Александър Йорданов
След ноември 1989 г. дойде декември. Тогава новият лидер на БКП Петър Младенов изнесе доклад на Декемврийския пленум на ЦК на БКП публикуван на 12 декември във в. "Работническо дело". Какво казва лидерът на БКП тогава, само месец след отстраняването на Живков:
(“Работническо дело” - год. LXIII, брой 346 от 12 декември).
Цитирам:
"ПРЕЗПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ СТРАНАТА НАВЛЕЗЕ В ПЕРИОД НА СЕРИОЗНА КРИЗА и стагнация в своето цялостно развитие. Имаме пред вид следните явления в обществото:
– СТАГНАЦИЯ в икономическото ни развитие, застрашително изоставяне на икономиката, застрашително нарастване на външния дълг;
– УВЕЛИЧАВАНЕ НА ИНФРАЦИЯТА, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка ВЛОШАВАНЕ НА ЖИЗННОТО РАВНИЩЕ, наличие на широко разпространена КОРУПЦИЯ;
– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и УПАДЪК НА ОСНОВНИ МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЦЕННОСТИ.
За всички нас тук влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе. ТОВА СЕ ВИЖДАШЕ МНОГО ПРЕДИ да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководство формираше екипи, създаваше „концепции”. В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с ФЕОДАЛНОТО управление. Оформи се малка група начело с ТОДОР ЖИВКОВ , която УЗУРПИРА ВЛАСТТА. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха ВЛАСТОЛЮБЦИ И КАРИЕРИСТИ от различен калибър. Те получаваха от върховния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществени институции. Това бе дълбоко обидно за нашия народ.
За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички основни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съждения. Тези ДЕФОРМАЦИИИ СЕ ЗАДЪЛБОЧИХА през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пътя на повишаването на външните и вътрешните задължения на страната. Тази политика с основание може да бъде наречена: „След мен потоп”. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.
Главната причина за създалото се положение бе неизживяната административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол върху производството и разпределението.
Първо: В последните години не само че НЯМА НИКАКЪВ ИКОНОМИЧЕСКИ РЪСТ, а напротив, има рязко връщане назад.
Второ: Особено опасна е нарастващата “пропаст” между паричните средства на населението и наличните стоки и услуги. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само за 1989 г. се очакват свободните парични средства да се увеличат с още 1.6 млрд. лева!
Трето: Много години наред ДЪРЖАВНИЯТ БЮДЖЕТ ПРИКЛЮЧВА С ГОЛЕМИ ДЕФИЦИТИ.Непризнаването на инфлацията ускорява ОБЕЗЦЕНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕВ, намалява неговата вътрешна и външна покупателна сила. Изключителна тревога буди стремителното НАРАСТВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА ни в свободна конвертируема валута. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута.
Четвърто: Като цяло можем да говорим за намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската икономика. Народното ни стопанство се намира в период на ПРОГРЕСИРАЩ ИКОНОМИЧЕСКИ СПАД. През последните няколко години ние НЕ УСПЯХМЕ ДА СЕ АДАПТИРАМЕ КЪМ СВЕТОВНОТО СТОПАНСТВО, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас.
Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години отслаби връзката на селяните със земята. От традиционни износители България стана ЕЖЕГОДЕН ВНОСИТЕЛ НА КАРТОФИ, ФАСУЛ, ЗЕЛЕ, ЛУК,ФУРАЖ...
Това не беше политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности. Създадоха се условия за ПОДКОПАВАНЕ НА ТРАДИЦИОННИТЕ ЗА БЪЛГАРИНА ТРУДОВИ ДОБРОДЕТЕЛИ.
“НАГОРЕ” ВЪРВЕШЕ ЛЪЖЛИВА ИНФОРМАЦИЯ, “надолу” – завишени възнаграждения за мълчание и съучастие, един ОБЩ ЗАГОВОР СРЕЩУ БЛАГОПОЛУЧИЕТО НА НАРОДА. Създадоха се УСЛОВИЯ ЗА КОРУПЦИЯ, за разгръщане на “ИКОНОМИКА В СЯНКА", за НАЙ-РАЗЛИЧНИ МАФИИ...Икономиката на командите “от горе” беше на път да унищожи прекрасната българска природа.
Разклати се вярата на населението към закона, защото той постоянно се нарушаваше. Намесата в дейността на правозащитните органи стана постоянно явление."
Това споделя лидерът на БКП Петър Младенов на пленума на ЦК на БКП на 11 декември 1989 г. Този анализ трябва да е настолен за всеки застрелян в ума комунист или глупак, който още вярва, че при соца е било по-добре. 25 години идеолозите на БСП и продажни журналисти отказват да говорят за този доклад и правят опити за реставрация на времето, което той отрича. Напразно. Няма по-вреден за човека обществен строй от комунизма/социализма, няма по-пагубна идеология от комунистическата. Затова и да се отрича злото, което нанесе комунизмът на България и българите е дълг на всеки честен българин. Показателно е, че само три дни след произнасянетио на това слово, същият Петър Младенов бе готов да извика "танковете", за да спре народният гняв срещу Партията. Но ако на 10 ноември имаше една част от партията срещу друга част от партията, то на 14 декември, имаше само ЕДИН НАРОД СРЕЩУ ЕДНА ПАРТИЯ. И този Ден на гнева е истинският Ден първи на българската демокрация.
Харесвам"}" data-reactid=".0.1" style="color: rgb(109, 132, 180); cursor: pointer; text-decoration: none;">Харесвам · · Споделяне
Тагове:
Комунист или фашист, Бокова е дюшеш, но ...
Браво, Путин! Браво, Пета Колона! Браво ...
Та този е прогонен от всякъде, защото е мошеник и лъжец ...
Има вярно, но, лъжите са повече.
