Режисьорът с камерата си | Снимка: Личен архив на Евгений Михайлов.
Това е най-страшното и най-обидното! Това го вижда и светът, не само свободолюбивите българи, които сме останали да живеем тук. Виждат го и нашите сънародници, които са избягали от същия този комунистически режим преди 10 ноември 1989 г. и онези, които го направиха след „промяната”. Виждат го и чуждите наблюдатели и ни се чудят как може да живеем в такова състояние на лъжа и на търпимост към лъжата и към престъпленията на тези, които се представят сега за демократи.
В това като че ли се крие и основата на целия този 23-годишен мъчителен и все несвършващ преход.
Вие говорите за ценарий, при който развитието на България винаги и особено в ключовите моменти е било контролирано от наследниците на комунистическата партия?
– За съжаление моето убеждение е, че от самото начало преходът беше дирижиран от комунистите, проведена беше ужким промяната от тези хора. Част от опозицията беше създадена пак от тези хора. Големите манипулации, особено в периода 1989-1991 г., когато хората искрено се надяваха на истинската промяна, бяха извършени отново от същите тези хора.
Днес вече знаем, че докато хората са скандирали свобода и демокрация по улиците и площадите на България през 1990 г., когато в българското общество се беше надигнала невиждана енергия за промяна на комунистическия режим, отзад зад кулисите са течали едни други процеси. Процеси на прегрупиране на Държавна сигурност, на комунистическата номенклатура, на създаването на силовите групировки, на създаването на бизнеса, обвързан с партията, на кредитните милионери, на олигархията.
Всичкото това не се е случило през последните 3-4 години, а много преди това, когато в началото на прехода е решено да се заложи на тези хора, те да бъдат двигателите на този уж демократичен преход.
Още в първите решения на комисията по досиетата, когато след приемането на новия закон тя започна системно да разкрива сътрудниците на комунистическите тайни служби, се вижда с просто око следната закономерност: досиетата на по-голямата част от хората, сътрудници на репресивния апарат на БКП, на които се е разчитало и са пласирани на различни ръководни държавни и обществени позиции – в политиката, в медиите, в бизнеса във висшите учебни заведения, са унищожени и са останали само картончетата в картотеките.
Това разкрива предварителният план да бъдат прочистени досиетата на онези, на които е заложено да играят ръководни роли през прехода, за да не се знае какви са били. Слава богу не са могли да унищожат всичко и архивите позволяват да се реставрира до известна степен от други досиета и масиви истината за дейността на сътрудници, на които им е било обещано или гарантирано, че всичко за тях е заличено.
Така например стана при Кеворк Кеворкян и той дълго време е бил спокоен. Но нито той, нито кукловодите са предвидили, че ще дойде време, когато ще може в чужди досиета да се открият доносите му срещу Румяна Узунова и срещу Дмитри Иванов.
Бихте ли подкрепили тезата, че зад цялата тази роля и участие на апарата и агентурата на комунистическите тайни служби през прехода стои връзка и контролът от страна на съветските служби в миналото и руските днес?
– Това е другият основен въпрос. Той е свързан с неспиращото влияние на Съветския съюз преди и на Русия сега върху процесите в България, на тази най-голяма преданост на българските комунисти и всички служби, които са служили на БКП да опазват властта й с помощта и съдействието на съветските тайни служби.
Дейността на петата руска колона продължава и до ден днешен. Разликата между България от една страна и Полша, Чехия, Унгария от друга е, че за тях Русия никога не е била този обичан приятел, защото те са били под руски ботуш през вековете или в определени периоди в ХХ век. Докато в България продължава едно сляпо преклонение пред т. нар. освободители. Много рядко може да се прочетат исторически документи, а и в учебниците по история го няма факта, че извън прокламираното освобождение на братята славяни Русия винаги е преследвала своите имперски геополитически интереси. И през ХIХ век, и през ХХ век, и днес.
На снимачната площадка на филма „Сезонът на канарчетата” през 1991 г. | Снимка: Личен архив на Евгений Михайлов.
Не може да се открие в урока по история истината за това, че преди нахлуването на Германия в СССР през юни 1941 г. целият период от началото на войната от 1939 г. до началото на 1941 г. Хитлер е в съюз със Сталин. Двамата са съюзници, нацистите са провеждали съвместни учения с руснаците, търгували са, въоръжавали са се. През цялото това време БКП е прокламирала дружбата между националсоциалистическата партия в Германия и комунистическата партия в СССР. Всички решения на Коминтерна, командван тогава от Георги Димитров, са в подкрепа на тези германо-съветски отношения. До 22 юни 1941 г. няма нито един антифашистки лозунг. Обратното, има инструкции в България да се подкрепи тази политика и страната да влезе в Тристранния пакт. Инструкции, давани от и Коминтерна с обещанието, че и СССР ще се присъедини към този пакт, като единственото условие е в България да има не германски, а руски военни бази.
Учили сме в часовете по история за Соболевата акция, с която се протестирало срещу нахлуването на германските войски в Съветския съюз. Но когато отворим дневника на Георги Димитров и други документи, които излязоха през последните години, се вижда, че Соболевата акция е една огромна пропагандна акция за това България да бъде част от Тристранния пакт, но да подкрепи съветското присъствие тук и изграждането на съветски военни бази.
Когато се заговори за това се казва: „Не, не, дайте да не гледаме назад!” Но докато не си прочетем тези уроци, докато не разберем предателската роля на Българската комунистическа партия, на нейните агенти, включително и в правителството на цар Борис III и в правителството след смъртта му до последния ден, няма как хората да престанат да вярват сляпо на наследниците на комунистическата партия.
Много е важно да се знае, че до 5 септември 1944 г. абсолютно съзнателно България е тикана натам да не обяви неутралитет, да не сключи примирие с Англия и САЩ, да не излезе още 1943 г. от войната, както е искал цар Борис III. А обратно – да продължи да се блокират нещата така, че да може България да бъде окупирана от СССР. Забележете, през цялото това време България е запазила дипломатическите отношения със Съветския съюз и сме угаждали на всяко съветско искане, включително и за отваряне на допълнителни консулства през 1943 г. и 1944 г. И изведнъж страна, с която България не е във война, срещу която не сме изпратили нито един войник на Източния фронт, ни обявява война и ни окупира без да се произведе нито един изстрел срещу войските й!
Всичкото това ни се представя като освобождение и до ден днешен се чества. Промити са и се промиват мозъците на поколения българи.
Каква според вас е причината?
– Причината е, че проводниците на тази политика, хората, които съзнателно са внесли всички най-жестоки методи на болшевишкия режим и благодарение на които е установена т. нар. народна демокрация, продължават да управляват България днес чрез своите синове и внуци. А съветските служби са запазили влиянието си и нейната пета колона днес е на възлови постове в политиката, икономиката и медиите.
Как да се отървем от това състояние? Как да повярваме, че у нас се е случила промяна? Как да обясним на тези млади хора, които днес са на улиците и протестират, че зад всичко това, което изглежда като хепънинг някакви болни мозъци кроят зловещи сценарии как всичко това да бъде потушено по начина, по който крояха същите тези планове през 1990 г.
ПРЕМИНИ КЪМ ЧАСТ 2 ОТ ИНТЕРВЮТО: Какво се случва в България от края на 2012 г. и какво се повтаря в сценария от 1990 г.
10.04.2016 14:03
... без капка срам човекът си повтаря червените опорни точки!
12:34
debeloto написа:
тоя не ме кефи, ама казва много истини
сигурно е така, аз не го познавам и от някакви медийни изяви съм си изградил неправилно мнение.
