Макар и на един имунитет разстояние от криминално разследване, лидерът на “Атака” продължава да изпълнява блестящо функцията си – да отклонява общественото внимание и да разделя хората, преди всичко недоволните.

Подозирам, че колкото по-предизвикателен става Сидеров, толкова по-сериозни проблеми в съвсем друга сфера имат управляващите.

Не само пръстът му, целият той е златен в изцепките си. В сянката им остават опасните и скъпи безобразия, за които властта предпочита да не се говори.

Това е възможно заради дълго отглежданата и кадрово осигурявана повърхностност и първосигналност на медиите у нас. Колкото по-голям шум вдигаш, толкова по-напред си в новините.

Поведението на Сидеров към френската дипломатка Стефани дьо Мортие е скандално, но то едва ли ще повреди българо-френските отношения. И София, и Париж знаят за какво става дума.

Голите снимки, пурите, парижкият хотел, брюкселската кръчма, Варадеро са гротескни. Но са просто детайли от парвенющината на един осребрен балкански депутат. Те правят вълни във “Фейсбук”, но едва ли далече извън него.

Ако вярваме на социолозите, Сидеров не би влязъл в следващия парламент. Пука ли му от това? Говори се, че в сегашния е заработил за два мандата напред. А и за какво ще е на сегашните си клиенти? Той вече е нанесъл вредата, от която България дълго ще се лекува и от която те дълго ще се възползват.

Специфичното за партии като “Атака” е, че не могат да съществуват без враг. Затова те задълго разделят обществото и всяват в него омраза.

Тя е от стратегическо значение, защото пречи на недоволните да са единни. Представяте ли си, какво би се получило, ако тези 80 на сто, които “не’ат нерви”, тръгнат в една посока?

Би се получила друга България. Точно това обаче не става през целия преход. Винаги е имало кой да надробява недоволството на ситни и безпомощни в гнева им части. Да ги праща до гонят Михаля. Сега това е Сидеров. Утре може би ще е Бареков.

Ключовото във функциите им са скандалът и агресията, които отблъскват гнусливата интелигенция, а останалите поддържат в постоянна вражда.

Както всички следкомунистически общества и българското вероятно с десетилетия ще търси себе си. Социалната и политическата структура са и още дълго ще са динамични. За да бъде стабилна и да решава днешните си проблеми, България е осъдена на коалиции. “Атака” отравя политическата среда и убива политическата култура, без които коалициите са невъзможни. Който е “пипал” тази партия, е политически прокажен.

Сидеров може да не бъде в следващия парламент, но сянката му ще пада между основните сили в него и те пак ще се сочат с пръст – “и вие се гушкахте с него, не помните ли?”

Междувременно шумът, който не спира да вдига, съвсем отвлече вниманието от тревожните развития в енергетиката и в проекта “Южен поток”. Което за пореден път показва, че наистина е златен.

Веселин Желев, http://jelev.info