- Как бихте определили модела на Путин в Русия – "управлявана демокрация", "суверенна демокрация" или нещо друго?

- Русия се командва от мобилния телефон на президента Владимир Путин. На практика цялата държавата е в този телефон. Там има около 1000 контакта, и тези 1000 души контролират всичко в Русия. Те не са само министри и хора от властта, а и олигарси, включително украински. И тъй като Путин не приема концепцията за споделяне на властта, всички, които са в този телефон, са му директно подчинени.

Това е начинът, по който управлява Путин. Идеята е взета от Бердяев и Ортега-и-Гасет и доразвита от Путин – че всяка тирания може да бъде приета, ако поданиците обичат своя тиранин. И тъй като не всички хора, които го обичат, могат да участват във властта, има аристокрация. Тази аристокрация е упълномощена да управлява и чрез нея тиранинът комуникира с народа. 

Аристокрацията е изключително лоялна на тиранина. Путин е модифицирал концепцията, тъй като по онова време не е имало мобилни телефони. Сега той се свързва по телефона с тази управляваща аристокрация - хора, които са му напълно верни и осъществяват идеите му. А всички останали, те трябва просто да обичат Путин. Това е единственото нещо, което са упълномощени да правят – да обичат Путин.

- Интересното е, че те наистина го обичат, рейтингът му е рекордно висок. Какво е обяснението?

- Да, защото това всъщност е неговата основна цел – хората да го обичат. Виждали сме такива примери в Африка – управлението на някой диктатор може да продължава над 30 години, в които БВП на глава от населението пада от 4000 долара на 400 долара, но всички обичат своя диктатор. Когато целта на управлението не е просперитетът на хората, а просто любовта им към тиранина, този тиранин за съжаление е способен да прави всичко, например да анексира Крим. Защото за всеки разумен и ясно мислещ човек е очевидно, че това не е добре за просперитета на хората в Русия, но е добре за любовта им към Путин.

Неслучайно се казва, че за руснака една нова територия, отдалечена на няколко хиляди километра от самия него, е много по-важна от салама за обяда му. И това е вярно, руснаците действително са вътрешно мотивирани от различни неща в сравнение с европейците. За европейците концепцията за държавата е балансът между личната им сигурност и личната им свобода. И е решение на индивида каква част от личната си свобода е готов да делегира на държавата, за да получи от нея повече сигурност. 

Примерно си казвате – добре, ще позволя на летището да ме претърсват, за да съм спокоен, че децата ми ще са в безопасност в самолета. А в Русия държавата е "государство", тя е начин за налагане на волята на господаря и това е всичко. Това е едно от обясненията за подкрепата за Путин.

От друга страна, помним, че когато Буш-старши нападна Ирак, рейтингът му скочи, но две години по-късно той изгуби президентските избори. Така че не знаем докога ще продължи ефектът на това, което Путин спечели с Крим.

Очевидно е също, че Путин тотално унищожи опозицията в Русия. Но същевременно за някои хора от неговото близко обкръжение европейските санкции са наистина болезнени, за тях е изключително неприятно, че например не могат да прекарат лятото на Лазурния бряг. 

Така смяната на властта може да бъде предизвикана не от граждански бунт, а от дворцов преврат, от недоволство в най-близкото обкръжение на Путин. Все пак, макар да е харизматичен лидер и да изглежда всемогъщ, той е просто символ на системата, която съществува от времето на СССР и продължава и до днес. Това е държава, управлявана от ФСБ (наследникът на КГБ – бел. ред.). Путин бе поставен начело и е наистина важен, но може много бързо да бъде заменен от друг, който ще заеме съвсем същата позиция.

Всъщност Путин иска властта на неговия мобилен телефон да се разпростира и в България. Интересно е сравнението примерно между България и Латвия – и двете са бивши съветски сателити, но имат напълно различно поведение. България като позиция винаги е много близо до Кремъл, а Латвия винаги е срещу Кремъл. Но сега търговията между Русия и Латвия е по-голяма, отколкото между Русия и България. Защото, за да получи нещо от Путин, една страна първо трябва да уважава себе си. 

Ако дадено правителство е смятано от Москва за подчинено, а не се държи като равностоен партньор, това носи в крайна сметка повече вреди, отколкото ползи. Дори руските инвестиции в България не са инвестиции в икономиката, а в джобовете на избрани хора. Какви ползи ще донесе на обикновените българи например "Южен поток"? Същевременно фактът, че България е близка на Русия, отклонява европейски инвестиции, които могат да създадат много по-важни и полезни неща за страната.

- Защо в Русия няма жизнена опозиция и единственият начин според вас Путин да бъде свален е чрез дворцов преврат?

- В момента действително не съществува гражданско общество и няма опозиция, тя е обезглавена. И Путин успява да отклони вниманието от тревожната липса на опозиция с геополитически неща като Крим и Източна Украйна. Той, уви, е способен да пожертва 2000 украинци само заради любовта на руснаците. Това е основната идея – заради тази любов един тиранин може да жертва всичко.

Сега в Русия хората се страхуват. Някои ми казват – Николай, аз те подкрепям, но не мога да го правя официално и дори ще те разприятеля във Facebook. И аз ги разбирам, аз самият се притеснявам за родителите си, които живеят там и може да имат проблеми. Русия за съжаление се върна в тоталитарните времена, когато не е възможно да има опозиция и протести. Ако протестираш – биваш арестуван. В момента 80% от хората подкрепят Путин, останалите се опитват да мълчат и търсят начини да напуснат Русия.

Проблмът е, че когато никой не може да контролира един тиранин, той понякога прави много сериозни грешки, които могат да разрушат всичко. Така е и в случая с Путин. Той прави грешки – Украйна е една от тях - но тъй като обществото не е демократично и няма кой да му го каже.

- Какво според вас иска да постигне Путин в Украйна, каква е целта му там?

- Сега вече – единствено да запази достойнство и да излезе с чест от ситуацията. Неговата цел беше да постигне любовта на руснаците и той я изпълни. И никой не го е грижа колко деца са умрели в Украйна и дори колко руснаци загиват, защото това е цената на тази любов.

- Пропагандната машина в Русия в момента работи с пълна сила. Има ли опасност този национализъм и цялата тази реч на омразата да отключат сили, които дори самият Путин не може да контролира?

- Да, той създава очаквания, които в един момент няма да може да изпълни. В Източна Украйна той вече не може да контролира сепаратистите и техните полеви командири. Получава се същото, което Америка направи в Афганистан и Ирак. Виждаме го и онлайн – при новината, че България спира "Южен поток", в руските форуми от стотици коментари имаше само два-три положителни, останалите бяха, че българите са предатели, неблагодарници и т.н. 

Преди руснаците считаха българите за братя, сега ги поставят под един знаменател с украинците. И тази динамика, тази омраза, която сега е срещу Америка и Украйна, може да се обърне срещу самия Путин в един момент. Но той вероятно ще се опита да я пренасочи към хора от близкия си кръг, да ги използва за изкупителни жертви.

- Според вас политиците в Европа разбират ли наистина Русия и могат ли по някакъв начин да повлияят на политиката на Путин в Украйна?

- За съжаление политиците в Европа нямат много ясна визия какво трябва да правят с Путин. Например Франция не е спряла продажбата на бойни кораби на Русия, а санкциите все още не са толкова значими и болезнени. Усещането е, че макар Путин да прави някои лоши неща, Европа все още му се доверява, че той е гарант за ситуацията в региона около Русия. 

Всички още помнят какво се случи с Милошевич – когато той беше оставен за няколко години да прави каквото си иска, накрая цялата сметка за Югославия струваше на Европа близо половин трилион долара за умиротворяване, възстановяване и т.н. И сега мисленето е – ако оставим Путин да се оправя там, ще ни струва по-малко, отколкото ако се намесим и после трябва да плащаме за Украйна. 

Засега това изглежда като чисто прагматична калкулация - ще ни е по-евтино да оставим Путин, отколкото да се забъркаме и да трябва ние да оправяме нещата. И това продължава, макар някои правителства като например полското, което познава Русия много по-добре от френското, да казват, че делегирането на Путин на отговорността за тази част на Европа ще донесе много повече проблеми в дългосрочен план.

- А какво всъщност би могла да направи Европа?

- Може да направи нещо много просто – например европейските лидери да дойдат в България и да кажат ясно: "Напълно подкрепяме вашето решение да спрете "Южен поток". Това е много по-важно сега, отколкото примерно да се изпратят войски в Украйна. Защото Украйна може да говори с Путин, ако все още е един от двата основни канала за руския газ. 

А сега Брюксел оставя България да се справя сама с Русия и казва – по принцип не трябва да се съгласявате с "Южен поток", но си преценете сами. А така е много по-трудно за българските политици да вземат подобно решение, още повече след като руската пропаганда тръби, че газопроводът ще донесе милиарди долари на България, макар да не е много ясно как точно.
Светломира Гюрова, в. Капитал