Взех да се чудя,  защо като сме били първенци в света едва ли не по всичко, всички чакаха на мама и тате от село да напълнят багажника на каталясалия Москвич с буркани? 

Защо ли в нашия плод-зеленчук постоянно имаше нектари някакви в бирени бутилки, но като пуснеха домати и пипер ставаше опашка?

Защо месото в месарницата беше винаги с кокал…

Защо прясното мляко все течеше, а киселото беше с полуотворени капачки…

Защо когато лютеницата уж беше уникална, всички варяха лютеница есента…

Защо в бирата плуваха парцали и всички гледаха бутилките като ги купуваха….

Защо в месарницата миришеше на мърша, а в плод-зеленчука на гнилоч…

Защо капачките за буркани бяха по-ценни от валута наесен (Дори в зората на „демокрацията“ БСП подкупваше пенсиите с капачки за буркани, вместо с кебапчета, ако си спомняте )

Защо да видиш Мерцедес беше на късмет, а АЗЛК (заводското наименование на Москвича) се превеждаше на народен език Ах Защо Ли те Купих?

Защо баба ми, работила цял живот в текстилна фабрика получаваше почти до последно 65 лева пенсия, които не стигаха за нищото, което дори го нямаше по магазините

Защо 9/10 от къщите бяха неизмазани, а за паркет се чакаше повече отколкото за нова кола?

Защо в панелките винаги имаше мухъл, дограмата духаше отвсякъде и имаше само 1 модел кухненски шкафове?

Защо в магазините за обувки ставаше празник като пуснеха номерата 42 и 43, но за сметка на това беше пълно с номера 46 и нагоре ?

Защо дамските превръзки приличаха на детските памперси?

Защо социалистическата ни пералня Перла 05 постоянно й гореше мотора ?

Защо имаше режим на тока зимата и режим на водата лятото?

Защо имаше обществени бани?

Защо в неделя най-често срещаната гледка по улиците беше мъж легнал под кола с отворен преден капак?

Защо автобусите бяха мръсни, течаха отвсякъде като валеше, а зимата беше по-студено от навън?

Защо българските безалкохолни бяха супер, ама всички се редяха на опашка при циганите за сиропите

Защо училищната зъболекарка ми извади зъба, вместо да го лекува?

Защо в детската градина си премазах пръста, а другарките ме наказаха и дори не ме пратиха на лекар?

Защо ябълките в магазина все бяха малки и полуизгнили?

Защо алкохолът беше супер, ама всички си варяха домашна ракия и вино?

Защо почивните станции приличаха на казарми?

Защо имаше въшки (и то масово) ?

Защо здравеопазването беше върха, а масово имаше епидемии от шарка?

Защо от дъвки идеал и дъвчащи бонбони падаха пломбите?

Защо времето при соца се изразяваше с лага „сушата, кишата и Гришата “ ?

 

 

Защо нямаше престъпност, а се крадеше всичко и навсякъде?

Защо барман беше уважавана професия, а инженер беше синоним на балък?

Защо граничарите застрелваха тези, които бягаха, а не тези, които влизаха в държавата? Сигурно защото нямаше от вторите ?!

Защо в болниците беше абсолютна мизерия?

Защо беше забранено да се внасят западни лекарства, дори ако от това зависеше живота на човек?

Защо много хора си заминаха заради сгрешени лекарски диагнози?

Защо ?

п.п. Забележете, че дори не съм споменал бананите  Ама като се замисля, то и социалистическите банани май бяха по-хубави от сегашните…

Източник: socbg

Живеехме като в държавен концлагер. Някои бяха щастливи защото не знаеха,че има и по-различен живот.
Беше истински ад- мизерия, страх и потиснатост.

Така се каляваше стоманата е перфектния отговор, иначе как да отговориш на 1001 „Защо?“!

Чипът на тези хора е такъв, че те могат да са щастливи единствено, когато са прецакали останалите и в добавка към това "очевидно" доказателство за тяхната "гениална" тарикатщина, идваха и безсрамните им претенции за "професионални революционери", демек вечните защитници на прецаканите от самите тях. Не си прав обаче за моторите на Перлите, поне моя не изгоря докато след смяна на всички възможни съединения, механични и ел. части, накрая не протече и самия казан... Може би няма да си далеч от истината, че тази подробност не е от принципно значение, но за мен това е важно, защото не искам да оскърбявам несправедливо производителите на елмотора, който се оказа най-читавата част на пералнята. Винаги съм готов да призная и други постижения на соца, но ми е много по-лесно да се сещам за безкрайниите му идиотщини, отколкото за хубавините му.

Има две групи хора, които с умиление си спомнят за онова време, наречено комунизъм. Първата група са сатрапите, на които им беше дадена неограничена власт да мачкат народа и се ползваха с всевъзможни привилегии, а другите - онези ентусиасти, които повярваха и дадоха всичко от себе си, за да градят една примамлива, но безсмислена илюзия, а когато разбраха, че са употребени, се срамуваха и до днес се срамуват да си признаят, че са били баламите, сложили сами въжето на шията си.