна, който отстоява публично и ясно проатлантическата позиция по отношение на конфликта в Украйна. Казвам „персонално” ( и се питам защо мълчи външният министър Даниел Митов- той на страната на клекналия Близнашки ли е или ще застане до изправения военен министър, взимайки пример от президента Плевнелиев?!), защото това никак не е малко в клатената от руската пета колона черноморска лодка на българската национална сигурност.

 

Да стоиш изправен в тази лодка срещу бурята от плюнки не е лесно.

 

Шаламанов можеше да поеме по утъпкания от политици като Борисов път и да се отметне в името на тезата, която преценява за доминираща и печеливша по този показател.

 

Можеше да почерпи от също така богатия туземен политически опит и да извърти обичайния номер, прехвърляйки подло отговорността в трудни моменти на подчинените чрез „аргумент” от рода на „те моите ( от авторския екип на „Визия 2020”) нещо са се объркали, но който е сгафил, ще си понесе отговорността”..

 

Можеше „поне” да се оправдае с някакво „недоразумение”, „техническа грешка” или друга удобна лъжа от арсенала на т.н. дипломация на оцеляването.

 

Можеше без проблем да си изкара мандатчето „без коментар”.

 

Можеше да се усмихва нагло, упорито и безмълвно като Орешарски, Станишев или Местан като форма на „отговор” на въпроса кой предложи Пеевски за шеф на ДАНС.

 

Можеше по почина на Сидеров да обърне истината с хастара нагоре и с пяна на уста да твърди, че не той е „налетял на бой” на Русия, а обратното ( и дори щеше да е доста близо до истината, за разлика от Сидеров, пледиращ винаги „невинен” срещу „провокациите” на всеки, на когото .той лично е посегнал).

 

Вместо всичко това обаче Шаламанов отказа да предаде принципната позиция в името на съмнителния лукс да е на всяка цена министър в кабинета на български премиер, защитаващ огромната Русия от дребната България. Защото Близнашки, ако наистина е наранен от пренебрегването му като „строг” управник, за какъвто се самоопредели при цензурирането на доклада, би трябвало да уволни Шаламанов веднага, но май няма как да го направи, заради очевидното съвпадение на позицията на Шаламанов с работодателя на премиера.

 

Професорът не можа да измисли друга причина да ревизира констатацията за руската намеса освен личната обида, че документът не е бил съгласувана с него.

 

Истината най-вероятно е, че на професора не е позволено да каже истината за натиска да бъде изгорена хартийката с бунтовните думи за руската информационна война- хартийка, която най-известният пожарникар в републиката издайнически не пожела да загаси още на етапа, когато петата колона е връчила кибрита на Близнашки.

 

Написаното по-горе не е възхвала за Шаламанов, когото познавам бегло. Който познава моя стил на коментиране знае, че той изключва хвалебствията, оставяйки тази част от списувателството на хората, на които им плащат за това.

 

 

Регистрирам обаче факта, че с (противо)действието си Шаламанов извади днес президента Плевнелиев от самотата му на върха на държавата. Отсега нататък ще бъде много трудно за държавния глава да се говори като за селския Мунчо, за какъвто го представя в своята война (про)руската пропаганда у нас. И „умерените” му критици няма да могат вече да го изкарват „симпатичен луд” в наше село!

 

Да говориш срещу Русия от официалните трибуни днес и тук е опасно, както злословенето срещу Султана по време на онова иго, описано от Вазов. Но когато “мунчовците” станат повече, властта на Великата (кремълска) порта  може да се окаже пред нарастващ бунт, пък ако ще да е и само с джепането на отделните гласове, които се провикват към селяните да е се плашат от черешовото топче.

 

Звучи наивно, но и Боримечката е изглеждал наивен, изправяйки се срещу “царщината”. Изобщо, който иска да се бори с мечка, да не влиза в гората, където тя командва. И не тя е най-страшната- видя се, че се притаява, отвързвайки глутницата си да й свърши работата. Тъкмо с нейните мечешки (у)слуги  България трябва да се справи на първо място.

 

Досега БСП, чрез изричното указание от страна на новия председател Михаил Миков, вадеше пред строя на пропагандните наказателни батальони президента като враг на партията, продължавайки в това отношение (също) линията на Станишев. Сега другарките и другарите ще трябва да мразят в множествено число.

 

Апропо, къде точно са се снишили от ДПС? Питам, защото вчера изпълнителният директор на корпорацията ДПС ( Държавни Пари Смучем) Лютви Местан намери повод да заяви, че това е най-пронатовската партия в България.

 

Вежди Рашидов , в качеството на министър на културата в правителството на ГЕРБ, мереше значението на книгите според количеството на страниците, според дебелината им- нивото на познанието в сантиметри! Изглежда Местан пък мери „пронатовската тежест” на временно поверената му корпорация по скала на мълчанието в критични моменти, колчем стане дума дасе заеме позиция, неудобна на Русия. Защото централата му не зае нито веднъж автономно и автентично пронатовско становище нито при жестокия побой на Русия над Грузия през август 2008 г. , нито при окуражения от подобна солидарност путлеристки рецидивизъм в Украйна днес.

 

Камъкът с надпис „Визия 2020” цопна в проруското ни блато и принуди мътилката на този туземен феномен да изплува на повърхността. Така се избистри за зрящите и будните граждани на България отговорът на въпроса КОЙ- кой поставя интересите на нашите колонизатори над българския евроатлантически интерес.

 

Колкото до гражданите в чужбина, то поне онези от тях, които по задължение наблюдават ( уви, леко гнусливо) нашето блато от Европа и отвъд Атлантика, знаят отдавна какво е статуквото тук. Сега обаче получават публично доказателство за дълбочината и широтата на руското проникване в българската политика, в която са се настанили руски агенти, както забеляза и отбеляза преди евроизборите самият председател на ЕК Жозе Барозу.
 Иво Инджев, http://ivo.bg
www.svobodata.com/page.php

Характерните думи на Мунчо са "Русиянъ жъ-ъ доди"

вземат и крути мерки срещу така наречените русофили. Когато двама- трима от тях получат ефективни присъди за държавна измяна и се озоват за 15 години в затвора, цялата тази сган ще замлъкне. ДАНС трябва да си влезе в ролята и да изправи неколцина предатели пред съда!

е гнил в занданите на Стамболов. Дерзайте, наследници на Турчев.