Прочетен: 2726 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 12.03.2015 16:32
каквото е ЕС, или в Путинова Русия, където властват беззаконието и параноята? А. Андреев отправя този въпрос към всички, които виждат България до Русия, а не в ЕС.
Прогнилият ЕС се разпада, световният жандарм САЩ си разиграва коня, а горда България трябва да върви по собствен път и да взима пример от православните братя в Москва…
Българските интернет-форуми бъкат от подобни наивизми, които в общия случай са и крайно неграмотно поднесени. Не ме интересуват онези поръчкови потребители, които пускат такива постинги, защото са наети (или самонаети) като нечии пехотинци в пропагандната война. Интересуват ме хората, които действително споделят този опасно килнат мироглед. Тъкмо към тях имам многобройни въпроси, но в интерес на джентълменската дискусия най-напред ще им призная правото да се съмняват, да недоволстват и да критикуват по няколко пункта:
Да, Европейският съюз се намира в тежка криза. Да, той е разединен и не може да намери своя собствена политика в много области. И спешно му трябва задълбочаване, общо данъчно законодателство, единна външна и отбранителна политика, енергични и вдъхващи доверие лидери.
Да, САЩ (с подкрепата на Великобритания) мълчаливо се възползват от слабостта на ЕС и продължават да налагат идеята за еднополярен свят.
И, да, доколкото съществува някакъв единен „Запад” - и на него понякога не са му чужди лицемерието и двойните стандарти.
За да няма отново реки от сълзи и кръв
Нека сега обаче да видим какво има в другата паничка на кантара. Още първата тежест, която откриваме там, веднага го накланя в полза на Европа: мирът. Днешните поколения не помнят (не помним) ужасяващите войни, но колективната европейска памет ги помни. Тъкмо тази памет превръща ЕС в мирен колос, който често пъти, неадекватно на своя човешки и икономически потенциал, е нерешителен и отстъпчив, само и само за да запази мира. Чудовищната безпаметност на онези, които особено днес подценяват омиротворяващото значение на ЕС, някой ден - недай боже! - отново може да пролее реки от сълзи и кръв на целия континент. Нима човек с поне малко мозък в главата си може наистина да иска нова война, докато ехидно потрива ръце пред немощта и объркването на европейците днес?
Но дори да не е война - как ще я карат малки страни като България, ако не са в ЕС? Ще оцеляват на мускули, заобиколени от гранични и митнически бариери, със собствена нестабилна валута и прескъпи кредити на свободния финансов пазар? Че нали тогава половината им население веднага ще се изнесе на запад, а слабата, непроизводителна и неконкурентна икономика ще се срути за месеци? Нима е нужно много да се напрягаме, за да се досетим кой ще овладее един такъв разграден двор, където върховенството на закона съвсем се е превърнало в чужда дума, а единствените възможни източници на ресурс са корупцията и престъпността? Може би тогава България ще реши „да си върне” Македония, за да си подобри икономическото положение? Хайде, организирайте референдум за излизане на България от ЕС, спечелете го, пък да ви гледаме сеира тогава. Не че ще стане, но нима е възможно да се мисли толкова късогледо?
Александър Андреев
Онези пък, които тъгуват по съветските времена, искам да попитам: защо се разпаднаха СИВ и Варшавският договор? Само поради наивността на Горбачов ли? Разбира се, че не - такива фундаментални събития никога не са резултат само от нечия слабохарактерност, за тях винаги има обективни причини. Разпаднаха се, понеже вече нямаше пари за поддържането им и понеже (почти) всички съветски сателити пожелаха да ги напуснат. Суверенитет и самоопределение - това е простият отговор, насочен и към онези, които споделят страховете на Кремъл, че „враждебните сили” обграждали Русия. Защото кой може да забрани на една независима държава да членува в ЕС или в НАТО - без значение какви параноични сценарии се разиграват в главата на В.В. Путин? (Да не говорим, че никому и на ум не идва да напада Русия.)
Отвъд кръчмарската дискусия
Да, така нареченият „Запад” има грехове в рубриката „самоопределение”, но общественото мнение в Европа открито обсъжда темата „двойни стандарти” (Косово-Крим), докато в Русия анексията на полуострова и отцепването на Източна Украйна се посрещат единствено с аплодисменти. А чугуненият, мъртъв и тържествен език, на който се изказват по тези въпроси Путин и Лавров, е изваден директно от нафталина на СССР. В сравнение с него западните политици говорят не само по-честно и по-човешки - те са принудени и по-малко да лицемерят, защото обществеността ги гледа под лупа. Докато руската общественост в мнозинството си сякаш предпочита да вярва, да се ентусиазира, да мрази и да следва, нежели да се съмнява и критикува…
С две думи: къде предпочитаме да живеем? В едно мирно и толерантно (без да е идеално) пространство, където правилата се спазват, а отделният човек и отделният гласоподавател имат реална власт и защитени права - или в ничията земя, където властват мизерията, беззаконието, параноята и архаичните възгледи на 19 век? Струва си да мислим за това, докато кръчмарската дискусия се опитва да демонтира ЕС и да запокити България кой знае накъде.
www.dw.de/%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%B8-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F/a-18308054
Тагове:
Денят на Голямото Предателство
Те обявиха война на България А ЕС я Пред...
ПРЕДИ ПУТИНОВИЯ ЯЗОВИРЕН ТЕРОРИЗЪМ....
Турският вътрешен министър: Целият свят ...
Предполагам, че авторът е имал предвид ЕС?
През 2000 г. Австрия се оказва в изолация от Брюксел, защото австрийците ( народа де ) е дръзнал да гласува доверие на Йорг Хайдер, и да го направи втора политическа сила. Тогава толерантна Европа, с много силен толерантен начин успя да пренебрегне вота на обикновените хора които имат реална власт и защитени права и да наложи толерантно удобно нему правителство. През 2005,2 в навечерието на изборите в Австрия, също толкоз толерантно вземат та поумират Хайдер. За всеки случай!
А мирната ЕС, толкова се е загрижила за мира и добруването, че нямаше търпение ООН да приеме резолюция срещу кадафи, и още дорде не беше исъхнало мастилото от принтерите, почна да нанася въздушни удари по Либия. И защо? Заещото Кадафи бе дръзнал да си поиска парите дадени на Берлускони и Саркози за предизборните им кампании. Нахалник, разбираш ли, дръзна да посегне на спокойствието на ЕС. А до преди няколко месеца преди да го нападнат, същите тези миролюбиви, честни итолерантни Европейци даваха мило и драго Кадафи да им гостува и се правеха на клоуни пред него.
На 2-ри май тази година ще стане една годзина от кървата баня в Одеса, където живи изгарят над 140 души, много от тях хуманно доубити от тези които направиха Майдана в Киев.
Да споменавам ли, че ЕС призна десен сектор и неговите лидери за легитимна власт в Киев!
Дали поради тази причина, съвсем толерантно, до ден днешен мълчат и не осъждат този кървав акт на насилие от страна на призантият от тях десен сектор който демонсткрира ярък неофашизъм със съответните фашистки символи и поздрави.
Въпросът не е в това дали искаме да живеем в ЕС, Бангладеш, Джгибути или Папуа Нова Гвинея! Въпросът е в това, че ЕС вече няма възможност да живее по този двуличен начин. Или ще си промени ценосттите, или, просто, е обречен на самоунищожение и разпад.
Среден път няма!