Блогът на Йосарян :: Гърците мечтаят за комунизъм? Дайте им го

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.07.2015 21:37 - Гърците мечтаят за комунизъм? Дайте им го

Автор: josarian Категория: Политика

Прочетен: 1077 Коментари: 0 Гласове:

Най-новата история на Гърция представлява една несбъдната мечта за комунизъм, за реализирането на която пречеха всякакви западни покровители, написа тази седмица руският делови всекидневник "Ведомости" вредакционната си статия.

Това е страна, десетилетия наред мечтаеща за комунизъм и съчувстваща изключително много на такова устройство на обществото, но най-после гърците имат шанс да изпробват на собствен гръб това, от което Източна Европа се отърва преди четвърт век, пише изданието.

Същата теза изказа още през 2011г. американецът от гръцки произход Бил Фреца на страницата на списание "Форбс". Макар някои от твърденията му да са спорни (особено когато са отнасяни към цял един народ), текстът е добра илюстрация за отношението на онези, които изгубиха търпение към Гърция и нейните лидери.

През 1944г. след прочутото "споразумение за процентите" между Сталин и Чърчил на гърците е отредено да попаднат в британската сфера на влияние в следвоенна Европа. Но още преди края на войната сблъсъкът между комунистическото движение и подкрепяните от Лондон и Вашингтон монархисти прераства в гражданска война с жестоки репресии от двете страни и разгром на левицата.

През 1947г. компартията е забранена, а левицата е изтласкана в периферията на политическата дейност. През 50-те и 60-те години страната влиза в НАТО и европейската икономическа зона и това е време на стремителен икономически възход от средно 7% годишно.

Вероятността левицата да дойде на власт по време на политическата криза от 1965-1967г. (включително в ущърб на интересите на САЩ и Запада в тази част от Европа) провокира преврата на "черните полковници".

Социалистите дойдоха на власт чак през 1981г. при лидера си Андреас Папандреу – политик, доминирал гръцката политическа сцена до края на ХХ век и обвиняван днес за изграждането на сегашната невъзможна за издържане от държавата система на милиони бюджетни служители, бонуси, допълнителни заплати...

Последвалото десетилетие е и време на бърз ръст на съотношението дълг към БВП – от 34% през 1981г. до 100% през 1991г. (в тази година плащанията по външните задължения достигнаха 12% от БВП).

Преследването на социалистическата мечта – както я разбират гърците – бе съпроводено с проевропейска политика и тясно обвързване с Европа. Успоредно с това растеше напрежението поради недоволство от западните кредитори, чиито условия се възприемаха като опит да бъдат отнети на Гърция социалистическите популистки завоевания на Папандреу. Кулминацията на всичко това бе победата на СИРИЗА през януари 2015г.

Но още 5 години преди идването на Алексис Ципрас на власт Бил Фреца коментира: "Веднъж на много, много години се появява възможност народите да получат това, което наистина заслужават и този път удря часът на Гърция".

С остър тон авторът написа, че гърците "не може да откраднат достатъчно пари от германските данъкоплатци, за да спасят страната си от фалит и колапсът изглежда неизбежен".

Фреца прогнозира, че Гърция ще попадне във финансово Чистилище, където "иррелевантната гръцка икономика ще продължи да наказва всеки, достатъчно глупав да ѝ даде пари" и пита: "Защо просто не ги оставим да направят това, което мнозина гърци страстно желаят от почти един век насам – оставете ги да си направят комунизъм."

Авторът смята, че светът има нужда от един съвременен пример на комунизъм в действие и няма по-добър кандидат от Гърция за тази роля. Той казва, че – колкото и да не се вярва на младите хора – комунизмът някога бе световна сила, държаща за заложник милиарди хора, а днес никой не го възприема сериозно (извън някои елитни университети). Да, имаме Куба, Венецуела и "психопатичната династия, владееща вцепенените зомбита в Северна Корея", но нито една от тези страни не е добър комунистически пример.

Гърците, обаче, от години вървят към него с антикапиталистическите си настроения, достигнали мащаб, какъвто няма в нито една развита страна по света. "Темпераментната им привързаност към комунизма прогони всички работливи гърци в чужбина в търсене на възможности. Гърция не е военна заплаха за съседите си и има всички слабости на западните държави, което я превърна в изпитателен полигон за марксистки теории. Само ги изхвърлете от ЕС, спрете им безплатните евра и им върнете печатните преси за драхми. След което стойте и гледайте какво става в продължение на едно поколение."

Фреца саркастично заявява, че "страната, създала демокрацията, я използва да рафинира изкуството да се живее с парите на другите – нещо, впрочем, което всички западни демокрации се изглежда се опитват да имитират. Но Гърция първа свърши парите на другите и изглежда напълно логично да направи следващата логична стъпка след социализма."

Като припомня, че делът на Гърция в европейската икономика е малък, гостите ѝ са уморени от стачки, блокади и коктейли молотов, а агнешко, зехтин и кисело мляко може да се купят и от другаде, Фреца препоръчва да бъдат оставени гърците "да си построят раят на работническата класа и да ни припомнят как изглежда наложеното от държавата равенство".

Останалата част на Балканите мина през "радостите" на комунизма, но в Гърция след свалянето на хунтата под повърхността на стабилността се запази напрежението, "докато всеки грък се притеснява да не би някой да работи по-малко от него". Здраво работещата Турция бе оставена извън ЕС, продължи отпускането на кредити на една страна, която е била в несъстоятелност през почти половината си история на независимост от 1832г. насам.

Така че въпреки трескавите заседания, трагикомедията навлиза във финалната си сцена и е време глобалните финансови институции да се оттеглят, пише преди 5 години Фреца. "Ако не искате да плъзне истинската зараза – това особено заболяване, при което си мислиш, че можеш непрекъснато да консумираш повече, отколкото произвеждаш – оставете Гърция на гърците."

Поради гръцките ми корени ми е още по-трудно да заявя следното, казва авторът. "Да лежиш на лаври на 2000 години е изтъркан номер. Малко са културите в света, които гордо могат да погледнат назад към толкова много постижения в изкуството, драмата, атлетиката, философията, реториката и архитектурата, носещи слава на Гърция, но е време съвременните гърци много добре да се вгледат в себе си. Какво донесоха на света напоследък? И, което е по-важно, какво са готови да направят, за да си помогнат? Ако не могат да отговорят на този въпрос, значи е дошло време да пеят "Интернационала".
www.dnevnik.bg/analizi/2015/07/03/2566352_gurcite_mechtaiat_za_komunizum_daite_im_go/

Нагоре