Притча за съдбата
 "Живял някога един нетърпелив човек. Той лесно унивал и при всяка трудност се отчайвал. Сравнявал се с другите и все му се струвало, че на него Бог е отредил най-тежкия кръст в живота. Веднъж, когато разсъждавал тъй, му се доспало. Човекът преклонил глава и в дрямката му се присънил Ангел.
— Защо скърбиш?— попитал го с обич Ангелът.
— Защото кръстът ми е много тежък.
— Ела, ще ти дам друг.
Ток отвел човека в място, където имало много и различни кръстове — по-дълги и по-къси; по-тънки и по-дебели; направени от камък, дърво или пък от желязо. Човекът се зарадвал.
— Ето този ще взема!— казал той и посегнал към един лъскав, издължен и тесен кръст, а Ангелът кимнал в знак на съгласие.
Но когато понечил да вдигне красивия кръст, той не помръднал.
— Избери друг! — подканил го Ангелът.
Мъжът взел неугледен кръст от дърво, който се оказал толкова ръбест и неудобен, че скоро оставил и него. Ангелът го гледал с кротост.
— Опитай всичките и вземи онзи, който най-много приляга.
Човекът вдигал кръст след кръст.
Най-подир понесъл един с лекота и радостно възкликнал:
— Този е! Него ще взема! Ангелът се усмихнал:
— Та това е твоят кръст — този, от който ти се отказа.

Мъжът се пробудил и се замислил. После се обърнал към иконата на Спасителя и прошепнал: "Вече няма да роптая. Днес разбрах, че Ти отмерваш всекиму според силите."

Прочетено в Нета