Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2014 07:27 - Окупираната власт
Автор: josarian Категория: Политика   
Прочетен: 566 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.02.2014 07:29


 

Овладяването на държавата от управляващото малцинство увеличава риска от трайна политическа дестабилизация. Това е единствената окупация, която постигна целите си през изминалите девет месеца. Съставното парламентарно мнозинство с непостоянен състав, което управлява от името на българските граждани, се опитва да наложи властта си с всички средства. То създаде правителство на малцинството, което се ползва с легитимната подкрепа на едва една трета от народните представители. Подкрепата на ДПС и Атака за законодателните проекти на КБ или за правителството остава предмет на неясни договорки, които нямат нищо общо с парламентарната демокрация.

Управляващият съюз между БСП и ДПС, с подкрепата на Атака, както го определя Лютви Местан, променя външнополитическите приоритети на България. Въпреки, че нито един български избирател не е гласувал за подобно управление, то демонстрира трайно оттегляне в периферията на Европа, плътно доближаване до позициите на Русия и повишен интерес към страните-членки на Шанхайското споразумение. В известен смисъл, оцеляването на управлението е възможно само докато България бъде възприемана като част от някаква разширена азиатска периферия на Европа и европейски коридор за влиянието на Руската федерация в Европейския съюз.

Съставното мнозинство на БСП зависи от отношенията между ДПС и Атака. Докато те поддържат помежду си „студен мир”, правителството може да разчита на парламентарна подкрепа. Този баланс на силите позволява на ДПС да реализира безпрепятствено собствените си цели, (без да носи отговорност за управлението!) както и на Атака да се ползва с необходимата защита, докато изразява крайните тези, които БСП не иска да бъдат свързвани с нейното име. В променливата геометрия на този управляващ съюз, дневният ред се определя единствено и само на базата на общия страх от загубата на властта. Ръководството на БСП разбира добре, че краят на този мандат ще промени радикално политическата ситуация в страната. Това ще бъде краят на БСП в сегашния й вид.

След окупирането на властта, политическият залог на предстоящите избори за български представители в Европейския парламент нарасна многократно. Именно затова крехкото равновесие на управляващия съюз зависи от това как ще бъдат проведени изборите. Електоралните нагласи не предполагат категорична победа за БСП и АБВ като представители на европейските социалисти. Резултатите на ГЕРБ и РБ дори и сега биха осигурили предимство на ЕНП в България. Резултатите на ДПС и НДСВ могат да осигурят присъствие на АЛДЕ в България, но не могат да преодолеят риска от тежка загуба на либералите в Европа. Останалите политически партии и коалиции, които ще участват на европейските избори, няма да излъчат депутати в парламентарните групи на нито едно от големите политически семейства.

Дори самата идея за приемане на ново законодателство, по-малко от сто дни преди изборния ден, звучи скандално. Щурмуването на изборното законодателство и опитът за силово налагане на неговата промяна не могат да бъдат приети като израз на загриженост за спазване на правата на българските граждани. Промените в съществуващия Изборен кодекс бяха необходими и трябваше да бъдат направени още в предходната сесия на Народното събрание. Но приемането на изцяло нов закон може да означава само амбиция за мащабна подмяна на изборните резултати.

Подготовката и провеждането на национални избори изисква най-малко шест месеца. Промените, които предвижда новия закон, изискват поне една година, за да бъдат спазени всички условия, необходими за спазването на минималните задължителни условия на изборния процес. Извънредните парламентарни избори през 2013 година показаха, че самото сработване на институциите за подготовка и провеждане на избори изисква повече време.„Пътната карта на парламентарни избори - 2103” на Асоциация „Прозрачност без граници” показва убедително това. Няма и не може да има правно, административно или каквото и да е друго основание за подобно намерение. Това е опит за провал на избори, които очевидно не могат да бъдат спечелени от БСП.

Ръководството на БСП в много по-голяма степен от ДПС и Атака разбира ключовото значение на европейските избори за собственото си оцеляване. Дори и Сергей Станишев да не се беше ангажирал с пряка връзка между изборните резултати и предсрочното прекратяване на мандата, подобно развитие щеше да стане неизбежно. В БСП разбират, че не могат да спечелят следващи парламентарни избори. Още повече след края на сегашното управление. Интересите на ДПС не предполагат трайно обвързване с БСП. Това е основната причина за повишената активност за създаване на нови политически субекти, които биха могли да изиграят сегашната роля на Атака, осигурявайки минимално мнозинство за БСП. Разбира се, нито един от тези ходове няма нищо общо с принципите на парламентарната демокрация или с ценностите на Европейския съюз.

Огромният залог за удържането на властта определя амбицията за „ударно” приемане на нов изборен закон. Ако това бъде допуснато, част от партиите и коалициите ще имат основание да обжалват изборните резултати. Но, по-същественият проблем е в това, че става въпрос за грубо нарушаване на демократичните принципи. Качеството на новите правни норми, които предвижда изборния закон, вече нямат определящо значение. Дори и да приемем, че някои от тези разпоредби са по-добри от действащите в момента, това вече не може да бъде основание за извънредното приемане на този закон. Няма обективни основания новият изборен закон да бъде приет едва сега. Ако управляващият съюз имаше желание да подобри изборното законодателство, това трябваше да се случи много по-рано. Сега приемането на закона може да означава само подготовка за компрометиране на изборните резултати.

Окупирането на властта е резултат на политически инженеринг. Възможността да бъде реализирано подобно настъпление се определя от представата за пасивността на мнозинството от българските граждани. Властта разчита на масовото стъписване и „снишаване” пред агресивното овладяване на държавата. Страхът от бъдещето, от онова, което ще последва изборите, определя обхвата на рисковете, които са готови да поемат управляващите, за да удържат властта си. Но рискът, който поемат управляващите, ще бъде платен от българските граждани.

Новият изборен кодекс не трябва да бъде прилаган по отношение на изборите за Европейски парламент в България. Очевидно ГЕРБ няма потенциал да блокира приемането и прилагането му. Парламентарната опозиция остава слаба и относително изолирана, както спрямо останалите политически субекти, така и от гледна точка на гражданска подкрепа. Съставното мнозинство вече се готви да преодолее евентуално отлагателно вето на Президента. Това означава, че за да бъдат спазени поне минималните стандарти за провеждане на демократични избори, е необходима решителна гражданска инициатива, която да се противопостави на окупирането на властта. Ако новият изборен закон влезе в сила, организацията и провеждането на европейските избори ще бъдат компрометирани, с всички произтичащи от това политически последствия.

Антоний Гълъбов www.svobodata.com/page.php

 



Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: josarian
Категория: Политика
Прочетен: 3028618
Постинги: 1550
Коментари: 4960
Гласове: 4807
Календар
«  Април, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930