Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.10.2011 11:30 - Престъпленията на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 г.* - IX част
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 962 Коментари: 0 Гласове:
2



 Написано от Христо Христов
http://desebg.com/2011-01-06-11-53-09/124--10-1989-

Унищожаване на досиетата

Това е едно от последните престъпления на комунизма и целта на партийната върхушка и висшето ръководство на МВР е да се прикрият следите на престъпления, извършени в предишните десетилетия, както и да се заличат данните на използвания от ДС агентурен апарат. Именно чрез него впоследствие се създават паралелни центрове на власт с влияние върху политическите процеси в България.
Секретната операция унищожаване на досиета започва преди 29 януари 1990 г. (в навечерието на ХІV извънреден конгрес на БКП), когато министърът на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев утвърждава докладна записка на зам.-министъра на вътрешните работи ген. Стоян Савов, с която се дава зелена светлина за акцията.

Още в началото на месеца от много страни в МВР Семерджиев получава тревожни сигнали за тежкото документално наследство и за страха тези компрометиращи за тогавашното управление материали да не попаднат в ръцете на опозицията. Със секретна телеграма от 18 януари 1990 г. началникът на окръжното управление на МВР в Хасково полк. Красимир Саманджиев пише до министър Семерджиев: 

"Др. Министър, положителните промени, които настъпиха в политическия и обществен живот на страната след 10 ноември 1989 г. налагат ръководството на МВР да преоцени действащата нормативна база, ръководни заповеди, окръжни, инструкции и др. По-нататъшното им оставяне и съобразяване в практическата работа могат да злепоставят органите на МВР пред изострената политическа чувствителност на населението. В редица ръководни документи, водени на специален отчет, се съдържат указания, които, съобразени със съществуващата обстановка, са неправомерни и компрометиращи. Това налага срочно да бъдат отменени, иззети и унищожени."

(Източник – АМВР, ф. 1, оп. 11А, а.е.887, секретна телеграма НР26/144 до министър Ат. Семерджишев от началника на ОУ на МВР Хасково Красимир Саманджиев). В секретната телеграма са изброени близо 30 документа, които следва да се унищожат. Сред тях са:

•    Инструкция І-36 от 14 март 1984 г. за контраразузнавателната работа на органите на МВР по българските граждани, пребиваващи зад граница и реда на издаване на паспортите; 
•    Окръжно І-96 от 31 май 1984 г. за подобряване работата по българската емиграция в съответствие с решение "Б" 17 на Политбюро на ЦК на БКП и министерска заповед І-106 от 1978 г.; 
•    Окръжно І-88 от 28 май 1984 г. за подобряване на масовата музикална среда и установяване на единно ръководство в областта на забавното изкуство; 
•    Мероприятия І-190 от 3 януари 1984 г. за работата на органите на ДС по опазване на младежта от влиянието на идеологическата диверсия на противника и дейността на вражеските елементи в страната; 
•    Окръжно І-28 от 14 февруари 1985 г. за по-нататъшна работа по националното осъзнаване на насилствено помохамедените българи; 
•    Окръжно І-196 от 7 август 1985 г. за по-нататъшна работа по възродителния процес; Окръжно І-20 от 19 февруари 1986 г. за преустановяване издаването на документи на лица с възстановени имена за постъпване на работа в граничната зона; 
•    Министерска заповед І-26 от 25 май 1989 г. за създаване на Централна оперативна група по линия на възродителния процес; 
•    Окръжно І-2/1989 г. за прилагане по-хуманни съображения към българи-мюсюлмани; Окръжно І-38 от 19 март 1987 г. за изучаване на наборниците и разпределянето им във въоръжените сили на НРБ.

На заседание на колегиума на ръководството на МВР от 24 януари 1990 г. в присъствието на ръководителя на КГБ в България ген. Владилен Фьодоров се взима решение да се създаде работна група, която да направи преоценка на архива и предложи механизъм за прочистването му. По тази точка докладва тогавашният първи зам.-вътрешен министър ген. Любен Гоцев, кадрови офицер от Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност, работил 10 години в ООН под дипломатическо прикритие, както и в МВнР. На колегиума е съобщено, че от направения преглед за 40 години съществуват 942 действащи нормативни и поднормативни ръководни документа. За около 700 е преценено, че могат да се унищожат веднага. (Източник – АМВР, ф. 1, оп. 12, а.е.970, секретен протокол от заседание на колегиума на МВР от 24 януари 1990 г.).

Пет дни по-късно министър Семерджиев подписва заповедта, която става основание за най-мащабната операция по прочистване на досиета при комунистическия режим. В резултат на нея са унищожени следните количества секретни материали:


•    Дела на агенти (данни за вербовка) - от 77 353 са унищожени 32 113 или 41, 5 процента;
•    Работни дела на агенти (агентурни донесения) - от 46 172 са унищожени 34 591 или 75 процента;
•    Разработки на обекти - от 94 554 са унищожени 28 518 или 30 процента;
•    Оперативни преписки - от 105 784 са унищожени 24 317 или 23 процента;
•    Дела на съдържатели на явочни квартири - от 9 921 са унищожени 9 029 или 90 процента;
•    Осведомители (категория агент) – от 4920 са унищожени 4016 или 81, 6 процента;
•    Общо от всички фондове (архивни единици) - от 331 995 са унищожени 134 102 или 40, 3 процента. (Източник – справка на дирекция "Информация и архив" в МВР от 1994 г., данните са обобщени за цялата страна).

В тези архивни материали не се включват оперативните дела за периода 1985-1989, които са унищожавани по места в управленията на ДС.

Отделен процес за унищожаването на досиета протича в Първо главно управление (ПГУ) на ДС (разузнаването). Той започва месец по-рано с утвърждаването от зам.-министър ген. Стоян Савов на строго секретна заповед рег.№2570/8 януари 1990 г. на началника на ПГУ ген. Владимир Тодоров за прочистване на архива. В резултат от нея са унищожени най-малко 20 000 досиета седмица преди Народното събрание на 15 януари 1990 г. да отмени член 1-ви на конституцията за ръководната партия. Те са изгаряни в пещите на металургичния комбинат "Ленин" (днес "Стомана"-Перник) (Източник – Архив на Върховен касационен съд, следствено дело №3/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили срещу о. з. ген. Стоян Савов и о. з. ген. Владимир Тодоров за унищожаване на досиетата на Г. Марков).

За чистката в разузнаването не се води разследване. Следствие е образувано през 1992 г. за унищожаването на досиетата в МВР срещу бившия министър Семерджиев и бившия началник на архива на ДС ген. Нанка Серкеджиева. През април 2002 г. Върховния касационен съд ги признава за виновни и осъжда Семерджиев на 4,5 години затвор, а Серкеджиева на две години, като са признати, че по тяхна заповед са унищожени около 100 000 досиета. През 2003 г. петчленен състав на ВКС отменя присъдата и връща делото за доразследване.

За влиянието на бившата агентура на ДС и на отделни високопоставени бивши кадрови служители върху политическите процеси в страната говорят докладите на действалата през 2001-2002 г. Комисия по досиетата. От тях е видно, че агенти на ДС или нейни кадрови служители е имало във всички български правителства от 10 ноември 1989 г. насам. Изключения не правят и правителствата на СДС и ОДС през 1991-1992 г. и 1997-2001 г. (Източник – в. "Дневник", 27 юни 2001 г., "Кабинетът на Виденов води по агенти на ДС").

За притегателната сила на ДС към властта говори факта, че ако през 2001 г. хипотетично биха били избрани всички агенти и служители на ДС, регистрирани като кандидат-народни представители, то те биха имали абсолютно мнозинство в 39-ия парламент. Комисията по досиетата тогава установява, че сред кандидат-депутатите 170 души са щатни или нещатни сътрудници на ДС или бившето разузнавателно управление на Генералния щаб, известно като РУМНО (Източник – в. "Дневник", 2 юни 2001 г.).

Не е за учудване фактът, че наследилата БКП Българска социалистическа партия има най-много представители в своите депутатски редици. При закриването на комисията за досиетата през 2002 г. от мнозинството на НДСВ, ДПС и БСП в служебния й архив остават необявени имената на над 400 щатни и нещатни сътрудници на ДС сред съдиите, прокурорите, следователите, дипломатите и журналистите (Източник – в. "Дневник", 15 ноември 2002 г.).
СЛЕДВА





Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 3214117
Постинги: 1550
Коментари: 4961
Гласове: 4814
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930