Прочетен: 1162 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.05.2015 18:08
Той почва като просяк, той е свръх пролетарий, той няма една дреха да облече. И той получава подаяния от местните търговци, които го карат да мете. За слуга те не могат да го наемат, защото едно 10 – годишно момче не може да вдигне и един денк. Премита нещо и му дават остатъците от храната. Така яде – и спи при овцете, защото няма дом.
В околностите на Казанлък, аз си спомням като дете, има кошари. Една от кошарите беше на бащата на големия наш художник Иван Милев, по пътя за Шипка. И там Кънчо отива вечерно време, за да се сгуши при овцете да спи.
Обикаляйки обаче, вече 15 годишен, когато го наемат за слуга, защото едно 15 годишно момче може да свърши работа, той разбира, че в Цариград Казанлъшкото розово масло се продава шест пъти по-скъпо отколкото го продават в Казанлък.
И тогава Кънчо решава да поиска един малък заем от чорбаджията. Но чорбаджията си прави експеримент. Виждате ли как се развива капиталистическо мислене? Той трябва да е сигурен в този човек. И той хвърля един алтън в сметта. Когато Кънчо вечерта мете, той вижда алтъна и другата заран го дава на чорбаджията и казва: „Чорбаджи, намерих тази пара в боклука“. Това вече е доказателство.
Хвърля още една между платовете, това става в някаква пасмантерия, текстилен дюкян. Той подрежда плтовете, намира парата и на другата сутрин я дава на чорбаджията. Това вече е гаранция за заем. И му дава заем, с който Кънчо отива и купува в най-отдалечените села най-чистото розово масло.
Оттам той тръгва пеш за Цариград с 12 мускала. Един мускал има 3 грама розово масло. Върви пеш, като си купува кундури, обуща, за да може като минава през град, да си обува кондурите, за да не го смятат за разбойник. След това той ги сваля, метва ги през рамото си, за да не ги скъса, и върви пеш, бос.
Стига и продава на големите фирми в Цариград, на „Каселман“, и спечелва толкова, че на другата година има възможност с тези пари да закупи 36 мускала. Виждате, стават двойно, тройно, геометричната прогресия на развитието на капитала.
И този човек постепенно разви така своята търговия и своя капитал, че през 1906 г. той изнесе от България собствено розово масло в размер на 1600 килограма. Тъй като 1 грам розово масло струва 1 грам злато, винаги това е бил горе – долу еквивалентът, този човек беше най-големият милионер на България.
Но той запази здравия си морал. Когато разпределяше на синовете си печалбите, той отделяше най-напред за „сиромашта“, за църквата, за джамията /защото в Казанлък имаше много турци, а и той е ял хляб на турците, когато са били чорбаджии в магазините/ и за сиропиталището.
Едва тогава остатъкът се разделя. Това е моралът на човека, който върви по нормалния път на печалбата на капитала.
Говори Петър Константинов
darikfinance.bg/novini/48545/%CD%E0%E9-%E3%EE%EB%E5%EC%E8%FF%F2+%E1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8+%EC%E8%EB%E8%EE%ED%E5%F0+%E7%E0%EF%EE%F7%ED%E0+%EA%E0%F2%EE+%EF%F0%EE%F1%FF%EA
27.05.2015 22:26
От години търся инфо за случая за да го покажа в какъв фашизъм са живели дедите ни и не само това а и да покажа че докато те започват своя бизнес нашата войска до него време се е снадбявала с лимонтозу от ... Турция, основният ни враг, разбираш ли за какво става въпрос!?
Захарна фабрика в Русе също е показателен пример какъв капитализъм и фашизъм е било в България преди ВСВ, след която белгийците я подаряват на НРБ заедно със жилищата които са построили на работниците, в които и сега живеят хора и целия квартал се нарича „Захарна фабрика“. Правят този подарък защото са преценили, че вече е амортизирана фабриката но това не пречи на червените ЧЕ-та да я оплакват, че била съсипана.