Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2011 11:00 - Престъпленията на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 г.* - VIII част
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 987 Коментари: 0 Гласове:
1



Написано от Христо Христов
http://desebg.com/2011-01-06-11-53-09/124--10-1989- 

Военната интервенция в Чехословакия

През 1968 г. режимът в София е един от най-активните участици във военното нападение на суверенна Чехословакия. Решението за участие във военната интервенция след Прашката пролет е взето от Министерски съвет, чийто председател е Тодор Живков със строго секретно постановление №39 на МС от 20 август 1968 г. с мотива "за оказване на военна помощ на Чехословашката комунистическа партия и на чехословашкия народ". България участва в нападението с два мотострелкови полка, които са поставени в подчинение на съветския щаб много преди нападението.

Престъпната политика на Живковото правителство е осъдена 22 години по-късно. На 23 август 1990 г., Седмото Велико народно събрание приема специална декларация, с която определя българското участие в окупацията като "недопустим акт на намеса във вътрешните работи на една суверенна държава" и поднася "своето дълбоко съжаление за участие в тази акция на български войски". Прокуратурата на въоръжените сили през 1992 г. започва разследване, което впоследствие е прекратено без да се повдига обвинение срещу длъжностни лица.

 

Държавен тероризъм

През 60-те и 70-те години България прилага наложената от Москва политика за износ на революция в страни от Третия свят като подпомага безвъзмездно със специална продукция (оръжие, боеприпаси и техника) различни леви терористични режими. Със секретни решения на Политбюро и на Секретариата на ЦК на БКП са отпускани следните "помощи":

  • На Национално-освободителното движение в Алжир (Централен държавен архив (ЦДА) – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 282 – протокол №6/9 март 1961 г. на Политбюро на ЦК на БКП);
  • На Куба (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 291 – решение №15/2 декември 1961 г. на Политбюро на ЦК на БКП за безвъзмездно предоставяне на 35 000 карабини и отпускане на кредит в размер на 1, 5 млн. долара);
  • На Сирия (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 294 – протокол №2/25 януари 1962 г. на Политбюро на ЦК на БКП за оказване на помощ на "Народното движение за освобождение" и за доставяне на специално военно имущество);
  • На Република Йемен (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 310 – решение №5/10 юни 1963 г. на Политбюро на ЦК на БКП за безвъзмездно отпускане на военно имущество по списък);
  • На Конгоанското национално-освободително движение (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 337 – решение №12/19 август 1965 г. на Политбюро на ЦК на БКП за обучение в България, материална помощ и обучение на младежи от КНОД);
  • На Зимбабве (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 338 – решение №13/19 юли 1965 г. на Политбюро на ЦК на БКП за специално обучение, материална помощ и екипировка на младежи от Африканския национален съюз в Зимбабве);
  • На Венецуела (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 341 – решение №16/12 ноември 1965 г. на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане на специално имущество на ЦК на Венецуелската комунистическа партия на стойност 300 000 долара);
  • На Куба (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 352 – решение №8/8 юни 1966 г. на Политбюро на ЦК на БКП за приемане на обучение на 30 кубински служители по въпроси на контраразузнаването);
  • На Гватемала (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 336 – решение №7/7 октомври 1967 г. на Политбюро на ЦК на БКП за оказване на помощ в оръжие и пари в размер на 5000 на Гватемалската партия на труда);
  • На Ангола (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 372 – решение №4/15 април 1968 г. на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане на безвъзмездна помощ във въоръжение, храни и обучение на стойност 88 317 лв. на Народно движение за освобождение на Ангола);
  • На Зимбабве (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 375 – решение №7/24 юни 1968 г. на Политбюро на ЦК на БКП за оказване безвъзмездна помощ в боеприпаси на стойност 98 960 лв. на Съюз на африканския народ Зимбабве);
  • На Мозамбик (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 380 – решение №12/28 декември 1968 г. на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане безвъзмездна помощ в боеприпаси и въоръжение на стойност 449 369 лв. на Фронта за освобождение на Мозамбик);
  • На Лаос (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 386 – решение №5/27 октомври 1969 г. на Секретариата на ЦК на БКП за отпускане безвъзмездна помощ в боеприпаси и въоръжение Лаоската народна партия);
  • На Ливан (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 388 – решение №7/1 ноември 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане еднократна парична помощ в размер на 20 00 долара и въоръжение на Ливанската комунистическа партия);
  • На Лаос (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 392 – решение №3/3 юни 1970 г. на Секретариата на ЦК на БКП за отпускане безвъзмездна помощ във въоръжение и медикаменти на Лаоската народна партия);
  • На Ангола (ЦДА – ф. 1Б, оп. 64, а.е. 396 – решение №7/11 ноември 1970 г. на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане безвъзмездна помощ размер на 142 200 лв. на Народното движение за освобождение на Ангола);
  • На Ирак, Йордан, Сирия и Ливан (ЦДА - ф. 1Б, оп. 64, а.е. 398 - решение №9/12 декември 1970 г. на Политбюро на ЦК на БКП за отпускане безвъзмездна помощ оръжие, боеприпаси и медикаменти за 194 000 лв. на военна организация "Партизански сили" на Иракската, Йорданската, Сирийската и Ливанката комунистически партии).

През 70-те години Политбюро и Секретариатът на ЦК на БКП отпуска безвъзмездни оръжейни помощи на партизански революционни движения в страни от Азия, Близкия Изток, Африка и Централна и Латинска Америка.

През 1992 г. Главна прокуратура образува дело №3 известно като делото за секретните оръжейни помощи на обща стойност 240 млн. лв. По него през са привлечени като обвиняеми 22 бивши членове на Секретариата на ЦК на БКП, сред които бившият премиер Андрей Луканов и бившият лидер на БСП Александър Лилов. Луканов дори е арестуван и престоява няколко месеца в следствения арест на "Развигор". Главна прокуратура повдига обвинения срещу Живков за раздаването на 17 млн. лв. безвъзмездни оръжейни помощи, на Григор Стоичков - 142 млн., Чудомир Александров - 83 млн., Кирил Зарев - 100 млн., Георги Йорданов - 74 млн., Йордан Йотов - 18 млн., Георги Караманев - 131 млн., Огнян Дойнов - 20 млн. (задочно), Александър Лилов - 36 млн. и др (Източник - в. "Демокрация", бр. 185, 11 август 1993 г. и бр. 262, 9 ноември 1993 г.). Делото е прекратено в края на 90-те години, а Луканов посмъртно осъжда за ареста си България в Страсбург, където заведе дело.

В архивите на МВР съществуват доказателства, че по време на комунистическия режим официално София е толерирала някои международни терористи, сред които и терорист № 1 на миналия век Илич Рамирес Санчес, известен като Карлос Чакала. През 2003 г. МВР разсекрети частично по искане на журналиста Христо Христов делото за оперативна разработка "Рисове", водено от Второ главно управление на ДС (контраразузнаването) срещу Чакала и членове на неговата терористична организация "Световна революция". Секретните архивни материали разкриват, че в началото на 80-те години Карлос Чакала заедно със свои сподвижници е оставян да пребивава многократно в България с мълчаливото съгласие на комунистическия режим, въпреки че е пренасял в багажа си оръжие и взривни материали за осъществяване на своите терористични набези на Запад (Източник - в. "Дневник", 18 ноември 2003 г., "Карлос Чакала харесал София за своя база", публикация).

Партийните архиви разкриват, че различни решения на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП са задължавали МВР да обучава групи и лица за водене на партизанска война и извършване на саботажни акции от страни от Близкия Изток, арабския свят, както и от Латинска Америка.

 

Икономически престъпления

След промените бяха предприети няколко разследвания за икономически престъпления по времето на комунистическия режим. Още по време на второто правителство на Луканов Главна прокуратура образува дело №4/1990, известно като делото за икономическата катастрофа. От него се нарояват няколко дела.

Фонд "Москва - срещу Тодор Живков, обвинен в присвояване на 22 500 000 валутни лв. В продължение на 30 години – от 1957 г. до 1987 г. – тези средства са предавани с неговото лично разпореждане на посланика на СССР в България, който от своя страна ги е изпращал по сметка в Москва в специален фонд, подпомагащ международното комунистическо движение. (Източник – в. "Демокрация", бр. 298, 21 декември 1993 г.). Обвинителният акт срещу Живков е внесен в съда през март 1993 г., но ход на процеса не е даден.

Черната каса – Със секретно решение от 26 март 1968 г. на Министерския съвет с министър-председател Т. Живков започват да се отделят средства за висшето партийно и държавно ръководство в нарушение на държавния бюджет. Те не са облагани с никакъв данък, нито са отчитани и заприходявани. С правителственото решение се предоставят "представителни пари" на следните длъжности:

•    председател на МС – 15 000 лв.; 
•    председател на президиума на НС – 15 000 лв.;
•    първи зам.-председател на МС – 8000 лв.;
•    зам.-председател на МС, член на Политбюро – 7000 лв.;
•    зам.-председател на МС – 4000 лв.;
•    министър, член на Политбюро – 7000 лв.;
•    министър, кандидат-член на Политбюро – 5000 лв.
•    министър, член на бюрото на МС – 4500 лв.;
•    министър - 3500 лв.

За сравнение средната годишна работна заплата за 1968 е 1366 лв., а на селскостопанските работници - 887 лв. (Източник - в. "Демокрация", бр. 152, 27 юни 1992 г.).

В разпореждане на Министерски съвет №341 от 1972 г. се посочва: "Неусвоените средства във валута и левове от бюджетни ведомства за внос на специално имущество до края на съответната финансова година да се блокират по специална сметка към БНБ на името на Министерството на финансите, отдел "Специален". Това е само едно от перата, по които "черна каса" се попълва с безотчетни средства. Главна прокуратура разпитва бившия финансов министър Белчо Белчев, но не повдига обвинения по случая.

Незаконното финансиране на БКП – През 1992 г. финансовия министър Иван Костов завежда от името на държавата в лицето на Министерството на финансите съдебен иск срещу БСП като правоприемник на БКП. Претенциите на държавата са за 2, 2 млрд лв. и 703 000 долара, отпускани на компартията от държавния бюджет за периода 1952-1990 (Източник - в. "Демокрация", бр. 305, 30 декември 1993 г.). Отпускането на средствата е ставало със секретни решения. В периода 1952-1980 г. милионите за БКП са маскирани под кодовото название "Просвещение-А", а средствата за казионния БЗНС под "Просвещение-Б". Изтеглянето им се осъществява чрез устни разпореждания (Източник - в "Демокрация", бр. 130, 8 юни 1993 г.).

Делото за "сираците" – За неправомерно отпускане на 210 000 лв. на партийни активисти за дострояване на апартаментите им през 1993 г. Върховният съд осъди бившия премиер Георги Атанасов на 10 години и министъра на икономиката и планирането Стоян Овчаров на 9 години. Овчаров излежава част от присъдата, а Атанасов, е помилван от президента Желев по здравословни причини.

Дело №1 – Главна прокуратура търси съдебна отговорност срещу Живков по дело №1/1990 г. Той и бившият началник на кабинета му и член на Политбюро Милко Балев са обвинени в превишаване на властта с цел облагодетелстване. Обвинителният акт на Главна прокуратура съдържа сумите давани за храна и представителни, отпускани ежегодно на висшата партийна номенклатура, закупените от Пето управление на ДС (Управление безопасност и охрана) западни автомобили, както и 125 апартамента, раздадени с лично нареждане на Живков на 114 лица. Посочените са и неправомерно изразходваните средства за денонощна охрана на сина му Владимир Живков и внука му Тодор Славков. За поддържане на охолния живот на фамилията само за 1985-1989 г. документите по делото сочат, че са изразходвани над 1 млн. лв. държавни средства. Балев е обвинен, че е получил без правно основание 39 000 лв., издавайки трудовете на Живков.

Бившият генерален секретар на БКП е осъден на 7 години затвор, а Балев на две. През 1995 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд отменя присъдата с мотива, че Живков не може да бъде съден в качеството си на държавен глава.

Прокуратурата прави безуспешни опити да установи изнесения финансов капитал чрез задграничните дружества – операция, която е изпълнена от разузнаването в последните години от управлението на Живков. Опитите на правителството на Филип Димитров в тази насока претърпяват провал.

За различни финансови нарушения в Софийска градска прокуратурата през 90-те години се водят дела срещу няколко дружества с външнотърговска дейност, но без да са влезли в съда. Сред тях са срещу длъжностни лица от "Експомед", „Балканхолидейз - Рент-а-кар”, БГА "Балкан", представителството на „Винимпекс” във Варшава, „Инфоспорт”, "Патон", "Инко" и др.

Други икономически престъпления са свързани с извършването на контрабанда, която е издигната в държавна политика със строго секретно решение №143 от 31 юли 1978 г. на Бюрото на Министерския съвет. То взима решение скритата транзитна търговия да се извършва само от държавно търговско предприятие "Кинтекс". В документа е записано, че "Кинтекс" има право да създава представителства на чуждестранни фирми за прикриване и обслужване на дейността по транзита", а МВР е задължено "със своите специфични средства да подпомага дейността по транзита". През 1991 г. правителството на Димитър Попов приема доклад за дейността на ДС, в която съществена част е посветена на организирането на транзитната търговия на стоки, наркотици и търговията с оръжие. По този доклад обаче прокуратурата не извършва разследвания, освен едно частично следствие за контрабанда на каптагон за Близкия Изток, по което не се стига до обвиняеми.

Делото "Чернобил" – Една от малкото ефективни присъди в България след 10.ХІ.1989 е произнесена по т. нар. делото "Чернобил". През 1993 г. са осъдени бившият вицепремиер Григор Стоичков и Чавдар Шиндаров, бивш главен санитарен инспектор. Двамата получават по две години лишаване от свобода за неспазване на нормите за радиационна защита, като с това са допуснали опасност за населението в България при аварията на съветската електроцентрала "Чернобил" през 1986 г. В края на 1990 г. Главна прокуратура образува и дело 3/1990 г., придобило публичност като делото за екологичната катастрофа. То разследва общо 37 големи предприятия в различни отрасли на икономиката, довели до замърсяване на околната среда. По делото разследването натрупва над 120 тома но не стига до съдебна зала и по него няма повдигнати обвинения срещу конкретни длъжностни лица.
СЛЕДВА




Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 3214145
Постинги: 1550
Коментари: 4961
Гласове: 4814
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930