Постинг
18.02.2015 14:00 -
Руската сила утре
Накъде могат да вървят такъв народ и такава власт? Като идеал за тях изглежда Саудитска Арабия – крайно консервативна, чисто феодална и клерикална монархия, самозатворила се за външни влияния, но регионална военна суперсила, лишена от модерна индустрия или наука, използваща труда на безправни гастарбайтери, силово потискаща вътрешните напрежения. Единственият проблем, който ще затрудни Русия да постигне този идеал – многото повече гърла, които трябва да се изхранват от всеки варел петрол.
Недостигът на варели трябва да се компенсира. Теоретичните възможности за това са няколко. Едната е връщане към политиката на Петър Велики – модернизация на страната, стремеж към ускорено цивилизационно развитие. Звучи прекрасно, но неправдоподобно. Двата големи модернизационни проекта в руската история са били осъществени отгоре, с репресивни средства и за сметка на живота и благополучието на безброй хора. И в двата случая са били налице няколко липсващи в момента фактора. Първо, изоставането на страната е било очевидно при наличие на реална външна заплаха. Второ, реформаторите са имали ясна визия за насоките и мащаба на реформите. И трето, те са имали неограничена възможност да принуждават. Петър Първи и Сталин са ползвали насилието не защото са били садисти, а защото това е най-разбираемият от народа им език.
Усилията на Горбачев безвъзвратно се провалиха в момента, когато номенклатурата престана да се страхува от него. Той се опита да убеди управляващия елит да работи за модернизиране на страната. Същият този елит, чиято управленска немощ я докара до колапс! Елит, който ясно разбира, че един от първите ефекти на тази модернизация ще бъде собствената му подмяна. Трябва ли да се учудваме, че избра да пожертва държавата в полза на собственото си оцеляване? Оцеляване и забогатяване. И ще пази този избор доколкото може.
Еволюцията си има принципи. Един от тях е принципът на най-малкото съпротивление. Скотовъди-кочевници не се местят от туристически подбуди. Напротив, те не го правят докато добитъкът не изяде цялата трева наоколо. Производителите подобряват стоките си не от любов към клиентите, а заради печалбите и страха от конкуренция. Управляващите елити остават на власт докато имат с какво да убеждават и принуждават обществото си да ги търпи.
Затова недостига на варели в Русия се компенсира не с труд и реформи, а с политически маневри и протакане. По същия начин залязваше предпоследната източна империя – Турция. Вместо очевидно необходимите промени елитът й лавирал между по-силните държави. Така той си спечил няколко десетилетия, но е докарал страната до разпад. За неин късмет в последния момент се явил военен герой, който първо я спасил от военна катастрофа, а след това е предприел огромни граждански реформи, приличащи като две капки вода с реформите на Петър I.
Някой може да каже че Русия и Турция са несравними величини. Ще трябва да им напомним обаче, че ако Русия е успявала да се противопоставя на целия западен свят в продължение на четиридесет години, то Турция го е правила повече от четиристотин. Приликите между тези бивши империи са безброй, а принципните разлики днес са само три. На първо място Турция няма ядрен потенциал. Естествено е, че тя заема по-малко място в световните работи, но то реално съответства на нейните възможности. Второ, Турция няма руските природни ресурси. Затова на турците им се налага повече да работят. Това не е толкова печелившо, колкото да помпаш пари от земята, но пък е много по-полезно. Но най-важното отличие е, че турците са надживели убедеността в собствената си изключителност и величие. Това им позволява осъзнато и с достойнство да се учат от по-напредналите от тях.
Основната маса от руснаците са още далеч от това разбиране. Те все още не са проумели дори и това, че Съветският съюз дължеше величието си не на тях, а на своята идеология. Русия неизбежно ще мине през момента, в който на руския народ ще му се наложи да се откаже от илюзията си за величие. Въпросът е дали този момент ще настъпи преди или след като деградацията на държавата му ще придобие необратим характер.
Иван Д. Стоянов
Недостигът на варели трябва да се компенсира. Теоретичните възможности за това са няколко. Едната е връщане към политиката на Петър Велики – модернизация на страната, стремеж към ускорено цивилизационно развитие. Звучи прекрасно, но неправдоподобно. Двата големи модернизационни проекта в руската история са били осъществени отгоре, с репресивни средства и за сметка на живота и благополучието на безброй хора. И в двата случая са били налице няколко липсващи в момента фактора. Първо, изоставането на страната е било очевидно при наличие на реална външна заплаха. Второ, реформаторите са имали ясна визия за насоките и мащаба на реформите. И трето, те са имали неограничена възможност да принуждават. Петър Първи и Сталин са ползвали насилието не защото са били садисти, а защото това е най-разбираемият от народа им език.
Усилията на Горбачев безвъзвратно се провалиха в момента, когато номенклатурата престана да се страхува от него. Той се опита да убеди управляващия елит да работи за модернизиране на страната. Същият този елит, чиято управленска немощ я докара до колапс! Елит, който ясно разбира, че един от първите ефекти на тази модернизация ще бъде собствената му подмяна. Трябва ли да се учудваме, че избра да пожертва държавата в полза на собственото си оцеляване? Оцеляване и забогатяване. И ще пази този избор доколкото може.
Еволюцията си има принципи. Един от тях е принципът на най-малкото съпротивление. Скотовъди-кочевници не се местят от туристически подбуди. Напротив, те не го правят докато добитъкът не изяде цялата трева наоколо. Производителите подобряват стоките си не от любов към клиентите, а заради печалбите и страха от конкуренция. Управляващите елити остават на власт докато имат с какво да убеждават и принуждават обществото си да ги търпи.
Затова недостига на варели в Русия се компенсира не с труд и реформи, а с политически маневри и протакане. По същия начин залязваше предпоследната източна империя – Турция. Вместо очевидно необходимите промени елитът й лавирал между по-силните държави. Така той си спечил няколко десетилетия, но е докарал страната до разпад. За неин късмет в последния момент се явил военен герой, който първо я спасил от военна катастрофа, а след това е предприел огромни граждански реформи, приличащи като две капки вода с реформите на Петър I.
Някой може да каже че Русия и Турция са несравними величини. Ще трябва да им напомним обаче, че ако Русия е успявала да се противопоставя на целия западен свят в продължение на четиридесет години, то Турция го е правила повече от четиристотин. Приликите между тези бивши империи са безброй, а принципните разлики днес са само три. На първо място Турция няма ядрен потенциал. Естествено е, че тя заема по-малко място в световните работи, но то реално съответства на нейните възможности. Второ, Турция няма руските природни ресурси. Затова на турците им се налага повече да работят. Това не е толкова печелившо, колкото да помпаш пари от земята, но пък е много по-полезно. Но най-важното отличие е, че турците са надживели убедеността в собствената си изключителност и величие. Това им позволява осъзнато и с достойнство да се учат от по-напредналите от тях.
Основната маса от руснаците са още далеч от това разбиране. Те все още не са проумели дори и това, че Съветският съюз дължеше величието си не на тях, а на своята идеология. Русия неизбежно ще мине през момента, в който на руския народ ще му се наложи да се откаже от илюзията си за величие. Въпросът е дали този момент ще настъпи преди или след като деградацията на държавата му ще придобие необратим характер.
Иван Д. Стоянов
Професор Андрей Зубов: След Крим изглежд...
Три причини за носталгията ни по социали...
НЯМА ЛЯВО, НЯМА ДЯСНО - ВСИЧКО Е ПРЕДЕЛН...
Три причини за носталгията ни по социали...
НЯМА ЛЯВО, НЯМА ДЯСНО - ВСИЧКО Е ПРЕДЕЛН...
Заплахи.
Ако им отвърнат, защо им отвръщат.
Ако не им отвърнат, значи врагът го е страх.
Винаги извъртат в най-изчанчената посока.
Такива глупави хора нямат друг шанс да се нахранят, освен ако откраднат чуждото.
цитирайАко им отвърнат, защо им отвръщат.
Ако не им отвърнат, значи врагът го е страх.
Винаги извъртат в най-изчанчената посока.
Такива глупави хора нямат друг шанс да се нахранят, освен ако откраднат чуждото.
"Управляващите елити остават на власт докато имат с какво да убеждават и принуждават обществото си да ги търпи."
цитирайСаудитска Арабия. Те са доставчици на суровини и нищо повече. Нямат наука, изкуство, индустрия, производство...
Изнасят суровини, а парите изяждат, изпиват и изсират... Русия е една изостанала, прогнила, нещастна страна. Една империя на нищото...
цитирайИзнасят суровини, а парите изяждат, изпиват и изсират... Русия е една изостанала, прогнила, нещастна страна. Една империя на нищото...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
