Университетски преподаватели предложиха с петиция в българските гимназии най-сетне да започне изучаването на история на комунистическия режим до 1989 г. От министерството на образованието отговориха с въпрос: "Дали обществото е готово учениците да изучават не толкова далечна история? А и кой ще е авторът на учебника?".

Днес огромната част от поколението на 25 - 30 годишните българи, които отдавна са и избиратели, нямат ни най-малка представа какво се е случило в годините, когато са раждани. Затова и шансът да разбират какво се случва сега е на страната само на онези от тях, които са пораснали в критична среда, в която свободата е споделяна като ценност, а лекциите по семейна история са откривали скритите белези от репресиите на онова време.

Българите, които днес са на по 25,

израснаха в "първичен бульон" от преднамерено мълчание, демагогия и цинизъм

Той им беше сготвен не от друг, а от питомците на комунистическите идеолози с опит в цензурирането на историята. Онези, които в продължение на 45 години (от 1944 до1989 г.) систематично мачкаха духа на нацията, за да го вкарат в мярката на ниските стандарти, битовата посредственост и тесногръдието.

По тази причина младите българи нямат никакви базови ориентири за това кой кой е и кое какво е днес. Повечето от тях дори не искат и да знаят, че липсата на памет за отвратителното ни близко минало е направила възможно отвратителното им настояще. И още по-зле – ровенето в този анализ ги прави нещастни, защото им отнема самочувствието на благоденстващи в рядката кал на икономическо, културно и социално гето. Нехайството им лесно прикрива примирението с безизходицата и мутира в самозащитен, агресивен патриотизъм.

Затова в съзнанието на много от младите  българи днес

критичният поглед назад вече има произнесена присъда 

Той е предателство, сквернословие и хули годините, в които "Нямаше неграмотни. Нямаше безработни. Хората нямаха контрол над властта, но имаха власт над собствения си живот. Униформите бяха задължителни, но младите не умираха от свръхдози, а момичетата не продаваха телата си..."

Цитираната лъжа е част от деветосептемврийска честитка, публикувана във "Фейсбук" профила на бившия евродепутат и сегашен външен министър Кристиян Вигенин. Няма нищо по-лесно от това да подмениш части от липсваща история, да сглобиш нова и така да блокираш вървенето напред. Защото принадлежиш на миналото и имаш стойност само в него.

Затова е важно 

кой ще напише историята на комунизма в България. Много е важно!

Вариантът на Вигенин ще е безкритична хроника на "уникалната по своите мащаби и резултати социална трансформация". Ще е сладък блян по провала на миналото, който не изглежда така страшен като провала на настоящето само защото  е вече твърде далече.

Вариантът на проф. Евелина Келбечева, автор на петицията, ще е свидетелство за това "колко дълго живее старият комунистически режим и как днес неговите мимикрии препъват на всяка стъпка демократичното европейско бъдеще на България".

Докато не научи тази история, "обществото" никога няма да е готово децата му да учат история на комунизма.