Доживяхме и това – което никога не беше се случвало в годините на прехода: в центъра на столицата да вилнее шпиц-команда, която да налага ред вместо МВР, да заплашва с разправа и “граждански арести”, да нахлува в обществените медии и да разпорежда там какво и как трябва да отразяват...

Това – повтарям – се случва посред бял ден на улиците на София, като шайката е водена от български народен представител, лидер на подкрепяща българското правителство партия, председател на Парламентарната комисия за борба с корупцията и парламентарна етика.

И при наличието на такъв драстичен прецедент – абсолютно несъвместим със статуса ни на държава, принадлежаща към цивилизования свят – няма никаква реакция нито от страна на правителството, нито от страна на прокуратурата, нито от страна на МВР и органите за сигурност, които носят отговорност за гражданския мир и спокойствието на гражданите. Тъкмо напротив – не друг, а самият председател на Народното събрание повтаря като папагал фашизоидните мантри на Волен Сидеров и разпорежда на обществените и частни медии да премълчават протестите, докато МВР поема ангажимент да изпълнява неговите искания, като огражда половината център на столицата, за да пази депутатите от народната любов.

И защо всичко това? Защото Волен Сидеров е носител на златния глас, от който зависи парламентарния кворум – ерго – и съществуването на управляващия кабинет. С други думи – съдбата на страната ни е в неговите ръце.

Сметката е направена: днес е неговия шанс да бесува така, както си поиска – без никой да смее да му противоречи. И понеже знае, че утре не само няма да има този шанс, ами ще бъде изметен от политическата сцена – и ще трябва да се скрие вдън гори тилилейски от хорското омерзение – той ще прави каквото си иска, ще издевателства над нервите на хората, ще налага терористичен стил на това управление – но никога няма да посегне върху неговия  статус, никога няма да си позволи да обезсмисли неговото съществуване – защото неговата слободия зависи именно от оцеляването на това правителство, на тази власт, на това полу-мнозинство.

С други думи: Волен ще просъществува толкова, колкото просъществува и Орешарски. Двамата са скачени съдове, свързани са до гроб. Парламентарното мнозинство, ще пъшка, ще преглъща, но ще търпи неговите издевателства – защото от неговия глас зависи държавната баница, разпределението на порционите.

Това е ситуацията, в която съществуваме. Вече не само нелепа и абсурдна, но и в някаква степен зловеща. Довчера този налуден тип изглеждаше просто смешен, днес вече не е така. И в Германия първоначално са се смеели на националсоциалистическите изстъпления, но после не им е било до смях.

Питам се: възможно ли е това? Възможно ли е да се живее под властта на правителство, зависещо от капризите на подобен обсесивен тип, който очевидно има тежки психически проблеми? Възможно ли е външният свят, към който принадлежим, да вижда всичко това и да се прави, че не го забелязва? И най-сетне – възможно ли е ние, българските граждани, да търпим подобни омерзителни уроди да определят съдбата на страната ни?

Може би въпросът и личен. Моят отговор е – не, не е възможно. Нека си го зададе всеки от вас. Включително и Вие, г-н президент. Държахте се достойно тези дни, доказахте, че сте автентичен държавен глава, хората Ви обичат. Но сте длъжен да извисите своя глас и да кажете какво се случва в България – така, че да го чуят не само тук. И ако това правителство проявява престъпен инат и отказва да се съобразява с гласа на българските граждани (нека напомня – срещу всички комуноидни лъжи – 85% от тях подкрепят протестите!), то ще трябва да си отиде под външен натиск. В цивилизована Европа просто няма място за подобни типове – както и за обсурдните политически ситуации, сътворени от тях.

Казвам това, защото зад налудния скеч, в който се люшка страната ни, може да бъде съзрян и още един сценарий. Възможно е червените олигарси и техните кремълски попечители да са решили, че потенциалът на България като троянски кон на Русия в ЕС е вече изчерпан – и че принадлежността на страната ни към евроатлантическата общност по-скоро пречи на техните планове. И именно затова сега се правят абсурдни политически жестове и се пускат да вилнеят разни фашизоидни типове – за се гарантира по този път откъсването ни от Европа и вливането ни в путиновата Евразия. И това се прави у нас, защото ние сме единствената страна от бившия Източен блок, в която подобен сценарий би могъл да проработи.

Мислете и за това, г-н президент! При пълния блокаж на България Вие сте единствената институция, която се ползва с доверието на българските избиратели – и следователно сте единстевана реално работеща институция, единствената, от която може да се очаква отговорност и мъжество.