Д-р Руфъс Кромптън | Фотограф: Христо Христов.

Д-р  Кромптън работи като патолог в Министерството на вътрешните работи на Великобритания през 1978 г. Той е лекарят, извършил аутопсията на писателя. По това време е и старши преподавател по съдебна медицина към болницата “Сейнт Джеймс”. Д-р Кромптън е един от медицинските експерти, свидетелствали през 1979 г. пред съда в Лондон, който заключава, че смъртта на Георги Марков е настъпила по неестествен път.

Интервюто с д-р Кромптън е взето от разследващия журналист Христо Христовпрез декември 2002 г. в дома му в лондонския квартал “Уимбълдън”. Публикувано е в книгата му „Убийте Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков, изд. „Сиела”, 2005 г.

Днес, 11 септември 2013 г., 35 години след случая, българската прокуратура прекратява делото за убийството на Георги Марков поради изтичане на абсолютната давност и без да информира обществото за изводите и заключението на следствието, образувано през октомври 1990 г.

Г-н Кромптън, вие сте извършили аутопсията на българския писател Георги Марков през 1978 г. Какво си спомняте от този случай?

– Да, аз направих тази аутопсия. Тогава работех към следователите по смъртните случаи в Лондон и за полицията. Бях уведомен, че мъжът е починал в една болница в Лондон и за историята на случая. На път за   Би Би Си Марков минавал край автобусна спирка, отивайки за колата си, която била паркирана недалеч от сградата на радиото. Внезапно почувствал леко убождане в задната част на крака. Обърнал се и видял мъж, който тъкмо свивал своя чадър. Този мъж се извинил на английски език, с чужд акцент, не звучал като англичанин. После Марков видял, че онзи мъж взел такси. След като таксито заминало, Марков се прибрал в работата. Малко по-късно започнал да се чувства зле и разказал на своя приятел Теодор Лирков за случката на автобусната спирка. Показал му и мястото на задната част на крака.

Когато се прибрал вкъщи, на Марков му станало му още по-зле и показал на съпругата си убождането с големина на карфица. Те заедно го разгледали и разбрали, че това съвсем не е безобиден инцидент. Постепенно мястото започнало да се зачервява и да се подува. Интересното е, че убождането в бедрото съществуваше във вид на пъпчица, но нямаше дупка или следи от изгаряне върху панталона. След това Георги Марков се е борил два-три дни в болницата – имал е треска, висока температура, започнал е да бълнува, да не чува и да говори несвързано. Лекуващите лекари установили, че има инфекция, сепсис – заразяване на кръвта. Взели проба от кръвта му и открили наличието на много бели кръвни телца (левкоцити), които са се съпротивявали на инфекцията, но безуспешно. Получило се е кръвно отравяне.

Това ли е била най-странната реакция на организма на Марков - увеличеното съдържание на белите кръвни телца?

– Количеството на бели кръвни телца наистина е било много високо, много силна степен на отравяне. Дори за такъв вид инфекция на кръвта нивото не белите кръвни телца е било много високо.

Доколкото си спомням, в деня на смъртта те са били над  30 000?

– В деня на смъртта нивото на белите кръвни телца е достигнало 33 000 на кубически милиметър.

На какво се дължи това повишаване?   

– Това  е много интересно, защото може да подскаже какъв точно е видът на отровата. После аз взех проби от кожата на Марков и я изпратих на експертиза. Аз също разгледах мястото и установих, че то е червено и твърдо. Лимфните възли бяха много подути и възпалени. Погледнах през микроскоп и открих голямо количество малки кръвоизливи във всички органи.

В кои органи точно бяха тези кръвоизливи?  

– В червата, в сърцето, чиято дейност е била изключително неравномерна. Пулсирането на сърцето му е било необичайно. Вместо пулсиране отгоре-надолу, както е при нормалната сърдечна дейност, е имало леки контракции. Постепенно сърдечната дейност е замряла вследствие на отровата. Именно спирането на сърдечната дейност е причина за смъртта на Марков. Освен в сърцето, такива кръвоизливи открихме и в черния дроб, панкреаса. Тестът го потвърди. Също така имаше един огромен кръвоизлив в жлезите. Най-важните точки от диагнозата на Марков, които ще отбележа, са високото съдържание на бели кръвни телца, голямото количество кръвоизливи из цялото тяло и жлезите с вътрешна секреция и спирането на сърдечната дейност.

По-късно изпратих на други колеги моята експертиза, заедно с част от мускулите, и изненадващо те не открили никаква следа от отрова. Другият важен момент е, че са взели проби кръв, за да се види какви бактерии се развиват там, защото все пак е имало наличие на високо съдържание на бели кръвни телца, а това предполага наличие на някакво отравяне. И изненадващо установили, че всъщност никакви бактерии не са се развили.

Поциентът е отровен, а няма следи от отровата?

– Точно така. Във военната лаборатория започнаха да анализират проби от кожата, за да се види какъв е този вид отрова, която е проникнала в организма. Случаят беше разглеждан от всички страни. В повечето случаи смъртоносните отрови обикновено удрят  мозъка и унищожават мозъчните клетки, а при Марков нямаше никакво увреждане на мозъка,  само малки кръвоизливи из цялото тяло. Колегите започнаха да проучват евентуалните отрови, които причиняват кръвоизливи. Помислили за змийска отрова, но такова малко количество не е възможно да убие човек. Трябва да е било нещо много, много токсично.

Тази работа е била направена в Източна Европа – може би Чехословакия. А също Осло, Норвегия и Болоня, Италия. Там са правени изследвания на рицина – отрова, която не оставя следи след действието. Причината да се правят тези изследвания, например в Болоня, е търсене на начин да се очисти от отрова остатъкът от изстискването на рициновото семе, за да се използва после за храна на добитъка, а също и заради откритието, че то има и противоракови качества.

За да се установи как рицинът е действал, бяха направени опити върху животни – плъхове, и това, което беше констатирано, се покриваше с диагнозата на Марков за повишеното ниво на бели кръвни телца и голямото количество малки кръвоизливи. Трудността произтича от това, че този вид протеин (белтък), извлечен от рициновото семе, не може да бъде химически изследван. Няма химически тест за това. В този вид протеин няма открити антитела, не бяха открити произведени антитела срещу него. Под микроскоп с флуоресциращи маркери беше проследено движението на тези протеини в тялото и как произвеждат антитела.  В химическата лаборатория в Портън Даун се бяха опитали да открият тези антитела, но не успяха. Мисля, че тялото на Марков не е могло да произведе антитела, защото е починал много бързо. Знаете за случая с Владимир Костов в Париж. Той е оцелял при подобно нападение. При него не можаха да намерят тези антитела, защото беше минало прекалено дълго време от случая.

Как си обяснявате това, че  Костов е оживял, а Марков не?

– Смятам, че в капсулата на Костов е имало прекалено малко отрова. Те вероятно са експериментирали с дозата. Не са били сигурни какво точно трябва да е количеството. Също така важен е фактът, че отровата е била в капсула и може да не е влязла цялата в тялото, а част да е изтекла още при изтрелването. Не трябва да се забравя и имунната устойчивост на всеки организъм към отровите.

В лабораторията в Портън Даун беше направен опит с прасе, което има сходна кожа с човешката и тегло като на Марков. На животното беше сложено същото количество рицин под кожата. То разви същите симптоми като при Марков и умря също от спиране на сърдечната дейност. След смъртта на животното беше направена биологическа експертиза, защото няма следа за химически тест, за да се докаже отровата. И бяха откриха същите малки кръвоизливи из всички органи и жлези като при Марков.

Как беше открита сачмата в крака на Марков?

– Взех малки части плът за проба – от зачервената част  и от тялото на Марков, и ги изпратих в Портън Даун, защото първоначално предполагахме, че става въпрос за химическа отрова. Чрез сравняване на двете части се установява откъде е влязла отровата в тялото. Когато д-р Дейвид Гал, който правеше изследванията в Портън Даун, изучавал зачервената част, помислил, че аз съм сложил на това място някаква карфица, за да отбележа нещо. Докоснал мястото и тогава миниатюрната сачма направо паднала  и за малко да се загуби!

Учуден ли бяхте, когато разбрахте, че е открита такава миниатюрна сачма?

– О, да! Със следователя на смъртния случай тогава си помислихме, че на върха на чадъра е имало някаква игла, през която е била изстреляна отровата към крака на Марков. Разбира се, имаше обсъждане как е била изстреляна отровата. Но тъй като на панталона нямаше следа от изгаряне, ние сметнахме впоследствие, че това е станало посредством някакъв малък газов цилиндър.

Според показанията на ген. Олег Калугин пред българското следствие отровата е била вкарана с устройство малко по-голямо от химикалка?

– Костов твърдеше, че е чул някакъв звук като от въздушен пистолет. При него не се споменава за чадър, така че се налага мнението, че по-скоро движещата сила идва от газ, става въпрос за газово оръжие. При изстрелването е било важно сачмата да не навлезе дълбоко в плътта, а да остане малко под кожата.

Но защо?

– Дълбоко в мускулите, в плътта няма толкова кръвоносни съдове, както точно под кожата, където отровата се е разнесла бързо. Оръжието, с което е стреляло, не е било толкова мощно.

Задавали ли сте си въпроса какво би станало, ако не беше открита тази сачма?

– Ако след аутопсията не бяхме открили сачмата, вероятно щяхме да заключим, че това е отравяне от неизвестен организъм, защото в тези случаи не винаги остават следи в организма от такава отровна субстанция. И тогава диагнозата щеше да бъде нещо от рода: отравяне на кръвта, причина неизвестна. И всичко щеше да се отдаде на естествени причини. Смъртта на Марков е причинена от т. нар хитра отрова, тоест има се предвид, че всичко е предварително изключително добре изпипано, за да се стигне до евентуална диагноза, че смъртта е настъпила по естествен път. Другите отрови като арсен, цианид оставят следи в тялото и винаги ще бъдат засечени.

Малко след покушението срещу Марков в  Лондон има още една мистериозна смърт, пак на българин. Става въпрос за Владимир Симеонов, който също е работил в българската секция на Би Би Си. Той е бил открит мъртъв в дома му, но заключението на Скотланд ярд е, че смъртта е настъпила вследствие на падане по стълбите и този случай нямал връзка с убийството на Марков. Знаете ли нещо повече?

– Да, аз направих аутопсията и на Симеонов. Спомням си, че когато ми възложиха случая, апартаментът беше заключен отвътре и полицаите не можеха да влязат. Когато правех аутопсията, открих някои наранявания на лактите, коленете, врата и челюстта, тоест и места, доста необичайни за нараняване. В моя професионален опит съм виждал много млади и здрави мъже, които са умирали, като са падали и са се наранявали, и от друга страна – възрастни хора, които са умирали в следствие на счупвания след падания. Взех сърцето на Симеонов и го дадох на един мой приятел – проф. Дейвис, който е специалист в сърдечната област. Той го изследва и установи, че сърцето не е пулсирало равномерно, получили са се вентрикуларни контракции в свързващия нерв, които са довели до сърдечен аневризъм и последващо спиране на сърдечната дейност. Така стигнахме до заключението, че когато Симеонов е паднал на стълбите, е получил кръвоизлив в носа и кръвта постепенно е попаднала и е запълнила белия му дроб.

Това ли е категоричното заключение?

– Инхалирането на кръв в белите дробове и лишаването на сърдечната област от кръв е най-вероятната причина за аневризма, довел до спиране на сърдечната дейност. Всъщност ние не знаехме дали той и преди не е получавал малки аневризми в сърцето.

А как ще коментирате това странно нараняване на врата, за което споменахте?

– Мястото е наистина много странно и аз нямам обяснение за това. Никога не съм посещавал апартамента на Симеонов, така че трябваше да се задоволя със заключението на следователя, който е извършил огледа. Това за мен винаги ще бъде една въпросителна.

По случая Марков съдът е приел заключението на лекарската експертиза, че смъртта е настъпила по неестествен, насилствен начин. Така ли смятате и вие?

– Аз дадох на следователя следната диагноза: натравяне (токсемия), дължащо се на вкарване на чуждо тяло в организма. Следователно смъртта не е настъпила по естествен начин. Ако не бяхме открили  капсулата (сачмата) на Марков, Костов също щеше да помисли, че просто се е разболял, може би от грип или може би от треска. Ние не знаем още колко пъти рицинът е използван по този начин.

Смъртта на Марков ли е най-мистериозният случай във вашата практика?

– Абсолютно! И смятам, че в цялата история на медицината това е най-мистериозният случай. Всъщност не се знае колко врагове на Живков или на КГБ са били ликвидирани по този начин, но подозирам, че наистина е имало и други случаи. При Марков обаче фактите са налице.

Какво бихте казали на тези, които и до днес продължават да твърдят, че Марков е починал от естествена смърт,  че е бил  болен, имал бъбречна недостатъчност и не ставало въпрос за убийство?

– Категорично заявявам, че Марков беше убит и за това има доказателства. Фактът е, че е убит чрез сачма с отрова. Тази сачма беше открита при аутопсията на мястото на убождането. Тя е фотографирана и полицията разполага с нея. Тук няма място за съмнение, защото има веществени доказателства и те по никакъв начин не могат да бъдат отхвърлени. Всичко е доказано.