Прочетен: 1241 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.01.2014 08:28
Нека започнем с този мъгляв субект, който управлява държавата. Казвам мъгляв, защото три политически сили крепят едно правителство, но упорито твърдят, че не са в коалиция. Не видяхме поне политическо споразумение между тях, за да е ясно поне кой ще понесе отговорността за това, което вършат. А власт без отговорност е най-прекия път към беззаконието. Ставаме свидетели на брак по сметка, който е толкова противоестествен, че буди отвращение.
Нека бъда конкретен. В това съвместно управление е съчетано по най-уродлив начин несъвместимото от гледна точка на политическата логика. В едната страна на чудната българска тройка стои като стожер „лявата” БСП. Уж лява, а ако погледнем внимателно, ще видим очевадния факт, че лявото е само парлама. Което не означава, че зад лявата мимикрия се крие десен или либерален, или какъвто и да е политически субект, който е с точно дефинирана политика и ясни цели. И няма как да е друго, след като той се доминира, включително и на най-високо ниво от хора, които са кристално ясна форма на това, което наричат олигархия. А олигархията не се вмества в понятия като ляво, дясно или каквото и да е друго. Тя винаги е била еманация на мафиотското начало, при което общочовешките ценности са ненужен и вреден баласт. Оставяме в страни факта, че буквата „Б” в абревиатурата БСП като че ли е по-скоро камуфлажен придатък, ако гледаме негата, която струи от погледа и, колчем се чуе името Русия.
Втората страна буди не по-малко недоумение. От гледна точка на не толкова далечни събития ДПС би трябвало да е естествения враг на БСП, а вече ги виждаме трети мандат заедно. Самото ДПС би трябвало да е по дефиниция лява партия, като имаме предвид електората, на който се опира. Това са бедни хора, но с управленска върхушка от приказно богати шефове. Ясно е при това състояние на нещата защо десните мерки на правителството се защитават от ДПС. Просто управляващият я клан има интереси, които пази с нокти и зъби и бедността на техния електорат им идва дюшеш, защото бедният е лесно манипулируем. От там и желязната дисциплина на гласоподавателите на етническата партия, а ако приемем, че е етническа, то комай ще се окаже и че е противоконституционна.
Най-интересната част от тройната завера обаче е присъствието на „Атака” в нея. От гледна точка на прононсирания от нея национализъм, най-противоестественото съжителство за хората на Сидеров е това с ДПС. Срамно съжителство, което по разбираеми причини се отрича от двете страни, но взаимната омраза разцъфва в гореща любов при гласуванията в парламента. Е, в крайна сметка интересът клати феса. Мислите ли, че беднякът до преди няколко години Сидеров, би обикалял престижните курорти на планетата и би плувал в лукс, ако не се беше научил да осребрява подкрепата си. Направи го в продължение на 2 години с Борисов, прави го и сега. Само че днес мизата му е много по-висока. Толкова висока, че пренебрегнали всякакъв инстинкт за самосъхранение съдружниците му го посочиха за шеф на Комисията по парламентарна етика и борба с корупцията. Слава богу, в един момент се сетиха, че яко пресолиха манджата и махнаха парламентарната етика, но му оставиха честта да е пръв поборник с корупцията. Ако това не е гавра с парламентаризма – не зная какво друго е.
Ако си мислите, че с казаното до тук се изчерпват абсурдите на българската политическа действителност – лъжете се. Преди няколко месеца писах, че Бареков е заплаха за България. Оказа се, че силно съм подценил тази заплаха. Този човек показва изумително бързо развитие. Кресливостта му надминава всякакви граници, но мощно подкрепена от един банкер и един медиен магнат тя му гарантира популярност поне толкова, че в следващия парламент ако липсва Атака, да има неин заместник. И никой не сторва мерак да разкрие неговата несъстоятелност. Един пример. Българите винаги са благоговеели пред своята армия. Да си войн в нея се приема за достойнство и чест. Нашият псевдо журналист и пишман политик обаче намира гениално решение за спасение на маргинализиращите се млади наши сънародници, които са напуснали училище, като предлага те да бъдат приемани в армията. Представяте ли си по-голяма глупост? Армията като трудов лагер! Никой не си е позволил до сега да нанесе по-звучен шамар на военните у нас. А за това, как проливал горчиви сълзи за хала на бедните у нас и как богатите от неговото обкръжение споделяли тази му мъка, добавяйки към сълзите и сополи не ми се говори. Ако този човек влезе в парламента, това ще е действие първо от театъра по закриването на България, защото ще е показателен симптом за липсата на душевно здраве на нацията.
И накрая ще ми се да надникна и да видя все пак някаква светлина в края на тунела. Като че ли се мержелее нещо, но наличието на тази едва мъждукаща искрица прави мрака още по-гъст. Факт е, че има десни и центристки избирател, има и либерали, които искрено искат промяна, които не вярват, че всичко е загубено. В много отношения допирните точки между тях са много повече от това, които ги разделя. А ако приемем аксиомата, че за бъдещето на България трябва да се воюва – тук всички те са единодушни. Във времена на криза, във времена на заплаха за Родината най-логичната политика е да се създаде широка коалиция. Но не коалиция, обединена около патриотарски лозунги, а коалиция на разума. Като че ли предложението на Реформаторския блок за нови избори и предварително съгласие за съкратен мандат, в който да се преработи конституцията и да се постави държавата на действително здрави основи е разумно. Но за да се стигне до там на първо място е необходимо да има диалог. Диалог в който всяка от страните да се раздели с усещането си за изключителност. В този диалог трябва да се роди истината, от него трябва да се генерира и действието. Дай Боже, това да стане по-скоро. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Александър Спасов