Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.05.2010 12:06 - Как да си направим и пием ракията с мерак
Автор: minchev Категория: Забавление   
Прочетен: 7385 Коментари: 0 Гласове:
0



  Как да си направим и пием ракията  с мерак



1. Материал: Всякакви растения, в които има плодова захар - фруктоза
Изходна суровина при ферментацията е именно фруктозата, от
всичко, в което има скорбяла - нишесте - става спирт, но преди това
са нужни и други преобразования за да премине нишестето във
фруктоза. За да се получи ракия, а не примерно водка, в крайния
продукт е задължително да присъстват етерични масла, те точно
придават на ракията аромат и вкус, характерни за плода, който се
ползва. Като обобщение: Грозде, или друг плод, добре узряло, чисто,
незагнило /там е метанола/ непрезряло, незасъхнало.

2.  Подготовка: Паджеровод е достатъчно изчерпателен по въпроса за
захарността и добавянето на захар, или съответно вода. Поради
различните видове суровина, захарност, климатични условия /да не
говорим за Москва/ най-сигурният начин за установяване краят на
ферментацията е отново захаромера - в "джибрата" не трябва да има
захар, значи ферментацията е приключила и в материяла има само
спирт. Иначе по нашенско ферментацията приключва за около 20
дни. Семките на гроздето, или съответните костилки от плодовете се
вадят от "джибрата" след около седмица до 10 дни, по този начин от
тях се извличат танините, които са водоразтворими и вече са в
материала, но се избягват цианидите, които са спирторазтворими, а
спирта на този етап е недостатъчен за да ги е извлякъл. Практически
моментът за вадене на семките /костилките/ се определя от това,
кога изплуват /тогава се обират, примерно с гивгир/ преди да са се
утаили.

3. Дестилация: Добре е дестилацията да се извърши веднага след
ферментацията, въпреки, че има методи за запечатване на спирта /но
ще стане много дълго/ Дестилацията протича при температура около
110 градуса, при тази температура излиза всичкия спирт /вкл.
метиловия/ без да "изветря" а така също вода и етерични масла.
Охлаждането трябва да е перфектно /дълга серпентина и постоянно
течаща вода в охладителя/ Заблуда е, че двойната дестилация има
нещо общо с игнорирането на метиловия спирт, просто той е по
летлив /има по ниска температура на кипене от етиловия/ така че,
ако в материала има предпоставки за такъв, то той ще бъде извлечен.
Втората дестилация има за цел да намали количеството вода в
крайния продукт /тя се извършва при по ниска температура - около
100 градуса/ а също така и тежките етерични масла -от тях боли
глава- и фенолформалдехидите. Дестилирането може да продължи до n
пъти, по този начин първо ще се елиминират маслата /имаме вода и
спирт т. е. водка/ а след това ще редуцираме и водата до спирт с
нарастваща чистота. При дестилацията в началото се отделя "първак"
около 10% от обема на казана -в него концентрацията на метилов
спирт е голяма- а накрая "паток" -в него голяма е концентрацията на
органични киселини /спиртния градус на "патока" е под 30 и вкуса е
съответно кисел/. "Първака" се употребява външно за разтривки,
а "патока" евентуално се добавя следващата година в "джибрата"

4. Това е може би най-същественият етап; Отлежаването. В първите 10-
15 дни ракията не се пие!!! По това време съдържанието на метилов
спирт е най-голямо. В този срок метанола се редуцира самостоятелно
поради летливостта си до сравнително безопасни нива. За получаване
на качествена ракия, обаче неотменимо е и последващо същинско
отлежаване в ДЪРВЕНИ СЪДОВЕ. При това отлежаване метиловия
спирт се отделя окончателно до практически нулева стойност. Това
става през стените на съда /откъдето излиза и известно количество
етанол/ а също така и в празното пространство на самия съд /около 5-
10 литра/ По време на отлежаването ракията "приема" от съда още
вкусови и ароматни качества, а също така и цвят. Тези допълнения
са взависимост от съда; акация, черница, дъб, череша, круша, хвойна
и пр. като има и вариации, например старо дъбово буре, в което е
отлежавало вино.

5. Накрая ракията се бутилира. Важно е да се знае, че в стъклени
съдове всички процеси се прекратяват и дори след "100 години" в
стъклено шише имаме точно това, което сме напълнили в началото


Понеже наистина считам отлежаването за най-важен етап от
приготовлението на ракия ще отбелжа "моя начин" :


Нови акациеви бурета, не по-големи от 40литра - една година.
Буретата на втората година продължават да са "нови" като се
разглобят и се престърже около 2-3 мм от тях, след няколко години
това не е достатъчно и се налага добавяне на акациев
талаш /стърготини/ сега е модерно да се казва "чипс" В тези бурета
държа ракията една година, тя придобива почти конячен цвят и
своеобразен акациев вкус. След това я прехвърлям в дъбови бурета,
в които поне две години е държано вино, в тези бурета -също най-
много 40литрови, ракията седи най-малко 3 години, ако няма зор да се
пие и човек е готов да прежали неизбежната фира, може да седи и
5години.
От казаното дотук, става ясно, че приготвянето и консумирането на
истинска ракия изисква; мерак, старание и най-вече традиция и
приемственост, също така е несъвместимо с неограниченото "наливане"
и пр. безпаметни злоупотреби



Тагове:   как,   направим,   мерак,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: minchev
Категория: Забавление
Прочетен: 3181945
Постинги: 949
Коментари: 1447
Гласове: 279
Архив