Закономерно е ранобудните студенти да бъдат основен обект на репресивните мероприятия – превантивните арести, сутрешните посещения на неидентифицирани цивилни лица, привикването за малка справка, натискът върху родителите, задържането с часове в полицейските управления без повод и обяснения, заплахата с тежки обвинения… Защото поддържат протеста жив, а на властта много й се иска да приключи с него преди Нова година.   Но в това има по-важна закономерност – политически активните младежи са заплаха за всяка тоталитарна власт. Дано греша, но това поколение ще живее под контрол по путински образец.   Днес еволюиралият руски тоталитаризъм се е освободил от обременяващото: комунистическата идеология, плановата икономика, еднопартийната система. На тяхно място тоталният контрол се осъществява чрез подчинена на Кремъл олигархия, изкупуване на големите медии и маргинализиране на свободното слово, послушно правосъдие, привиден политически плурализъм. Масивната тоталитарна конструкция е заменена с гъвкава и икономична. Държавната репресия е съсредоточена върху най-активните опозиционни водачи, които могат да прескочат границите на либералната интелигенция. (Точкова репресия – и точкова милост.) Масовото производство на пречупени хора не се извършва в ГУЛАГ, а в едно ново подземие, уж извън системата: организираната престъпност произвежда зависими – ако не, мъртви - журналисти, чиновници, предприемачи, правозащитници, екозащитници; ксенофобията много по-успешно от класовата омраза произвежда готови да се разделят с правата си и с демокрацията поданици; неонацизмът отвежда социалната ярост и младежката агресия към слабите и чуждите, далече от революцията. Този усъвършенстван тоталитаризъм няма нужда да навлиза в личните пространства, за да създава несвободни хора, и въпреки това се изкушава да го прави с нови и нови забрани в обществения и частен живот.   Или не е това? Може би имаме само една управляваща коалиция, която е дошла по нечестен начин на власт, не е печелила избори и сега неистово не желае да отиде на предсрочни. В страха си от още 4 години извън властта тя си припомня миналото.   Няма никакво значение кое от двете. Резултатът е един и същ.   Следваме на крачка евразийския брат. Имаме по нещо от всички елементи на новия тоталитаризъм. Може би само съдът все още не е политически инструмент. Представителната демокрация беше ударена в сърцето с последните избори - предизборна кампания само по име, а иначе оперативно мероприятие с методите и средствата на Държавна сигурност, манипулация в деня за размисъл, необявена коалиция на власт. Остава да бъде завършена потьомкинската представителност. Местан (“Когато се появи алтернатива на Цветанов и Борисов, тогава може да се мисли и за избори”) и Станишев (“Би било престъпление да върнем властта на ГЕРБ”) открито поставят като условие за нови избори невъзможността те да бъдат спечелени от ГЕРБ. Избори може да има, когато ГЕРБ повече няма да е в състояние - както прави от 2005 насам - да победи БСП и ДПС, да ги държи 4 години извън властта и да създава стабилни структури из страната, в това число във феодите на Доган. Когато успее политическата репресия срещу Цветан Цветанов - “моторът на партията”, когато успеят мероприятията за разцепление, компрометиране и обезсилване на ГЕРБ, наричани от ДС “разложение”, когато е сигурно, че в следващия парламент БСП и ДПС ще имат безпомощна опозиция, изборите вече ще са допустими. Избори ще има, когато вече няма реален избор. Искаме морал в политиката, а ще можем да гласуваме, когато вече няма да има политика, морална или неморална, все едно.   Митингът на Орлов мост сля картина от миналото и от бъдещето: турците, докарани от агент на Държавна сигурност да подкрепят партията на възродителите. Но някогашните манифестации демонстрираха не толкова зависимостта на хората, колкото презрението на тоталитаризма към реалността. Манифестация на упорството да се остане на власт въпреки всичко и с цената на всичко. Урок за безсмислието на съпротивата – помните ли “Оправданието” от Задочните репортажи?   А можехме да не се качим на този влак към несвободата. Ако бяхме различили в предизборната кампания изпитаните методи на Държавна сигурност. Ако не бяхме признали изборите.   Или поне можехме да слезем на първата гара, ако гражданският и политическият протест се бяха слели. Ако ГЕРБ не само не беше осмиван за бойкотирането на парламентарните заседания, но протестът беше поискал напускане на народното събрание. Например така: Кръгла маса за обявяване нелегитимността на властта и определяне принципите на нов обществен договор, на която да седнат протестиращите и политическите партии, при условие, че ГЕРБ напуснат парламента, че Реформаторите признаят преврата срещу управлението на ГЕРБ, а БСП и ДПС – ако обявят близка дата за предсрочни избори.   Сега е късно за това.   Остава една последна възможност. Опозиционните партии да обявят, че ще бойкотират изборите за европейски парламент, ако те не бъдат проведени заедно с предсрочни парламентарни.   Разбира се, това няма да стане. ГЕРБ затънаха в удобството на парламентарната опозиция, декларациите са най-радикалното, което могат да направят, а и разложението е напреднало. Реформаторите ги събира (и дели) само прекрасната мисъл за един евродепутат и няколко в Народното събрание. А дори да стане невъзможното, следва натискът от ЕНП.   Не победата на БСП и ДПС на тези избори ще легитимира със задна дата властта, както обещава Местан, а нашето примирение, че няма да има предсрочни избори през май. И когато капитулираме и отидем да пуснем бюлетината за евродепутати, ще сме подминали последната гара, от която все още има връщане назад.
 Борислав Скочев
http://www.svobodata.com/page.php?pid=12977&rid=154