Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2015 22:40 - Великий товарищ Путин - биография
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 861 Коментари: 3 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Владимир Владимирович Путин (на руски: Влади́мир Влади́мирович Пу́тин Влади́мир Влади́мирович Пу́тин) е руски политик, настоящ президент и бившминистър-председател на Русия.

Става временен президент на Русия на 31 декември 1999, като сменя Борис Елцин, а заема поста като титуляр на 7 май 2000 г. след проведените президентски избори. През 2004 г. е преизбран за втори мандат. През 2008 г. е сменен от Дмитрий Медведев на президентския пост и е назначен за министър-председател на Русия. През 2012 г. Владимир Путин отново печели президентските избори и от 7 май 2012 г. е за трети мандат президент на Русия.

 

Биография[редактиране | редактиране на кода]

 
Путин като агент на КГБ.

Владимир Путин е роден в Ленинград (дн. Санкт Петербург). Той е късно дете в семейството — 2-та му братя са починали през войната. Завършваправо в Ленинградския държавен университет през 1975 г., след което постъпва на работа в Комитета за държавна сигурност (КГБ). От 1985 г. работи за КГБ в бившата Източна Германия. След завръщането си в Русия през 1990 г. работи в родния си град като служител в университета (1990-1991 г.), съветник по чуждестранните инвестиции на кметаАнатолий Собчак (1991-1994 г.) и заместник-кмет (1994-1996 г.). Официално той напуска КГБ следопита за преврат през август 1991 г.

След 1996 г. Путин се премества в Москва и заема второстепенни постове в администрацията на Борис Елцин. От 1997 г. става заместник на завеждащия администрацията наКремъл. През 1998 г. е назначен за директор на Федералната служба за сигурност на Русия, наследникът на КГБ. През март 1999 г. става и секретар на Съвета за сигурност на Русия, а през август - министър-председател. От декември същата година изпълнява длъжността на президент. През 2000 г. е избран за държавен глава, а през 2004 г. е преизбран за втори мандат.

На поста президент Путин извършва няколко размествания в средите на руската олигархия, като издига близки до себе си хора и отстранява потенциалните политически опоненти, като например шефа на НК ЮКОСМихаил Ходорковски, арестуван на 25 октомври 2003 г. по обвинение в нарушения, допуснати в хода на приватизацията на ЗАО «Апатит». Друг крупен олигарх, Борис Березовски, намира убежище в Англия. Същевременно останалите лоялни на Путин олигарси продължават да развиват своя бизнес, без да получават същото внимание от страна на прокуратурата. Изпозлвайки своето влияние, въпросната група пренасочва солиден финансов поток от руската икономика за създаване на популистки младежки орагнизации, основните от които са образуваната през 2005 година "НАШИ" и "Млада гвардия".

В края на 2007 г. Путин забранява на Британския съвет да поддържа всякакви филиали, които са извън столицата Москва. На централните телевизии пък е наложена изричната забрана да допускат в ефир представители на опозицията. Пряката негова и на негови хора намеса в дейността на медиите стана неразделна част от от неговите средства за PR. Под неговото управление бюрокрацията продължава да развива корупционните си практики, изпълнявайки поръчков натиск срещу неправителствени организации, рекет срещу предприемачи, изнудване на граждани.

По повод даването на политическо убежище на Александър Литвиненко, който според руски проправителствени издания е свързан с чеченски терористи, [1][2][3][4] Путин заявява, че след като британските власти „са позволили да се съберат на тяхна територия значително количество мошеници, негодници и терористи, те са създали условия, в рамките на които се подлага на опасност животът и здравето на самите поданици на Британия“. „И цялата отговорност за това е на британската страна“, подчертава бившият президент на Русия.[5]
Искането от Британия за екстрадиране на Андрей Луговой, който е гражданин на Русия, Путин нарича глупаво и заявява: „Ако тези люде, които са ни предявили искане за предаването на Луговой не знаят това (забраната от конституцията за екстрадиране на руски граждани), то под въпрос се поставя нивото на тяхната компетентност, ако са знаели — значи, това е просто политически ход с цел пиар“,
[6] Искането от британска страна за промяна на конституцията Владимир Путин нарича "рудимент от колониалното мислене" и отбелязва, че всъщност на тях им трябва да сменят мозъците, а не конституцията.[7]

Външна политика в президентството на Путин[редактиране | редактиране на кода]

Президентството на Путин продължава от декември 1999 г. до май 2008 г. В международните отношения, Путин прави все по-критични публични изявления по отношение на САЩ и други западни страни. През февруари 2007 г., по време на годишната Мюнхенска конференция по политика на сигурност, той критикува това, което той самия нарича монополно господство на САЩ в световните отношения, и подчерта, че САЩ показват „почти несъдържателно хипер използване на сила в международните отношения”. Путин каза, че резултатът от това е, че

Никой не се чувства в безопасност! Защото никой не може да смята, че международното право е като каменна стена, която ще ги защитава. Разбира се, такава политика стимулира надпревара във въоръжаването.

Путин предложи някои инициативи като например създаване на международни центрове за обогатяване на уран и предотвратяването на разполагане на оръжия в космическото пространство. През месец януари 2007 г. в интервю Путин заяви, че Русия е за един демократичен многополюсен свят и за укрепване на системата на международното право.

Докато Путин често е характеризиран като автократ от западните медии и някои политици, отношенията му с президента на САЩ Джордж Буш, президента на Бразилия – Луис Инасио Лула да Силва, президента наВенецуела – Уго Чавес, бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, бившия френски президент Жак Ширак и италианския премиер Силвио Берлускони е докладвано, че е лично приятелско. Отношенията на Путин с новия канцлер на Германия – Ангела Меркел, е съобщено, че е „по-хладно” и „по-делово” от партньорството му с [[Герхард Шрьодер].

В резултат от атаките от 11 септември срещу Съединените щати той се съгласи със създаването на коалиция военни бази в Централна Азия преди и по време на водената от САЩ инвазия в Афганистан. Руски националисти се противопоставиха на създаването на американско военно присъствие на територията на бившия Съветски съюз и очакваха Путин да пази САЩ от републиките от Централна Азия, или най-малкото да постигне задължение Вашингтон да се оттегли от тези бази веднага след като незабавната военна необходимост е преминала.

По време на разоръжаването през иракската криза през 2002-2003 г. Путин се противопоставя на хода на Вашингтон да нападне Ирак без наличието на резолюция за изрично разрешение за използване на военна сила от Съвета за сигурност на ООН. След официалния край на войната е обявено, че американският президент Джордж Буш е поискал от ООН да вдигне санкциите срещу Ирак. Путин подкрепя вдигането на санкциите, своевременно,неясно? ] като твърди, че първо трябва да бъде даден шанс на комисията на ООН да завърши работата си върху търсенето на оръжия за масово унищожение в Ирак.

През 2005 г. Путин и бившият германски канцлер Герхард Шрьодер се договарят за строителството на голям газопровод през Балтийско море само между Русия и Германия. Също така Шрьодер присъства на 53-ия рожден ден на Путин в Санкт Петербург през същата година. Общността на независимите държави (ОНД), разглеждана в Москва като традиционна сфера на влияние, се превръща в един от приоритетите на външната политика по времето на Путин, тъй като ЕС и НАТО са се разширили, за да обхванат голяма част от Централна Европа, а отскоро и балтийските държави.

На украинските президентски избори през 2004 г. Путин два пъти посети Украйна преди изборите, за да покаже подкрепата си за украинския премиер Виктор Янукович, който се възприема от мнозина като прокремълски кандидат, и го поздрави за предвижданата победа, преди резултатите от изборите да са официално обявени. Личната подкрепа на Путин за Янукович е критикувана като неоправдана намеса в делата на суверенна държава. Кризите се отразяват и на отношенията на Русия с Грузия и Молдова, като и двете бивши съветски републики обвиняват Москва за подкрепа на сепаратистки лица на техните територии.

Отношенията на Русия с балтийските страни също остават напрегнати. През 2007 г. руско-естонските отношения се влошават още повече в резултат от противоречията за Бронзовия войник.

Путин взима активно лично участие при насърчаване на Акта за каноническа общност с Московската патриаршия, подписан на 17 май 2007 г., който възстанови отношенията между базираната в Москва Руска православна църква и Руската православна църква извън Русия, след 80-годишната схизма.


Отношенията Русия — НАТО[редактиране | редактиране на кода]

В годишното си обръщение към Федералното събрание на 26 април 2007 г., Путин сподели плановете си да обяви мораториум върху спазването на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа от Русия, докато членовете на НАТО го ратифицират и започнат спазването на неговите разпоредби, тъй като Русия е правила това на едностранна основа.

Путин твърди, че като нови членове на НАТО дори не са подписали договора засега, един дисбаланс в присъствието на НАТО и руските въоръжени сили в Европа създава реална заплаха и непридвидима ситуация за Русия. Членовете на НАТО заявяват, че ще откажат да ратифицират договора, докато Русия не спази ангажиментите, поети в Истанбул през 1999 г., според които Русия трябва да изтегли войниците и военното си оборудване от Молдова и Грузия. Руският външен министър Сергей Лавров, цитиран в отговор, че „Русия отдавна е изпълнила всичките си задължения, свързани с Истанбул, отнасящи се до конвенционалните сили в Европа”. Русия е преустановила участието си в ДОВСЕ в полунощ Московско време на 11 декември 2007 г. На 12 декември 2007 г. САЩ официално заявиха, че дълбоко съжаляват за решението на Руската федерация да „спре” изпълнението на задължението си по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ).” Говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак в писмено изявление добави, че „конвенционалните сили на Русия са най-големите на европейския континент, и нейното едностранно действие вреди на този успешен контрол над въоръжените сили”. Първостепенна грижа на НАТО, произтичащи от спирането на Русия е, че Москва вече може да ускори военното си присъствие в региона наСеверен Кавказ.

Месеците след Мюнхенската реч на Путин бяха белязани с напрежение и скок в риториката и от двете страни на Атлантическия океан. Владимир Путин заяви по време на годишнината на Деня на победата: „Тези заплахи не намаляват, а само трансформират и променят външния си вид.” „Тези нови заплахи, както по времето на Третия райх, показват същото презрение към човешкия живот и същия стремеж към изключително диктуване на целия свят.” Това се тълкува от някои руски и западни коментатори като сравняване на САЩ с нацистка Германия. В навечерието на 33-ата среща на върха на Г-8 в Хайлигендам американската журналистка Ан Епълбаум, която е омъжена за полски политик, пише, че „Независимо дали чрез водене на кибервойна с Естония, заплашване на доставките на газ на Литва или бойкотиране на грузинско вино и полско месо, той (Путин) възнамерява през следващите няколко години да затвърди руското влияние в бившите комунистически държави в Европа, независимо дали тези държави искат руското влияние или не. В същото време той пояснява, че вече не гледа на западните държави само като на доброкачествени търговски партньори, а като заплахи в стил Студената война.”

Британският историк Макс Хейстингс описва Путин като „духовен наследник на Сталин” в статията си „Ще трябва ли да се борим с Русия този век?”. Британският учен Норман Стоун в своята статия „Не се чудят като Путин” го сравнява с генерал Шарл дьо Гол. Ади Игнатий твърди, че „Путин... не е Сталин. Няма масови чистки в Русия днес, няма широка атмосфера на терор. Но Путин отново създава силна държава и всеки, който стои на пътя му, ще си плати за това.” В същата статия Хейстингс продължава, че въпреки че „връщането на пряката военна конфронтация от времето на Студената война е малко вероятно”, „идеята за западно приятелство с Русия е само на хартия. И руските, и американските представители винаги са отричали идеята за нова Студена война. Така че американският военен министър Робърт Гейтс каза още на Мюнхенската конференция: „Всички сме изправени пред много общи проблеми и предизвикателства, които трябва да бъдат разгледани в партньорство с други страни, включително Русия... Една Студена война беше напълно достатъчна.” Владимир Путин заяви на 33-ата среща на Г-8 на 4 юни: „Ние не искаме конфронтация, искаме да се ангажираме в диалог. Обаче искаме диалог, който признава равенството на интересите и на двете страни.”

По отношение на противоракетния щит на САЩ в Европа Путин представи на президента Джордж Буш публично контрапредложение на 7 юни 2007 г. за споделяне на използването на радарната система от съветската епоха в Азербейджан, а не изграждане на нова система в Полша и Чешката република. Путин изрази готовност за модернизиране на радарната станция Габала, която е в експлоатация от 1986 г. насам. Путин предлага, че няма да е необходимо да се разполагат ракети в Полша след това, но прехващачи могат да бъдат поставени в съставни части на НАТО в Турция или Ирак. Путин предложи също равно участие на заинтересованите страни в проекта. На 4 юни 2007, в интервю за журналисти от страните от Г-8, при отговора на въпроса дали руските ядрени сили могат да бъдат насочени към европейски цели в случай, че „САЩ продължават изграждането на стратегически щит в Полша и Чешката република”, Путин призна, че „ако част от ядрения потенциал на САЩ се намира в Европа и нашите военни експерти считат, че те представляват потенциална заплаха, след това ние ще трябва да предприемем необходимите ответни стъпки. Какви стъпки? Разбира се, ние трябва да имаме нови цели в Европа.”


Обтягане на отношенията между Русия и Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Краят на 2006 г. доведе до обтягане на отношенията между Русия и Великобритания по повод на смъртта на бивш офицер от ФСБ в Лондон от отравяне. На 20 юли 2007 година британският премиер Гордън Браун експулсира "четири руски пратеници заради отказа на Путин да екстрадира бившия агент на КГБ Андрей Луговой, издирван във Великобритания за убийството на приятеля си и бивш шпионин Александър Литвиненко в Лондон". Руската конституция забранява екстрадирането на руски граждани в трети страни. Британският външен министър Дейвид Милибанд заяви, че "тази ситуация не е уникална, и други страни са изменили своите конституции, например за прилагане на Европейската заповед за арест".

Изявлението на Милибанд е широко представяно от руските медии като британско предложение за промяна на Конституцията. Според VCIOM 62% от руснаците са против промяна на Конституцията в това отношение. Британският посланик в Москва Тони Брентън заяви, че Великобритания не иска Русия да подкопае своята Конституция, а по-скоро го тълкува по такъв начин, че ще направи екстрадирането на Луговой възможно. В отговор Путин посъветва британските власти да "определят главите си", а не да предлагат промяна на руската конституция, и заяви, че британските предложения са "отживелица от начина на мислете през колониалната епоха". Когато Литвиненко умира от лъчева болест, той твърдо обвинява Путин за насочване на убийството в декларация, която беше пусната малко след смъртта му от неговия приятел Алекс Голдфарб. Критиците се съмняват, че Литвиненко е истинският автор на разпространеното изявление. Запитан за обвиненията на Литвиненко, Путин заяви, че „изявление, разпространено след смъртта на своя автор, естествено не заслужава коментар".

Експулсирането беше разглеждано като „най-големия разрив откакто страните експулсираха взаимно дипломатите си през 1996 г. след шпионски спор.” В отговор на ситуацията Путин заяви: "Мисля, че ще преодолеем тази миникриза. Руско-британските отношения ще се развиват нормално. И руската, и британската страна сме заинтересовани от развитието на тези отношения." Въпреки това на посланика на Великобритания Тони Брентън беше казано от руското външно министерство, че на британските дипломати ще бъдат дадени 10 дни, преди да бъдат експулсирани в отговор. Руското правителство обяви също, че ще спре издаването на визи на длъжностни лица от Великобритания и замрази сътрудничеството в областта на борбата с тероризма в отговор на Великобритания и спря контакти с Федералната служба за сигурност.

Александър Шокин, президент на руския съюз на индустриалците и предприемачите, предупреди, че британските инвеститори в Русия "ще са изложени на засилен контрол от данъчните и регулаторните органи и те биха могли да загубят в държавни търгове. Някои виждат кризата като резултат от решението на Великобритания да предостави на бившия покровител на Путин, руския милиардер Борис Березовски, политическо убежище през 2003 г. По-рано, през 2007 г., Березовски призова за свалянето на Путин от власт.

На 10 декември 2007 г. Русия нареди на Британския съвет да спре работата на регионалните си офиси в това, което се гледаше като последния кръг на спор във връзка с убийството на Александър Литвиненко; Великобритания каза, че постъпката на Русия е незаконна.



Тагове:   Русия,   Путин,   биография,   Россия,


Гласувай:
3
2



1. josarian - Великият Путин - прост кагебешник, носил куфарчета като прислуга, запалил две войни
06.08.2015 09:22
И на път да разпали трета - този път световна. Кумир на ватните нахуйници по всички земни кълбета...
цитирай
2. maleleone - И на път да разпали трета - този път ...
06.08.2015 09:26
josarian написа:
И на път да разпали трета - този път световна. Кумир на ватните нахуйници по всички земни кълбета...

На тъпите глави...
цитирай
3. 1997 - .
06.08.2015 12:36
Мисля, че Путин е представен със стремеж към обективност. Като се има предвид британския контекст нещата са правдиви.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 2015412
Постинги: 1541
Коментари: 4920
Гласове: 4695
Календар
«  Март, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031