Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2014 23:27 - Страхът на ДС от "враговете" в ефира
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 1490 Коментари: 3 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
 

Дойче Веле


През август 1963 г. радио Дойче Веле започва ежедневно да излъчва на български език кратки предавания с новини и коментари за България. Държавна сигурност веднага бие тревога срещу това „вражеско“ присъствие в радиоефира на НРБ. Идеолозите на режима твърдят, че западногерманската пропаганда и “предателите” , които работят за нея, са особено коварни. 

Предаванията на Дойче Веле „размекват съзнанието на слушателите с претенцията, че са обективни и безпристрастни при поднасянето на информацията за ставащото в НРБ”, пише в документите на ДС за разработвания обект „Сирена“. Все пак шпионското ведомство не определя Дойче Веле като „подривна“ медия, макар и да я включва в списъка на “най-злостните” западни централи за идеологическа диверсия, главно поради нарастващото й влияние сред „нездрави или идеологически неукрепнали“ преподаватели, студенти, журналисти, научни работници и други интелектуалци. Нещо повече: Държавна сигурност и ЦК на БК разпореждат предаванията на медията „да се заглушават постоянно“.

Същото се прави и по отношение на Радио Свободна Европа в Мюнхен /обект "Латерна"/, докато за радио БиБиСи /”Бърлогата”/ и още няколко други „вражески“ радиостанции резолюцията на комунистическата цензура е била за „селективно заглушаване“ на отделни предавания, „които биха нанесли вреди на нашия строй“. 

Така радио Дойче Веле се оказва и най-дълго заглушаваната в радиоефира на НРБ “вражеска“ медия. Официално тази политика продължава до 1986 г., когато под натиска на западногерманското правителство задлъжнелият режим на Живков е принуден да понамали заглушаването. Не е тайна, че от края на 70-те години на миналия век Живков използва посещенията си в Западна Германия за да „проси“ / по израза на самия Т.Живков/ заеми, с които да покрива лихвите по растящия външен дълг на НРБ.

"Тежката артилерия" на Дойче Веле

В анализите на ДС постоянно се отчита, че в НРБ Дойче Веле гради своята аудитория предимно сред интелигенцията. "Правилото на западногерманското радио да излъчва новините си без коментар е коварен начин да се внуши на слушателите, че информацията е обективна", твърдят оперативните работници, следящите предаванията на обект „Сирена“.

Като опасност за народната власт са класифицирани интервютата на Българската редакция на ДВ с българи, които посещават или временно пребивавават в ГФР, както и опитът й да „увлича в полемика и персонално да се обръща към дейци на културата и изкуството у нас“. 

Истинска ярост в ДС предизвикват излъчваните от 1973 година насетне есета на Георги Марков: "Тези наукообразни беседи и евтини клюки на злобен интригант приравняват комунистическата идеология към фашизма, причисляват я към най-вредните за човечеството и внушават идеята, че комунизмът е преходен", не крият възмущението си от „Скитник“ / Георги Марков - б.ред./ анализаторите с пагони. Полемичните стрели на Марков са особено болезнени за режима, включително и поради това, че авторът на „Задочни репортажи“ е добре запознат със случващото се в НРБ, тъй като е бил "близък с някои отговорни дейци на нашата партия и на Съюза на писателите“.

ДС отбелязва още, че „началникът на Българската редакция в Кьолн Михаил Антонов, избягал от България през 1960 г. като журналист от БТА, с охота и безкритично приема всички материали на Георги Марков, въпреки, че излъчването им противоречи на добрите международни отношения“. В анализ на ДС от 1980 г. с изненада се констатира, че и след „неутрализирането“ на Георги Марков Дойче Веле продължава да излъчва неговите есета. Антонов пък с привидно коректен тон непрекъснато акцентирал върху нестабилното икономическо положение в НРБ и внушавал, че единственият път на българите е в посока на сближаване със Запада, отбелязват агентите на ДС. 

Неприятно впечатление им прави журналистическата активност и енергичност на Румяна Таслакова, заместничка на Антонов и също изменница на родината. С облекчение те отчитат, че инициативата на Българската редакция на Дойче веле да протестира пред щанда на НРБ на Панаира на книгата във Франкфурт през 1978 г. заради убийството на Марков, не се е състояла след като София подава официално оплакване, че щандът на страната може да бъде застрашен.

Геншер настоява за спиране на заглушаването

Любопитен момент от неравната и обречена борба на ДС срещу проникването на свободното слово чрез радиоефира на НРБ е едно искане от 1986 г. на заместник-министъра на външните работи Любен Гоцев Той моли ДС да му подготви „антибългарски“ цитати от материали на Българската редакция на Дойче Веле /заедно с имената на авторите/, които “увреждали” отношенията между НРБ и ГФР. По замисъла на Гоцев, подобен списък щял да помогне на външния министър Петър Младенов да отхвърля настояванията на Ханс-Дитрих Геншер за прекратяване на заглушаването.

Вятърът на промените в Източна Европа както и „Възродителният процес“ създават много главоболия на ДС по изолацията на „вражеските“ радиостанции от разширяващата им се аудитория в НРБ. Режимът е принуден да модернизира преминаващите през територията на страната международни телефонни връзки, което не остава незабелязано от „класовия враг“. Интервютата с дисиденти и жертви на репресиите стават широко застъпен жанр в предаванията на Дойче Веле и Радио Свободна Европа. Двете радиостанции огласяват подписките и възванията на възникналите след 1987 г. опозиционни организации в НРБ. От документите на ДС за този период личи, че ведомството непрекъснато търси начини да установи контрол, да записва и проследява хората, дръзнали да използват новите комуникации за връзка с “класовия враг”.

Месеци след края на управлението на Живков, ДС продължава да планира „активни мероприятия“ и да гласи инфилтриране на агенти и доносници сред българските журналисти в Дойче Веле, БиБиСи и Свободна Европа, за което свидетелстват документи на шпионското ведомство. В плана на ДС за противодействие на Дойче Веле и БиБиСи от 1990 г., изготвен месец след падането на Живков, е записано намерението за внедряване на „един-двама сътрудници в обектите „Сирена“ /Дойче Веле/ и "Бърлогата"/БиБиСи/. В документ от 6 април 1990 г. 

ДС демонстрира отличната си осведоменост за плановете на Свободна Европа да стъпи в България. Но НРБ вече не разполага нито с политическа воля, нито с конвертируема валута, за да захрани тези последни авантюри. „За разлика от успеха по разединяването на „вражеската“ емиграция, битката на комунистическия режим и ДС с „вражеските“ радиостанции“ завършва с пълно поражение“, категорични са експертите на Комисията по досиетата.




Гласувай:
15
1



1. dockholiday - Защо му е на някой да заглушава?
24.10.2014 09:06
За да скрие истината. Комунистите имаха много за криене и това пролича след 1989г - хората масово напуснаха държавата.
цитирай
2. apostapostoloff - ДС си бяха милиционери-
24.10.2014 15:02
заглушавали това, заглушавали онова, а през това време всеки свободно можеше да си чете западната преса в четвърта читалня на Народната библиотека. Абдали, чукундури и празноглавци!
цитирай
3. apostapostoloff - Работата е там, че Димитър Инкьов
27.10.2014 08:20
написа и издаде на немски език над 100 книги за деца!! По този начин той удари в земята дори братя Грим. Това чутовно постижение упорито се премълчава и до днес от тези, които го прогониха от страната ни и го предледваха цял жияот.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2066290
Постинги: 1541
Коментари: 4924
Гласове: 4708
Календар
«  Май, 2017  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031