Има новини, които българските медии „елегантно” отминават. Особено, ако информацията, която те носят е неудобна за…Русия. Защото редица български медии внимават да не накърнят случайно поредната руска политическа доктрина, нищо че няма руска доктрина, която да не е фалирала – рано или късно. И би било журналистически успех, например, ако навреме анализираш и предвидиш фалитът на съветския проект. Както и ако предвидиш днес провалът на политиката на Владимир Путин. Защото утре всички ще коментират този провал. Но добрият журналист не просто отразява събитията, той ги предусеща, именно защото умее да ги анализира.  Затова и ме изненада факта, че едно важно изявление на полския министър на отбраната Антони Мачаревич, направено на международна конференция, остана съзнателно „незабелязано” у нас. Нима не трябва българските граждани да знаят как мислят военните министри на страните от Европа, особено в днешната ситуация изпълнена с огромни предизвикателства пред сигурността на Европа, а това ще рече и на България? Кои са заплахите пред тази сигурност, откъде идват те?

Полският министър на отбраната Антони Мачаревич в събота изнесе доклад на Международната конференция „Съвременната политика: въоръжени конфликти и тероризъм”  проведена в град Торун.

В доклада си министър Мачаревич подчерта:

„Днешният тероризъм е насочен срещу държавите от Европа, като непознато оръжие в досегашната човешка цивилизация.  Целта на използването му е да доведе до емигрантска вълна, която да дестабилизира европейския континент. И затова е важно да се знае и помни, че именно Полша бе първата жертва на подобен тероризъм през 30-те години на миналия век, а след случилото се край Смоленск през 2010 година може да се каже, че Полша е и първата жертва на тероризма в съвременния политически конфликт, който се разиграва пред очите ни.”

Военният министър на Полша  говори за т.нар. „катастрофа” с полския държавен самолет преди 6 години край Смоленск. Според него това не е обикновена катастрофа, а  „ответна реакция”  от руска страна на опита на Полша да повдигне отново въпроса за Катинското клане осъществено от съветските власти през 1940 година. Точните думи на Антони Мачаревич са:

„Убийства са в основата и на политиката на днешна Русия”.  

Но това са и думи на покойния полски президент Лех Качински.  Според Мачаревич изключително тревожен е факта, че народите на Русия „продължават да мълчат за това, какво се е случвало с техните предци по съветско време”. Това мълчание им е наложено, то е израз на страх от властта – и вчера, и днес. Затова и „единствено независима Полша  може да повдигне с висок глас и без никакви ограничения въпросът за катинското престъпление” на съветския режим.

На конференцията Антони Мачаревич изнесе данни за опита на полския президент Лех Качински да повдигне през 2009 година отново въпросът за съветското престъпление в Катин. Но само половин година по-късно, заяви той в доклада си, „този наш опит предизвика реакция, каквато съвременния свят не познава – гибелта на голяма част от полския държавен елит, на членовете на полската делегация пътуваща към Катин за възпоменателните тържества на памет за жертвите на това най-голямо масово убийство на военнопленници в световната история осъществено от режима на Сталин”.  

Антони Мачаревич: „Така още през 2010 година  разбрахме, че руската военна, политическа и икономическа експанзия, за която отдавна се говореше, че е заместила танковете с газови и петролни тръби, представлява дълго подготвян и практикуван държавен тероризъм.”

Според  полския министър на отбраната:

 „тероризмът е продукт на социалистическо-съветската мисъл и затова извън тази мисъл, в историята на западния и християнския свят, той не съществува”.

В съветското и социалистическото мислене тероризмът винаги е бил възприеман като средство за борба. Той е присъщ на комунистическата идеология и практика. Повод е за особена „гордост” в комунистическите среди. Няма комунист, който да не се гордее, че или сам е бил терорист или неговата партия има терористични подвизи. Има издигнати паметници на терористи дори. Съветският тероризъм е отдавна анализиран и обяснен като явление. Който не иска да чете книги, може да намери за него информация на всички езици в интернет. Традицията на тази съветския тероризъм продължава днес. Така руската военна агресия срещу Грузия започва с вътрешна хибридна агресия в самата Грузия. Започва с антидемократична, антиевропейска, антинатовска и антиамериканска пропаганда. С атакуване на политици, които избират демокрацията и европейското развитие за своята страна. Затова и няма съмнение, че случилото се край Смоленск през 2010 година, според полския министър на отбраната, е било опит да се лиши полската държава от голяма част от тези политици и държавници, които отведоха полския народ до националната независимост, да скъсване с влиянието на Москва върху полската политика.

Разбирам, че мнозина ще обвинят полския министър на отбраната в „крайности”, в „русофобия”. Тъй като имам честта да го познавам още от времето, когато бе само опозиционер, то мога да свидетелствам, че в случая той се изразява прекалено дипломатично. И няма лошо, ако българските читатели са информирани за традицията на терористичните практики на Русия. Когато хората разполагат с повече информация те по-добре могат да се ориентират в една или друга ситуация. Към руските терористични практики Антони Мачаревич отнася и агресията срещу независима Украйна и окупирането на някои от най-добре развитите икономически територии на тази държава, свалянето на малайзийския самолет от подкрепяни от Русия проруски сепаратисти и терористи, руската инвазия в Сирия.

Добре е българските читатели да знаят как разсъждават политиците в други християнски, славянски и демократични държави. За да не изглеждат като някои днешни политически глупаци у нас, които смятат Русия за „християнска” държава, макар тя да е воювала десетилетия наред срещу християнската религия и въздигала атеизма в официална държавна доктрина близо 70 години.  Да не изглеждат като тези наши безпаметни политици, които забравят, че Русия има традиция в окупацията и репресирането именно на славянски държави. Дори и ние сме част от този пример, а не само Полша, Чехия, Словакия, Украйна, Беларус. Изобщо трябва да се чете, да се учи, да се знае. Защото помним известната максима: прост народ, слаба държава! А не искаме нашата България да е слаба, нали?